Логически преход: Въстанието в романа е пресъздадено като всенароден израз на масовия патриотичен подем, на родолюбивото опиянение, на детински чистосърдечния възторг. В борбата се включват представители от всички социални категории: селяни, занаятчии, чорбаджии, духовенство, интелигенция, мъже, жени, деца, болни, здрави.
Е) Интелигенцията – водач на въстанието:
• образът на Бойчо Огнянов: основен похват за изграждането му - последователната и безусловна идеализация, която превръща образа му в схематичен и едностранчив (дори интимните човешки изживявания са подчинени на идеологията); социален статус – интелигент водач, превърнал бунтовничеството в своя професия, в поприще за житейска реализация; нравствени черти - свободолюбив, искрен патриотизъм, морална безкомпромисност, доблест, всеотдайност, себеотрицание, смелост и жертвоготовност, непоколебима вяра в смисъла на делото, твърдост, решителност, фанатична преданост;
• образът на Соколов – за разлика от този на Огнянов, е жизнено пълнокръвен и психологически убедителен; авантюрен тип нагласа; ведър, жизнерадостен, витален, бохем; склонност към крайни чувства и изживявания; способност да се отдава с еднаква страст както на примамливите житейски удоволствия, така и на общностно значимото дело; смел, всеотдаен, жертвоготовен, предан; житейски правдиво доуплътнява представата за образа на революционера.
Обобщение: Разглеждани в своето единство, образите на Огнянов и Соколов взаимно се допълват, като изразяват представата за активната сила на идеите (Огнянов) и за житейски правдоподобната им реализация (Соколов). Рисувайки две различни лица на една и съща историческа социална конкретика, Вазов постига по-вярна и по-убедителна представа за характера и особеностите на времето, за ролята на човешкото присъствие в сътворяването на епохата.
Логически преход: Историческият факт не интересува Вазов самоцелно. Той се стреми да открие неговите духовно-психологически или философски измерения. Затова и самото въстание присъства като събитие в твърде ограничен повествователен обем. По-голямата част от съдържанието на романа е свързана с подготовката и организацията на бунта, защото именно в тях се отразяват пробуждащото се национално съзнание, активизиращото се родолюбиво чувство, претендиращото политическо право. Въстанието е обект на вниманието за твореца преди всичко като процес на идейно и духовно съзряване, на отърсване от оковите на робството, на възраждане на свободната воля. В това Вазов открива великото обаяние на времето. Трагизма на погрома писателят също осмисля не толкова чрез стойността на кървавите жертви, колкото чрез краха на надеждите, чрез гибелта на илюзиите, чрез възраждането на отчаянието и на чувството за безперспективност.
5. Погромът на въстанието – представен чрез етапите на разколебаване, обезверяване и отчаяние („Въстание”, „Духът 6 укреплението”, финала на романа).
Обобщение: Чрез тези етапи творецът пресъздава процеса на охлаждане на патриотичния възторг, на отрезвяване от родолюбивото опиянение, на осъзнаване на горчивата реалност. Психологическата правдивост в отразяването на човешките изживявания се дължи на проникновеното познаване на народната душевност.
