12 февруари 2010 г. Тема: здравеопазване лекарите искат реформа, но друг път

Целта на преструктурирането е да се осигури по-качествена помощ за хората. Освен това средствата, които в момента изтичат в тези лечебни заведения, никак не са малко. През миналата година НЗОК е платила 56 млн. лв. на 142 малки болници. Отделно тези лечебни заведения имат поне още толкова дългове, които остават не-разплатени. Това са над 100 млн. лв., които може да се използват за лекарства за рак например, поясни неотдавна здравният министър Божидар Нанев.

Една от целите на реформата е преодоляването на това, което досега се наблюдаваше - различно качество на услугите на една и съща цена. Един преминал болен е струвал на областна болница средно 562 лв., а на общинската - 469 лв. Леглоден в областната лечебница излиза по 89.38 лв., а в малката - по 80.14 лв., сочат данни на Националния център по здравна информация. В Европа на 100 хил. души се падат 570 легла, у нас те са 596.

Статистиката

Средно по 5 пациенти на ден са лекувани в 142 болници и диспансери през миналата година. Това означава, че тяхната ефективност и качеството на лечение, което са предоставяли, е изключително ниско. Във всяко от 142-те здравни заведения е имало под 2 хил. хоспитализации за 2009 г. За сравнение в болница „Св. Георги" в Пловдив е имало близо 70 хил. хоспитализации, или на ден са лекувани средно по 191 пациенти. В „Св. Марина" във Варна се преминали 44 хил. души, или средно по 120 души на ден. В УМБАЛ Плевен - 36 хил., или по 73-ма на ден. Използваемостта на леглата в малките лечебни заведения е била около 12%. За да бъде ефективна една болница и да има икономически целесъобразност в съществуването й, средното равнище на използваемост трябва да е поне 70%, коментират от здравното министерство.

Равен достъп

76 общински болници пък са работили с по-малко от 50 клинични пътеки от 298 възможни. Пациентите направо са отивали и получавали качествено лечение в по-големите болници или им се е налагало да го търсят впоследствие, когато състоянието им се е усложнявало, сочи анализът на ведомството на д-р Нанев. Затова очакванията са с редуциране договорите на лечебните заведения с НЗОК тази година да се осъществи по-ефективно изразходване на обществени средства, а хората да получат по-качествено здравеопазване в реално работещи болници. Сред тях са 25 областни, около 40 държавни, сред които 19 университетски, както и над 30 общински лечебни заведения. До тях пациентите ще имат гарантиран равен достъп при необходимост благодарение на Спешна помощ.

Здравната каса плаща не на преминал болен, а за извършена дейност. Министерството пък обяви, че започва 4 вида проверки за това как болниците лекуват и харчат парите. Прогнозният дял за хоспитализации е 1.7 млн. души, което е с около 40 хиляди души по-малко от миналата 2009 г.

Темпо

До няколко месеца реформата ще набере скорост - след остойностяването на клиничните пътеки ще дойде ред и на новия метод

На фокус

Промяна

Предизвестен край

В Годеч болницата е пред закриване. Тя работи само с 3 клинични пътеки, като досега е изпълнявала дейности по 10 пътеки. Въпреки намаления обем работа през последната година приходите на болницата са за 380 хил. лв., а текущите задължения са в размер на 30 хил. лв., които няма проблем да бъдат платени, каза за в. Пари Любомир Стефанов, управител на болницата.

Общината е гласувала 33 хил. лв. годишен бюджет за издръжката на лечебното заведение, което прави по-малко от 3 хил. лв. на месец. А тя харчи средно по 33-35 хил. лв.

В лечебното заведение на Годеч са работили 30 души заедно с администрацията. От януари 2010 г. лекари и медсестри усилено напускат. Сред тях има доктори с по една и две специалности, които си намират лесно друга работа в столицата. Сред тях са кардиолог, ендокринолог и анестезиолог. Има само двама местни лекари, другите досега са пътували всеки ден от София и обратно, заяви още Стефанов.

Лечебното заведение, което има 18 декара терен, включително и гора, може да стане болница за долекуване или хоспис. За приватизация общинският съвет и дума не обелва. В градчето остават да работят 4 лични лекари, поликлиника, още 2 медицински центъра, както и филиалът на Спешна помощ, който е с отделен екип.

В несъстоятелност

Общинската болница в Радомир, която досега е обслужвала и жителите на Земен и Ковачевци, е в несъстоятелност. Заедно с бившия й управител са си отишли и почти всички - общо 68 души персонал, като 30 души са напуснали сега, през януари. Общинският съвет на града е гласувал нов болничен директор, чийто първи работен ден бе вчера, 11 февруари, каза кметът на Радомир Красимир Борисов.

Досега 10 години общината е подпомагала финансово болницата, но вече не може, признава градоначалникът. Причината е, че приходите от местни данъци и такси не стигат за скъпата издръжка на местната болница.

Здравното заведение не обслужва задълженията си към фирми кредиторки на апаратура и консумативи. Борчът й е в размер на 600 хил. лв. При досегашното дотиране от страна на общината с 10-15 хил. лв. месечно затворената болница е трябвало да работи още поне 18 месеца, за да се издължи на фирмите кредиторки. Сега и този дълг ляга на плещите на държавата освен на общината. Преди дни дистрибутори на медицинска техника и консумативи предупредиха за възможни фалити на фирми поради борчове на болници.

► В средата на тази година се очаква МРРБ да открие нова процедура за финансиране на общински болници по програма Регионално развитие до 2013 г., съобщи неотдавна зам.-министър Лиляна Павлова. Програмата е на стойност 140 млн. лв. -100 млн. лв. от тези средства ще бъдат предназначени за 86 общини, а 40 млн. лв. за останалите

178. Изискването е инвестицията в болницата да бъде за период поне 7 години, т.е. за това време да няма промяна на предназначението на лечебното заведение. Парите ще бъдат отпускани основно за апаратура и по-малко за ремонти и реконструкция.

►20 областни болници, сред които и няколко университетски, ще може да кандидатстват за 80 млн. лв. отново по програма Регионално развитие. Парите се отпускат отново за апаратура и ремонти.

►Господин Минков, как изглежда здравната реформа в частта болнично преструктуриране през очите на един осигурител?

- Темата с броя и разположението на болниците се драматизира прекалено. Живеем в XXI век, за който мобилността и комуникацията са утвърдена реалност. Вярвам, че всеки подкрепя тезата, че компромисът с качеството на предоставяната медицинска помощ граничи с престъпление. Наличието някъде на болница като сграда и оборудване, без да има кой да работи в нея и без достатъчно на брой пациенти, които да лекува, и само да трупа дългове, а накрая всички ние да ги платим, е, меко казано, необосновано разходване на обществен ресурс. В период на икономически растеж и възход на икономиката това разхищение на обществени средства може да остане незабелязано, но при икономическа криза се превръща в огромно бреме.

► Здравните фондове и в бъдеще ще предпочетат да работят с високоспциализираните лечебни заведения. Това няма ли да доведе до развиване на болничен елитаризъм?

- Здравните фондове не толерират едно или друго лечебно заведение. Те информират осигурените относно възможностите за лечение в една или друга област. Осигуреният има правото на избор къде да бъде лекуван. По-актуалният въпрос е, че изборът в момента е доста ограничен. Трябва да се създадат предпоставки за повече частни инвестиции в сектора. Обратната връзка, която здравноосигурителен фонд България - Здраве поддържа със своите осигурени, е, за да се уверим, че са получили желаното внимание, грижа и услуга.

►От 2011 г. частните здравни фондове с кои болници по региони ще предпочетат да работят?

- Приоритет при нас ще бъде предоставянето на качествени здравни услуги, коректност при обслужването на приетите пациенти и покритие на всяка точка от страната. Срещу допълнителна премия ще има покрития и за лечение в чужбина. Броят и разположението на офисите трябва да е решение

на самото дружество. Ако здравният фонд не създаде съвременни функционални възможности за обслужване на своите клиенти, те просто ще го сменят. Но при липса на осигурени лица в някой областен център трябва ли да се поддържа офис там?

►Може ли да се очаква частни фондове да участват евентуално в приватизация или концесия на Здравни заведения?

- Възможно е някои от фондовете да се ангажират в изграждането на собствени лечебни заведения. Притежаването на собствена болница не е еднозначна положителна стратегия, защото не означава, че в това лечебно заведение работят най-добрите специалисти. Наивно е да се мисли, че собственото лечебно заведение решава проблемите на здравния фонд или му дава някакви съществени предимства. Опитът показва, че негативите са повече. Всяко оказване на натиск към пациентите да ползват услугите само на притежаваното от фонда лечебно заведение пораждат отрицателни реакции и неудовлетвореност към дейността на фонда.

Собствениците се оказаха коректни. Още в добрите години болницата в Троян се наложи да я преструктурираме - от 440 легла оставихме 180, без да намаляваме дейността й. Тогава, ако имахме подкрепата на държавата, можехме регионално да развием балнеология. И когато реформирахме болницата, да не се разделяме с лекарския и медицинския персонал, а той да премине в новите балнеоложки структури. Това за жалост не можа да се случи.

Това са фактите: реформата в здравеопазването е една от най-трудните и болезнените за разлика от тази в образованието, която е от най-бавните. Духът бе изпуснат от бутилката, най-сетне нещата трябва да започнат да идват на мястото си. Няма смисъл да плачем за отдавна самозакрилите се болници в Кулата, Свиленград, Трън, Гулянци. Те са правени за друго време и при друго финансиране.

Животът е по-умен от нас и в един момент ни притиска с решението на проблема независимо от политически страсти и популизъм. А той е качествено здравеопазване, модерни методи на лечение, професионалисти, които взимат добри пари. Защото, както признаха лекарите, здравната каса и стартът на реформата през 1999-2000 г. ни направиха средна класа.

След толкова неуспешни опити дали този път ще стигне куражът на местната власт да покаже нови възможности за раздвижване на общинската собственост, включително с концесиониране и публично-частно партньорство за каузата по-добро здравеопазване? А на църквата и дузина благотворителни фондации - да започнат да разкриват и социални болници?

Тя обясни, че източените пари от болниците са потъвали в партийни каси. Иначе няма обяснение как лечебница може да работи само по една клинична пътека. Нито пък как оцелява болница, в която се лекуват до 200 човека на година. Такива икономически феномени няма, категорична беше Георгиева. Българите и сега не се лекуват добре, убедена е тя. Някои възрастни хора ползват малките болници като хосписи, за да изкарат зимата. Това допълнително изтощава лечебниците, даде пример Георгиева. В случай на инфаркт или инсулт хората и сега не се обръщат към местната болница, а към спешния център, откъдето ги препращат в най-близката лечебница, която може да им помогне. Защото местната няма такава клинична пътека, нито специалисти или апаратура. Нещо повече, лекарите не са на трудов договор и идват по няколко дни в седмицата.

Стана ясно, че бюджетите на болниците не са намалявани. Те работят с 50% от парите си, защото се правят сериозни проверки дали няма раздуване на средствата. Като проблем на реформата Георгиева определи модернизирането на спешните центрове, закупуването на нови линейки и правилното им райониране. Тя бе категорична, че пари за Спешната помощ държавата ще намери. "Не е задължително да приемаме определена възраст за пенсиониране, нито да я повишаваме. Практиките в ЕС са различни", коментира Георгиева пенсионната реформа. Тя още през 1996 г. е започнала несправедливо и продължава така 13 криминални години, обобщи депутатката.


Първанов: Здравето не е стока
Президентът Георги Първанов критикува здравната реформа. Той обясни резервите си за преструктурирането на болниците, докато представяше резултатите от инициативата "Българската Коледа". Първата дама Зорка Първанова и държавният глава поканиха на чаша вино участниците в нея. "Няма благотворителна кампания, която може да замести ролята на държавата. Няма благотворителна инициатива, която може да оправдае абдикацията на българската държава от системата на здравеопазването", заяви президентът Първанов. Той бе категоричен, че не може на здравето да се гледа като на стока. Според него системата на здравеопазване не трябва да се преструктурира и организира единствено на базата на финансови критерии. Нужни са морални и професионални критерии, за да бъде извършена реформата в сектора, подчерта още президентът.

2,2 милиона лева събра за 2009 г. "Българската Коледа". Със средствата от кампанията през 2008 г. е купувана медицинска апаратура в 19 университетски и общински болници. Около 680 000 лв. са дадени за лечение на 167 деца, отчете държавният глава. 150 000 лева е събрал тазгодишният благотворителен търг, организиран съвместно с bTV. Георги Първанов благодари и на партньорите на "Българската Коледа" - вестниците "Стандарт", "Труд", "24 часа", bTV, Нова тв, Народния театър, "М-Тел", "Глобул". Президентът подчерта, че е важна помощта не само на големите, но и на малките дарители.

"Плаващите цени дават възможност на някои аптеки да правят дъмпинг на цените, да спекулират с ДДС и данък печалба", изрази мнение председателят на Българския фармацевтичен съюз Мирослав Ненчев. "Да правиш дъмпинг означава да продаваш лекарството на по-ниска цена, отколкото си го взел от дистрибутора на едро. Това е закононарушение и подлежи на санкции", изтъква от своя страна противникът на еднаквите цени Николай Костов. "Ако цената на всяко лекарство с рецепта се фиксира, пациентите ще избират аптеката не заради финансовата изгода, а заради качеството на обслужването", изтъква друг аргумент Ненчев. Той обясни, че правилото за фиксирани цени действа във Франция, Германия, Турция, Гърция и други страни на Евросъюза. "Фиксацията на цените е старо правило в угода на гилдията и се прилага в 12 страни от всички 27 членки на ЕС", контрира лидерът на собствениците на аптеки. Англия и Холандия са сред тези страни, които са дали зелена улица на свободната конкуренция. "В Германия преди 8 г. отпаднаха фиксираните цени на лекарствата без рецепта, така наречените ОТС продукти. Същото се случи преди 3 години и в Италия. Посоката е към либерализиране на пазара", аргументира се Костов. Той допълни, че Европейската главна дирекция по конкуренцията всяка година излиза с доклади и препоръки към отделните страни да либерализират пазара, за да дадат право на избор на пациента.