12 ноември 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти
Изтегляне 1.44 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 12.11.2008 г., с. 1-3 Мощен отпор срещу промени в Закона за енергийната ефективност
- 12.11.2008 г., с. 1-2 Безработицата изплува от сянката на кризата В тежката индустрия вече освобождават работници, заплашен е и секторът на услугите
- 12.11.2008 г., с. 1 Ако трябва -и принудително уедряване на нивите
- 12.11.2008 г., с. 3 Леко размърдване срещу измамите с имоти
- 12.11.2008 г., с. 11 Нилс Лундгрен: Вярвам, че ще се блокират още евросредства, за да се поддържа натискът
- 12.11.2008 г., с. 16 Нашенски спирачки пред европейски програми
12.11.2008 г., с. 10 RWE очаква ръст на приходите с 10% за 2008 г. Компанията, избрана за стратегически инвеститор в АЕЦ Белене, отчете печалба от 5.79 млрд. EUR RWE, втората по големина германска компания за производство на електроенергия, обяви оперативна печалба от 5.79 млрд. EUR за деветмесечието на 2008 г. Тя е с 5.1% по-висока спрямо същия период на 2007 г. Резултатът на петата по големина компания за комунални услуги в Европа потвърждава прогнозите й за оперативна печалба за т. г. в най-лошия случай колкото миналогодишната. Нетната печалба - 2.2 млрд. EUR, обаче е с 22% по-ниска спрямо година по-рано, тъй като увеличените продажби не са компенсирали разходите. Компанията със 110-годишна история миналата седмица отложи решението си за инвестиция в Белене заради съмнения на акционерите, че проектът е безопасен.  /В&I
12.11.2008 г., с. ІV Пощенска подпомага Панчарево Пощенска банка с главен изпълнителен директор Антъни Хасиотис ще открие официално утре реновирания мост до община Панчарево, част от проекта Кристално чисто Панчарево, който банката развива. 
12.11.2008 г., с. 1-3 Мощен отпор срещу промени в Закона за енергийната ефективност Парламентът се престара с новото законово изискване за всички сгради с площ над 1000 кв.м да има сертификат за енергийна ефективност и ще информирам президента, че се прави опит европейска директива да се използва като параван от депутатите. Това заяви вчера министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова. Тя допълни, че изобщо няма такова европейско задължение и при прехвърлянето му в българския Закон за енергийна ефективност неизвестно как между първо и второ четене е отпаднало уточнението, че става дума не за всички, а само за „сгради за обществено обслужване". Председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев беше още по-прям в критиките с твърдение, че с нормативния акт се обслужва „някакъв лобистки кръг". С промяната, която сега очаква подписа на президента, за да стане закон, дори апартаментите ще трябва да се продават само срещу сертификат след скъпо изследване колко енергия поглъщат. Независимият депутат Минчо Христов предложи ДАНС да разследва депутатите, които са прокарали промяната. Срещу поправките се изказа дори шефът на Агенцията за енергийна ефективност Таско Ерменков. Приетата от парламента промяна в закона, която изисква всички сгради с площ над 1000 кв.м да имат сертификат за енергийна ефективност, си навлече гнева и на министъра по европейските въпроси Гергана Грънчарова. Председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев пък заяви, че нормативният акт се приема с цел да обслужва "някакъв лобистки кръг". Промените бяха прокарани между първото и второто четене на закона за енергийната ефективност, като отпадна текстът "сгради за обществено обслужване". Така на практика дори апартаментите ще трябва да се продават след скъпо изследване колко енергия поглъщат и само срещу сертификат. Според Грънчарова така се създава опасност европейското законодателство да се използва като параван за допълнителни изменения, от които не е ясно какви ще са последствията за хората. Министърът каза пред Съвета по европейските въпроси, че изискването отива отвъд евродирективите. Становището на съвета ще бъде изпратено на президента Георги Първанов, който се готви да наложи вето върху промените в закона. Божидар Данев заяви, че поправките са абсурдни. Той обясни, че бизнесът ще бъде задължен да подава до Агенцията за енергийна ефективност всяка година планове и данни за произведената продукция, добавената стойност и консумираната енергия. Най-големият и неефективен консуматор на енергия е самата енергетика, защото от десет години при преработката и преноса й се губят над 50%, каза Данев. Според него законът няма да се изпълнява и ще създаде условия за корупция. Мнението му беше подкрепено от независимия депутат Минчо Христов. Той предложи текстовете да бъдат атакувани в конституционния съд, а ДАНС да разследва депутатите, които са прокарали промяната. Срещу поправките се изказа дори шефът на Агенцията за енергийна ефективност Таско Ерменков. Началникът на дирекция "Енергийна ефективност" към министерството на икономиката Костадинка Тодорова заяви, че законът не е лобистки, а изпълнява задължителните изисквания на ЕС.
12.11.2008 г., с. 1-2 Безработицата изплува от сянката на кризата В тежката индустрия вече освобождават работници, заплашен е и секторът на услугите Първите отражения на глобалната криза върху пазара на труда в България вече са факт - компании от металургията и производството на торове са започнали да съкращават хора, показа проучване на "Дневник". Освобождават се работници дори в отрасъл като машиностроенето, където липсата на кадри доскоро принуждаваше мениджърите да инвестират в образование. Ден след като националната статистика отчете рекордно ниска безработица от 6.42%, финансовият министър Пламен Орешарски предупреди, че започва обратната тенденция, която според бизнеса ще засегне много отрасли от икономиката. Според изпълнителния директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Евгений Иванов най-тежко е положението в торовите заводи. Те вече са затворили няколко поточни линии. В металургията само "Кремиковци" например ще повлече много други предприятия, защото срещу всеки зает в комбината се осигуряват 18 работни места в други браншове, даде пример председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев. Той добави, че намаляващата строителна активност ще се пренесе в производството на цимент, химия, спомагателни материали, бои и др. Иванов прогнозира увеличение на безработицата, ако не започне реалното усвояване на еврофондовете и съкратените работници от жилищното строителство не бъдат пренасочени към пътни проекти. Цените на селскостопанската продукция се сриват и няма кой да я купи, намаляват и поръчките в шивашката промишленост, каза още Данев. Той прогнозира, че безработицата може да се увеличи до 7-8% след година. Опасенията си за пазара на труда финансовият министър аргументира с намаляващото търсене в глобален план, което рефлектира и в интереса към българските стоки. В анализ на Световната банка за заетостта в България се открояват три проблемни групи - младежите, неактивните хора в зряла възраст и тези, които напускат пазара на труда твърде рано. Тотален песимизъм сред работодателите и нагласа за съкращения в сектора на услугите в Европа показва глобално проучване на "Маркит икономикс", публикувано във вторнишкия брой на "Файненшъл таймс". Най-болезнени са очакванията при хотелиерството и ресторантьорството, имотите, транспорта, комуникациите и бизнес услугите. В Европа най-шокиращ е сривът в нагласите на бизнеса във Франция, а категорично за съкращаване на работници се говори в Испания и в Ирландия. В България работодателите от сектора на услугите засега остават по-скоро оптимисти. От съюза на инвеститорите в туризма смятат, че клеймото евтина дестинация за страната се превръща от минус в плюс. Въпреки това и там прогнозират намаляване на персонала, който целогодишно се води на работа в сезонните обекти, и то до два-три пъти. Сигналите от строителния сектор са разнопосочни. "Все още няма реални негативи и свиване на работни места, но ако кризата се задълбочи, не е изключено до година и половина над 100 хил. строители да си търсят работа", прогнозира Орлин Владиков, собственик на агенцията за недвижими имоти "Орвитекс". "Тези, които говорят за съкращения в бранша, не са стъпвали на строителна площадка", обяви обаче председателят на предприемаческата камара и собственик на строителната компания "НВГ груп" Николин Гавраилов, според когото съкратените работници от ваканционните селища ще бъдат пренасочени към градско строителство - жилища, офиси и търговски центрове. В сектора за недвижими имоти засега не се говори за оптимизация на персонала, а само за свиване на рекламните бюджети и за замразяване на заплати. Телекомуникационните услуги също не предвиждат сътресения, но вече се наблюдава застой в търсенето на хора. "Свидетел съм, че кризата вече се отразява на част от компаниите от ИТ сектора в България", каза изпълнителният директор на "Сирма груп" Цветан Алексиев. Според него първи на пазара ще пострадат чуждестранните компании, които присъстват у нас само като развойни центрове. Проблеми ще имат и фирмите за чист аутсорсинг. Засега от транспортния бранш не прогнозират съкращения, въпреки че превозите са намалели с 40% от началото на кризата.
12.11.2008 г., с. 1 Ако трябва -и принудително уедряване на нивите Снимка на 3 колони - Аграрният министър Валери Цветанов е склонен със закон да се въведе принудително окрупняването на нивите, за да има модерно земеделие. Идеята за комасация на парцелите при съгласие на мнозинството от собствениците дойде от представители на инвестиционните фондове и бе подкрепена от арендатори на конференция за пазара на земеделска земя вчера в София
12.11.2008 г., с. 3 Леко размърдване срещу измамите с имоти По повод изнесените в медиите данни за случаи на имотни измами министърът на правосъдието Миглена Тачева се срещна със съдии по вписванията към Районния съд в София, съобщиха от министерството. Това било част от поредица инициативи за преодоляване на проблема със защитата на правото на собственост, стабилността и сигурността на търговията с недвижими имоти. Тачева ще назначи шеф на съдиите по вписванията в София на мястото на Людмила Тенева, която станала нотариус. Готвят се и редица законодателни и организационни мерки срещу измамите с имоти.
12.11.2008 г., с. 11 Нилс Лундгрен: Вярвам, че ще се блокират още евросредства, за да се поддържа натискът Ако не се преборите с корупцията, ставате като Южна Италия, където владее мафията, казва евродепутатът, автор на доклада за управлението на европейските проекти в България Нилс Лундгрен е независим евродепутат от Швеция. В края на септември той посети България като председател на парламентарна делегация от Комисията по бюджетен контрол, която се запозна на място с проблемите в управлението на европейските средства. Лундгрен е автор на доклада по темата, който миналата седмица беше обсъден в Европейския парламент с вицепремиера по еврофондовете Меглена Плугчиева. Икономист по образование, Лундгрен е изявен евроскептик и противник на еврото и Договора от Лисабон. Бяхте в България, където се запознахте подробно с управлението на еврофондовете и проблемите с проектите от предприсъединителните програми. Какво е вашето впечатление, готова ли е страната да управлява правилно средствата на своите и на европейските данъкоплатци? - Бих казал, че готовността расте. Властите полагат искрени усилия, взимат мерки и изграждат структури. Като цяло българските политици, държавните служители и главният прокурор ни направиха добро впечатление. Нищо не се знае, някои от тях може да лъжат, но, общо взето, ни се стори, че полагат усилие да подобрят ситуацията. Аз и колегите ми обаче се чудим дали усилията им ще бъдат успешни. Тревожа се и от някои дълбоко вкоренени проблеми в българското общество, чието решаване може да отнеме неопределено време. Например Естония, бивша съветска република и изключително корумпирана през 90-те, днес е на 27-мо място сред най-некорумпираните страни в света. България е на около 70-о. Щом Естония може, и България трябва да може. Или ако не може - ще стане като Южна Италия, където мафията владее стотици години. Споменахте дълбоко вкоренени проблеми в българското общество и дадохте за пример корупцията. Кои са другите? - Тези проблеми се обясняват с комунистическото минало. Естония и Словения имат подобен опит, но разчупиха модела на корумпираното си минало. В България изглежда е по-трудно. Например - колко високопоставени политически фигури или администратори на управленски постове са разследвани и съдени за измами и корупция? Не много. Най-добрият метод за борба с корупцията е нейното противодействие - съмненията се разследват, а съдът се произнася еднакво срещу всеки, независимо от поста му. Не всички проблеми са така дълбоко залегнали. Например посетихме няколко проекта в България, финансирани от ЕС. Имаше забавяния, не по технически причини, а много трудно обясними - като закъснението на магистрала "Люлин" заради визите на турските работници. Тези проблеми са реални, такива има в много други страни членки. Но ако не работят правосъдието и полицията, можете да си стоите заседнали в настоящето и сто години. Това е основното ни притеснение за България. Така че реални резултати са нужни разумно скоро. Но за това съм песимист. Средствата от ЕС не се управляваха правилно, сега може да има подобрение, но може и да няма. Казахте, че се чудите колко още време е нужно за реален резултат. Какъв е крайният срок според вас? - За управлението на парите от ЕС има ясни правила. Ако системата не се подобри до две години, парите се губят. Ние не искаме това. Например магистрала "Люлин" се бави, давността на програмата изтича и може да се наложи България да я плаща сама вместо с пари от ЕС. Естествено неуспешни проекти има във всички страни. Но в България те трябва да станат изключение, а не правило. В противен случай диагнозата ще е системен проблем в България и нито ЕС, нито инвеститорите ще искат да влагат средства там. Оценките ви са доста критични - защо тогава не препоръчвате в доклада си по-строги санкции? - Ние очаквахме тези проблеми, но те преминаха приемливите граници и според правилата на играта Еврокомисията замрази плащанията. Това се случва и в други страни - ние не го приемаме като катастрофа и като знак, че са нужни по-големи санкции. Ние искаме България да използва тези пари, да ги ползва добре. Цялостната картина е смесена, но не е провал. Много проекти са успешни - с евросредства бяха построени фабрики, които работят, произвеждат и осигуряват работни места. Би било безотговорно да блокираме изграждането на други подобни обекти. Затова ще продължим да контролираме и наблюдаваме отблизо, но без драматизъм. Докладът ви подкрепя разблокирането на спрените средства. Какви условия поставяте за това? - Виждаме движение в правилната посока, към момента можем само да се надяваме, че то ще успее. Настояваме България да развива по-малко на брой, но по-големи проекти, и да ги управлява сама, а не да разчита на Еврокомисията. Искаме и доказателства за работеща съдебна система. Това са нашите условия. Повечето ви критики не са нови - Европарламентът и комисията повтарят за административния капацитет, корупцията и съдебните слабости още преди присъединяването. Какъв е изводът от това? - Моето впечатление е, че България загуби време. Управлението не се е интересувало или не е искало да поеме отговорност, за да се променят тези неща още в началото на членството. Сега, след блокирането на евросредства, обаче се активизираха и постигнаха напредък. Но той не стига. И смятам, че не след дълго пак ще сме в същата ситуация, тъй като съдебната система и администрацията се променят бавно. Затова вярвам, че ще бъдат блокирани още средства, за да се поддържа натискът. Ако само това работи, то трябва да се случи. А очаквате ли в този натиск да се включат и страните членки и как? - В другите страни членки лошите новини от България влияят на политическите нагласи. Общественото мнение не се изостря към страната ви, но се променя отношението на политиците - например в северните страни. В моята родна Швеция например би било въпрос на национален интерес да откажем да финансираме корумпирани политици или бизнесмени в други страни. Така че опасност има. Смятате ли, че за да се избегнат нови подобни проблеми, Европейската комисия трябва директно да участва в управлението и контрола на проектите в България, финансирани от европейския бюджет? - Аз съм икономически либерал и мисля, че когато един далечен орган се опитва да контролира всичко, става каша. Представете си - високоплатени служители в Брюксел да следят как България строи цех за сладолед, да гледат дали вратите са с точния размер по проект и т.н. Това не би било Европейският, а Съветският съюз. Ние плащаме в еврофондове, за да подпомогнем бедните региони. Страните получателки трябва демократично да решават как точно да управляват тези пари за нуждите си без диктовка от Брюксел. Какви ще са последиците от вашата визита в България и доклада на бюджетната комисия? - Дългосрочни. Сега преговаряме с други страни - кандидатки за ЕС, и опитът ни с България е ценен за условията, които поставяме към тях. Последицата за България е натиск върху правителството - те трябва да го усетят, иначе няма да направят достатъчно, това пак ще провокира санкции и неприятни политически последици от страните членки. Преди две години аз гласувах членството на България да се отложи за 2008 г. Подкрепям разширяването на ЕС, но смятам, че е важно страните, които се присъединяват, да могат да спазват критериите, а не само да ги вписват в законодателството си. Символичният смисъл на отлагането на България щеше да е много голям, но сега нямаше да имаме тези проблеми, защото реформите щяха да се подготвят много по-отговорно и по-рано. Не е грешка, че България е в ЕС, но тя трябва да играе по правилата, които спазваме всички. Догодина в България има европейски и национални избори. Допускате ли, че когато политиците навлязат в кампанията, ще отклонят вниманието си от необходимите мерки и те пак ще се забавят? - Обичайно е така, преди изборите много неща биват зарязани. В България обаче по-големият риск е, че обществени средства и пари на ЕС може да се окажат в джобовете на някои политици. Ако това се случи следващата година, сигурен съм, че ще има много силно политическо послание от ЕС. Аз самият съм евроскептик и не смятам, че ЕС трябва да се бърка в управлението на всичко. Не смятам, че трябва изобщо да плащаме тези пари от еврофондовете, но ако ще ги даваме, това трябва да е по правилата.
12.11.2008 г., с. 16 Нашенски спирачки пред европейски програми Неправителствени организации, спечелили проекти по Оперативната програма "Административен капацитет" (ОПАК) и вече работещи по тях, се страхуват, че няма да могат да ги завършат. Причината е, че експертите в Министерството на държавната администрация, които отговарят за наблюдението на проектите, бавят отчетите, твърдят от фондациите. Според тях финансирането може да бъде спряно, защото оценителите не дават мнението си в посочените срокове и така се нарушават европейските изисквания. Един чиновник наблюдава 50 проекта Ако експертите, които проверяват отчетите на организацията, се забавят, тя няма да успее да си възстанови изразходваните вече суми, каза Калина Бозева от фондация "Междуетническа инициатива за човешки права", която е бенефициент по един от проектите. Изпълнението на проект започва с аванс, който е равен на 20% от цялата му стойност, а след изчерпването на сумата неправителствените организации поемат финансирането. Изхарченото след това се възстановява, но само след проверен отчет. Не се спазва срокът от 45 дни след отправяне на искането за възстановяване на парите, тъй като не е възможно трима чиновници, колкото и качествени да са те, да обработят документация на 170 действащи проекта, твърдят от организациите. В момента все още се оглеждат отчетите от август и септември, казва Бозева. В разгара на дейностите сме, всеки месец имаме сериозни разходи, които не можем да отложим, защото графикът им е отдавна уточнен по договор с фирмите за външни услуги, спечелили търг. А тъй като не ни се възстановяват средствата навреме, не можем да работим, добави тя. Ако пък не се ползват заявените при търговете услуги и не се плаща навреме, може да започнат съдебни дела за неустойки, което може да застраши цялата програма. Капацитетът на един проверяващ е максимум до 10 проекта на месец в зависимост от обхвата им като дейности и суми, е мнението на Красимир Лойков от център "Образование за демокрация". С изпълнението и наблюдението по проектите се занимават 4 експерта, а с финансовия мониторинг - трима, каза Мария Димитрова, началник-отдел "Мониторинг и публичност" в Министерството на държавната администрация, ръководено от Николай Василев. Общо проектите по ОПАК са 170. На човек се падат средно по 50-ина. Ние сме длъжни да дадем отговорите си 45 дена след подаването на документите, уточни Димитрова. Самите бенефициенти обаче настояват нещата им да се гледат едва ли не веднага, след като са ги подали, а това често става в последния момент, обясни тя. Проблемите ще се натрупват Според Българската стопанска камара проблемите с оценяването на проектите ще се увеличават, особено с напредването на оперативните програми, тъй като на администрацията не й достигат експерти чисто физически. Процесът с усвояването на евросредствата може значително да се ускори, ако министерствата дадат на външни експерти оценяването на проектите или в комисиите вкарат представители на бизнеса, е мнението на Камен Колев, зам.-председател на БСК. Финансовият контрол върху изплащането на средствата пък може да се даде на експерт-счетоводители, смята той. Проблемите с усвояването на средствата идват и от това, че всички са се фокусирали върху парите, а се забрави, че става дума за политики, които са подплатени с определени суми, смята Калина Бозева от фондация "Междуетническа инициатива за човешки права". Според нея оперативните програми и структурните фондове са отдавна заложена бомба заради лошия начин на правене на политики от властите. Не може всичко да се свежда само до едно усвояване на европарите, казва Красимир Лойков. Абсурдността на тази логика според организациите се илюстрира най-ясно от разпространените билбордове, които приканват "Европейските фондове са при теб, пресегни ръце и ги вземи". Според Калина Бозева трябва да се има предвид, че проектите не са само вземането на едни пари, а всъщност са материалната страна на реализирането на някакви нужди на обществото. Безсмислените начинания Неправителствените организации са установили в резултат от проучвания в рамките на проект как и доколко гражданите участват във формирането на публичните политики в няколко обществени сфери, че институциите на всички нива произвеждат нормативни документи, програми, планове за действие без консултации с гражданите или пък след формални обсъждания. Аналогична е практиката по изготвянето на проекти и по европейски програми. Организациите смятат, че общинските управи на много места правят проекти за собствени цели или на лобитата около тях. Освен че никой не се допитва до хората, няма и контрол на гражданите върху политиките. Затова някои проекти са съвършено абстрактни и абсурдни, а в същото време струват много и са потребни само на определени заинтересувани кръгове, но не и на цялото общество, смятат от неправителствения сектор. От там посочват като пример за изолираните от нуждите на местната общност провеждани политики строежа на мезонети от по 180 квадрата в ромския квартал в Пловдив с пари от Световната банка. Ромите, които по традиция живеят родово, не харесват жилищата, само дето те вече са построени, а парите са похарчени напразно. Никой не се е интересувал предварително и не е попитал ромите трябват ли им такива апартаменти, каза Красимир Лойков от пловдивската организация център "Образование за демокрация". "Община Пловдив кандидатства с проект за ремонта на училища по оперативната програма "Регионално развитие", но в него са включени не сградите, които имат нужда от реновиране, а тези, които са на близки до съветниците хора. В едното училище директор е бил зам.-министър, в друго пък - един от общинските съветници", дава пример Лойков. От сдружение "Асоциация Интегро" от Разград пък разказват за програмата на социалното министерство за обучение на безработни роми. Но се оказва, че на местно ниво тя не работи, защото една голяма част от хората не са регистрирани в бюрата по труда и не могат да бъдат включени в нея. Чиновниците не са проверили, че в бюрата по труда няма регистрирани млади хора, които да участват в обучението. Служителите от администрацията трябва да излязат сред хората, за да разберат какво им е нужно, иначе не могат да направят работещи програми, твърди Камен Макавеев от сдружението. Гражданското участие Европейският съюз е изготвил процедури как гражданите да се включват при изготвянето на различни политики. Съществува дори Европейска харта за гражданско участие, припомнят от организациите. Не може да се пусне например регионален план, без да си доказал, че си взел мнението на живеещите там хора и си попитал кои са приоритетите им - примерно болница ли да се построи или училище, казват те. Това са механизми, при които всяко ниво документ трябва да е съгласуван с гражданите, да е проучено всичко и по отговорен начин да е заложено в проекта. Работни групи, изнасяне на приемни по квартали, радиодебати, дискусии - това са все форми на предварително допитване до хората, след което различните гледни точки се вписват в изготвената чернова на документа. От голямо значение е и наличието на механизъм за контрол от страна на гражданите. Това може да не са задължително НПО-та, а граждански организации или групи по интереси. Важното е да има различни канали за чуване на хората, тогава и формулираните политики ще са по-ефективни. Случилото се в германското градче Арнсберг продължава да се разказва като един от най-добрите проекти за гражданско участие за последните години. Общинският съвет там се изправя пред бюджетни проблеми през 90-те години на миналия век. Тогавашният кмет приема, че подходящият отговор на проблема е насърчаването на гражданите за участие във вземането на решения по всички ключови въпроси. Той организира среща "Бъдеще" и всички заедно решават, че вместо изграждането на предвиден скъп тунел трябва да се създаде по-ефективна система за светофарите и да се направи допълнителен път, за да се намалят задръстванията. Отличничката Оперативната програма "Административен капацитет" (ОПАК) е така нареченият отличник сред останалите програми, защото първо по нея, при това успешно, започна усвояването на средства. Досега са преведени близо 22.5 млн. лв. Усвоените пари за 2007 г. са 64%, като до края на годината министър Василев очаква да се усвоят на 100% парите за 2007 г. Минималната стойност на проектите е 100 хил. лв., като бюджетът на "Административен капацитет" е 181 млн. евро до 2013 г. Програмата включва дейности за подкрепа на добро държавно управление, развитие на човешките ресурси в структурите на държавната администрация, съдебната система и гражданското общество, подобряване качеството на административните услуги и развитие на електронното правителство.
Каталог: press -> November 2008 press -> Конкурс за първи и втори филми, Големите пет, Киното днес, Киното утре, Ново българско кино, Балкански конкурс и други. За девети път ще бъде присъдена press -> Пресинформация – 28 февруари 2012 16-и международен филмов фестивал press -> Търговски дела в окръжен съд- пазарджик press -> Европейска комисия Съобщение за медиите press -> Тема: здравеопазване press -> Обществени и политически нагласи октомври 2014 November 2008 -> 11 ноември 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти November 2008 -> 5 ноември 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти Изтегляне 1.44 Mb. Сподели с приятели:
|