14 май 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Доходите във всяко трето домакинство в България са спаднали в резултат на икономическата криза, а 21% от хората живеят с по-малко от 211 лв. на месец - колкото е официалният праг на бедност у нас. Свиването на семейния портфейл се дължи предимно на загуба на работа или на намаляване на заплатите, от което са пострадали почти една трета от заетите.

Най-негативният резултат от това е, че хората се принуждават да спестяват от разходи за храна, отопление, лекарства и от образованието на децата си. Това показват данните от национално представително проучване на Световната банка и институт "Отворено общество", което беше представено вчера. Анкетата отразява финансовото състояние на 2400 домакинства в периода март 2009 г. - февруари 2010 г.

Затягане на коланите

30 на сто от анкетираните са заявили, че за да компенсират намаляването на доходите си, свиват разходите за храна, а осем на сто са отговорили, че не се хранят редовно. В над 40% от семействата кризисното затягане на коланите е намалило парите за отопление.

"В България са спаднали дори и разходите за основни хранителни продукти като хляб и мляко, въпреки че тук няма сериозен скок на цените, какъвто се наблюдава в други държави от Централна и Източна Европа", каза Сароджини Хиршлайфер, икономист от Световната банка.

"В стремежа си за икономии хората не си купуват предписаните им лекарства, не плащат здравни осигуровки, а някои дори не ходят на лекар. Това може да има негативни последици, особено в семействата с малки деца", коментира тя.

Данните показват, че 20% от домакинствата не плащат здравни и социални осигуровки, което би ги лишило от обезщетения, ако се разболеят или останат без работа, отбелязаха авторите на изследването.

Зам.-министърът на труда Красимир Попов заяви, че стремежът на домакинствата да намаляват разходите си увеличава рисковете не само пред тях, но и пред цялото общество.

"Последиците са, че тези хора или техните деца ще останат нискоквалифицирани и по-трудно ще могат да си намерят работа, което ще увеличи публичните разходи за социални помощи. Заради това повишаването на тяхната квалификация трябва да е основен акцент в политиката на държавата", добави Попов.

Доходите на пенсионерите са най-устойчиви

Свиването на доходите се е отразила най-малко на домакинствата с пенсионери, тъй като при техните доходи няма намаляване, докато заплатите в редица фирми бяха орязани заради свиването на пазарите.

Близо 80 на сто от анкетираните възрастни семействата са заявили, че доходът им не се е променил въпреки кризата. За сравнение, над половината от домакинствата с двама работещи са отчели, че кризата е намалила бюджета им. Най-изтънял е портфейлът в семействата, в които никой не работи.

Изследването показва, че 15.6% от заетите са заявили, че вземат по-ниски заплати в сравнение с периода преди кризата. Други почти 17% са отбелязали, че възнагражденията им са се понижили, защото са преминали на непълен работен ден. "Най-засегнати от намаляването на заплатите са работещите в сивия сектор, строителството и производството", каза Хиршлайфер.

За да компенсират свиването на семейния бюджет, повечето хора се опитват да си намерят допълнителна работа. "В повечето случаи обаче само по-добре образованите и богатите успяват да си намерят.

Бедните домакинства се справят далеч по-трудно с тази задача, тъй като търсенето на нискоквалифицирани кадри е слабо", коментира експертът. Според данните 60 на сто от най-бедните и засегнати от кризата семейства са заявили, че са опитали да си намерят втора работа, но не са успели.

Помощ от роднини в чужбина

Друг извод от проучването е, че заради финансовите си затруднения все по-малка част от семействата - едва 22%, успяват да спестяват. 77% са заявили, че нямат никакви заделени пари, а една четвърт от тях дори са взели заеми. За да закърпи бюджета си, всяко пето семейство в България разчита на пари, спечелените от роднини в чужбина.

Резултатите от изследването обаче показват, че заради кризата в другите страни тези трансфери намаляват. Близо 7 на сто от анкетираните са заявили, че са потърсили финансова помощ от близките си зад граница, но не са получили такава.

Според авторите на изследването България е разработила адекватни програми за социално подпомагане в кризата. 60 на сто от най-бедните домакинства получават помощи.

Нито един от предварително проверените европроекти през миналата година не е бил напълно законен, показва докладът на Агенцията по обществените поръчки (АОП) за 2009 г. От началото на изминалата година ведомството е длъжно по закон да проверява предварително конкурсите, които се финансират с европари и са над определен стойностен минимум.

"Първата година от изпълнението на функцията по предварителен контрол потвърждава назрялата потребност от неговото въвеждане. Важно е да се отбележи, че по нито един от проверените проекти на документации не е изразено становище за пълната му законосъобразност", пише в доклада на ведомството.

За периода в АОП са постъпили 75 проекта на документации, като само 46 са реално проверените, защото попадат в обхвата на закона. Останалите процедури са били под установените прагове или процедурите вече са били открити и одобрени за финансиране.

Най-голям е броят на проверените документации, финансирани от оперативна програма "Регионално развитие", следвани от проекти, спечелени по оперативна програма "Околна среда" и по оперативна програма "Транспорт".

Най-често допусканите грешки от участниците в процедурите са определяне на условия, които не са съобразени с предмета и сложността на обществената поръчка, смесване на изискванията за подбор на кандидатите или участниците с показателите за оценка на подадените оферти, включване на субективни критерии за оценка на офертите и други.

Втората точка, по която Агенцията за обществени поръчки осъществява предварителен контрол, е за конкурси, провеждани чрез договаряне с покана. При тях възложителите не обявяват открит конкурс, а изпращат покани за участие до определени фирми.

От началото на 2009 г. досега ведомството е проверило 287 поръчки от този вид. Едва в 103 случая проверката е показала, че процедурата е проведена законно. Останалите поръчки са били незаконни или незаконни до доказване на противното.

Негативната серия на Българската фондова борса продължи и в четвъртък и затвърди деветмесечното дъно. Основният индекс SOFIX затвори с 0.47% загуба до 405.58 пункта, подобни бяха пониженията и при двата по-широки измерителя BG TR30 и BG40.

"Това е старческа логорея". Така просветният министър Сергей Игнатов отговори вчера по БНТ на въпрос за мнението на председателя на БАН акад. Никола Съботинов в столичен вестник, че Игнатов не става за министър на науката. Оказва се, че още няма закон за разтурване на БАН, защото министърът го бил върнал на юристите си за доработване. Според него от БАН говорят за имотите, които ще бъдат превърнати в публична държавна собственост, защото ги било страх от проверката как ги стопанисват.

По-късно пред Дарик Игнатов заяви, че протестите на СУ и БАН съвпадали с изявления на хора от БСП и били организирани от партията. Ректорът на СУ проф. Иван Илев реагира, че по същия начин отнемането на Ботаническата градина от Алма матер от МС съвпада с протеста на университета. Главният научен секретар на БАН проф. Стефан Хаджитодоров обясни, че всички опити за диалог с министъра са се провалили, въпреки че заедно с Дянков е бил канен на разговори. Пред Нова телевизия дори бившият министър Даниел Вълчев обясни, че университетите наистина са на ръба след орязването на субсидиите на няколко пъти, защото не са търговски дружества и няма как да печелят пари. Някои институти на БАН извършват важни държавни дейности и обслужват цели сектори, за което трябва да получават пари, напомни Вълчев. В същото време по ББТ предишният председател на БАН акад. Иван Юхновски описа опити още на покойния банкер Емил Кюлев да заграби имоти на БАН, а апeтитите днес не са по-малки. Според него високата летва на БАН пречи на посредствеността, а експертизите й - на опитите например да се строи незаконно, да се наруши защитата в "Натура 2000" и на други интереси.

"Все още имаме Академия на науките с почти 8000 души - повече от данъчните. Но българската наука не е допринесла много в нито една област и със сигурност - с нищо за икономиката." Това пък дословно е заявил Симеон Дянков пред годишната конференция на Международната финансова корпорация във Вашингтон.

Очакванията за бързи приходи през тази година от 60-70 млн. евро за бизнеса от продажба на спестени парникови емисии и около 300 млн. лв. за държавата няма да се реализират, след като вчера министърът на околната среда и водите Нона Караджова съобщи, че на страната се отнема акредитацията за търговия с въглеродни емисии. Решението е на Секретариата на Конвенцията за изменение на климата и по думите на Караджова причините за вземането му са престъпното бездействие на предишното управление и неглижирането на препоръките, които са отправени към страната от 2007 до 2009 година.

Бившият министър на околната среда и водите Джевдет Чакъров категорично отрече обвиненията на екоминистъра Нона Караджова, че "престъпното бездесйтвие" на предишното правителство е отговорно за отнемането на акредитацията на България за търговия с парникови газове. Пред Дарик радио, той заяви, че отговорността е на сегашното правителство, тъй като липсва административен капацитет. Решението за отнемане на легитимността на България за участие в търговията с емисии парникови газове е взето при последния одит през октомври миналата година, каза още Чакъров. По думите му, това решение е на базата на представената от сегашния екип на министерството информация за новата организация на системата за инвентаризация на емисиите парникови газове.

Наскоро Брюксел одобри националния план за разпределение на парниковите квоти за 2009 г., което позволява на българските предприятия, които са изхвърлили по-малко от разрешените им количества парникови газове, да ги продават на други фирми у нас и в Европа. От началото на май дори започна регистрацията на емисиите в Изпълнителната агенция по околна среда, която администрира процеса. Предприятията обаче имат право и да ги прехвърлят за следващи години, използвайки ги за покриване на бъдещи емисии при разширяване на производствата или за последваща търговия. От думите на Караджова стана ясно, че онези предприятия, чиито квоти вече са заверени и могат да търгуват, ще се продават само до 30 юни. Тогава се очаква да бъде потвърдено решението за отнемане на акредитацията на страната за търговия в газовете.

Държавата обаче няма да успее да пласира дотогава своите спестени обеми от 250 млн. т, от които за тази година се планираше продажба на 40 млн. т на японски или испански посредници. Причината е, че в Народното събрание все още не са минали законовите поправки, регламентиращи схемата за зелени инвестиции, по която ще се търгуват държавните обеми въглероден двуокис. В момента тя се разглежда едва на първо четене от народните представители.

Приходите от продажбата на държавните парникови квоти бяха записани и сред антикризисните мерки, одобрени от правителството, преди да се стигне до актуализация на бюджета. Кабинетът разчита на 500 млн. лв. от въглеродните емисии, но по оценка на Караджова по-реално е да получим 300 млн. лв., които се планираше да се инвестират в саниране на административни и жилищни панелни сгради. По-късно председателят на БСК Божидар Данев заяви, че ако бъде отнета акредитацията на България за търговия с парникови газове, ще бъде ударен фискалният резерв, защото правителството разчита оттам да постъпят пари в бюджета. Тъй като решението ще бъде обжалвано, Караджова изрази оптимизъм, че акредитацията ще бъде възстановена през ноември. Това е най-ранният срок, в който това може да се случи.