III. Заключение 1. Сблъсъкът на нравствените ориентации на две епохи в разказа – утвърждаване на изконно българските национални ценности.
2. Творбата – представителна за Вазовите повествователни техники и за умението му да съчетава романтико-патриотичното и критико-реалистичното си отношение към изобразяваната действителност.
„Под игото” – епично повествование за историческия и духовен живот на нацията в „предвечерието на Освобождението” (План-тезис) I. Увод 1. Творчеството на Вазов – художествена изява на едни от най-драматичните и преломни моменти в националното ни развитие; символ на раждането и утвърждаването на новата българска литература; неотделим компонент от историческата ни и културна памет.
2. Историческото и духовно битие на родината и народа – смислов център в литературното наследство на писателя; основен обект на изображение в поетичния цикъл „Епопея на забравените” и в повестта „Немили-недраги”.
Логически преход: Романът „Под игото” – епично потвърждение на Вазовите творчески пристрастия.
II. Теза Романът – художествена възстановка на целокупния и многообразен национален живот в един от върховните му исторически моменти; повествувание както за „сюблимните” събития, свързани с Априлското въстание, така и за тяхното повседневнобитово и духовно-нравствено осмисляне; по думите на М. Цанева – „малка енциклопедия на българския живот от последните години на османското иго”.
III. Аргументация 1. Тематична основа на произведението – определена от самия автор в подзаглавието: „Из живота на българите в предвечерието на освобождението”.
2. Жанрова определеност – роман епопея.
А) Произтича от тематичните насоки – разказ за целокупния национален живот в точно определен момент от развитието му („предвечерието на освобождението”);
Б) Обуславя се от многообразието на смисловите пластове:
• исторически – свързан с хронологическата уточненост на епохата и с полагането в основите й на конкретно значимо събитие (Априлското въстание); обвързан с вмъкването на документални елементи в повествованието и с пълноценното пресъздаване на атмосферата на времето (период на духовно и политическо пробуждане, на национално самоосъзнаване);
• битов – разкриващ всекидневния живот на българина, националните традиции, обичаи и нрави, променящото се и устойчивото в тях;
• социално-психологически – пресъздаващ патриархалното устройство на живота, социалните му норми и закони, духовните и политическите му потребности, промените, обсебващи индивидуалното и колективното съзнание.
