15 април 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Лъчезар Варнаджиев изплува от нищото, за да се озове изведнъж под блясъка на прожекторите. Животът му досега не е белязан с особени събития. Биографията му показва само, че е скромен, но доста амбициозен. Има две висши образования. Първото е за строителен инженер в УАСГ. За втората си специалност - "инвестиционен мениджмънт", е учил в Свищовския икономически институт. Говори немски и английски на добро ниво. Езикът на Шекспир е практикувал в САЩ, където е ходил на студентски бригади.

Немски е научил в училище използвал го е в работата си. Налагало му се е, тъй като немският език е доста популярен в строителния бранш. Кариерата си е започнал като проектант в международна фирма. Варнаджиев е работил за "Надин" от страна на немската компания "Аделман". Тя е доставчик на оборудването на най-големия Завод за рециклиране на излязло от употреба електронно и електрическо оборудване в страната и на Балканите, собственост на "Надин груп".

Има по-голям брат, който работи в чужбина. Двамата поддържат много добри отношения. Родителите му също го подкрепят за всичките му начинания. Лъчезар не е семеен, но има сериозна приятелка с която живее от две години. Няма деца. Обича да спортува, ходи на фитнес за поддържане на добра форма. Не обича да е сам, често се събира с приятели. Кара старо ауди. Казва, че е екипен човек. Вслушва се в чуждо мнение. Доверява се на експертни оценки. Признава, че има още какво да научи и двете образования не са достатъчни. Мечтае да прави нещо, което да се харесва на хората и да е полезно за тях. Би подкрепил с две ръце всичко, което е свързано с екология.

Смята, че покупката на "Кремиковци" е шанс да направи нещо добро в тази област. Не може сам, затова разчита на подкрепа от различни институции, министерства, експерти. А площадката на "Кремиковци" е огромна и на нея има много работа.

Ежедневието му не се е променило, след като купи "Кремиковци". Не е усетил и промяна в отношението на хората към себе си, нито той се е променил. Приятелите му го познават добре и знаят, че професионалната му реализация няма да го накара да си навири носа. Не е любител на крайностите и екстремните неща. Премерен е и сравнително скромен и балансиран. Държи на приятели и контакти.

Софийският градски съд осъди Христо Ковачки на три години условно за укриване на 16 млн. лв. данъци. Присъдата е за това, че Ковачки е подавал справки-декларации с невярно съдържание с цел да избегне плащане на ДДС в особено големи размери. Съдът му наложи и глоба от 20 000 лв. и конфискация на една десета от имуществото. Решението може да се обжалва.

Присъдата не спира производството срещу Ковачки в комисията за конфискация на незаконно придобито имущество "Кушлев". По нейно искане през септември 2010 г. съдът запорира имоти, акции и дялове в дружества на Ковачки за 143 млн. лв.

Отделно през февруари тази година бяха запорирани други акции за 13 млн. лв. Комисията проверява бизнесмена с интереси в енергетиката дали собствеността му отговаря на законните му приходи. Имуществото на Ковачки може да бъде конфискувано, ако се открият разлики и след окончателното произнасяне на всички съдебни инстанции за укритите данъци.

Прокурорът по делото Маргарита Немска заяви, че обвинението е доволно от присъдата, макар и условна. Тя обясни, че прокуратурата ще прецени в 15-дневния срок дали да обжалва. Близо два часа съдия Александра Йорданова чете присъдата на бизнесмена, като описваше всяка фактура от 2005 до 2008 г., приложена към делото.


15.04.2011 г., с. 5
Столичната община призна: Данъците се изчисляват на ръка и затова стават много грешки
Няма 1.2 млн. лв. за нов софтуер, но се намериха 2 млн. лв. за "награди"
Софтуерът, с който работят данъчните служби на Столичната община, е много стар, служителите изчисляват голяма част от информацията на ръка и затова често стават грешки, обяви вчера председателят на Столичния общински съвет (СОС) Андрей Иванов.

Софтуерът е от 1999 г. Заради старата система гражданите, които имат имоти в повече от един район, трябва да се редят на няколко опашки, за да платят данъците и таксите.

Разпокъсаността на системата пък пречи на контрола и отчетността. За съжаление не успяхме да заделим в бюджета за тази година средства за нов софтуер, но ще обявим конкурс и когато се намерят пари, ще бъде поръчан, каза Иванов. Той щял да струва 1.2 млн. лв.

Докато Иванов се оплакваше, СОС гласува вчера близо 2 млн. лв. да бъдат раздадени за материално стимулиране на служителите на общината. Парите са събрани през последните три месеца от лихви от закъснели местни данъци и такси, както и от административни плащания. Такива суми се разпределят всяко тримесечие още от юни 2008 г., обясниха от СОС.

"Харчат се пари за какво ли не, но за нов софтуер все не успяват да намерят. Данъчните работят на DOS (много стара оперативна система), затова процентът на грешно изчислените данъчни уведомления тази година ще е двуцифрено число и хора с еднакви апартаменти в един и същи блок ще плащат различни данъци", обяви общинският съветник от НДСВ Владимир Каролев на дискусия за условията за бизнес. Участник в разговора сподели, че той и съпругата му плащат различна сума за идеалните части на общото им жилище.

Проверка на "Дневник" в общинската данъчна служба на централни столични райони показа, че служителите наистина работят на DOS, с дискети, но пък имат плазмени монитори на компютрите. Това обаче не е единственият им проблем - службата няма място за архива и голяма част от него е нахвърлена около бюрата или където може.

В папките има всякакви лични данни, информация за имоти, собственици. "Парламентът гласува за кучетата и котките да бъдат осигурени поне 6 кв.м, а ние тук имаме много по-малко", коментира служител на службата.

"Вместо да ги разпределят тези 2 млн. лв. за допълнително материално стимулиране, да купят нова система", предложи и той. За миналото тримесечие е получил 16 лв. "награда", а в същото време продължава да изчислява данъци и такси на ръка и с елка.

Междувременно кметът Йорданка Фандъкова обяви, че главният архитект на район "Сердика" е виновен за това, че жителите на кв. "Банишора" 12 години са плащали по-ниски данъци. За огромната грешка се разбра публично чак тази година при новото райониране на града.

От думите на Фандъкова стана ясно, че администрацията е знаела за грешката, на архитекта е било наредено да я поправи, но години наред той не е направил нищо. Сега районният кмет трябва да прецени дали да го накаже или не.

Във вторник в Европейската комисия са приключили техническите преговори за актуализацията на разширението на трансевропейската пътна мрежа, в което са добавени и българските обекти.

"Това означава, че на българските данъкоплатци ще бъдат икономисани поне 2 млрд. евро", каза Плевнелиев. Той поясни, че общата стойност на тези обекти е 2.5 млрд. евро и досега се е предвиждало да бъдат финансирани от България.

"Досега тези пътища трябваше да се финансират изцяло от националния бюджет, тъй като не бяха част от трансевропейската пътна мрежа. Сега вече на техническо ниво преговорите приключиха и ние със 100% сигурност можем да кажем, че тези проекти получават своята европейска перспектива", каза още министърът.

По всяка вероятност средствата от еврофондовете ще бъдат осигурени в следващия програмен период след 2013 г. Министърът поясни, че до 30 юни ще бъдат изработени окончателните карти и ще се вземе политическото решение.

"Пратих Плевнелиев да договори "Хемус", той се върна с още четири пътя", коментира премиерът Бойко Борисов, който също присъства на пресконференцията.

"Това, което обещахме на Северна България да се случи, с много труд, много усилия и убеждаване мина", допълни премиерът и обясни, че "ако ги няма тези пътища, остават без комуникации". "Там, където има комуникации, бизнесът идва, прави фабрики, това са нови работни места, иначе районът се обезлюдява", каза още премиерът.


15.04.2011 г., с. I
Според проучване на Камарата на строителите: Общините дължат поне 53 млн. лева на фирми в сектора
От сдружението на местната власт твърдят, че задълженията са заради забавени плащания от държавата
44.7 млн. лв. са задълженията на 83 общини към строителния бранш 8 млн. лв. са нефактурираните дългове на 6 общини

Седемдесет и шест строителни фирми са заявили, че 89 общини им дължат близо 53 млн. лв., по-голямата част от които са от 2009 г. От тях 8 млн. лв. не са фактурирани, защото в такъв случай фирмите ще трябва да платят ДДС и след това да чакат с години, за да си получат парите. Резултатите са от анкета на Камарата на строителите, проведена през март.

Строителната камара настоява за решаване на проблема със задълженията на общините към бранша, заяви за "Дневник" председателят на организацията Светослав Глосов. Според данните на камарата задълженията се увеличават, след като към началото на октомври 2010 г. са били около 30 млн. лв.

От Националното сдружение на общините съобщиха, че местната власт е изплатила голяма част от задълженията си от 2009 г. през миналата година. Така също просрочията се дължат основно на забавени плащания от страна на държавата и са по проекти, финансирани от САПАРД, Предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда (ПУДООС) и др. Освен това част от задълженията са за некачествено извършени строителни дейности и са обект на съдебни спорове, казаха от сдружението.

Задълженията най-вероятно са по-големи, защото заявления са подали една петдесета от членовете на камарата, които са около 4300 фирми, коментира Татяна Бъчварова, ръководител на звеното "Анализи и прогнози" в камарата. Кметове също смятат, че дълговете на местната власт към строителния бранш са по-големи.

"Картината би изглеждала по-реална, ако строителната камара беше се обърнала за информация и към самите общини", коментира Хасан Азис, кмет на Кърджали и член на ръководството на сдружението на общините. По данните на камарата Кърджали дължи над 740 хил. лв. на строителни фирми, но според Азис сумата е по-голяма.

Предлагаме да се разработи схема, подобна на тази, по която държавата изчисти по-голямата част от задълженията си към строителния бизнес чрез Банката за развитие, каза Светослав Глосов. По думите му по този проблем са проведени няколко срещи с министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев, както и с финансовия Симеон Дянков и ръководството на Националното сдружение на общините. Засега обаче решение няма.

Макар че не всички фирми се възползват от схемата чрез държавната банка, това все пак е някакво решение на въпроса, посочи Глосов. Чрез Банката за развитие бяха разплатени 290 млн. лв. държавни задължения към частния бизнес през 2010 г.

Най-много дългове бяха платени на министерствата на отбраната – 111 млн. лв., и на регионалното развитие – 92 млн. лв. От началото на 2011 г. пък пет общини се възползваха от услугите на Банката за развитие, за да изчистят неразплатените си задължения към "Титан" за почистване.

Над 100 строителни фирми не пожелаха да се възползват от този механизъм заради отстъпката от около 10%. Те чакат да си получат пълния размер на дължимите от държавата суми за около 100 млн. лв., по-голямата част от които са дългове на Агенция "Пътна инфраструктура". Някои от компаниите дори заведоха съдебни дела.

Около две трети от задълженията на общините към строителния бизнес са по европроекти, по-голямата част от които са по земеделската програма САПАРД, за които чакаме решение на правителството, коментира за "Дневник" Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините.

Става въпрос за около 20 млн. лв., които са финансови корекции, наложени на общините. Една голямата част от грешките в европроектите, за което бяха санкционирани общините, са по вина на чиновници от фонд "Земеделие", посочи Чавдарова. Тя припомни, че някои местни власти, като например Белово и Чавдар, вече са осъдили държавата и чакат да си получат средствата.

Още 18 млн. лв. финансови корекции бяха наложени на общините и по оперативната програма "Околна среда". Министърът по еврофондовете Томислав Дончев предложи като решение на проблема създаването на компенсаторен фонд с бюджет от 30 до 70 млн. лв., който да покрие част от наложените санкции според бюджета на общината.

Засега среща отпора на Дянков, защото според него по този начин не се дисциплинират общините. Премиерът Бойко Борисов е наредил до края на май да бъде намерен финансовият механизъм, по който ще се покриват тези задължения, каза миналата седмица министър Дончев.

Другата част от задълженията на общините към строителния бранш е за ВиК ремонти, финансирани от ПУДООС, посочи Чавдарова. Държавното предприятие е на подчинение на Министерството на околната среда и водите. Останалите са по проекта "Красива България", който се финансира чрез Министерството на труда и социалната политика.

В списъка на строителната камара има и общини, които твърдят, че нямат дългове към бранша. Такъв например е случаят с Каварна, която по данни на камарата има задължения от над 3 млн. лв. Нямаме задължения към строителни фирми, каза кметът на Каварна Цонко Цонев. Това са бъдещи вземания на компанията, която прави водния цикъл на общината по оперативна програма "Околна среда", които обаче все още не са фактурирани и затова няма как да им ги дължим към момента, обясни Цонев.

По думите му всички фактури на фирмата изпълнител са платени и няма проблем с превеждането на евросредствата от страна на министерството на околната среда. От "Крам комплекс груп", които изпълняват ВиК проекта в Каварна, съобщиха пред "Дневник", че са получили всички фактурирани плащания към 14 април.

По думите на Чавдарова имало още 2-3 общини от списъка на камарата, които са заявили, че не дължат пари.

Кметът на Кърджали Хасан Азис каза, че при него има забавяне на европлащанията. "Чакаме около 600 хил. лв. от програма "Околна среда" за проектирането на ВиК мрежа и пречиствателна станция, както и по "Регионално развитие" за ремонт на път и свлачище", каза Азис. Той определи забавените плащания на общините към бранша като нормално с оглед на икономическата и финансовата криза и припомни, че държавата също има дългове към строителите.

Освен от европроекти общините имат задължения към бранша и за ремонти на улици и сгради, финансирани от местния бюджет. Община Пещера например има натрупани задължения от такива дейности за над 400 хил. лв. Правим всичко възможно за погасяване на задълженията, каза кметът Стелян Варсанов.

Прави впечатление, че малките общини са с по-големи задължения от големите, според списъка на Камарата на строителите. 15 са общините със задължения над 1 млн. лв., като от тях само две са и областни центрове – Благоевград и Силистра (виж таблицата). Останалите са малки общини, като на някои задълженията им се равняват почти на годишните бюджети.

Такъв случай е община Ново село, Видинска област, която има дълг от близо 1.1 млн. лв. по данни на строителната камара, като в същото време бюджетът й за 2010 г. е 1.4 млн. лв. Пред радио "Фокус – Видин" кметът на общината Георги Стоенелов в края на миналата година заявава, че Ново село приключва годината без задължения.

Най-вероятно това са дългове по общински проект по САПАРД, предположиха от Националното сдружение на общините. Подобен е случаят и с община Брегово, която има задължения над 2.1 млн. лв. при бюджет 3.5 млн. лв. За сравнение - Столичната община дължи на строителните фирми около 400 хил. лв., а Варна - над 680 хил. лв., по данни на камарата. Пловдив и Бургас пък липсват в списъка с длъжниците към строителите.


15.04.2011 г., с. IV
Малките градове с по-добри условия, но бизнесът предпочита големите
Габрово е на първо място в индекса "Местни условия за бизнес" на ИПИ
От Зорница Латева

Малките градове се стремят да създадат по-добри условия за правене на бизнес чрез по-ниски такси и добри административни услуги. Въпреки това обаче голяма част от потоците от хора и капитали ги заобикалят за сметка на големите градове, където инфраструктурата, пазарите и икономическите показатели са по-добри.

Това най-общо е изводът от индекса "Местни условия за бизнес" на Института за пазарна икономика (ИПИ), направен съвместно с Институт "Отворено общество" и представен вчера. Според него Габрово е общината с най-добри условия за бизнес. Класацията се прави за всички 28 областни града на базата на отделно подреждане по няколко фактора, сред които размерът на местните данъци и такси, работата на администрацията и икономическата активност.

Въпреки че не е лидер по нито един показател, Габрово е начело в класацията заради сравнително ниските местни данъци и такси. В случая обаче се появява и един парадокс - градът има ефективни административни услуги, но бизнесът определя като особен проблем корупцията в местната власт, по който градът се класира на 24-то място от общо 28.

"Средата за правене на бизнес е сравнително добра и важното е, че местната администрация не ни пречи. С работната ръка обаче е по-сложно, защото индустрията тук е развита, безработицата е ниска и квалифицирани работници се намират трудно. Проблем е и инфраструктурата - няма газификация, пътищата не са в добро състояние.

Така Христина Кристова, финансов директор на работещия в Габрово клон на италианската фирма за облекла "Дзалли", описва условията за бизнес в града. Въпреки че градът е на първо място по условия за бизнес, местни жители смятат, че това не се усеща. Според тях причината е във влошаващата се демографска структура и недобрата инфраструктура.

От ИПИ уточниха, че класацията не се основава на това дали и какъв бизнес е развит в отделните градове, а какви условия е създала местната власт за предприемачите. "В Габрово условията не са най-добрите възможни, но са по-добри на фона на останалите общини", каза изпълнителният директор на ИПИ Светла Костадинова. От института уточниха, че методологията на изследването все още не е достатъчно пълна, тъй като не взема предвид състоянието на инфраструктурата например.

По използваната методология след Габрово се нареждат Сливен и Русе, а в първата десетица са още Враца, Ботевград, Добрич, Стара Загора, Монтана, Бургас и Варна. На 11-о и 12-о място са Пловдив и София. На дъното на подреждането с най-лоши условия за бизнес е Кърджали. "По девет от десетте показателя представянето на града е крайно незадоволително – възприятието за корупцията в местната власт нарежда града на последното място, а ниската заетост – на 27-о в класацията", смятат авторите на изследването.

Проблем за Кърджали е и образованието на заетите и ниските заплати. Единственият добър резултат за града е при размера на местните данъци и такси. На дъното на класацията са още Силистра и Видин.

Индексът за условията за бизнес се прави за втори път, като предишната класация беше през 2009 г. Тогава на първо място беше Търговище. Сега градът е на 13-о място, като основната причина е, че при предишната класация не са вземани предвид икономическите индикатори, по които Търговище не се представя добре.

"Дори и първенците в класацията нямат добри резултати по всеки един от индикаторите, а класирането им се дължи на по-лошите условия за бизнеса при останалите областни градове. Това показва, че местната власт е изправена пред редица предизвикателства и все още има много сфери, в които е нужна оптимизация", пише в доклада.

Авторите обясняват факта, че напред в класацията са по-малки градове с това, че те успяват да създадат по-добри административни условия за бизнеса, тъй като това е едно от малкото им конкурентни предимства спрямо големите градове. В същото време по-задните места на големите градове се обясняват с високите местни данъци и такси, както и с трудностите, които бизнесът среща при работата си с администрацията и възприятието за разпространена корупция.

Тези недостатъци "дърпат" назад големите градове, въпреки че там икономическите индикатори като заплата, заетост, инвестиции и образование на работещите са добри. Така например София, която е на 14-о място в общата класация, е първенец по четирите индикатора, изследващи икономиката, но се класира на доста задни позиции по останалите шест.

"София привлича инвестиции, защото е столица и въпреки администрацията, която не работи добре", коментира Костадинова. Според анализаторите администрацията в големите градове не използва правомощията си, за да направи средата за бизнес по-добра. "Сякаш Столичната община няма голям принос с целенaсочени усилия в привличането на инвеститори, а по-скоро се "възползва" умело от факта, че е столица. Подобно е положението и с другите големи градове", смятат анализаторите.

Според Петър Ганев от института проблем за общините е, че все още голяма част от бюджетите им зависят от държавните субсидии, въпреки че на теория има финансова децентрализация. "Местните власти разчитат основно на държавните трансфери, след това на неданъчните си приходи от такси и собственост, които обаче се използват целево за покриване на разходите по услугите, и най-накрая на данъчните постъпления", обясни той.

Според него това ограничава възможностите на общините да правят политики и за да се постигне по-голяма финансова самостоятелност за местните власти, е добре да им се преотстъпят някои от данъците, които в момента събира държавата, като ДДС, данъка върху доходите или дори корпоративния данък.

"За това се говори от години, записано е и в документите за реформа на правителството, но досега не е направено", припомни Ганев и добави, че подобно прехвърляне ще доведе до административни трудности, но ще засили самостоятелността на общините.

Изводи и препоръки

- Общините се конкурират за привличане на инвестиции с нивата на местните данъци и такси, както и с подобряването на административните услуги.

- Малките общини използват по-добре правомощията си, за да стимулират инвестициите и бизнеса. Големите не правят такива усилия и разчитат основно на статута и местоположението си. Така там има инвестиции въпреки пречките, които създава администрацията.

- Общините все още разчитат основно на държавно финансиране.

- Въпреки финансовата децентрализация и по-голямата свобода при определянето на местните данъци приходите на общините не нарастват значително.

- За по-голяма финансова самостоятелност на местните власти е нужно преструктуриране на данъчната система и прехвърляне на съществуващи данъци, събирани от държавата, към местната власт.

- Да няма ограничения за местните данъци, определени на национално ниво.

- Да се повишат правомощията на местната власт в областта на икономическата и социалната политика.