14 септември 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Предстои да бъдат обявени търгове и за продажба на непроиз­водствените активи на "Кремиковци" - апартаменти, бази, терени око­ло рудници... Смятам, че при удовлетворява­нето на кредиторите ще успеем да стигнем до шести ред включител­но, където са вземанията на държавата след датата на процедурата по несъстоятелност.

Много фактори изиграха влияние за провала на продажбата на "Креми­ковци". Правителството на тройната коалиция закъс­ня с намесата си, когато предкризисно можеше да подкрепи една продажба, докато предприятието още работеше.

Облигационерите пък не можаха да се обединят около единно становище дали да подкрепят оздра­вяване на предприятието или разпродажба на акти­вите. Кризата свали цената на металите и отблъсна инвеститорския интерес. Но сега, когато "Креми­ковци" е в ликвидация, няма друг път освен разпродажба на части. За мен ще бъде изненада, ако се появи инвеститор на втория търг.


14.09.2010 г., с.5
Очаквам разпродажба на части
Очаквах да не се явят кандидати на търга заради високата начална цена. Така че при 20% по-ниска цена на втория търг има по-голям шанс да се явят купувачи, но за мен най-вероятният сценарий е разпродаж­бата на части.

За стратегическите инвеститори от област­та на стоманодобива интерес представлява само заводът за не­прекъснато леене на стомана, но не и затво­рените доменни пещи и агломерацията. Според мен всички проблеми на комбината дойдоха от нереши­телността на Петър Димитров като минис­тър на икономиката и енергетиката от БСП и

действията на профсъ­юзите. Именно те преди две години провалиха инвестицията на "Ар-селор Митал", които бяха готови да налеят в завода 500 млн. USD. За мен профсъюзите тогава прокараха интересите на украинската "Ворскла стил".


14.09.2010 г., с.5
Идеята за делово сити изветря
Само разчистването на мощите на комбината ще струва поне 150-

200 млн. EUR
Едва ли има инвеститор, който още вярва, че районът на Кремиковци има потен­циал да се превърне в новото делово сърце на София. По оценки на консултанти в об­ластта на имотите подобен замисъл е свързан не само с гигантски инвестиции, но и с промяна на дългогодишни нагласи. Тоест на практика е неосъществим.

Вариантите

"Основният въпрос е за­що някой ще купи "Кре­миковци", посочи Алек­сандър Танев, мениджър "Индустриални площи" в консултантската компания "Фортън Интернешънъл". Според него, ако целта е спекулативна - да разпродаде каквото може, цената е прекалено висока. Тя е висока и ако иска да рекул-тивира парцела и да го застрои. "Само разчистването му ще струва между 30 и 50 000 EUR на декар, което означава минимум 150-200 млн. EUR, без да броим разходите за рекултивация", коментира Танев. Според управителя на оценителската агенция "Явлена Импакт" Сергей Машиах ценността на "Кремиковци" като имот е близостта до София и из­градената инфраструктура. "Районът може да стане център за промишленост и логистика, но инвеститорът трябва да реши какво ще прави с вече построеното. Това е гигантско строител­ство и разчистването няма да е лесно", коментира Ма­шиах. Александър Танев допълни, че то ще има и отрицателен екологичен ефект, защото става въпрос за милиони тонове бетон и остатъци от производства, които трябва да бъдат скла­дирани някъде.

Нагласите

За превръщането на 7-те хиляди декара на "Креми­ковци" в сателитен град на София се заговори преди 3 години, когато започна и сагата с комплексното раз­решително на комбината. Тогава главният архитект на София Петър Диков обяви намеренията на общината да вдигне строителните па­раметри на терена и така да "изкуши" собственика Прамод Митал да спре комбина­та и да продаде земята. Така с актуализацията на общия устройствен план на София районът на "Кремиковци" получи статут на смесена многофункционална зона, който позволява изграждане на обществени и търговски сгради при изключително висока плътност и интен­зивност на застрояване. За кратко бе добавено и обе­щание за продължение на метрото, но впоследствие стана ясно, че няма пътни­чески потенциал. Според консултанти ключов въпрос за успеха на Кремиковци като делови и високотех­нологичен център е: кой би живял и правил бизнес там? "Не и международни корпо­рации, които стават все по-чувствителни към заобика­лящата ги среда", коментира Александър Танев. Той даде пример с високотехноло­гичната Honeywell, която, преди да наеме площи в "София Еърпорт център" край летището, платила на независим одитор да проучи чистотата на почвите и во­дите. Така според Танев за "Кремиковци" остава само една надежда - да го купи стратегически инвеститор.

Радостина Маркова


14.09.2010 г., с.7
Инфлацията продължава да расте
Лятото и сезонните намаления обаче заба­виха темпа на поскъп­ването
Годишната инфлация е 2.7%, показват данните на Националния статис­тически институт. Това е поредното увеличение от началото на годината досе­га. Понижение имаше само през юни, когато НСИ от­чете 0.1% инфлация. Ико­номистите прогнозират, че f" цените ще продължат да растат, а за момента това увеличение на инфлацията е умерено.

Инфлацията като последица

Според икономиста Георги Стоев от Industry Watch инфлацията у нас е отраже­ние на световните процеси - валутни и търговски, а

българската валута не е из­ключение от европейската. „Това се вижда в потреби­телските цени", коментира Стоев. Според него е трудно да се каже как ще се движи инфлацията в следващите няколко месеца, а нещата до голяма степен зависят от промените на държавно регулираните цени (ток, газ и др.). „Останалите цени (на строителните материа­ли, храните, земеделските суровини) вървят нагоре и няма как това да не се отрази на потребителите", обясни още икономистът от Industry Watch.

Умерено

„В края на годината инфла­цията няма да бъде повече от 3%", прогнозира Десис­лава Николова от Институ­та за пазарна икономика. Тя обясни, че с отминаването

Променливите цени

През август най-голямо по­нижение има при цените на облеклото и обувките, които на месечна база по­евтиняват с 1.6%. Според икономистите обаче това не е начало на тенденция, а е резултат от сезонните намаления.

Ръст има в цените на хра­нителните продукти, здрав­ните услуги, транспорта, образованието, цените, ко­ито се плащат в хотели и ресторанти.

Активна роля

Промените вкарват в свет­лината на прожекторите и представители на висшата власт и натоварват комиси­ята с важна роля. Освен това новият закон ще даде право на комисията „Кушлев" да внася събраната при свои­те проверки информация в прокуратурата и да препо­ръчва повдигане на обвине­ния, за да може своевремен­но да заведе дела за отне­мане на имущество. Други основни промени в закона ще позволят на комисията да работи и по конкретни външни сигнали, а не само такива от прокуратурата.

От проектозакона обаче ще отпадне текстът, който в първоначалния му вариант предвиждаше да се отнема имуществото на хора, чиито законни доходи и собстве­ност се разминават с над 60 хил. лв. Ще се отнема само имущество, което отговаря на размера на несъответ­ствието, и то ако това несъ­ответствие е на„значителна стойност", каза министър Попова. Засега обаче не е уточнено точно каква сума

се има предвид под „значи­телна стойност".

„За всеки случай няма да се посяга на имущество, ко­гато става дума за размина-вания от рода на 1000-2000 лв.", уточни Попова. Друго, което отпада от проекта, са данъчните нарушения като повод за отнемане на имущество.

Гаранции за права

Новият законопроект за от­немане на незаконно при­добито имущество беше остро критикуван от пра­возащитни организации, защото според тях липсват гаранции срещу злоупотре­ба от страна на комисията. По думите на Попова обаче гаранциите са залегнали в

текстовете на законопро­екта, а и самата Венеци­анска комисия е гарант за това. „Ние искаме ефекти­вен инструмент за борба с корупцията по високите етажи и организираната престъпност, а от друга -да гарантираме правото на собственост. Затова се обър­нахме за съдействие към Венецианската комисия. Това е институцията, която може да даде най-добрата експертиза и да гарантира, че това ще е така."

Труден баланс

Представителите на Вене­цианската комисия оцениха високо промените в зако­на, но признаха, че подо­бен нормативен акт сам по

себе си е рисков. „Това е закон, труден за балансира­не. Всъщност само няколко европейски страни имат подобни закони - Италия, Исландия, Великобрита­ния. В един идеален свят няма нужда от такъв закон, но България има сериозен проблем с корупцията и ор­ганизираната престъпност и ЕС ви насърчава да се бо­рите с тях колкото може по-активно", каза секретарят на Венецианската комисия Томас Маркерт.

Защо е нужно

В момента има съществе­на диспропорция между наложените от комисията „Кушлев" запори - за 597 млн. лв., и отнетото имущество с решение на съда - едва за около 20 млн. лв. За други 190 млн. лв. те­кат съдебни дела. Това е така заради изчакването на осъдителни присъди, което в България става бавно и трудно. Новият закон ще позволи да се обезсилят запори на имущество за около 400 млн. лв., за което комисията „Кушлев" не е започнала дела за отнема­не, и веднага след това да бъдат запорирани отново, но вече с правилата на но­вия закон, който ще поз­воли отнемането. Остава единствено комисията да е достатъчно бърза, за да не изгуби междувременно това имущество.

► Комисията Заседава четири пъти годишно, като сесиите се провеждат във Венеция.Членове на Венецианската комисия са над 55 държави, сред които са и държави извън Европейския съюз,

► Венецианската комисия е работила неколкократно с България и е взимала отношение по промени в правното Законодателство

Освен това тя ще мо­же да проверява и висши държавни служители, ко­гато има несъответствие в техните декларации или когато те не са декларирали всичко, което трябва да декларират.

В последния вариант на законопроекта е разра­ботена и отделна глава за взаимодействие между всички институции, ко­ито имат отношение към прилагането на закона. „Комисията не може да разследва сама, без да има подкрепа от ДАНС, НАП, митниците и т.н.", каза правосъдният министър. Освен това са изготвени и правила за управление на запорирано или отнето имущество. Предвижда се да се създаде и между­ведомствен съвет, в който ще участват министер­ствата на финансите и на правосъдието, както и со­циалното министерство. Той ще бъде на ниво зам.-министри.


14.09.2010 г.,с. 20-21
Есенната активност ще подмине пазара на земя

В повечето райони на страната сделки над 300 лв. на декар са изключение
Радостина Маркова

rmarkova@pari.bg

Ако в годините преди фи­нансовата криза пазарът на земеделска земя наближава­ше своя пик, сега той е близо до точката на замръзване. Сделките са рядкост, обра­ботваемите площи остават силно раздробени, а цените се държат около нивата от 2009 г. и рядко надхвърлят 300-350 лв. на декар. На­деждите на продавачите са за раздвижване през тради­ционно силните за пазара на земя месеци между септем­ври и декември. Тази година обаче - едва ли.

Кой ще купува

Очакванията за покупка на земеделска земя тази есен са свързани основно с аренда­торите, смята председателят на Българската асоциация на собствениците на земедел­ски земи (БАСЗЗ) Борислав Петков. Според него висо­ките цени на зърното ще им донесат добри доходи и те активно ще излязат на паза­ра на обработваеми площи. Производители, до които в. "Пари" се допита, потвърди­ха, че ще купуват нови дека­ри, но предпазливо. "Лично аз ще инвестирам и в земя, но само част от свободните си средства. Планирам съ­що инвестиции в техника и складови бази", коментира председателят на Национал­ната асоциация на зърнопроизводителите Радослав Христов. В същото време обаче големите земеделски фондове в оглавяваната от Петков БАСЗЗ ще ограничат активността си в рамките на землищата с развити арендни отношения. Като такива от асоциацията посочиха

районите на Плевен, Велико Търново, Русе, Разград, Тър­говище, Шумен и Добрич. Това частично оттегляне на големите играчи, които през 2006-2008 г. участваха в над половината сделки, дава ос­нование на брокерите да очакват слаба активност на пазара на земя тази есен. "Основните купувачи през последните години бяха не арендаторите, а АДСИЦ и големите земеделски компа­нии, коментира управителят на "Агенция за земеделска земя" Андрей Андреев. "В годините на бума борсовите компании привлякоха много пари и купуваха дори само по документи. Сега остана­ха само в землища, където разполагат с повече площи. Там, където имат малко зе­мя, продават или заменят", обясни той. Според него по тази причина пазарът ще е далеч под нивата от 2008 г., когато броят на сделките със земеделски площи в страна­та надмина 130 000.

Какви са цените

Много ли са продавачите, или купувачите са малко -мненията на участниците на пазара са различни. Според Радослав Христов, който обработва големи площи в районите около Стара Загора, тази година предлагането е два пъти повече в сравне­ние с годините преди криза­та. "Финансовите проблеми принудиха хората да прода­ват земя. Знам дори за слу­чай, в който с парите ще по­гасят потребителски заем", посочи той. Според Христов заради силното предлагане цените в Южна Централна България се движат около 250-300 лв./дка. "Дори голе­мите парцели трудно пости­гат повече. Наскоро имаше опит да се вземат 370 лв./ дка за 100 дка, но в крайна сметка пак бяха продадени за 300 лв./дка", даде пример фермерът. Според Андрей Андреев от "Агенция за зе­меделска земя" при финан­сови проблеми хората първо продават земя. "Не съм забе­лязал обаче сериозен ръст на предлагането. По-скоро купувачите са малко", смята той. В районите на Цен­трална Северна България Андреев също посочи като най-често срещана цената от 300-350 лв. на декар. За по-малки парцели и по-ниска категория тя може да падне дори до 150 лв./дка. Според Борислав Петков средната цена на земеделската земя в страната е между 220 и 320 лв. на декар, т.е. на равнище­то от миналата година.

Размерът има значение

Сред причините за ниските продажни цени на земята у нас е и голямата разпокъсаност. По данни на БАСЗЗ най-често за продан се пред­лагат до 30 дка. Това не е учудващо, като се има пред­вид, че средната площ на

възстановените земеделски земи в страната е 5.5 дка. Според Андрей Андреев при парцели от 5-7 дка дори обе­диняването на два-три няма да вдигне съществено це­ната, защото крайният блок няма да надхвърли 15-20 дка. "Ако се продават 200 дка обаче, цената вече може да е с 50-100 лв./дка над средната, защото тук влизат и разходите за уедряване на земята. Най-често за да се постигнат подобни масиви, трябва да окрупниш 10-20 по-малки парцела", обясни той. Другият фактор, който значително повишава цена­та, е перманентното търсене на масиви от над 500 дка и перманентният недостиг на такива у нас (виж карето). Като цяло обаче големите играчи на пазара определят като основни фактори за формирането на продажната цена на земята 10-годишната рента, която може да се получи за нея. По данни на БАСЗЗ на по-развити­те арендни пазари в цен­тралните части на Северна България тя варира от 23 до 30 лв. за декар годиш­но, а в района на Добрич е между 35 и 50 лв. на декар. "Логично е да се търси 10-годишна възвръщаемост на инвестицията в земя, при положение че алтернативата е 6-8% годишна лихва по банковите депозити", комен­тира Борислав Петков. Спо­ред него добрата доходност вече привлича и значителни спекулативни капитали към пазара на земеделска земя, но в близък план това надали ще даде тласък за сериозно повишение на цените.

Интерес към площи над 500 дка проявяват чужди фермери - гръцки, турски, италиански, холандски. Забраната за продажба на земя на чужденци лесно се прескача с регистрацията на фирма у нас. По тази схема гръцки и турски собствени­ци питат за покупки в пог­раничните райони. Основ­ният проблем обаче е, че те правят поливно земеделие, а нашата хидро-мелиоративна система бе разбита, обясни Борислав Петков.

Според Радослав Христов от Националната асоциа­ция на зърнопроизводителите всякакви механични сравнения между цените на земята у нас и в Западна Европа са неуместни. У нас масово се продават малки парцели между 5 и 15 дка, а във Франция се продават разработени стопанства от 2-3 хил. дка, съпостави той. Модерното земеделие и по-високите добиви са друго­то предимство на Запада. Според Радослав Христов, ако у нас средният добив на пшеница е 310 тона от декар, във Франция е 710 тона. Като сравниш тези показатели, разликата в цените на земята на двата пазара е лесно обяснима, коментира той.


14.09.2010 г.,с. 21
Пренасочване

Интересът се измества на югоизток
Изместване на интере­са на купувачите на земе­делска земя към Югоиз­точна България, прогно­зира председателят на Асоциацията на българ­ските села Борислав Бори­сов. Според него тенден­цията ще се прояви през следващите 2-3 години.

До 2000 г. за пазар на Земеделски площи гово­рехме почти единстве­но в Добруджа. Впослед­ствие интересът на купувачите се измести към Северна Централна България и Северозапада. Сега идва ред на триъгъл­ника между Бургас, Сви­ленград и Хасково", смята Борисов. Там, по данни на асоциацията, има значи­телно количество пло­дородни, но пустеещи Земи. Организацията е разпратила запитвания до всички над 1300 кмет­ства, членуващи в нея, за количеството общински Земи в техните землища. Очаква се в началото на идната година да имаме сравнително пълна кар­тина на тази собстве­ност в страната, посочи Борислав Борисов.

Ще положим изключителни усилия за търсене на стратегически инвеститори за пристанищата по Дунав. Знаете, че ЕК удължи срока на Дунав мост 2. По този начин не загубихме, а и ще усвоим над 115 милиона евро. Това каза премиерът Бойко Борисов вчера. Той припомни идеите за още два моста над река Дунав, двата проекта за нови ВЕЦ, необходимостта от магистрали по пътя Азия ­ Европа. Всичко това щяло да доведе до усвояване на еврофондове и много частни инвестиции, уточни Борисов, след като с губернатора на Долна Австрия Едвин Прьол направиха първа копка на централа за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия в Пловдив.

„Дунавската стратегия е важна за България. Това означава нови магистрали, железници, далекопроводи и газопроводи”, каза още Борисов.

В момента се използват едва 10% от транспортния капацитет на Дунав. Ако се изгради и се разшири инфраструктурата в България, Дунав ще даде възможност за директна връзка с Черно море, с Турция и Гърция, каза пък Прьол. Преди това двамата премиери са разговаряли за съвместните проекти, свързани с икономическия потенциал на Дунавското пространство, който трябва в бъдеще да се използва по-ефективно.

„Ако има нещо, което можем да експлоатираме, най-много е това, че сме на кръстопътя между Европа и Азия. Сега Северна България е замряла. Затова полагам толкова много усилия да възобновим тези проекти”, каза Борисов.

Едвин Прьол уточни, че все още е рано да се говори за конкретни суми. Финансирането ще се търси по линия на европейските програми и фондове. „Първата стъпка е да се договорим с комисаря Хан една част от европейския фонд за регионално развитие да се използва за Дунавската стратегия. Това ще е задачата, по която ще работим до началото на следващата година”, обясни Прьол.

Инвестицията на австрийското дружество EV№ в централата в Пловдив е за 100 млн. лв. Проектът трябва да се реализира до началото на следващия отоплителен сезон.
Снимка на една колона -Премиерите Бойко Борисов и Едвин Прьол направиха първа копка на новата когенерация на ТЕЦ Пловдив.