Обобщение: Романът отразява многообразието и целостта на националния живот в един изключителен исторически момент. Творческото внимание е насочено не само към реалните факти, но и към тяхното битово и социално-психологическо осмисляне. Това определя многостранността на изображението и превръща произведението в епично повествование за обективното и духовно битие на нацията в последните години на робството.
3. Смислови и композиционни особености на творбата – внушението за големите исторически процеси, за социалните и духовно-психологическите изменения, настъпили в съзнанието на българина, Вазов постига чрез разказа за индивидуалното и колективното „живеене” в Бяла черква.
А) Бяла черква – типизиран минимодел на възрожденска България:
• свят на патриархално устройство и социално разделение, на робска зависимост и духовно разкрепостяване, на вековни традиции и назряващи нови тенденции
• политическите и социални конфликти, духовният и културен живот в града – израз на характерния за времето дух: изостряне на историческите противоречия, нарастващи граждански и културно-просветни потребности на българина, процес на национално самоосъзнаване и порив към национално самоопределение.
Б) Повествованието в романа – формално подчинено на разказа за живота на Бойчо Огнянов; произтича от Вазовата концепция за ролята на изключителната личност, даваща тласък за исторически промени в общностното съзнание:
• отправна точка в разказването - идването на героя в града; финал на повествуването – смъртта му;
• сюжетна основа – свързана с приключенията и перипетиите в съдбата на персонажа; със средата, в която живее; с контактите, които има; с идеалите, на които се е посветил.
Обобщение: Проследявайки Огняновата съдба, Вазов внушава истината за духа на времето, откроява процесите и измененията в националния живот, разкрива спецификата на епохата.
4. Пресъздаването на националнообобщаващото чрез индивидуалночовешкото – основен похват за постигане на идейните и художествените внушения.
А) Истината за робската действителност – внушена чрез разказа за съдбите и всекидневието на героите. Изследване и осмисляне на:
• житейските биографии на Огнянов и Соколов; конфликтите, в които влизат; случките и събитията, които наблюдават, или в които участват;
• атмосферата, която цари в града, в семействата, в домовете;
• събитията, в които героите са представени като безправни и подложени на произвол и насилие роби;
• епизодите, които разкриват същността на политическата власт, принципа на осъществяването й (насилието), нейните поддръжници.
Обобщение: Робството се разкрива чрез формите на всекидневния живот, чрез атмосферата, която витае в делника, чрез духовно-психологическите изживявания на героите. В тях и чрез тях се пресъздават новите исторически тенденции – политическото и духовното самоосъзнаване на българина, идейното му съзряване;
Б) Новите духовно-политически процеси в действителността:
• колективно „пробуждане”, разширяване на културния хоризонт, стремеж към просвета, наивен порив към изкуството, потребност от приобщаване към световните ценности и достижения (разговорите в чорбаджи-Марковото семейство, подредбата на гостната стая в дома му, изпитът в училището, театралната постановка);
• нарастваща политическа активност - повишен интерес към съвременните събития, към световните тенденции и явления (разговорите в Ганковото кафене);
• политическо самоосъзнаване и приобщаване към идеята за свобода и революционна борба;
• етапите в движението за национално освобождение - тайни заговори, съзаклятия, събрания; организирана борба (комитети, подготовка на въстанието, въоръжаване); масово въодушевление, подем, възторг, опиянение, патриотична всеотдайност и жертвоготовност („Пиянството на един народ”).
