15 април 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Президентът Георги Първанов и премиерът Бойко Борисов се ползват с еднакво доверие сред обществото. Това сочат данни за традиционния ежемесечен политически и икономически индекс на социологическа агенция „Галъп интернешънъл“, представено вчера. Проучването е проведено от 31 март до 7 април. Според резултатите доверието към Бойко Борисов и Георги Първанов е 39 на сто, като то остава на същото ниво през март и април. Със същите нива на одобрение е и регионалният министър Росен Плевнелиев. Еврокомисарят ни Кристалина Георгиева продължава да заема лидерската позиция по доверие с 62%. Сред най-одобряваните от обществото са и политиците Меглена Кунева, Йорданка Фандъкова, Мирослав Найденов и Цветан Цветанов. Социолозите са изследвали и въпроса, ако се стигне до втори тур на президентски избори, как биха гласували хората при различни варианти. Във вариантите са представени политиците с най-високо доверие. Според резултатите, ако Бойко Борисов се изправи срещу Меглена Кунева той би спечелил с 33% към 27% за Кунева. В този случай 35% са казали, че няма да гласуват. При положение че Кунева е на втори тур срещу Росен Плевнелиев, тя би получила 30% срещу 25% за него, а 37% от хората са заявили, че не биха гласували. В третия вариант един срещу друг се изправят Кунева и Цветан Цветанов. Тогава 32 на сто от хората ще дадат доверието си за Кунева, а 20% за Цветанов. В този случай обаче 40% няма да гласуват. Според Андрей Райчев има два възможни модела за участие в изборите за БСП. При единия от тях, когото и да издигне левицата, той ще отиде на втори тур, но там няма да събере необходимата подкрепа, защото всички ще се обединят срещу него. Така БСП ще остане със „сребърен медал“. При другата възможност левицата ще заложи на центристка, а не на партийна кандидатура и така да обере центристкия вот, но тогава БСП ще има само подкрепяща роля. На въпроса: „Ако изборите бяха днес, за коя партия/коалиция бихте гласували?“, се отчитат следните резултати: ГЕРБ остава почти на същите нива през март и април, като тя е под 25%, докато БСП увеличава доверието си с 3 пункта до малко над 20%. „Увеличаването на подкрепата на левицата не е за сметка на ГЕРБ, от което може да се направи изводът, че влиза в добра форма, и то шест месеца преди изборите“, смятат социолозите. За ДПС биха дали вота си

6,2%, за Синята коалиция – 4,3 на сто, за "Атака" - около 3%, РЗС – около 1%. 38 % заявяват, че няма да гласуват. По отношение на икономическата криза проучването отчита, че пикът на икономическата тревога у българите е преминал, но въпреки това негативните оценки и песимизмът остават на високи нива. „След като през март отбелязахме чувствително повишаване на негативните оценки за собственото си материално положение и икономическото положение на страната, април носи известно успокоение“, обясни Първан Симеонов от „Галъп“. Той каза, че хората, които прогнозират повишаване на

цените през следващите два-три месеца, са 81%, но през март те са били 86 на сто. 45% от българите пък очакват нарастване на безработицата през април срещу 52 на сто за март.

Има индикации, че ще се появят нови инвеститори за проекта „Белене“, каза вчера пред „Класа“ Владимир Каролев, който е управляващ директор на Балканска консултантска компания. Клиент на дружеството е британската банка HSBC, която бе избрана за финансов консултант на АЕЦ „Белене“. Каролев обясни, че договорът между Българския енергиен холдинг и банката в момента само е парафиран, а се очаква през следващите дни да бъде и официално подписан.

Не е изключено немската компания RWE да се върне обратно в проекта, каза експертът. Компанията бе избрана от НЕК за стратегически инвеститор за централата, но заради неясноти около финансирането се отказа от проекта.

Обикновено финансовите консултации за подобни проекти се правят, преди да е стартирало изпълнението, заяви Каролев. Той бе сигурен, че банката ще успее да направи анализите си в най-кратки срокове. От енергийния холдинг също бяха оптимисти, че HSBC ще успее да свърши работата си в най-кратки срокове. Според подписаното споразумение между НЕК и „Атомстройекспорт“ двете страни се очаква да разрешат проблемите около цената на проекта до 1 юни. До тази дата трябва да бъде подготвено за подписване новото допълнение за изпълнение, доставка и строеж (EPC договор) за АЕЦ „Белене“.

Каролев потвърди публикацията на „Класа“, че HSBC ще получи 2,7 млн. евро за консултантските си услуги. Възнаграждение от 0,95% пък ще вземе банката от привлечените средства от външните инвеститори, добави Каролев.
Съветът на директорите на БЕХ заседава до късно
Съветът на директорите на Българския енергиен холдинг се събра късно снощи на заседание. Според неофициална информация в дневния ред не е било предвидено да се обсъжда оставката на шефа на НЕК Красимир Първанов. До редакционното приключване на броя не бе получена официална информация дали Първанов остава на поста си. Неговото освобождаване бе поискано от енергийния министър Трайчо Трайков, след като подписа допълнение 12 към договора за АЕЦ „Белене“. Отстраняването на Първанов обаче бе замразено след настояването на вицепремиера Симеон Дянков той да запази поста си.
Снимка на една колона - Владимир Каролев


15.04.2011 г., с. 6
Сделка
"Елтрейд къмпъни" плати 316 млн. лв. за "Кремиковци"
Фирма "Елтрейд къмпъни", която във вторник спечели търга за "Кремиковци" плати снощи цялата цена от 316 млн. лева. Това съобщи синдикът на комбината Цветан Банков.

Новият собственик на „Кремиковци“- 25-годишният Лъчезар Варнаджиев, би могъл да възстанови част от производството на "Кремиковци", да продаде за скрап стари суровини и земята да се рекултивира, за да се ползва за други цели, каза вчера пред бТВ първият частен собственик на комбината Валентин Захариев. Във вторник фирмата „Елтрейд къмпани“, чийто собственик е Варнаджиев, спечели търга за активите на комбината при начална цена от 316 млн. лева. Няма нищо странно в това, че той засега избягва публичността, каза още Захариев.

Бизнесменът разказа още, че Алексей Петров бил избран да се грижи за сигурността на комбината по негово време. “Представи ми го бившият шеф на баретите полк. Филко Славов. Петров си изпълни много добре ангажиментите - осигуряваше ни едновременно физическа и пожарна охрана, с екип от 300-400 човека. Плащахме му по около 400 хиляди лева на месец, а не както се твърди – 700 000 ", обясни Захариев.

Бизнесменът окачестви като “глупости” твърденията на депутати от БСП, че е купувал крайната продукция на комбината на изключително ниски цени чрез свои офшорни фирми.

“Имаше мониторингов период от 5 г. ЕК проверяваше документацията на всеки 3 месеца”, уточни той.


15.04.2011 г., с. 7
С промени в закона
Затягат режима на достъп до фирми в Търговския регистър
Заличават кухите компании от началото на следващата година, процедурата по ликвидация трябва да приключи не по-късно от 31 януари 2017 г.
Достъпът до фирмените дела в Търговския регистър ще бъде „регистриран“. Според промените в Закона за Търговския регистър, приети вчера на второ четене в Народното събрание, достъпът може да бъде предоставен в териториалните звена на Агенцията по вписванията след представяне на молба и документ за самоличност. По електронен път данни за фирмите ще могат да се проверяват чрез електронен подпис или чрез цифров сертификат. Така на практика много малка част от информацията за фирмата ще е общодостъпна.

Зам.-министърът на правосъдието Жанета Петрова защити законопроекта с думите: „никъде в Европа няма да видите свободен достъп до фирмения регистър... Министерството разполага с пари, за да закупи сертификационен софтуер, с който да се ограничи прекалено свободният достъп до фирмените дела, но няма капацитет да ангажира 1000 служители и да похарчи милиони левове на държавата, за да потърси милионите документи с вече оповестените данни и да заличи личните данни, така че те повече да не са видими". Според нея начинът, по който е създаден Търговският регистър, е неправилен, и тя би го затворила.

Срещу промените, свързани с публичността на регистъра, се изказа червената депутатка Мая Манолова. По думите й, ако отпадне свободният достъп, няма да се виждат приватизационни договори, протоколи от общи събрания на държавни дружества и това ще улесни злоупотребите. „Единственото, което ще постигнете, е увеличаване на измамите и несигурността. Ограничаването на достъпа ще стане причина за следващия голям скандал в България, ще има обществено недоволство и въпроси от ЕК", заяви Мартин Димитров от Синята коалиция.

Според останалите промени в закона едноличните търговци и клоновете на чуждестранните търговци, за които не е поискана пререгистрация до 30 юни 2011 г., ще се считат за заличени от началото на следващата година. Дейността на търговските дружества, за които не е направено искане за пререгистрация, се прекратява пак оттогава. Тези, които не са се пререгистрирали в срок, няма да имат право да осъществяват търговска дейност, да предявяват искове, както и да извършват разпоредителни сделки с имущество, с изключение на това да изплащат дължими суми на работници и служители, както и да погасяват публичните си задължения. Процедурата по ликвидация на фирми трябва да приключи не по-късно от 31 януари 2017 г.

Новият проект на Accor в България, под марката Novotel, ще предлага 177 стаи, от които 4 апартамента, 4 за хора със затруднено придвижване; 6 конферентни зали с обща площ 435 кв.м; зона за релакс от 118 кв.м; ресторантска част от 167 кв.м и 125 кв.м лоби бар.

Офисната част на MHQ Ltd. ще обхваща малко над 8100 кв.м, разположени на 6 етажа, клас А офиси в съответствие с международните стандарти на BOMA (Асоциацията на собствениците и управителите на сгради), под професионалното управление на King Sturge, определена за ексклузивен агент за отдаване на офис площи под наем.


15.04.2011 г., с. 10
Не е нужен долен праг за определяне на местните данъци
Пактът на Дянков трябва да се приложи и на общинско ниво
Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика

Ефектът от класацията „Местни условия за правене на бизнес“ 2011 г., изготвена от Института за пазарна икономика ( ИПИ), е такъв, че тези общини, които са на върха, ще се зарадват и ще добият увереност, че работят в правилната посока. Други ще бъдат изненадани, че заемат дадено място, а трети просто знаят, че не работят добре, и затова са на опашката. Това, което искаме да се случи в резултат на изследването ни, е тези, които искат да се подобри работата им, да знаят къде да търсят информация за успешните практики. Ако има общинска администрация, която не е сигурна за нещо, което замисля, примерно в сферата на електронното управление или в начина на изчисление на някои такси, да може много бързо да се ориентира къде са добрите примери. Като цяло общините в България се съревновават за създаването на добри условия за бизнес и въпреки че не могат сами да определят голяма част от данъците си, успяват да предложат добри условия за правене на бизнес. Общинските служби продължават да разчитат условно на трансферите от държавата, а събирането на местните данъци и такси е на втора позиция. Затова бихме искали нашето изследване да провокира диалог за финансовата свобода, която общините трябва да имат. Ние показваме, че те разполагат с много малка част от приходите си, за да ги харчат по свое усмотрение.

При оценката на различните критерии в класацията на ИПИ потърсихме мнението както на бизнеса, така и на общинските администрации, така че и ползвателят, и предоставящият услугата са дали своята оценка. Ние не се намесваме, за да кажем, че нашите впечатления са други.

"Арева" е от водещите световни концерни в областта на енергетиката, не само ядрена. Наскоро те спечелиха най-големия контракт за производство на фотоволтаична енергия в Австралия. Тъй като компанията е лидер във ви­соките стандарти за безопасност при атомната енер­гия, това е гаранция за сигурност на АЕЦ "Белене.

Намери се най-сетне правителство, което да направи този колектор, защото какво се получаваше досега - край­градско селище с претенции за елитен квартал и с на­истина хубави къщи и вили, което изливаше отпадните води в септични ями. Впрочем и други такива квартали на София имат нужда от същите колектори.

Това е стъпка в правилната посока, но усилията и вложените средства трябва да се увеличават с всяка следваща година. Водата в световен план ще става все по-малко и Зее по-ценна и ние не трябва да разпиляваме с лека ръка това природно богатство, което имаме, особено минерал­ните води.

Щом банката е правила анализ на очакваните парични по­тоци и при действащо предприятие, и при ликвидация на активите, тя е направила и анализ на риска, фактът, че дава този кредит, означава, че както и да се погледне, сметките й ще излязат, защото рискът е пресметнат.

България е на опашката по рециклиране, тепърва започва изграждането на заводи, да не говорим за строителството на инсинератори.

Инвестициите в околната среда струват скъпо, но се възвръщат, включително и чрез енергия. И както казват експертите, ако рециклирането и създаването на енергия вървят ръка за ръка, ние ще можем да бъдем самодостатъчни в национален мащаб, тъй като произвеждаме достатъчно боклуци.

В цялата ситуация има и едно предимство – когато стигнем до инсинераторите, ще можем да се възползваме от грешките на останалите европейски страни в областта.

Цялата тази неразбория около новата институция, която трябва да бори организираната престъпност и да се занимава с „големите акули“ в подземния свят, свързани с личности от върховете на държавата, можеше и да бъде спестена. И то по най-логичния начин. Като се прецени за колко време може да бъде осигурена материалната база, за да може новият съд да функционира. Ако това беше направено, сега нямаше да се налага да се мисли как да се отложи влизането в сила на закона, в който е записано, че спецсъдът ще функционира от 1 септември. Тъй като това очевидно трудно може да се случи, се очаква да бъде внесена поправка в наскоро приетия закон – неприятна ситуация, която можеше и да бъде спестена както на депутатите, така и на гражданите.

- Г-н Стоев, какви теми очаквате да бъдат дискутирани по време на предстоящия Черноморски финансов и икономически форум?

- Тази година е първото ми участие в този форум и от предоставената ми досега информация личи стремежът на организаторите да обхванат твърде широк спектър теми и направления за сътрудничество в Черноморския регион. Това е добър опит, но рискът от еклектично натрупване на инициативи и дискусионни въпроси може да се окаже заплаха за постигането на крайната цел. А тя според мен е преодоляване на преградите и улесняване на търговските отношения и корпоративни инвестиции в Черноморския регион. Акцентът върху корпоративното сътрудничество и създаването на благоприятен делови климат за малките и средните предприятия трябва да бъде един от основните приоритети в бъдеще на този форум.

По инициатива на Икономическия и Социален комитет към Европейския парламент и на БТПП ще представя европейските инициативи по стратегията „Европа 20/20“ и интереса на палатската система да участва активно в процеса за развитие на регионалното сътрудничество с държави, които все още не членуват в ЕС.

Мога да кажа, че Русия традиционно е един от най-важните външноикономически партньори на България. След присъединяването ни към ЕС отношенията между двете страни преминаха през различни етапи и продължават да се развиват динамично. Потвърждение за това е високият български износ, както и руските инвестиции у нас. Ясно е, че тези инвестиции са основно в недвижимите имоти и в привличане на руски туристи по нашите курорти. Освен тях развитие на отношенията се наблюдава и при подписаните енергийни споразумения. Говоря за документите, свързани с изграждането на АЕЦ „Белене“, строежа на газопровода „Южен поток“ и на петролопровода „Бургас-Александруполис“.

- По какъв начин може според вас допълнително да се подобрят бизнес връзките ни?

- Основните ни взаимоотношения с тази страна се базират на няколко спогодби, подписвани през последните десетина години. Договорно-правната база на отношенията ни с Русия сега е в процес на актуализация. След членството на България в ЕС разговорите за съвместни действия по споразуменията, особено в енергийната сфера, заслужават сериозно обсъждане.

Как оценявате развитието на връзките между страните от региона?

- Възстановяването в ЕС е неравномерно, а прогнозите за еврозоната са, че до 2012 г. в 11 страни членки се очакват равнища на производителност, по-ниски отпреди кризата.

- Затова икономическият и социален комитет към ЕК придава голямо значение на развитието на регионалните икономики и участва активно в този процес. В регионален план БТПП е сред учредителите на асоциацията на Балканските палати и на асоциацията за Черноморско сътрудничество. Въпреки трудностит, сега има уникални възможности за активизиране на търговските и икономическите отношения между държавите и фирмите в региона чрез седма рамкова програма и предстоящата осма.

В момента приключва седмата програма и се правят последните търгове за малките и средните предприятия. А това засяга сътрудничеството между тези фирми в Европа. По нея са предвидени въвеждане на иновации и новите технологии. Различното сега е , че не се ограничава двустранното сътрудничество или участието на страни като Русия, Китай и Япония в този процес, стига те да са едни от страните, които предоставят технологии и искат да бъдат развивани на територията на ЕС.

Освен БТПП широк кръг от експерти в ЕС се занимават със следващата програма. Едно нашите най-големи постижения е участието и организацията на Европейския парламент на предприятията, който се провежда на всеки две години в Брюксел. Този форум през последните години стана едно от най-големите събития в рамките на инициативата „Европалати“. Това е обединяващ форум на малките и средните предприятия в цяла Европа и дава възможност за организиране и провеждане на срещи за нови сътрудничества.

- Какви средства ще бъдат отпуснати за следващата рамкова програма?

- Още не мога да ви кажа, защото нямам данните за това. За сегашната седма програма по различни направления бяха планирани стотици милиони евро за подпомагане на бизнеса. Специално за малките и средните предприятия бяха планирани до 2 млрд. евро. Тяхната усвояемост засега обаче е твърде ниска. Моето мнение е, че по-малко от 30% са усвоените пари по програма в целия ЕС. Конкретно за България нямаме данни, но като цяло ние сме в златната среда по усвояването на тези средства.

- Каква е причината за ниската усвояемост?

- Винаги когато се предостави бюджет, все пак се очаква, че максималната част от него ще се изпълни. В случая това означава, че има трудности и че има проблеми по усвояването. Този анализ за причините за ниското използване на средствата трябва да бъде финализиран до края на годината. Естествено, проблеми при използването на средства си има всяка страна, но и ЕС като цяло има неща, които трябва да се доизгладят.

- Смятате ли, че освен с Русия този форум ще спомогне за подобряването на взаимоотношенията ни с другите страни от региона, като Румъния и Турция например?

- Очаквам диалогът на този форум да бъде още по-добър, щом ще има участници и от други страни. При всички случаи такива събития допринасят за сближаването на позиции и изясняването на съществуващи позиции. Нашата надежда е да бъдат укрепени и засилени предпоставките за създаването на един проспериращ в близко бъдеще Черноморски регион.

Проблемите идват от различните структури на управление на черноморските държави и институциите, които отговарят за бизнеса в тях. Друг препъникамък в търговските отношения са променящите се през годините групи стоки, които са били предмет на търговия.

Конкретно за Русия при един структурен анализ за последните 5 г. се забелязва, че най-голям ръст в износа за там имат медикаментите, арматурните артикули, вината и частите за автомобили и още други стоки за бита. Над 90% от вноса у нас пък се формират от минерални продукти и горива и изделия за машиностроенето.

През последната година има увеличаване на взаимния стокообмен с близо 33%, като износът се е увеличил с 44 на сто, а вносът - с 31,4 процента. Обемът на руските инвестиции у нас е значителен, като преките руски инвестиции за периода 1996-2010 г. са за 1,2 млрд. евро. 460 български фирми пък правят 75% от износа на стоки за Русия.

- Смятате ли, че има възможност да се подобрят икономическите отношения между страната ни и Русия?

- Освен политическа воля за това особено важни са инициативите на деловите среди и активната позиция на браншовите организации и на самите предприемачи в тази сфера.

- Как може да се помогне на малките и средните предприятия за подобряване на връзките със съседните страни?

- Споменах вече за една от програмите на ЕС - 7-а рамкова програма за малки и средни предприятия, която предоставя такива възможности. Оперативните програми по конкурентoспособност и развитие на човешките ресурси предоставят също нови инструменти в помощ на МСП. Но без активността на управляващите ги и стремежа към реално прилагане на иновации, които да спомогнат за интернационализацията на МСП в Черноморската зона, трудностите ще се преодоляват със забавени темпове.

Затова и подкрепяме тази инициатива с надеждата да бъдат укрепени и подсилени основите и предпоставките за проспериращ в близко бъдеще Черноморски регион.

- Може ли според вас България да запази тези нива на износа си и след преминаването на кризата?

- Според мен руският пазар винаги е бил твърде обемен и поглъщащ български стоки. До голяма степен промяна на структурата на нашите производствени предприятия през последните 10 г. доведе до този относителен спад на отношенията. Но има области, в които има потенциал за развитие. Такава област е научно-техническото сътрудничество, иновациите, които са и политики на ЕС. Има области, които биха могли да бъдат поощрявани за съвместно участие на общностите на двете страни. Освен при иновациите отношенията между София и Москва могат да се подобряват и в областта на селското стопанство, което също е приоритет за развитие. Сътрудничеството в социалното осигуряване също е важно и за него бе подписан договор миналата година между нас и Руската федерация.

- Какво е мнението на БТПП за проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис“? Смятате ли, че е изгодно на страната ни да участва в проекта?

- Това също е един твърде дискутиран през последните години и твърде политизиран проект.

Споровете продължават, но БТПП винаги е отстоявала интересите на своите членове и ясно формулираните стратегии в интерес на цялото общество.
Снимка на три колони – без текст