14 септември 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Съдбата на петролопровода "Бургас-Александруполис" беше обсъдена в Москва от руски и български официални представители в пореден опит за започване на дълго отлагания проект, пише европейското седмично издание "Ню Юръп". Това е един от двата проекта, които имат за цел да намалят претоварения трафик на петролни танкери в Босфора.

Въпреки това българският финансов министър Симеон Дянков, станал през последните месеци основен преговарящ по проекта от българска страна, не присъства на разговорите. Срещата беше фокусирана върху предложението на руската компания "Транснефт" да финансира проекта.

Засега България все още има опасения за тръбопровода, които освен с екологичен и социален, са и с финансов характер. Според дипломатически източник от София балканската страна има "все още резерви за проекта, но това не означава, че е взето окончателно решение за прекратяването му".

Нали помните, че България ще купува 4 бойни самолета Ф 16, всеки от които струва 16,1 млн. долара? Това наистина е много мощна машина, която е с ефективен периметър на действие на площ от 60-70 хил. кв. км. Значи само като излети, ще обхване половината България. Дори и като учебен, той струва 2,5 млн. долара. И да не се издига във въздуха, наземната му издръжка е 580 долара на ден. Със същите пари могат да се купят 18 вертолета, които да пазят въздушното пространство на България, а освен това те могат да се използват и за граждански цели - превозване на болни и пострадали, а с някои приспособления - и за гасене на пожари.

Същото се отнася и за прословутите корвети, които при това са втора употреба, но ни струват по 200 млн. евро, а се използват главно за учебни цели. В същото време имаме потребност от 12-15 бързоходни катера, които да охраняват териториалните ни води в Черно море от контрабанда на стоки и незаконен риболов. Общо те струват колкото една корвета.

Исках само да илюстрирам, че пари щедро се харчат

повсеместно с нисък ефект

За ремонт на околовръстния път на София през 2009-2010 г. са изразходвани 35 млн. лв. Сега всички шофьори, които се движат по него, казват че той вибрира, а на места има и коловози. Фирмата, която е извършила ремонта, си е получила парите, но понеже не е специализирана в тази дейност, той е направен непрофесионално. В същото време е отхвърлена офертата на друга фирма, която за ремонта е искала 21 млн. лв. с 4-годишна гаранция. Реконструкцията на националния стадион "В. Левски" бе възложена на фирма, която също не е специализирана, и съоръжението вече се нуждае от нов ремонт. Но пак на нея е възложено строителството на най-голямата спортна зала, защото е свалила цената с 8 млн. лв. и това Бойко Борисов го обявява за антикризисна мярка. Само че няма ли пак да се стигне до положение уж евтиното да се окаже по-скъпо.

Голяма част от инфраструктурните обекти, построени по времето на късния социализъм, сега се нуждаят от основен ремонт. За отбелязване е обаче, че те са били годни за експлоатация без ремонт в продължение на 20-30, а някои и повече години. При това много от тях са били строени от трудоваци и бригадири. Обяснението е в това, че тогава се е строяло по стандарти за висока издръжливост, влагали са се качествени материали, конструкторите, проектантите и инженерите-изпълнители са били с необходимата висока квалификация.

По този начин са се изпълнявали поръчки за изграждане на обекти в чужбина, затова нашите строители са се ползвали с голям авторитет. Ето един пример: През 1957-1959 г. моят баща беше технически ръководител на построяването на силози в гр. Латакия, Сирия. В среща с моя съученичка, която отдавна е омъжена и живее в Сирия, я попитах дали знае нещо за тези силози и тя ми отговори, че те функционират безотказно, без да са правени основни ремонти. Това беше през 2008 г., което означава, че съоръженията са годни за експлоатация 50 г. след построяването им.

Ако се върнем още по-назад във времето, стигаме до

градежите на уста Кольо Фичето

и други строители, които са правели мостове преди повече от 100 г., но и до днес те са използваеми. Когато Кольо Фичето е представил проекта си за Беленския мост пред русенския Мидхад паша, понеже той го е направил от восък, турският големец се усъмнил в неговата надеждност. Отговорът на майстора бил, че когато го построи, ще застане под него, а мостът от край до край ще бъде зает от каруци и волски коли с максимален товар. Съоръжението още е годно за ползване. В същото време мостът на бул. "Брюксел", който само преди 4 г. основно го ремонтираха, сега го строят почти наново.

Подобно е положението с водопроводната мрежа. По принцип няма нищо вечно, но има разумен срок на годност. Рилският водопровод за снабдяване на София с вода е построен през 1925-1926 г. и разширен през 1928-1933 г. До 1958 г. той е действал почти безаварийно, с минимум течове по мрежата. След построяването на яз. "Искър" водоснабдяването на София става основно от него, като за целта са поставени 140 км нови тръби. Цената на потреблението обаче не се променя и тя остава 2 ст. за 1 куб. м. Сега концесионерите отчитат всеки метър сменена тръба за инвестиция и това им е мотив пред ДКЕВР за повишаване на цената за абонатите. Така от някогашните 2 ст. за куб. метър цената е на път да стигне 2 лв. и да расте още.

Така стоят нещата и с тока, който ни го доставят не концесионери, а частни собственици на електропреносната мрежа. Цената на приватизационната сделка така и не стана публично достояние. Има основание да се смята, че ЧЕЗ е заплатила 25 млн. лв. Сега от упражняване на дейност печели по минимум 90 млн. лв. годишно, но иска приходите й да растат още. България се третира както колониална Индия, където англичани са били изпращани на служба, за

да си оправят материалното състояние

- по същия начин у нас идват чуждестранни мениджъри, които получават по 50-60 български минимални работни заплати. При това в приватизационните договори е включено условието те да не плащат данъци и осигурителни вноски. Мой познат, който година и нещо изпълняваше длъжността пресаташе на приватизираната бивша БТК, ми е разказвал в какъв лукс и дори в свръхразкош живеят шефовете на дружеството. Настанени са в апартаменти в най-скъпите хотели, където нощувката струва 1200 лв., но това се включва в разходите на фирмата, както сметките за храна и напитки, поддръжката на служебните аватомобили, представителните разходи, средствата за облекло. Тези хора рядко се появяват на обществени места и дори на фирмени коктейли. Те са си създали затворен кръг - събират се 25-30 души, които демонстрират облекла на Армани и Версаче, бижута на Сваровски и понякога затрудняват персонала на иначе изисканото заведение с прищевките си.

Българският бизнес елит се опитва да им подражава, но неговите предпочитания са повече към придобиването на материални и финансови богатства. Нашите бизнесмени негласно се съревновават в

построяването на жилищни замъци

в придобиването на автомобили суперкласа и яхти, а има такива, които вече притежават частни вертолети и самолети. Политическата класа прави всичко възможно да не изостава в замогването, още повече че във властта ситуацията е несигурна. Затова всеки, който е на власт, се стреми да "заработи" бели пари за черни дни.

Според подадените данъчни декларации няма министър, който през 2009 г. да не е "спестил" най-малко 80 хил. лв., а има и такива с почти половин милион. Това че Доган е рекордьор с 1,5 млн. лв. не е съвсем сигурно, просто само той е уличен. Ако кълбото се разплете, конците ще стигнат и до много други. Така например вече се знае, че министър Дянков със заплата от 3800 лв. изплаща двегодишен заем от 2,2 млн. дол. за покупка на къща на името на съпругата си в САЩ. Как става този фокус? Защо обвиняват Сакскобургготски, че когато бе премиер, успя да си присвои дворци и гори? Та нима и той не е човек - грижи се за себе си и за родата.

Мегаломанията е недостъпна само за някакви си 6 милиона българи, които разчитат единствено на доходи от заплати и пенсии и то си е жива мъка. От КНСБ твърдят, че издръжката на живота на един член на семейство е 499 лв. месечно. Понеже един работещ обикновено издържа и още един неработещ, той трябва да получава 998 лв. заплата, за да осигури издръжката на двама души. Такава възможност сега имат само 16% от работещите и 9% от пенсионерите. Ако вземем предвид другият показател - прага на бедност, който официално е 214 лв., под него остават 1,835 млн. души. Така остава разделението на хайлайф, който живее мегаломански, и на хора, които се чудят как да преживеят следващия ден.

трябва да започне и приоритетно обслед­ване и инвестиране в обезопасяване на важните постройки - обществените сгради Т1 критичната инфраструктура. Ясно е обаче, че ние нямаме ресурса за това, заяви Сотиров. По думите му няма и пари за антиземетръсно обследване на целия сграден фонд, което би струвало милиарди евро. Затова такса „земетресение" щяла да бъде от полза.

ефективната, само че времето е пропуснато". Лидерът на БСП обя­ви, че разговорите и консултациите продъл­жават и тази седмица. Проблемът при разго­ворите с ДПС е не, че няма теми, защото те са твърде много и би трябвало, погледнато обективно, да се гово­ри за цялостната поли­тика на кабинета, но за това няма достатъчна обществена чуваемост, подчерта Станишев.

През юли месечната инфлация е 0,4 %. Така от нача­лото на годината до края на осмия месец цените са нараснали средно с 2 %, а годишната инфлация за август 2010 г. спрямо същия месец на 2009 г. е 3,2 %.

Хранителните продукти и безалкохолните напитки, които представляват основна тежест в потребителска­та кошница, са поскъпнали с 0,5 % месечно. Спад има в цените на облеклото и обувките (1,6 %), както и на алкохолните напитки и тютюневите изделия - 0,2 %.

През август са скочили цените на почти всички хра­нителни стоки. Брашното е поскъпнало с 8,7 %, хлябът - с 2,9 %, свинското месо - с 1,5 %, месото от едър рогат добитък и птичето месо - с по 0,6 %, каймата - с 0,8 %, рибата и рибните продукти - с 0,8 %, киселите млека - с 0,4 %, сиренето - с 2,3 %, кашкавалът - с 1 %, млечните и растителни масла - съответно с 4,2 и 5,6 %.

При нехранителните стоки и услугите увеличение до 2 % е отчетено при наемите за жилища, газовите горива за битови нужди, хладилниците и фризерите, вътрешноселищния транспорт, автомобилния бензин, об­разователните услуги и услугите за свободно време и спорт. С 5,7 % е поскъпнал и пропан-бутанът.
Снимка на две колони - От началото на годината досега инфлацията е 2 %


14.09.2010 г., с. 5
С Дунавската стратегия стартират проекти с Австрия и Германия
Оптимист съм, че освен наличните проекти ще направим всичко възмож­но съвместните ни проек­ти с двете най-мощни ико­номики, каквито са иконо­миките на Австрия и Гер­мания, да станат възмож­ни проектите чрез Дунав­ската стратегия. Това ка­за вчера в Пловдив пре­миерът Бойко Борисов. Той припомни, че Евро­пейската комисия е нап­равила това, което много рядко прави за Дунав мост 2 - „нищо не сме за­губили, а сме усвоили 112 млн. евро". С този мост ще се развие транспортната ни комуникация, обясни Борисов. Той припомни за двата проекта за ВЕЦ-ове по Дунав и за идеите за още два моста по река Ду­нав, за проектите по Лом, за магистрала Белград -Ниш - София - Бургас, съ­ответно Марица - Азия през Истанбул. Премиерът още веднъж припомни, че е много важно за страна­та, че се намира на кръс­топът между Европа и Азия.

Губернаторът на Горна Австрия заяви, че все още е рано да се говори за сума, която ще бъде по­искана от ЕК за съвмест­ния проект, но първата стъпка, която трябва да направят трите държави, е да се договорят с ЕК от този комисия да бъде из­ползвана една част от Ев­ропейския фонд за Реги­онално развитие. Това е задачата, по която пред­стои да работят трите държави в следващите седмици.

Делото срещу лидера на ДПС започна по доклад на парламен­тарната антикорупционна комисия за кон­фликт на интереси, оглавявана от Вален­тин Николов от АТАКА, след като стана ясно, че е взел 1, 5 млн. лв. хонорар като консултант по четири хидроенергийни проекта. Освен дипломите Доган трябва­ше да представи пред върховните маги­страти и доказателства за професионал­ната си квалификация в областта на гео­дезията и строителството.

"Очаква се много скоро раз­връзка по това дело, ще е при­ятна изненада за обществото", каза говорителят Софийска градска прокуратура, но до­пълни, че до този момент обви­нения не са повдигнати на ни­кого.

Първият сигнал за сделка с фалшифициран негов параф подаде самият Бойко Борисов през ноември 2008 г. Тогава стана ясно, че на брата на бив­шия зам.-шеф на ДАНС Иван Драшков - Петър, е продаден апетитен терен от 14 дка в со­фийския квартал "Стрелби­ще", местността "Хиподрума". Имотът е оценен на 10 млн. евро.

Дни по-късно Петър Драш­ков беше арестуван на ГКПП -Калотина на влизане в Бълга­рия. След сигнала на тогаваш­ния градоначалник на столица­та срещу него е започнато раз­следване по досъдебно произ­водство за измама в особено го­леми размери, по което Драшков-брат е привлечен като об­виняем. Тъй като в онзи мо­мент отсъстваше от страната, той беше обявен за общодържавно издирване и беше изда­дена европейска заповед за арест.

Експертната проверка, наз­начена от прокуратурата, пока­за, че подписът на Бойко Бори­сов е доказано фалшив. Маги­стратите констатираха още, че при издаването на нотариалния акт за собственост на Петър Драшков върху терен, който уж е купен от Столична общи­на, са допуснати значителни на­рушения. Открити бяха груби несъответствия и фактологически разминавания в данните в нотариалния акт. Приложена е скица, която се отнася за 5-и или 6-и парцел, а в нотариал­ния акт е отбелязано, че собствеността е върху 4-и и 5-и парцел. Противоречия са кон­статирани във всички прило­жения за собственост.

Сделката е изповядана от но­тариус Емануил Каракашев, срещу когото също е разпоре­дена проверка. Службата по вписванията в София също бе­ше проверена.

Документът, регистрирал потенци­ално опасните сгради твърди още, че

най-голям е броят на потенциално опасните сгради в малките общини с жители до 50 000 - общо 10 000 сгра­ди. Поне 35% от посочените опасни сгради е наложително да бъдат събо­рени.

По-голямата част от тези сгради -предимно намиращи се в циганските квартали и махали из цяла България - са паянтови постройки, изградени с кирпичени тухли, като много от жи­лищата са изоставени и* със спорна

или неизяснена собственост. В общи­ните с жители до 100 хиляди потен­циално опасните сгради са 1924. При тях проблемът е идентичен като в най-малките общини. В най-големите общини с над 100 000 жители, в това число София, Пловдив и Варна, об­щият брой на опасните сгради е 3124. Това са само числа. Зад тях обаче се крие смъртоносна опасност за нас и нашите деца. Как може да се реши проблемът?


14.09.2010 г., с. 8-9
15 000 сгради убийци дебнат своите жертви
2 правител­ства си правеха оглушки за окаяното състояние на жилищния фонд у нас, дано сегашното се заеме с проблема
ЕКИП АТАКА

Проблемът със сградите убийци не е от вчера. Нито едно от всичките 12 правителства, уп­равлявали у нас през последните 21 години, нито един кмет на го­лям град, не се нае през всичките тези години на т.нар. преход да помисли за поддръжката, добрия външен вид и безопасност на сградите в България. Изредили­те се до момента премиери си правеха оглушки за окаяното състояние на жилищния фонд у нас, което в крайна сметка донесе цяла поредица от нещастия. Ос­тава да се надяваме, че 13-тото подред управление, това на Бой­ко Борисов, ще намери време и за този проблем, чието решаване наистина не търпи отлагане.

Голямото обществено обсъж­дане на убийствения (в прекия смисъл на думата) проблем за­почна след трагедията от 19 сеп­тември 2006 г, на столичната ул. "Алабин". Няколко етажна ма­сивна сграда се стовари с цялата си тежест върху пътуващ по ули­цата автомобил и две момичета загубиха живота си. Като по чудо други жертви нямаше. Шокира­щата смърт на невинните прия­телки Деница Ченишева и Пет-рина Христова уплаши общест­вото и опасните къщи отново се превърнаха в новина. Злото, как­то винаги, никога не идва само и в рамките само на няколко дни поредица подобни инциденти разтърси страната, взривявайки общественото спокойствие. Гръмна сапуненият мехур на уп­равленческата несъстоятелност и истината за празните обещания лъсна фактологически. Съвсем наскоро, буквално преди месеци, стана ясно, че разследването за рухналата сграда на ул. "Ала­бин" е приключило. Резултатът -няма виновни! До месец се очак­ва и произнасянето на наблюда­ващия прокурор. От Софийската градска прокуратура отказаха подробности. Висши магистрати обаче съобщиха пред медиите, че делото ще бъде прекратено, за­щото разследването не е устано­вило човешка грешка да е причи­ната за нелепата смърт на двете момичета.

Няколко наблюдаващи обви­нители се смениха по проточило­то се 4 години разследване. Пос­ледно срокът на делото бе удължен, защото бе назначена допъл­нителна експертиза, която да изясни защо се е срутила сграда­та. Първата заключи, че здание­то е паднало само и случайно. Та­кива бяха изводите и на ДНСК. Прокуратурата се е отказала от друга експертиза, защото вещите лица са поискали хонорар от 100 хил. лв.

"Такъв е бюджетът ни по това перо за 2 г.", коментират магист­рати. Според тях липсата на тази експертиза не е причината за прекратяването на делото. През годините са се сменили много собственици на сградата и много предписания за санирането й не са били изпълнени.

Трудно обаче било да се дока­жат причинно-следствените връзки между действията на конкретни лица и смъртта на мо­мичетата. Майките на загинали­те обвиняваха прокуратурата, че не си върши работата и нарочно води разследването към прекра­тяване. Те смятат, че има заличе­ни доказателства. Толкова.

Както на "Алабин", повечето от опасните сгради са в уличната регулация, буквално на тротоа­рите. Това ги прави особено опас­ни, защото имотите са предимно частна етажна собственост с ло­шо поддържана външна фасада и падащи елементи от външната мазилка. Необходимо е спешно да се ремонтират фасадите и пок­ривните им конструкции. Една доста голяма част от тях са па­метници на културата, които са в лошо състояние - с разрушени покриви и полуразрушени стени, увредена и конструктивно изме­нена система. От регистрираните в София 1125 опасни сгради, 298 са за събаряне. Във втория по го­лемина град - Пловдив, има 1 013 опасни сгради, като голяма част от тях са в центъра и Стария град. Община Варна е вкарала в картотеката си 133 потенциално рухващи сгради, от които 11 са за събаряне, като 2 вече са съборе­ни, за 9 паметници на културата се чака становище от Национал­на институт.

Зачестилите напоследък инци­денти с изоставени сгради затвърждават усещането за безпомощ­ността на държавата да защити гражданите си. Институциите си прехвърлят топката и проблемът изглежда неразрешим. На голя­ма част от собствениците (често придобили една или друга пост­ройка по линия на реституцията) им е по-лесно и евтино да забра­вят за имота, отколкото да го сто­панисват, поддържат или охраня­ват от кражби. И тъй като през последното десетилетие правото на собственост действително е неприкосновено, за държавата се оказа най-лесно да прекрои нор­мативната уредба и да стане бе­зотговорна. Затова сега админи­стративният апарат нехае и не взима каквито и да е мерки по обезопасяване на рушащите се сгради, но не може да бъде набе­ден, че не спазва буквата на зако­на. Принципно нормите вменя­ват някакви правомощия на об­щините. За да се приложат те в практиката, трябва инициатива от общината или жалба от граж­данин. Общините вечно се оп­лакват от липса на капацитет, па­ри и т. н. Остава недоволството на гражданите да ги принуди да действат.

В момента кметовете по места могат да заставят небрежните собственици да обезопасят и да вземат мерки, ако собствеността им се руши. По действащия За­кон за устройство на територия­та (ЗУТ) това се прави по служе­бен път, т.е. по инициатива на об­щинската администрация, или по сигнал от потърпевш. До слу­жебни проверки рядко се при­бягва, понеже инициирането им е свързано с допълнителни разхо­ди. Обикновено такива се пра­вят, ако съответното кметство е разработило специална програма и води на отчет опасните сгради. По-приложим в практиката е ме­тодът на жалбите.

Ако потърпевш или недоволен съсед реши да се оплаче, по иска­не на кмета на общината може да се назначи комисия.

Всеки заинтересован

може да поиска оценка

на обект, който смята

за опасен

Районната община е длъжна да назначи специализирана коми­сия, в която освен главния архи­тект на района влизат също външни експерти. Задачата им е да инспектират обекта, да преце­нят как и дали той може да се обезопаси или следва да се разру­ши. След като се анализират пов­редите, предписанията за ремонт или събаряне се описват в заповед. Тя се издава от съответния районен кмет и собственикът е длъжен да се съобрази с нея. Ако той откаже и сградата представля­ва непосредствена опасност, гра­доначалникът може да издаде за­повед за събарянето й. Обикнове­но обаче се стига до издаване на акт за административно наруше­ние от страна на общинската администрация. В този случай санк­цията за погазване на Закона за устройство на територията е нез­начителна. Прегрешилият може да се отърве само с глоба до 300 лв., тъй като нарушението не вли­за в графа "незаконен строеж". Това е само при условие, че собственикът на имота е извес­тен. В повечето случаи обаче се налага той да бъде издирен, с кое­то започва голямото ходене по мъките за общинските чиновни­ци.

Въпреки бомбастичните очак­вания генерално да се решат маса проблеми с написването на Зако­на за кадастъра и имотния ре­гистър, системата така и не про­работи. Затова, ако общинарите бъдат сезирани, към днешна дата те имат две възможности. Едната е да се заровят в архивите, за да изнамерят собственика, проследя­вайки плановете и правените из­менения. Другият вариант е да молят за съдействие данъчните служби. И тъй като втората ал­тернатива обикновено се обвъ­рзва с поверителна информация, разследването понякога е обрече­но на неуспех, казват опитни чи­новници.

Друг е въпросът, че дори да констатират за дадена сграда трайна безстопанственост, общи­нарите остават с вързани ръце. Просто според сегашната норма­тивна уредба

общината не може да отчужди запуснатите къщи или да ги събори, само защото стопа­нинът на зданието е неоткриваем.

Преди това се допускаше, като събарянето на самосрутващи се обекти се правеше за сметка на общината. Това обаче беше по времето, когато контролът бе по-строг и докато действаха За­конът за териториално и селищ­но устройство (който беше отме­нен с влизането в сила на ЗУТ) и правилникът за прилагането му. Тогава общинските служби поне правеха периодични огледи на сградите. Обикновено инспекци­ите на зданията се правеха про­филактично всяка пролет и есен. Специализираната комисия из­лизаше със съответните пре­поръки за текущ или основен ре­монт на сградата, това се записва­ше в заповед на кмета и собстве­ниците трябваше да го изпълнят, припомнят строителните инже­нери. В действащия ЗУТ има текстове, които предвиждат взи­мане на определени мерки при самосрутващи се или вредни в санитарно-хигиенно отношение сгради. Но дори експерти от строителното министерство ги квалифицират като доста обтека­еми и лесно пренебрежими.

В същото време от години едни или други представители на строителния сектор настояват за т. нар. паспортизация на сгради­те. Или поне за по-важните обек­ти с обществена значимост, за да се знае поне за тях кога и от кого са строени, през какъв период от време са им правени ремонти и кога следва да се планират след­ващите. Но понеже и това е свър­зано със средства и време, веро­ятно дневниците на сградите още дълги години ще си останат в сферата на несбъднатите пожела­ния.

Друг е въпросът, че поне фор­мално по Закона за собствено­стта всички сме длъжни да се грижим за имотите си

Дори в блоковете всеки от оби­тателите трябва да прави вноски за неотложните ремонти на об­щите части. Средствата за тях може да се похарчат авансово и след това по ред, определен от об­щото събрание на входа, да се съ­бират от живеещите. Ако някой откаже, съседите му могат да си съберат дължимите суми по съ­дебен път.