Логически преход: Спецификата на националното живеене, устойчивото в българския характер и душевност – друга посока в търсенето на смислови внушения; наред с изображението на изключителното, разбирано като „сюблимно” за историческото битие на нацията събитие, този творчески план потвърждава жанровото съотнасяне на произведението към романа епопея; в духа на епопейните изисквания, проникването в националните бит и душевност е ориентирано към трайните им и устойчиви форми.
6. Пресъздаването на народната душевност и българския характер в романа – подчинено на желанието за утвърждаване на трайните и неизменни черти в тях:
А) Жизнена устойчивост, въпреки изпитанията на робството („Силистра Йолу”);
Б) Вътрешна предразположеност към крайни емоционални и психологически изживявания – преплитане между грубия, трезв реализъм, между житейската прагматичност (от една страна) и патриотичното въодушевление, безразсъдната и чистосърдечна всеотдайност (от друга);
В) Духовна щедрост, доброта и отзивчивост (пребиваването на Огнянов във Веригово).
Логически преход: Тези типични национални черти Вазов разкрива както в хода на събитийното повествование, така и в атмосферата на националните традиции, обичаи и нрави. Опазените изконни български начала, съхраненият битов порядък, живата културна памет на нацията подхранват авторовия народностен оптимизъм.
Г) Изображението на бита, нравите, обичаите и традициите: в патриархалната родова атмосфера (семейството на чорбаджи Марко), в народните празници, събирания, обреди (тлаката в Алтъново).
Обобщение: Пресъздаването на народните вярвания и обичаи, проникването във фолклорните кътчета на съзнанието свидетелстват за многостранния Вазов интерес към всички аспекти на националния живот. Не логиката и същността на конкретноисторическото събитие, а осмислянето му като елемент от целокупния национален живот интересува твореца.
IV. Заключение. Макар и повлияно от романтичната изключителност, произведението представлява правдиво и реалистично изображение на духовното и историческото битие на нацията в последните години от унизителната й робска съдба.
Със своята смислова многопосочност, с богатството на образната си система, с психологическата правдивост и интригуващия си сюжет „Под игото” придобива стойност на първия пълноценен роман в българската литература, както и на едно от най-популярните и превеждани в чужбина български произведения. Творбата полага основата на плодотворна и богата епична традиция, която наследяват и от която се учат впоследствие поколения български романисти.
