15 април 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Иначе според изследването издаването на строително разрешително създава проблеми почти във всички областни градове и отнема средно около 50 дни. Най-бързо документът се вади в община Ботевград - за около 20 дни. Сравнително малко (12%) са фирмите от града, които казват, че са имали проблеми с администрацията при издаването на разрешение за строеж. Половината от анкетираните бизнесмени от този град обаче казват, че се сблъскват с корупция.

"Трудностите, които среща бизнесът при работата си с местната администрация, са различни", поясниха от ИПИ. Така например най-голям проблем за бизнеса в Благоевград е това, че администрацията не спазва сроковете. В Хасково, Ямбол и Варна 100% от анкетираните определят чиновниците като прекалено тромави. В Кърджали предприемачите се сблъскват с неотзивчиви служители, а в Плевен имат проблем с объркващите и неясни правила.

"Индикаторът за възприятие на корупцията поставя на първо място Монтана, където бизнесът оценява положително усилията на местната администрация за борба с корупционните практики", пише в изследването. На второ и трето място са Русе и Враца, а най-лошо е положението в Кърджали, който е на опашката в класацията. Преди това са Стара Загора и София.

Поводите за корупция в отделните общини обаче са различни. Така например около 20% от анкетираните фирми от Перник, Кюстендил и Видин казват, че са плащали подкупи, за да спечелят дадена обществена поръчка, възлагана от общината. Една четвърт от фирмите в Стара Загора и Габрово са плащали "под масата", за да променят в своя полза местни регулации или наредби, които обикновено се гласуват от общинските съвети.

Около 20 на сто от предприемачите в Благоевград и Пловдив са плащали подкупи, за да получат по-благоприятно съдебно решение. Най-много от фирмите във Велико Търново са плащали рушвети на общински служители за издаване на разрешителни или лицензи, а в Бургас - за да успеят да си платят по-бързо местните данъци и такси.

Работата на фирмите се затруднява и от това, че нито една от изследваните общини не използва изцяло възможностите на интернет и обслужването на едно гише. "Самият бизнес също не търси връзки с общината онлайн – само четири са градовете, в които всички анкетирани знаят, че общината им има сайт, показва изследването.


15.04.2011 г., с. V
Общинска конкуренция при данъците и таксите
Такса смет варира от 1.4 до 14 промила в различните общини
Повечето общини не промениха местните данъци през тази година, а по-големите дори намалиха ставките за такса смет. Това се обяснява с опасенията от недоволство, както и с по-високите данъчни основи за фирмите от началото на 2011 г.

Причината е, че от тази година имотите им се облагат според по-високата от данъчната оценка или отчетната стойност. Въпреки това съществуват доста големи разлики в ставките между отделните общини, като според анализаторите това е един от инструментите за конкуренция между местните власти.

Такса смет варира от 1.4 промила в Сливен до 14 на хиляда в Пазарджик, показват данните на Института за пазарна икономика (ИПИ). Средната стойност на таксата е около 7 промила. Според данните на ИПИ тази година чувствително намаление на вземането има в 17 от големите общини, като рекордът е в Сливен. Там ставката е спаднала от 7 на 1.4 промила. Увеличение на такса смет през 2011 г. има единствено в Кърджали – от 9.2 до 10 промила.

По-малки са разликите при данък сгради, който варира от 1 до 2.5 промила върху данъчната оценка на имотите, като най-нисък е в Търговище, а най-висок в Сливен и Велико Търново. Все пак най-ниски са местните данъци във Видин.

От тази година общините събират нов данък - туристически, който до края на 2010 г. беше такса и се плащаше на брой туристи. Сега данъкът е за брой легла в хотелите, а разликите в ставките по общини и тук са големи. За хотел категория три звезди той е от 30 ст. до 2 лв. на легло.

Тук прави впечатление, че двете големи морски общини Варна и Бургас имат различни политики при определянето на вземането. Бургас определи данък от 2 лв., докато във Варна общинските съветници решиха да не натоварват бизнеса и там е 60 ст.

Българският проект за демон­страционно обновяване на много-фамилни жилищни сгради спечели приза на Европейската комисия в категория „Жилищни сгради" от общо 303 инициативи от 27-те страни-членки на ЕС. Те бях разделени в шест категории: разпрос­транение на информация, жилищни сгради, обучение, потребление, индустрия и транспорт.

Наградата 6 категория "Жи­лищни сгради" българският проект получи за постигнати резултати, като значително повишена енер­гийна ефективност на 50 Жилищни сгради 6 14 града на България с 40-60%, създадени над 220 работни места, подобрени са условия на живот и битов комфорт на над 1000 български домакинства. Проектът

е на стойност 6,3 млн. лева.

Тържествената церемония по връчването на наградите се състоя на 12 април 2011 г. В Брюксел под патронажа на комисаря по енергетика Понтер Йотингер. Продължава успешното строителство на ав­томагистрала .Хемус", която вече е част от Трансевропейската пътна мрежа, и на регионални пътища от вътрешната мрежа на страната, при което се усвояват В пълен обем европейските средства, отчете още министър Плевнелиев.


15.04.2011 г., с. 8
Паметта на времето
ВЪЗСТЗНОВЯВАТ Алеята на славата
Емблематични култур­ни паметници съхраняват паметта за времето и периодите от развитието на Военна академия „Г-С. Раковски". Независи­мо дали става дума за сгради, монументи или елементи от цялостната обстановка те живеят живота си на знаци на миналото, чиито пос­лания към бъдещето е добре да познаваме днес.

Когато говорим за ис­торията и паметнииците на културата на Военната академия, която отбеляза вчера своята 99-годишнина, трябва да разбираме, че става дума за

историята и паметниците на културата на Военното училище, казва начални­кът на секция „Военно-исторически изследва­ния" полковник Станчо Станчев. По думите му тези културни дадености са възпитавали най-вече юнкерите, както и слу­шателите във Военна академия.

Полковник Станчев разказва, че в зоната непосредствено след Манежа се е намирал Па­метникът на бомбиера, който сега не съществува. Бил е много красиво оформен. Представлявал войник, който се готви да хвърли граната.

По време на Балкан­ската и Първата световна война тези така наречени бомбиери - хората, кои­то са хвърляли гранати, са били на особена по­чит, обяснява полковник Станчев. На паметника имало и надписи, един от които гласял „Вярвай и слушай началника си, това е повелята, която ти налага дългът!.

Възпитателно значение е имал и надписът от вътрешната страна на портала на училището -„Пази традициите на този дом и ги отнеси с жар в родната казарма!".

В края на алеята на победите, по която се влиза от портала във вътрешността на акаде­мията, пък са били раз­положени бюстовете на двамата главнокоманд­ващи на Въоръжените сили - цар Фердинанд, а по-късно и цар Борис Трети.

Много силно възпи­тателно въздействие е оказвала алеята на началниците на военното учи­лище, изтъква полковник Станчев. Там са били поставени бюстовете на всички началници на во­енното училище до 1944 г. Значителна част от тези хора по-късно са огла­вявали Министерството на войната и Щаба на армията.

Характерен паметник на културата, запазен и досега, е колоната на випуските. Той е постро­ен през 1934 г., заявява полковник Станчев.

Всяко от блокчетата

на монумента е посвете­но на един от випуските на военната алма матер. Някога колоната била в центъра на плаца. След големи тържества и праз­ници около паметника по традиция се извивали войнишки хора.

Друг характерен па­метник на културата е храмът „Св. Архангели", построен в края на 19-и век и функциониращ от началото на 20-и. През 2006 г. параклисът бил осветен отново. Мина­лата година пък е била възстановена някогашна традиция, като на гра­нитни плочи в храма са изписани имената на 954 офицери, възпитаници на Военната академия, загинали в пет войни за България.

Самите сгради на ака­демията също са па­метници на културата. Проектирани са от виден чешки архитект в нача­лото на 20-и век и са отражение на западноев­ропейската архитектура по това време.

Полковник Станчив казва, че юнкерите са на­ричали основната учебна сграда

„белият манастир"

В употреба е било и определението „Басти­лията", може би заради трудностите за младите хора заради строгия ред и високото ниво на обучението? Трудно, трудно, но накрая излизаш мъж!, обобщава с усмивка пол­ковник Станчев.

И продължава - за­бележителен паметник е паркът на академията, който преди 10 месеца беше открит за граждани­те на София. В парковата територия има много редки растителни видове, които са даряванеи от гостуващи чуждестранни държавни глави на цар Фердинанд. Има идея за свързването на парка с Националния военно-исторически музей. По думите на полковник Станчев така посетителят на парка ще може да премине през алеята на началниците на военно­то училище, през алеята на бойната слава и да достигне музея, където урокът по родолюбив да завърши с разглеждане на експонатите.

Знакова историческа стойност има оградата от цеви на пушки

около академията. Поставена е през 30-те години на 20-и век и по това време символизира обезоръжааването на Българската армия за­ради Ньойския договор. Оградата включва общо към 5000 цеви от пушки - предимно бердани, но има също манлихери и маузери, обяснява пол­ковник Станчев.

Според него голямата амбиция на ръковод­ството на академията е да бъде възстанове­на Алеята на славата, по която се влиза от портала в територията на учебното заведение. Предвижда се да бъдат ремонтирани оградните колони, върху които са поставени табели с най-важните победи на българската войска от древносттта до днес. Искаме да възстановим тази алея, за да може, излизайки или влизайки по нея в академията, чо­век да почувства гордост че е българин, упование надежда и успокоение, импулс за бъдещето, зая­вява полковник Станчев.

В стилна витрина можеше да се види колекция от артистични куршуми на Анна Анева (младата авторка се изявява и с публикация на стр. 9В днешния ни брой - б. а.). Недалеч пък бяха експонирани паната от текстил и рисувана коприна на Величка Кучмова.

Артистичните куршуми, които пред­ставям, са нетрадиционна сфера в при-ложното изкуство, която искам да се разбие занапред, каза Анева. По думите й ювелирно изработените експонати изразяват идеята един ден да се постигне човешко съществуване в свят без войни и насилие, когато оръжията ще служат само за художестбени интерпретации на творците.

Посланието ми към всички почита­тели на изобразителното изкуство е да покажа моите творчески идеи, които съм реализирала през последните няколко години, споделя Кучмова. Нейните любими теми са Родопите - родната п планина, морето, годишните времена. Оригинални пана изразяват по артистичен начин и различни състояния на душата.

На 1 март 1912 г. е приет Закон за военната академия, а на 20 април е ут­върден с царски указ. Без бавене се приема правилник на академията и инструкция за конкурсните изрити. Заради двете бал­кански войни от 1912-1913 г. обаче откри­ването на Военната академия се забавя, като това става едва на 4 януари 1915 г.

След Войната по силата на Ньойския договор България се задължава да закрие Всички свои Военноучебни заведения, включително и военната академия. Ос­тава да съществува единствено Воен­ното училище. Въпреки това академията съществува прикрито под формата на Преподавателски курс до 1938 г.

Много от възпитаниците на академия­та, които по това време Вече са генерали, оглавяват българската Войска и дават приноса си за победата над хитлеристка Германия (1944-1945 г.).

След 1945 г. започва етап на адап­тиране и функциониране на академията в коренно различна от предишната обществено-политическа и икономическа обстановка и В условията на световно двуполюсно противопоставяне. Началото на демократичните промени през 1939 г. и техният ход през годините налага и съответните промени в академията. Днес тя достойно защитава името си на елитно Военнообразователно средище, в което слушатели и студенти овладяват новостите във военната наука. Вече 99-годишната традиция на успехите на Военна академия продължава с пълна сила.


15.04.2011 г., с. 1-8
В препоръка до шефа на парламента и премиера
Омбудсманът: Боклук да се плаща на кило а не според имота
Сега на практика такса смет се е превърнала в данък, аргументира се Константин Пенчев
Националният омбудсман Константин Пенчев поиска такса смет да се определя само според количеството на изхвърления боклук, а не и според данъчната оценка на имота.

Въпреки че това се допуска по изключение, общинските съвети обикновено определят таксата като промил върху данъчната оценка и на практика я превръщат в налог, мотивира той препоръката си за промяна в закона, изпратена до шефа на парламента и премиера.

"Така на практика такса смет се превръща в данък, а това е недопустимо" е аргументът, с който той препоръча на шефа на парламента и премиера поправка в Закона за местните данъци и такси. С препоръката си Константин Пенчев напомня, че услугата е основният разграничителен белег между данък и такса, а данъчната оценка на имота нямала нищо общо с разходите за извършване на услугата. Омбудсманът посочва още, че в закона е записано, че такса смет се определя според количеството на битовите отпадъци. И само по изключение се допуска тя да се определя от общинските съвети на ползвател или пропорционално върху основа, когато не може да се измерят количествата изхвърлени отпадъци. Общините обаче, без да посочвали обективни критерии, се възползвали от това изключение, използвайки промили върху данъчната оценка Според Пенчев не е правилно и общинските съвети да определят по-висока такса смет за предприятията, отколкото за имотите на гражданите. В закона за местните данъци и такси такова разграничение не било предвидено, а собственикът или ползвателят на имота и предназначението му нямали отношение към разходите на общините за почистване.

Фолксваген блъска пешеходец и го убива на място. Шофьорът карал с 85 км/ч при разрешени максимум 50 км/ч. Човекът нямал други наследници освен сестра си, която решила да потърси обезщетение от застрахователя на виновника. От дружеството й отказали с мотива, че на братя и сестри такова не се дължи. Това е един от примерите за необоснован отказ да се изплати обезщетение по "Гражданска отговорност", коментират юристите на Комисията за финансов надзор. Кръгът на наследяване включвай Братята и сестрите - те имат право да получат обезщетение Различни случаи се срещат в практиката по застраховка "Гражданска отговорност" при неимуществените щети. Понякога дружествата определят обезщетение, но размерът не удовлетворява пострадалите или техните наследници. Така се случило с родителите на малко дете, което загива в катастрофа. Те завеждат претенцията си пред застрахователя на виновника. Той обаче определил едва 4000 лв. обезщетение. При друг казус пострадала при катастрофа жена претендирала за 40 000 лв. Дружеството обаче решило да даде 8000 лв., въпреки че лечението на жената отнело 6 месеца заради счупване на костите на дясната подбедрица, контузия на лявата задна част на таза и т.н.

Освен че определил ниско обезщетение, застрахователят й поставил условие - за да получи парите, трябва да подпише споразумение, че няма да го съди за повече. Според юристите застрахователят не може да иска насила сключването на споразумение. То изразява доброволност и съгласие от двете страни. За момче, пострадало в катастрофа преди повече от 3 г., което все още лежи в будна кома, друго дружество определило обезщетение от 30 000 лв. Семейството обаче не било съгласно със сумата. Тя била твърде ниска в сравнение с пораженията върху детето, а и в сравнение с разходите по възстановяването му. Претенцията, която отправили в съда, била за 250 000 лв. На първа инстанция той присъдил 60 000 лв., но семейството продължило да обжалва.

Затова сега се разработва методика, която да даде представа за сумите. които могат да се получат при аналогични случаи. (Повече - виж в карето вдясно.) Най-много обаче са оплакванията от хора, които не са получили обезщетение по "Гражданска отговорност", защото са съдили не застрахователя, а виновния шофьор. Млада жена получила тежки наранявания при катастрофа, в която загиват двама от спътниците й. Съдът определил обезщетение от 30 000 лв., което тя трябвало да получи от виновния водач. Той обаче нямал възможност да ги плати. Подобна е почти всяка втора жалба в Комисията за финансов надзор. Оттам обаче уточняват, че в случаите, когато се съди водачът, застрахователят не е длъжен а възмезди пострадалия за причинените наранявания и страдания. Обяснението е, че за едно събитие се получава едно обезщетение от едно място, а не например от застрахователя и от виновния водач. Когато е осъден водачът, често става дума за сериозни суми, които той няма откъде да намери. Застрахователното дружество пък няма правно основание да плати, защото не е било страна по делото и решението не важи за него. То само може да възстанови сумата, която клиентът му вече е издължил, ако осъденият заведе дело срещу застрахователя и го спечели. Така в много случаи пострадалият или наследниците му остават без стотинка. Често, докато тече спорът, минава и 5-годишната давност на обезщетението. Тогава шансът да се получат пари става нулев. "Ето защо не е препоръчително да се завежда граждански иск срещу виновния водач", съветват юристите на Комисията за финансов надзор. Стандартният вариант е да се търсят парите директно от застрахователя на виновния шофьор. От Асоциацията за защита на застраховани и пострадали при 11111 настояват за промяна в кодекса за застраховане. Искат да се добави текст, който да задължава застрахователя да плати обезщетение, в случай че има присъда срещу виновния водач, без значение дали има, или няма изпълнителен лист, когато има безспорно доказване на вина.

От асоциациите за защита на пострадалите в катастрофи обаче твърдят, че определяните от компаниите суми, намаляват. Сравняват ги с нивата от 2005 г. Така на наследник се давали не повече от 25 000 до 40 000 лв. В момента в надзора не се води детайлна отчетност какви средни суми се изплащат-при нараняване и при смърт, а има общи суми при неимуществени вреди. От тях става ясно, че през 2010 г. обезщетенията са били средно около 20 000 лв.

застрахователя на виновния за катастрофата Максим Стависки.