Логически преход: Всеки един от образите в романа съдържа в себе си определена социална, политическа, духовна или нравствена тенденция.
Д) Истината за политическата, социалната и духовната диференциация в българското общество, пресъздадена чрез образите на чорбаджи Юрдан, Стефчов и Мичо Бейзадето:
• представят двете полюсно противоположни ориентации – туркофилство и русофилство;
• изясняват разделението като плод не само на социални, но и на психологически и нравствено-етични причини;
• поведението на чорбаджи Юрдан и Стефчов – израз на верноподаническата психология, на съглашенчеството и раболепието;
• чорбаджи Юрдан – противоречив образ: верен блюстител на установения политически, социален и морален ред (ясно изразено негативно отношение към въстанието, без-компромисност към бунтовниците), но и радетел за спасението на Бяла черква от погром и разорение; предателство спрямо идеите и целите на борбата, но стремеж към опазване на града.
Обобщение: Мотивите за поведението на героя са обвързани преди всичко с неговия социален статус – цели да запази имота си, името си, влиянието и положението си, авторитета си.
Логически преход: Не такива са обаче причините за поведението на неговия зет.
• поведението на Стефчов – резултат не от социалната му принадлежност, а от личните му нравствени и етични черти: болезнено честолюбие, суетност, горделивост, амбициозност, отмъстителност, грубост, жестокост, закърняло чувство за национална принадлежност.
Логически преход: Макар представител на същата социална категория, Мичо Бейзадето е изразител на полюсно противоположни политически и обществени тенденции:
• Мичо Бейзадето – носител на възрожденски наивната и чистосърдечна привързаност към Русия, на вярата в нея.
Обобщение: Изразявайки чрез героите различните духовни, социално-политически и нравствени пристрастия на епохата, творецът се стреми да постигне многостранното и правдиво внушение за историческите й особености. Акцентирайки върху всеобхватната сила на революционните идеи, върху масовото й безрезервно приобщаване към тях, писателят утвърждава безкористния патриотизъм, искреното родолюбив като стимул за историческото развитие на нацията и като определяща черта в народния характер.
