15 март 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

- Има обща тенденция за повишаване на цените на невъзобновяемите суро­вини. Част от тях са мине­рални. Растат цените не само на енергоносители, но и на метали и сурови­ни, които са нужни на българската икономика. Скача цената на памука поради събитията в Судан и Египет. Понеже Бълга­рия не е производител на памук, това означава, че текстилната ни промишле­ност ще внася все по-скъпи текстилни материали. Така поскъпването на памука за година-две може да закрие голям брой работни места в шивашката промишленост. И нямаме никаква защита срещу китайския и корейския внос в Европейския съюз.

- Какви са причините за покачването на цените у нас?

- Ние сме отворена икономика. На 1 юли миналата година повиших­ме цените на енергоноси­телите и това се отрази на някои производства, на които крайният продукт става след шест месеца. Сиренето и кашкавалът трябва да „зреят", колбаси­те - също, и т.н. От 1 юли те се произвеждат с увели­чени разходи за енергия. Заедно с енергията се повишиха и транспортните разходи. На тази база общото увеличаване на разходите вече не е с 15, а с 18-19 и повече процента. Може да се компенсира с увеличаване на цените на производител и това по веригата стига до повиша­ване на цените на дребно. Истината е, че още преди събитията в Либия у нас започнаха да се повишават цените на основни продук­ти. Какво общо има пови­шаването на цената на захарта, на олиото с криза­та там? Когато са се взе­мали тези решения, е трябвало да се има пред­вид, че това ще предизвика още в началото на тази година повишение на цените. И то няма да се компенсира с предвидения в бюджета процент на инфлация. В него бе зало­жено, че през 2010-2011 г. инфлацията ще е 8 процен­та при замразени доходи, особено в бюджетната сфера - например в обра­зованието, в здравеопазва­нето и др. Това означава, че с 8 процента се обезце­нява работната сила и падат реалните доходи на населението. Според прог­нозите на правителството на 31 декември 2011 г. със същата заплата хората ще могат да си купят 8 про­цента по-малко храни спрямо 31 декември 2010 г. Българските домакинства

основно консумират стоки от първа необходимост, т.е. продоволствие. Но дори тези 8 процента инфлация не са верни, реални са 10 процента още по прогнози. Когато вие два пъти увели­чавате цената на електрое­нергията, от там нататък всичко започва да расте и се получава допълнително обезценяване. Цените започват да растат по-бързо, отколкото е прогно­зирано. Инфлацията за 2010-2011 г. ще бъде дву­цифрено число. За хората с ниски и средни доходи реално тя ще стигне почти 25 процента. Или иначе казано, обедняване! Клю­човият момент тук е, че у нас растат цените на елект­роенергията и на продо­волствените стоки от първа необходимост. В момента хлябът в София е над 1,75 лв. килограмът.

- При това положение какво става с българската икономика?

- Тя остава в депресия, защото ние. продължаваме да съкращаваме обемите на строителството и да освобождаваме работници. В депресия е леката про­мишленост, както и някои производства на тежката промишленост. При висо­ките технологии се забе­лязва оживление, но то не е достатъчно, за да дръпне цялата икономика. И реал­но ще имаме абсолютно увеличение на безработи­цата още през първите шест месеца на тази годи­на.

- Значи събитията в Либия и повишаването на

цената на нефта са допъл­нителен фактор.

- Цената на нефта пос­тепенно започна да се покачва още в началото на 2009 г. При него има сезонни колебания. Има отоплителен период, при който консумацията е висока. Втората особеност е, че цените на нефта са база за цените на газа. Като световна стока цените на нефта са световни и се определят главно от Ню­йоркската и Лондонската борса. Важно е не какво ще стане с цената на нефта след пет години, а след шест месеца. Повечето доставки са за шест месеца и идват от Средиземно море. От там до Бургас за нас нефтът се оскъпява само с няколко долара. Това само по себе си означава следното: ако се запази цена от над 110 долара за барел, това практически е 10 процента увеличение след шест месеца - в края на август, месеца преди началото на отоплителния сезон. Затова е важно какви цени ще се установят до края на март. Вече се вземат мерки -влизат в действие стратеги­ческите запаси на САЩ и допълнително увеличаване на производството от страните от ОПЕК. Тези мерки означават свръх-предлагане и се предпола­га, че те ще стабилизират цените. Но няма да ги свалят на 90 и 80 долара за барел. Моята прогноза е, че в рамките на това първо тримесечие цените ще се запазят около 112 долара за барел. Ако от 1 октомври започнем да внасяме от други източни­ци нефт, той ще идва именно на тази цена. В договорите за доставка на фирмите, каквато е „Лукойл" обикновено има схема за покачване на цената съобразно покачва­нето на световните цени. Смея да твърдя, че „Лукойл" ще отчита повишава­не на доставяйте цени на Бургас. И реално на 1 октомври „Лукойл" ще калкулира по цена 112 долара. При тази ситуация от есента ще има допълни­телно покачване на цените, извън прогнозираните от правителството 10 процента. Това означава допълни­телен натиск за покачване на всички цени до края на годината. И в резултат -инфлация.

- В световен мащаб се вземат мерки за стабили­зиране на цените на нефта.

- Разбира се. Но САЩ не са зависими от либийс­кия нефт. Англия, Холан­дия, Франция - също. Зависима е основно Ита­лия - 25 процента са нейните доставки на нефт от Либия и около 30 процента от газ. И ако в Либия продължи сегашната ситуация, Италия ще е принудена да търси алтер­нативни доставки. Възможностите са: Черно море -Русия или Мексиканският залив. Италианската иконо­мика е с голям мащаб и може да понесе 10-процентово покачване на цените. Българската икономика е ниско развита в технологично отношение. На Запад могат да хванат лека хрема, за нас това си е чиста пневмония. Ние сме силно уязвими и ударите се възприемат като много тежки.

Даже да бъдат прекрате­ни бойните действия в Либия, ще започнат слож­ни и дълги преговори за национално помирение и съгласие, за демилитаризирани зони, за възстановяване, за „сини каски и т.н. Освен това вече има 100 хиляди бежанци в Тунис и още толкова в Египет. Като цяло обстановката в района остава за дълго нестабилна, което е особе­но лошо за икономиката и за такива чувствителни нейни звена, каквито са производствата на нефт и газ.

- Как всичко това ще се отрази на България?

- И по договорите с „Газпром" ние получаваме горива по международни цени. Цената на нефта ще върви нагоре от 112 дола­ра. Смятам, че реалната инфлация само през тази година ще надхвърли 12 процента, тъй като не можем да ограничим от раз потреблението на енергия. Държавата е в ситуация, при която съоб­разно приоритетите на правителството цели да остане печеливша. Увели­чението на цените на вносните енергоносители увеличава отчисленията в полза на бюджета. Което означава, че в началото на август държавата ще пос­тигне увеличение в приход­ната част на бюджета и ще има възможност да прави извънбюджетни разходи.

- Как обаче това ще рефлектира върху заплати­те и пенсиите?

- В духа на неолиберализма, активен представи­тел на който е Световната банка, а и нашето прави­телство води такава поли­тика, бюджетната стабил­ност стои над всичко. За да имаш бюджетна стабил­ност, съкращаваш разходи­те. Вместо да мисли как да увеличава приходите, правителството избра лесното решение да замра­зи доходите, т.е. да съкра­щава разходите. Всички тежести ще се разхвърлят върху работещата част от населението и пенсионери­те. Правителството възна­мерява и за в бъдеще да се придържа към тези бю­джетни приоритети предвид присъединяването ни към Еврозоната, Шенген и т.н. Това е рестриктивна бю­джетна политика .Тежестта на продължаващата в България криза ще се понесе от населението, което вярва на управляващите и им ръкопляска.

- Правителството няма ли възможност за някакви ходове, които да смекчат този удар върху население­то?

- Вижте какво стана с антикризисните мерки. Дискутираха ги шест месе­ца и после така и не ги осъществиха. Защото те имат други приоритети: минимален бюджетен дефицит, бюджетна стабил­ност. Не съкратиха дър­жавната администрация, но съкратиха разходите чрез замразяване на доходите. Затова при това управле­ние доходите реално ще паднат с 20 процента. Какво могат да направят? Биха могли да препишат от мерките на Берлускони. Но те не желаят, защото това не влиза в бюджетни­те приоритети. Биха могли да премахнат пътен данък, за да задържат цените на горивата. Могат да въведат т.нар. червен дизел за тежкотоварния транспорт, който превозва стоки. (Има го за тракторите, но кой сега ги ползва?) Целта ще е да се задържи покач­ването на цените. А даже да е с 10-20 стотинки, пак е нещо за обикновения човек. Вие ще видите какво ще стане със сметки­те на топлофикация. Още сме март, а им разрешиха 2,5 % покачване. Те се оправдават с цената на нефта и газа и държавната комисия им го даде. Всич­ки цени ще се качат, вклю­чително и на лекарствата. Но проблемът е, че бю­джетът на здравеопазването не е съобразен с това, а те не искат да го преразглеж­дат. Така тежестта ще се понесе от хората, които работят. Това допълнително ще стимулира изтичането на работна сила извън страната.

- Няма ли страната ни други резерви?

- Резервите на България се наричаха златни валутни резерви. Част от тях бяха във валути, а част - в злато в кюлчета по 12,5 кг. Още от декември 1997 г. нито една дума не е спомената за този запас. Какво стана с него? Къде се намира? Той беше към 700 милиона долара. При това покачва­не на цената на златото, досега 4 пъти, резервът трябва да възлиза на 2 милиарда и 800 милиона долара. Могат спокойно да приемат, че цената на златото ще падне, и да продадат половината от него, като налеят в иконо­миката тези пари.

- Интересна идея.

- Ако искаха! Какво става с резервите, които са по валутния борд? Въобще наум не им идва да ги използват. Не им е прио­ритет. Завалиите българи имат лош късмет да бъдат управлявани от хора, които само искат. А населението поема всички тежести на кризата.

Интервюто взе Иванка ХЛЕБАРОВА
Снимка на четири колони - Хиляди българи протестират срещу скъпия бензин
Снимка на две колони – без текст


15.03.2011 г., с. 3
Всеки втори българин живее с лишения
Българският потребител търпи най-големите лишения в Евросъюза. 55,5 на сто от населението е с мизерни материални възможности. Това показва мащабно проучване на ЕК, оповестено от асоциация„Активни потребители". В дъното на класацията са още Румъния (49%) и Унгария (41%), а в горния й край са Люксембург (4%), Швеция (5%) и Холандия (5%).

Нивото на материалните лишения се измерва като процент от хората, които не могат да си позволят да отделят пари за най-малко три от следните 9 неща -неочаквани разходи, едноседмична годишна почивка далеч от дома, погасяване на ипотека или битови сметки, храна с месо, пиле или риба всеки втори ден, поддържане на отоплението в дома, пералня, цветен телевизор, телефон или личен автомобил.

46 от хората у нас се съмняват в безопасността на предлаганите стоки, показва още допитването. За сравнение в Люксембург само 8 на сто от анкетираните изпитват съмнения относно качеството на напитките, храните и стоките за бита. Нашенецът е на последно място и по покупки чрез интернет. През 2010 г. едва 5 на сто от хората са ползвали възможностите на този вид търговия. За сравнение в Дания така пазаруват 68 на сто от запитаните, във Великобритания - 67 на сто, а в Холандия - 59 на сто, съобщи шефът на асоциацията Богомил Николов.

В България малко хора търсят правата сина потребители по съдебен път.

През 2009 г. в страната ни са заведени само 7 съдебни дела, докато във франция са 3766. Според Николов активността може да се засили чрез финансови стимули. Да се предложи например глобите, наложени на нелоялни търговци, да се дават на клиента, който е подал сигнала. По този начин в Дубай било премахнато неправилното паркиране по улиците.


15.03.2011 г., с. 4-5
Столичната община си сменя сградата с Министерството на земеделието
Министерството на земеделието и Столичната община ще разменят сградите си. Това обяви премиерът Бойко Борисов, след като изненадващо отиде на гости в кабинета на министър Мирослав Найденов.

„Министерството на земеделието има най-хубавата сграда в София. Навсякъде в Европа кметствата на градовете са в най-хубавите и представителни сгради", мотивира промяната Борисов. И уточни, че правят размяната след „изричното и многократно настояване на министър Найденов".

Самият Найденов напомни, че промяната била поискана от Борисов още от времето, когато бе кмет на града (виж стр. 5). Тогава обаче правителството отказало.

„Аз мисля, че общинската власт трябва да е по-силна от държавната", каза Найденов, макар да не е ясно с какво сградата на земеделското министерство ще направи столичното кметство по-силно.

Министърът призна, че много солена му излиза поддръжката на архитектурния шедьовър. Миналата година например имахме нула лева за капиталови разходи в бюджета, каза Найденов. Според него кметството щяло да бъде много по-добър стопанин на имота. Капиталовите разходи на София за тази година са общо 624 млн. лв.

За да не остане съмнение в репортерите, че не е защитил жилищните нужди на ведомството си, министърът додаде: „Бъдете сигурни, че съм изтъргувал размяната както трябва." Но не пожела да навлиза в подробности.

Кметството вече е сформирало екип, който е огледал сградата. „Това е едно много добро предложение и съм изразила това в становище до премиера", каза кметицата Йорданка Фандъкова. Тя също заяви, че във всяка европейска столица общината е в най-красивата сграда. Според общинарите в сградата на земеделското ведомство може да се изгради фронт офис, в който гражданите да се обслужват бързо. Има и няколко входа, което също било добре за хората. Преместването ще стане след решение на правителството в сряда.

Тогава ще бъде гласувано и преместването на агенцията по горите в Пловдив, а агенцията по рибарство - във Варна или Бургас.

Къде на шега, къде сериозно Борисов мотивира децентрализацията на администрацията с думите: „По някои от магистралите ни трябва силен трафик, за да се финансират по европейските програми.

Така че, ако трябва, ще децентрализираме още доста министерства, особено по трасето на магистрала „Хемус".

За преместването на някои от подопечните му агенции в провинцията министър Найденов също изрази пълно съгласие с премиера. „Аз лично също бих отишъл да работя от Пловдив", посочи той.
Карта на четири колони - Това е карта на центъра на столицата, на която са отбелязани местоположенията на основната сграда на Столичната община и на Министерството на земеделието.
Снимка на две колони- Основната сграда на общината се намира на ул. „Московска"33 в идеалния център на града.


15.03.2011 г., с. 4
Ведомството е построено върху гробище
Бостан, гробище, църковен имот, Окръжна палата.

Всичко това е миналото на днешното Министерство на земеделието. Първият собственик на терена е софийската кокона Марица Кирташова, която дарява нивата си за гробище. Години наред там се правят християнски и еврейски погребения. Забранява ги Мидхат паша.

През 1912 г. френският възпитаник арх. Николай Лазаров печели конкурса за построяването на сграда на Окръжната палата. Работата по новия обект се забавя - избухва война. След края й започват да я градят цели 7 години (1920-1927). През 1944 г. там се нанася Министерството на земеделието.

Сградата е паметник на културата. Архитектурата е барокова, с извити фасади, две островърхи кули и купол в централната част. Часовниковите кули са в стил сецесион. Вътрешността й също е впечатляваща -елипсовидното фоайе създава тържествено настроение. Стълбите от него водят до красива зала с дърворезбовани врати. Подът е с глазирани плочки, доставени от Чехия.

Там се събира регентството след смъртта на цар Борис III и в нейните коридори се е решавала съдбата на страната по това време. В същата сграда десетилетия по-късно през 1956 година се провежда Априлският пленум на ЦК на БКП.

По време на Втората световна война част от нея попада под унищожителните удари на англо-американската въздушна атака. На 10 януари 1944 г.близо 200 бомбардировача и 200 изтребителя изсипват смъртоносния си товар в центъра на града. Сградата на кметството и съседните къщи са сериозно пострадали. Със своята конструкция общинската сграда не е сред перлите на архитектурата. По-забележителното нещо в нея е голямата й дървена входна врата.
Снимка на три колони - Сградата на Министерството на земеделието е една най-красивите в столицата. Тя е строена през 1920 година от нашия архитект Николай Лазаров.


15.03.2011 г., с. 4
Уточнение
Минно Герджиков няма имот в „Банишора".
Заместник-кметът на София Минко Герджиков няма и никога не е имал имот в столичния квартал „Банишора". „Труд" публикува това уточнение след вчерашния си текст „Връщат старите имотни данъци на софиянци". Редакцията се извинява, че се е подвела от негово интервю в „Труд" от 9 декември 2010 г., в което той казва: „Аз самият съм от този квартал (б. р. - „Банишора"). Там съм отраснал."
Снимка на една колона- Минко Герджиков


15.03.2011 г., с. 4
23400 кв. м
е разгърнатата застроена площ, върху която е разположено в момента Министерството на земеделието и храните, съобщиха от ведомството на Мирослав Найденов. В общината ще са доста по-натясно.


15.03.2011 г., с. 4
6600 кв. м
е разгърнатата площ, на която са се разпростряли кабинетите на общинарите в централната сграда на софийското кметство на „Московска" 33. Освен за тях, в земеделското министерство ще има място за всички останали дирекции на кметството, пръснали из целия град.


15.03.2011 г., с. 5
Хората на Фандъкова работят на 13 адреса
Жилищна криза мъчи общината от години. Реално службите на кметицата Йорданка Фандъкова са пръснати на 13 места.

На самата „Московска" 33 се помещават Фандъкова и заместниците й с част от пряко водените от тях дирекции. Там са и няколкото кабинета на комисиите към Столичния общински съвет, има няколко стаи за заседания. Там е и деловодството. А на последния етаж е залата, в която заседава Столичният общински съвет. Другите сгради са на:

• ул. „Московска" №41 с площ от 550 кв. м

• ул. „Оборище" №44 с площ от 2300 кв. м

• ул. „Париж" №5 с площ

от 1700 кв. м

. • ул. „Будапеща" №17 с

площ от 700 кв. м

• ул. „Бенковски" №12 с площ от 2600 кв. м

• ул. „11-и август" №4 с площ от 500 кв. м

• ул. „Париж" №3 с площ от 1000 кв. м

• пл. „Славейков" №6 с площ от 800 кв. м

• ул. „Дамян Груев" №8 А с площ от 450 кв. м

• ул. „Петко Каравелов" №5 с площ от 5150 кв. м ;

• ул. „Париж" №1 с площ от 1150 кв. м

• пл. „Славейков" №4 -част от етаж

На тези адреси са финансовата служба, столичният инспекторат, дирекция „Общинска собственост", службите за образование и култура... Дирекция „Архитектура и градоустройство" е на ул. „Сердика" №5.

Ако кметството получи нов дом, всички служби вероятно ще са под един покрив. Министерството на земеделието е удобно за столичани, тъй като в района минават доста трамвайни линии. Двете най-близки спирки на метрото са на разстояние от около 10 мин от входа му.Наблизо обаче няма паркинг. До „Московска" 33 има достъп с трамваи, тролейбуси, метростанцията е на 5-7 мин.

От години Министерският съвет се опитва да се премести извън ларгото. По времето на Сергей Станишев дори бе организиран международен архитектурен конкурс за изграждане на правителствен комплекс в района на 4-ти километър в София. Спечели концепцията на френския архитект Доминик Перо заради множеството екологични решения на сградите. Идеята така и не бе реализирана и засега плановете на Перо са погребани в нечие бюро за след кризата.

Ръководството на парламента обаче не е погребало старата идея да го премести в Партийния дом. Това се разбра от думите на председателката на Народното събрание Цецка Цачева. В началото на март тя заяви по БНР, че „с малко средства би могло да се обособи зала за заседания на парламента в сградата на Партийния дом".

От началото на новото хилядолетие има два опита депутатите да напуснат площад „Народно събрание". Първият бе от края на 2003 г. Тогавашният „първи между равни" проф. Огнян Герджиков (НДСВ) обяви конкурс за новия облик на законодателния храм и изрази надежда, че поне последното заседание на 39-ото народно събрание ще бъде в обновената зала „Св. София" в бившия Партиен дом. Конкурса спечели проектът на арх. Борис Камиларов. Той предвиждаше да има стъклен купол над зала „Св. София".

И следващият 40-и парламент поиска да заседава на площад „Александър Първи". Затова през 2008 г. председателят му Георги Пирински (БСП) обяви нов архитектурен конкурс. Той бе спечелен от екипите на „Тилев Архитекти" и „Ателие Серафимов Архитекти". И в техните идеи имаше много стъкло - но куполът трябваше да е над вътрешния двор на Партийния дом.

Засега и тези планове не са реализирани. В момента в Партийния дом заседават само парламентарните комисии.