15 април 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

- Г-жо Фандъкова, само след няколко месеца бусчета ще заменят маршрутките в София. Хората обаче се притесняват, че ще останат без бърз транспорт. Ясно ли е вече какъв ще е маршрутът им?

- В никакъв случай не бих си позволила да предложа действия, които ще доведат до неудобства за хората, а тук става въпрос и за придвижването им в града. С новия конкурс искаме да осигурим връзка до метрото и основните линии на градския транспорт. Схемата за довеждащия транспорт вече е готова. В Обеля например бусчетата ще обикалят квартала и ще стигат до станцията на метрото, която се строи при бул. “Ломско шосе”. От сегашните 23 маршрутни линии ще се запазят 15, защото няма друг начин на придвижване. Те ще останат, докато развием транспортната схема на града и осигурим алтернатива на хората. Само за сравнение - в началото маршрутките са били 49, а сега са 23. Самите превозвачи искат закриване на определени линии, когато пътниците намалеят. Правилната посока е в поетапното премахване на линиите. Например маршрутката от Обеля до Студентски град е сред най-натоварените и ще я има, но с нов маршрут. В случая тя ще се движи от бул. “Сливница” през бул. “Ситняково”, бул. “Цариградско шосе” и оттам към Студентски град, за да не се товари трафикът в центъра. Всъщност маршрутките няма да минават през центъра. Това е комплексен подход - съчетаваме удобен превоз и облекчение на движението в центъра.

- В кои квартали ще тръгнат бусчетата?

- Във всички. 15 линии от маршрутките ще останат и ще открием още 15 или 17 за бусчетата. Новите линии ще се движат в кварталите Обеля, Надежда, Люлин, Младост и др. До дни ще внесем схемата за движение в общинския съвет.

- Решихте ли на кого ще поверите финансите на столицата?

- Както виждате, работим активно и изплащаме задълженията си към фирмите в срок. Искам спокойно да проуча различни варианти и да взема най-доброто решение. Държа много на екипа си и за мен е важно човекът, който ще дойде, да работи добре с всички. Затова не бързам.

- Ден след като предложихте да се върне старото зониране, призовахте СОС да не вдига цената на синята зона. Обвиниха ви в популизъм заради изборите. Защо се отказахте от дълго планираното поскъпване?

- Един действащ политик трябва да бъде реалист, затова не бих казала популизъм, а реализъм. Кризата се отразява най-много на семействата и на дребния и средния бизнес, които са основни ползватели на платеното паркиране в центъра. Не може синята зона да поскъпне, без да има алтернатива за хората. Сега се строят четири големи буферни паркинга. Само след година и 3-4 месеца ще пуснем втория метродиаметър и паркингите. Това не се случи при първия лъч на метрото. Тогава вече софиянци наистина ще могат да оставят колите си и да ползват най-удобния и екологичен транспорт. Ще следим обаче строго спазва ли се времето за престой в зоните, което ще доведе до по-малко коли в центъра.

- Ще поскъпне ли билетчето за градски транспорт, ако цените на горивата продължат да растат?

- На този етап няма да има промяна на цената, но ще вдигнем глобата за нередовните пътници. Предлагаме тя да стане 20 лв. и се надявам скоро общинският съвет да я гласува. Има много резерви за намаляване на разходите и увеличаване на приходите в градския транспорт. Затова не мислим за по-скъп билет.

- Ще си прави ли общината комунален холдинг и от кои дружества?

- Идеята е в много суров вид. Безспорно това е една от посоките за по-добро обслужване на гражданите. Такива практики има във Виена и Женева. Те показват, че общината може да бъде добър стопанин и мениджър на подобни дружества. Знаете обаче, че при прехода няколко подобни организации получиха много лоша слава. От една страна, бърза приватизация и частен монопол плаши хората, а от друга, в София имаме лош пример за холдингова структура - Медицинския холдинг, която с много труд развалихме преди години. Всичко е въпрос на ясни правила, добър мениджмънт и тепърва ще се върви в тази посока. Първо трябва да има добър анализ и проучвания, затова скоро идеята няма да се финализира. Понеже създаването на холдинга беше споменато, докато се обсъждаше съдбата на "Топлофикация - София", е много важно да се направят предпроектните проучвания за изграждане на инсталация, която ще изгаря горивото от завода за боклук, но и общ анализ за състоянието и развитието на дружеството. Той трябва да бъде изготвен от сериозни специалисти, а не ние да се упражняваме кое е най-доброто.

- Може ли София да поиска част от държавния дял в ЧЕЗ?

- Възможно е и има логика, но всичко е въпрос на професионален анализ.

- Общината е страна по спора за собствеността на двореца "Врана". Отдавна има идея паркът да се отвори. Делото може ли да помогне това да стане по-скоро?

- Спорът е за собствеността на “Врана”. Отварянето на парка е въпрос на сериозни инвестиции, защото е трудно достъпен. Знаете, че миналата година отворихме парка на Военна академия. Той е много по-удобен от "Врана" и достъпен за всички, защото е в центъра. Освен това вече тече реконструкцията на Южния парк, ще ремонтираме парк "Лебеда" в Овча купел, правим нови алеи в парк "Гео Милев". Трябва да се направи паркинг, за да отворим парка на “Врана”, защото иначе колите ще спират на магистралата. В дългосрочен план безспорно това е една от най-интересните градини на София, защото има невероятни дървесни видове и със сигурност ще работим в тази посока. Нека обаче първо да оправим парковете в града, в чието чистене се включиха толкова много хора. Наша грижа е да сменим настилките, да оправим алеите, да сложим ново осветление и да ги поддържаме. Общината няма някакво конкретно отношение по делото, така че съдът ще реши кой е прав.

- Ще си размените ли кабинетите с министъра на земеделието Мирослав Найденов и кога?

- Виждате, че и в този кабинет не успявам да прегледам камарите с поща за деня. Не е толкова важно къде е кабинетът на кмета. Идеята за смяната си струва да се разгледа, но в по-дългосрочен план, защото става въпрос за сериозна логистика. Най-важно е да се осигури добро обслужване на хората. Ако с нещо друго ме привлича сградата на земеделското министерство, освен с красотата си, е фронт офисът й. Той наистина е направен много добре, а тук е една стая. Хората трябва да минават през полицаите и да се чувстват не много комфортно.

- Подкрепата на сините за правителството вече е под сериозен въпрос. Преди дни пък вие казахте, че общината може да работи и без двамата зам.-кметове на СДС и ДСБ. Готова ли сте със съветниците от ГЕРБ да изкарате следващите месеци сама срещу всички?

- Както неведнъж съм казвала, аз съм диалогичен човек и оценявам всички добри идеи, без значение откъде идват. Работя добре с целия си екип, в това число и със зам.-кметовете от ДСБ и СДС Христо Ангеличин и Иван Сотиров. Противопоставянето, което се вижда, е по-скоро от страна на партньорите ни. Често изказванията им са сякаш не са част от управлението на София. Но щом имаш зам.-кметове, трябва да носиш не само позитиви, но и негативи. Нямам бележки към колегите си. Знаете, че образованието, което се ръководи от зам.-кмета от ДСБ Христо Ангеличин, е моят ресор - неща, които и по телефона мога да координирам. Така че всичко е въпрос на политическо виждане на ДСБ и СДС.

- Не криете раздразнението си, когато ви питат за избори, но самият шеф на щаба на ГЕРБ Цветан Цветанов не скри, че кандидатът за президент може и да е жена. Цецка Цачева не отрече, че е сред обсъжданите, а вие?

„Септември" иска спешна среща с премиера Борисов

„Вече поисках официална среща със спортния министър Свилен Нейков и ако трябва, ще стигна до Бойко Борисов. Но няма да разреша децата да останат на улицата", категоричен бе президентът на столичния „Септември" Христо Амбукели.

Първата идея, които се лансира за финансирането и реновирането на пет стадиона в София, е да бъдат продадени.

„Септември", „Раковски" и „Юнак". Така ще се генерират достатъчни суми за ремонта на петте игрища на отборите в елитната ни група.

„От 2005 година сме започнали с подаването на документи за концесия, за наем, но всичко стига до правителството и там потъва. Няма проблеми да играем дори в „А" група, но бяхме решили първо да си оправим базата. Имахме и инвеститори, но така и не се получи. Преди 2 години направихме нови постъпки, но също напразно", обясни Амбукели.

630 деца в момента тренират в една от най-добрите школи в София. Предимството е, че процесът е затворен с паралелките в легендарното 57-о училище, дало на България един куп звезди.

„В момента ние сме единственият отбор във всички дивизии на българския футбол, който играе със собствени кадри в първенството. Нека някой ми покаже подобен пример", заяви още Амбукели.

Според него премиерът е бил жестоко подведен и вероятно става въпрос за някакво объркване. „Той е спортен човек и ще разбере. Чух се с Николай Гигов и той бе категоричен, че

просто няма как да се получи на стадиона ни да има блокове", допълни Амбукели.

Заради базата всяка година „Септември" се лишава от най-добрите си футболисти.

Славия стана шампион в младша възраст с 9 футболисти, които са започнали в нашата школа", обясни още Амбукели. Той обаче не изключва и да има някакви други апетити към мястото, което е доста стратегическо. Комуникациите за стадиона са отлични.

Цялото място пък е над 120 декара, като на него може да се построят още доста неща, ако бъде обявено за продан.

„Левски" също ще има обструкции срещу продажбата на „Раковски". Там е част от школата на „сините". Собственикът на отбора отдавна има апетити към стадиона, който се намира на едно от най-апетитните места в София, но отдавна пустее заради спорове около собствеността. „Юнак" е една дупка още от времето, когато бе дискотека „Индиго". След трагедията със загиналите деца шапитото бе махнато и зейна празно пространство. Сега там се трупа единствено боклук. Мястото е свързано с историята на българския спорт, защото на него са се играли първите мачове на националния отбор по футбол. След това пък стана най-популярната пързалка в столицата под името „Дружба". Когато поддръжката стана скъпа, мястото бе дадено под наем на студентска кооперация.

Сегашният национален стадион „Васил Левски" пък ще кандидатства по европейски програми, за да покрие сектор „В"с козирка и така да влезе в критериите на УЕФА. Тя ще бъде свързана с енергийната ефективност. Експерти вече са огледали съоръжението и смятат, че има големи шансове това да се получи.

В момента в България има две съоръжения, които се доближават до изискванията на УЕФА. Те обаче са в Ловеч и Бургас. Със сигурност през лятото стадионът на „Литекс" ще е готов и за груповата фаза от Шампионската лига, когато се покрие сектор „В", свържат се всички седалки и се поставят табла. Капацитетът ще бъде 10 хиляди зрители.

Втората идея на премиера за налог върху залаганията в интернет, от които да се финансират клубове-

те в България, също е доста трудно осъществима. Подобно нещо се дискутира от години, но така и не се получи. Така дори тези, които плащат данъци у нас, се изнесоха и направиха с сайт в офшорна зона на Малта.

В последните си няколко сбирки ФИФА и УЕФА също дискутираха евентуални отчисления от букмейкърите за клубовете. Тепърва обаче това ще бъде съгласувано с ЕС дали ще може да бъде осъществено.

ЦСКА е единственият клуб, който през последните години е плащал наем на държавата за базата си. Другите тихомълком си оправиха нещата. „Георги Аспарухов" бе даден на „Левски" в последния работен ден на служебното правителство на Стефан Софиянски на базата на писмо 57 на министъра на финансите за безвъзмездно и безсрочно ползване. „Локомотив" дълго време въобще не бе узаконен като сграда и липсваше дори от кадастъра на София. „Тича" във Варна и „Христо Ботев" в Пловдив пък бяха преотстъпени на общините, без да има данни „Черно море" и „Ботев" да са плащали наем преди това. Държавни са още „Септември", „Раковски" и „Юнак". На „Раковски" е доста объркана собствеността, като там има реституция, част е на МВР, а друга се държи от общината.

„Българска армия" е единственото място, което винаги е било стадион още от 1925 година. Тогава общината го дава за безвъзмездно ползване на АС-23. Там славният някога клуб изгражда първите трибуни и козирка в България. Пред сектор „А" пък е имало две оръдия.

След 9 септември 1944 година АС-23 се слива през няколко клуба в „Септември при ДНВ", а стадионът преминава във владение на Министерството на отбраната. По време на правителството на Симеон Сакскобургготски бе прехвърлен на спортното.