- Държавата ли плаща основно за лекарствата?

- Държавата е сформирала комисия от медицински експерти, която преценява доколко едно лекарство оказва “полезна медицинска услуга” - такъв е терминът. Може оценката да е средна и тогава реимбурсирането ще е примерно 50%.

Обмислят се и терапевтичните алтернативи. Ако няма, тогава медикаментът ще се реимбурсира, дори да не е много ефективен. Критериите, по които държавата решава дали ще плаща за някое лекарство, са неговото качество, пазарният му дял, цените в други 5 европейски държави и политиката на здравното министерство.

Пациентът не плаща за лекарствата си, защото процентът, който не се реимбурсира от държавата, се покрива от допълнителното частно осигуряване до 100%. Държавата плаща вноски в частни фондове за 4 млн. души социално слаби. С допълнителни частни осигуровки във Франция са подсигурени 92% от населението.

Идеята на правителството е да се върви към частно осигуряване, което не допълва, а замества държавното. Заради онези 8% обаче, които все още не са обхванати от частните компании, все още няма пакет от услуги, които да е прехвърлен изцяло на частниците.

Всяка година се въвеждат по 1000 нови лекарства. Между тях има много генерични. Няколко стотици души работят в администрацията за квалификация, оценяване и реимбурсиране на лекарствата. Това си е цял сектор.

- Не, но нашата здравеопазване струва много скъпо. Това не може да се допусне, но това не значи, че системата ни е лесна за поддържане. Трябва да има строг контрол върху това как се изразходват средствата за медикаменти.

Във всяко френско семейство има по един голям шкаф, пълен с лекарства, които са изписани от лекаря и платени от държавата, но неизползвани в крайна сметка. Така се прахосват 500 млн. евро годишно. Общо за 1 г. Франция харчи 30 млрд. евро за лекарства.

- Здравната система само от вноските ли се издържа или и държавата внася нещо?

- 60% от бюджета де набира от вноските, а 40% дава държавата. Има и независими фондове, но държавата участва сериозно на всички равнища - при контрола върху качеството на услугите, на изплащане на разходите за лекарства и прегледи.

Частните клиники и лекари също се контролират от държавата. С времето нещата се промениха. В началото държавата контролираше, но не финансираше. Само че вноските не можеха да се вдигат безкрайно, защото фирмите изнемогваха. Тогава държавата увеличи своя дял. Сега се опитва да намери частни застрахователи, които да я заменят донякъде. От 1996 г. съществува и един данък “социална вноска”, който зависи от доходите, но и от притежаваното имущество.

Имаме и допълнително осигуряване, което надгражда публичното. То поема доплащанията, които стигат до 65% за някои лекарства.

Франция харчи годишно по 170,4 млрд. евро за здравеопазване Ако добавим и средствата за обучение, сумата набъбва до 220 млрд. евро при население от 62 млн. души. Това е около 11% от БВП (брутния вътрешен продукт). За 4 млн. от най-бедните (в тази категория влиза всеки с доход под 600 евро месечно) държавата плаща вноски в частни фондове. Затова 92% от хората имат частно здравно осигуряване. То покрива това, което не се плаща от държавното.

- Плащат ли хората за преглед?

- 1 евро е потребителската такса. Дължат и по 50 евроцента за всяка опаковка лекарства, а преди не беше така.

- Общопрактикуващ лекар във Франция годишно печели 80-100 хил. евро. Той има обаче и разходи. Като се приспаднат, за него остават чисто 50-60 хил. евро, но повечето лекари са недоволни от такъв доход.

- Дефицитът засяга почти всички специалности. Липсват хирурзи, анестезиолози, специалности, които са свързани с много задължения и дежурства. У нас идват много лекари от източните страни, повечето румънци.

Има и руски студенти по медицина. Сериозен е потокът от Чехия, Словакия, бивша Югославия. Това е проблем, защото те не са така добре квалифицирани като нашите лекари. Източноевропейците обаче приемат и по-нископлатени длъжности, защото в родината си получават още по-малко.

- Достъпът до специалисти у нас е ограничен, а според социологическите проучвания на Боряна Димитрова това води до наплив към болниците. Има ли подобно явление във Франция?

- Във Франция има свободен достъп до всякакви специалисти. Тъй като те получават в пъти повече от общопрактикуващите лекари, правителството се опитва да внуши на хората да не ходят час по час при тях, но французите са свикнали да се допитват и при най-малката болежка.

Ние направихме проучване и се опитахме да видим дали болничните разноски са по-големи в областите, където има по-малко специалисти. Не намерихме някакви съществени различия. Може би за в бъдеще ще се задълбочат, но сега разликите не са големи.

Трябва да се знае, че във Франция един кардиолог не се занимава само с кардиология. Той пише например рецепти за хора със сърдечни заболявания. Тоест една част от грижите, които специалистите осигуряват са като тези, които дават общопрактикуващите лекари. Може дори да се говори за конкуренция между тях.

- Потърпевшият пациент подава жалба. Има държавна комисия, която се произнася за отговорността на лекаря. Ако той не е виновен, държавата поема щетите, нанесени върху пациента. Ако лекарят е виновен, неговата застраховка плаща. Същилищата дават все по-големи обезщетения на пациентите.

- Трябва да са направили много грешки, само за една не става.

Целта на тези кръгли маси е да предизвикат задълбочени дискусии по горещи за България теми като достъпа до здравеопазване, реформата на болниците и как най-добре да се финансират скъпите медицински усклуги. От наша страна в първата дискусия участваха проф. Григор Горчев, съветник по медицинските въпроси на президента, д-р Иван Костов, шеф на болница „Шейново" и социологът Боряна Димитрова, директор на „Алфа Рисърч".

"С влизането на фондовете човек ще има право на избор и ако не е доволен от услугата, вече има кой да го за­щити. Докато сега пациентът разчита на парите под масата."

Българският лекарски съюз, пациентските организации и синдикатите ще подкрепят подготвения национален протест на общинските и частните болници. Това заявиха председателят на лекарския съюз Цветан Райчинов, лидерът на КНСБ Желязко Христов, вицепрезидентът на КТ „Подкрепа" Димитър Манолов и председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи проф. Станка Маркова на пресконференция вчера. Припомняме, че управители на здравни заведения обявиха в понеделник срок на правителството до 17,00 ч. на 15 февруари да вземе отношение по поставените им искания. Те настояха за незабавни промени в законодателството, които да поставят болниците в конкурентна среда, премахване на делегираните бюджети и условието на НЗОК за двама специалисти по клинична пътека, ново договаряне по Националния рамков договор за 2010-а и увеличаване на бюджета до размера от миналата година. От БЛС са внесли конкретни предложения за промени в Закона за здравно осигуряване и

премахване на делегираните бюджети. Според Райчинов формирането на делегирани бюджети се прави по неясни критерии и е незаконно, тъй като нито здравната каса, нито болниците са бюджетни институции. Протестът ще стане всеобщ, като към общинските и частните болници ще се присъединят диагностично-консултативните центрове, както и големите здравни заведения, които поради орязаните си бюджети трупат дългове, уточни Райчинов. Той заяви, че нямат обяснение защо на едни болници са преведени средства на сто процента, а на други - 50 %. Със сключването на НРД 2010 г. е крайно време НЗОК да разбере, че има договорни партньори в лицето на съсловните организации и трябва да съгласува взетите от нея решения, коментира той. По думите му в касата „цари пълен хаос", като основните критерии за сключване на договори с болниците са тяхната собственост и броят на хоспитализациите. Той отбеляза, че не са предвидени компенсации за пренасочване на медицинските специалисти от лечебните заведения, предвидени за ликвидация, няма разработени клинични пътеки за до-лекуване и регламент за хосписите, както и за изискваното 24-часово обслужване в болниците. Според Райчинов преддвидените допълнителни 30 млн. лв. за спешната

В националния пресклуб на БТА се състоя съвместна пресконференция на Българския лекарски съюз (БЛС) и Обществения съвет по здравеопазване на тема „Здравната реформа -проблеми и перспективи"

помощ не могат да гарантират и обезпечат нейната дейност. Според лидера на КНСБ д-р Желязко Христов реформата в здравеопазването се прави отзад напред, без предварително съгласие със съсловни и пациентски организации, със синдикатите и местната власт и е необходимо първо да бъдат изработени здравни карти по региони. Според Христов на болниците трябва да се даде разумен отлагателен период от поне една година, за да се адаптират към новите изисквания за качество, като им се гарантират средствата, които заработват. Той изрази надежда премиерът, „както и досега, да вземе бързи и гъвкави решения".

Касата щяла да плаща само за реално свършени дейности
Всяка реално извършена дейност от лечебните заведения ще бъде заплатена, е записано в индивидуалните договори между изпълнителите на медицинска помощ и Националната здравноосигурителна каса. Заплащането ще става след проверки, за да се избегнат фиктивно отчетени дейности, съобщиха от касата вчера. На този етап на изпълнителите на извънболнична медицинска помощ са разпределени по-малко от досегашния брой направления за специализирани медицински дейности и стойности на медико-диагностични дейности. Причината е, че още не е приключил процесът по подписване на договори за работа с НЗОК през 2010 г. Пълният им обем е подаден към районните здравноосигурителни каси, заделен е като резерв и ще бъде регулиран в процеса на работа.

При постъпили мотивирани искания от страна на договорни партньори за отпускане на допълнителен брой направления по повод остри състояния РЗОК следва да предприемат действия за отпускането им, съобразно заделения си резерв и определените месечни бюджети.

Всеки изпълнител на извънболнична медицинска помощ има право да надвишава с 10 % подадените му за тримесечие брой направления. Остава и възможността те да бъдат надвишавани с още 15%, като в този случай трябва да бъдат компенсирани от следващо тримесечие.


Мнение - Ликвидатора в бели престилки
Това, което се прави в момента, е начин държавата да се справи с наличната оскъдица от лекари, апаратура, бюджет, а ние да се справяме със здравето си кой как може
Спомняте ли си безумието, наречено от българските политици „ликвидационни съвети" за селското стопанство? Светът тогава ни се удивляваше на разрушителните действия, чиито резултати ще изстрадваме още десетилетия. По същия начин възприемам усилията сега на ликвидаторите в бели престилки на българското здравеопазване, които посягат на живота на хората в стотици общини чрез закриването на десетки болници. Сипят се безсрамни лъжи, а най-голямата от тях е, че въпросът не е политически. Ако здравеопазването беше деполитизира-на дейност, нямаше след всички избори да се сменят директорите на болниците, на здравните каси, на РЦЗ. Щом всяко ново правителство сменя всички шефове в здравеопазването, значи здравеопазването е не само политическа, но и коруп-ционна дейност. Нашите хора трябва да са на възловите места, за да осигурят финансово болниците, клиниките и практиките на нашите хора. Какво е това, ако не политика в името на корупцията? В здравеопазването у нас

всичко е обърнато с главата надолу Парадоксът възникна в средата на 90-те години от полуграмотните опити на лекари да формират икономическа само-регулираща се система, която да управлява ефективно здравните грижи в страната. Но нали по закон, ако хванат „икономист" да лекува болни, може да влезе в затвора, така би трябвало да се прави и с „лекари" ако ги хванат да се занимават с икономика. На такова мнение са и мнозинството от лекуващите лекари, които остро се противопоставят на реформаторските проблясъци на новите управляващи. Готвят дори национален протест срещу наполовина орязаните бюджети на общинските болници. Защото некомпетентната намеса на политически аматьори, обсебени от идеята за икономии, води до опорочаване на модела на здравеопазване. В развитите страни отдавна е ясно, че пазарните сили и дисциплиниращата сила на конкуренцията не са действащи в здравните услуги. Търсенето на здравна услуга е нееластично -то не е доброволно като търсенето на другите стоки, а се определя от здравословното състояние на човека. Затова опитите на редица български правителства да осъществят фикцията - сбъркана реформа в здравеопазването, влошава здравния статус на българина. В сега съществуващата финансова система се стимулират кражбите, присвояванията и монополното облагодетелстване. Хората са масово недоволни от работата на съмнителната здравноосигурителна каса Тя може да е финансова институция, може да се отчита и бюджетът й да е съставен от бюджетните органи в Народното събрание. Може да се контролира от Сметната палата, може да дава отчет където иска на друго място, но тя в крайна сметка обслужва българското здравеопазване. Нейната цел и нейното създаване не е да бъде настрана от българското здравеопазването, а да бъде част от него. Точно това хората не чувстват. Непрекъснато здравната каса доказва, че срещу здравни осигуровки осигурява само гаранция, че ще си платиш кеш, ако искаш да те лекуват. Продължава кашата от откровени лъжи и чиновническо скудоумие. Лекарите получават толкова орязани лимити за изследвания и талони за специалисти, че стигат колкото за бременни, деца и за по няколко спешни случая или хронично болни. Който от останалите пациенти е на зор - да плаща. На здравната каса години наред все й е виновно планирането, поредното ръководство или министерството. А истината е, че е сбъркана системата на нейното функциониране. От една страна, не могат да планират, от друга -не успяват да се вместят в планираното. От трета - корупционните практики, съсловните интереси и хаосът са редовен спътник в дейността. Защо се фалшифицира статистиката на раково болните и се отпускат лекарства за 25 процента от нуждаещите се? Защо има списъци от чакащи за редица заболявания и обяснения „номерата вървят бързо, някои от чакащите умират"? И е пълен абсурд при българското ниво на доходи здравният министър да иска увеличение на здравните вноски, когато здравната каса отделя така наречените „временно свободни средства" на депозит в БНБ.

Не закриват малките болници, защото в по-големите ще ни лекуват по-добре. И по-големите са на същия хал, на който са малките болници. И там липсват лекари. И там липсва медицинска апаратура. И там кувьозите са амортизирани или ги няма. И там парите не достигат. И там няма достатъчно специалисти, защото от десетина години системата на специализацията в България не работи добре, а в последните четири години не работи въобще. Всеки ден лекари и медицински персонал напускат страната. Хиляди са вече българските лекари, работещи в Западна Европа. Затова няма специалисти и за областните, и за общинските болници. Затова ни лъжат, че това, което се прави, е реформа. Реформа се прави с мисъл и пари, а не с икономии. Реформа е не да съкращаваш болници по бедност и от немотия, а да получаваш по-добър ефект със същите ресурси. Това, което се прави в момента, е начин държавата да се справи с наличната оскъдица от лекари, апаратура, експертиза, бюджет, а ние да се справяме със здравето си кой както може. Престъпно е да обещаваш в необозримо време линейки и хеликоптери, когато не разполагаш нито с пари, нито с инфраструктура за тях. Защото официалната статистика е ужасяваща: 1 милион и 450 хиляди българи са без здравни осигуровки; 37 на сто от българите са хронично болни; 80% от всички потърсили медицинска помощ минават през общинските болници; общинските болници „гълтат" само 20% от парите на националното здравеопазване; само 5 % от хората, обхванати от общинските болници, имат възможност да се лекуват в големите медицински центрове. Няма да помогнат и планираните частни здравни каси. Те са новите алигатори в здравното блато. Ще изсмучат здравен ресурс и ще направят няколко фамилии много богати. Рискът да заработят като финансови пирамиди е голям. Те ще доведат до дестабилизация на здравната система и огромни дългове за болниците, до невъзможност за купуване на животоспасяващи лекарства и изпълнение на националните програми срещу различни болести.

Здравето на една нация е интегрален резултат от действието на комплекс от фактори: избраната здравна система; актуалното физическо състояние на гражданите, състоянието на системата от здравни услуги и навиците за ползването й, нивото на заболеваемост от хронични болести, значимостта на рисковите фактори като тютюнопушене и употреба на алкохол, климатичните и здравните условия, начин на хранене, условия на труд и др. По всички показатели българинът е с ужасяващ здравен картон и е далеко зад средния европеец. Само за илюстрация - бюджетът за здравеопазване на 10 милионна Белгия е 8,8% от БВП, или 16,3 милиарда евро. Това прави по 2500 долара на човек годишно. У нас с два пъти по-нисък процент от БВП на човек за здраве се падат 82 долара за година. В теоретичен и експериментален план отдавна е ясно, че пазарните сили не са действащи в здравните услуги. Търсенето на здравна услуга не е доброволно, а се определя от здравословното състояние. Затова всичко - от премахване на училищното здравеопазване и въвеждането на всемогъщите лични лекари, през измислените клинични пътеки и болниците – търговски дружества, или на концесии, през лимитираните лекарства и санкции за лекарите, предписващи най-доброто за здравето на пациента, до ликвидацията на общинските болници, е ялово и влошава здравеопазването. Здравните заведения не могат да бъдат търговски дружества. Те са дружества, които не бива да формират печалба. Социалната платформа за всеобхватна държавна медицинска грижа към населението в България следва да бъде изградена на следните два възможни модела. Първият - „икономически", на база реформирана смесена система здравна каса и бюджетна издръжка. Вторият - административно-бюджетен, на база добри икономически и организационни разчети. И двата минават през спазването, а може би и промяна на конституцията. Защото думичката „здравеопазване" у нас вече звучи като заклинание. Защото здравната ни система се срутва. Ликвидирането на общинските болници е грешка, като затварянето на училищата, която ще обезлюди редица райони, ще декласира определени слоеве от населението. Защото се пренебрегва ролята на държавата и се разчита на пазара, за който е доказано, че е с ограничено действие при здравните услуги. Защото са толкова нищожни средствата за здраве, отделени и в бюджет 2010. Защото парите ни изтичат в държавния монополист -здравна каса. Защото реформата в българското здравеопазване е грешно заложена и порочно изпълнявана. И това ще продължи, докато тревогата на обществото ни за изоставане от европейските здравни показатели не се превърне във финансово осигурена програма за здраве на нацията. Парламентът и изпълнителна власт без увъртанията, които ни демонстрират, трябва да отговорят защо пренебрегват теоретическия и практическия опит на развитите страни. Ако отложат пак отговора, утре няма да има кого да управляват.