Логически преход: Възцаряващият се дух на новото, процесите на социални, политически и психологически трансформации са пресъздадени от твореца чрез настъпващите в живота на героите промени, чрез личностните им метаморфози.
В) Измененията в съзнанието, в нагласата и философията на чорбаджи Марко – индивидуално човешко изражение на големите исторически процеси:
• чорбаджи Марко – представител на средния българин, изразител на неговата психология и характер;
• трайни черти в психологията на героя: родолюбие, съчетано с трезв и практичен реализъм, грижа за имота, семейството и близките, скептицизъм – предопределени от социалното му положение (заможен, авторитетен, влиятелен);
• духовно-психологически етапи в развитието му – отричане на идеята за въстание, трезва преценка на обстановката, мотивираща скептицизма му (не вярва в успеха, предвижда финала, съзнава какво може да загуби); преосмисляне на оценката, зараждане на надеждата и вярата във възможния успех – обуславят се от нарастващото общо въодушевление и патриотичния подем („Около един труп”); приобщаване към колективно значимата идея и присъединяване към всеобщите усилия за нейното осъществяване – обусловени са от промяната в общностните нагласи, от разколебаващата се позиция на турските властници, от укрепващото самочувствие на българина и съзряващата му самоувереност („Новата молитва на чорбаджи Марко”).
Обобщение: Чрез духовно-психологическите превъплъщения на чорбаджи Марко творецът означава процеса на историческото съзряване на българина, превръщането му от практично мислещ и политически зависим роб в разкрепостен и самоутвърждаващ се социално активен човек.
Логически преход: Ако в духовните, идеологически и психологически метаморфози на чорбаджи Марко Вазов разкрива съзряването на масовото национално съзнание, в образа на Боримечката той влага обобщената представа за активната първично-природна сила на българина, чрез която патриотичните и борбени идеи реално се осъществяват.
Г) Образът на Боримечката – носител на представата за движещите сили на въстанието:
• типизиран герой – въплъщава силата, стихийността, неподвластността на селската душа;
• похват за изграждане на представата – хиперболизация, чрез която се заявява възгледът за силата и могъществото на селските маси, за тяхната действена роля като реални творци на историята и живота;
• символно-знакова стойност на името на героя (Боримечката);
• типични черти в образа му: първичност, недодяланост, неподправеност, но и чистосърдечност, доброта, преданост.
