15 ноември 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти
Изтегляне 0.98 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 15.11.2011 г., с. 2 На земеделското ведомство му се губят 11 язовира
- 15.11.2011 г., с. 2 Стоичков се засегна от протеста срещу докторската му титла
- 15.11.2011 г., с. 4 Кметът на Ямбол пак получи присъда затвор Кирил Димов
- 15.11.2011 г., с. 6 Бизнесът написа спасителен план за икономиката вместо кабинета БСК предлага 255 мерки за оцеляване на фирмите и за привличане на инвестиции
- 15.11.2011 г., с. 6 Цените пораснали с 2.3% за 10 месеца Теодор Войников
- 15.11.2011 г., с. 6 5 млрд. лева инвестиции
- 15.11.2011 г., с. 9-10 парадокс Лувъри и музейни грандомании за сметка на библиотеките
Заведение в двора на съседите Съседите ни преустроиха магазин в двора си в питейно заведение. Необходимо ли е нашето съгласие за това. Какво можем да направим? К.Цанова Ботевград Уважаема г-жо Цанова, Законът за устройство на територията изисква „При промяна на предназначението на част или на цяла сграда в жилищни, курортни или вилни зони, когато преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване, освен спазване на изискванията по чл. 38 е необходимо и изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права в съседни поземлени имоти". Видно е, че законът съобразява наднорменото шумово замърсяване и масовия достъп на външни лица със съгласието на собствениците на съседните поземлени имоти. При условие, че подобно съгласие не е получено от вас, когато е изградено питейното заведение, можете да подадете жалба до ресорните за това органи -Регионалната дирекция за национален строителен контрол, общината, РИО-КОЗ и др. Те ще извършат нужните проверки и установят дали отвореното заведение отговаря на всички строителни,санитарно-хигиенни, шумо и други изисквания и ще наложат съответните санкции. 
15.11.2011 г., с. 2 На земеделското ведомство му се губят 11 язовира Нереално ниски цени на имотите и непроведени инвентаризации са най-честите нередности в отчетите на министерства и служби Венелина Ангелова Земеделското министерство няма информация за 11 язовира, 27 дунавски диги, 75 отводнителни помпени станции и други съоръжения, стопанисвани от закритата вече Агенция по хидромелиорации. Заради липсващите данни във финансовия отчет на ведомството Сметната палата отказа да го завери. Това съобщи вчера председателят на одитната институция Валери Димитров. Аграрното министерство е единственото, получило отказ. Много резерви има и към отчетите на Министерския съвет и други седем ведомства, сред които финансовото, МВР, НСО и НРС, както и осем университета, в т.ч. и УНСС. Отказът на заверка не води до някакви последици, обясни Димитров. Единствената санкция по думите му е самото "оповестяване", което досега не се е случвало. Финансовият министър по своя преценка може да блокира сметките на ведомството с незаверен отчет, но това било малко вероятно според шефа на палатата. Скандалът вероятно ще се размине само с подадената вече оставка от главния счетоводител на ведомството. Проверката на одитната институция е обхванала 42 министерства и ведомства, 94 общини и 36 вуза - първостепенни разпоредители с държавни средства. Заверките биват четири типа: без резерви; без резерви, но с обръщане на внимание; с резерви и отказ. Неосчетоводените 11 язовира са: "Малко Шарково", "Сопот", "Пчелина", "Тракиец", "Тополница", "Бели Лом", "Съединение", "Тракиец", "Дяково", "Порой" и "Ахелой". Други шест - "Панчарево", "Тича", "Кула", "Ястребино", "Горни Дъбник" и "Рабиша" пък са заведени със занижени стойности. Шефът на Сметната палата посочи, че базата данни за тези съоръжения е била унищожена умишлено, за което има наказателно производство. В отчета има и други нередности - неправилно осчетоводяване на разходи за ремонт и пропуски при извършването на инвентаризация. От агроминистерството оправдаха пропуските в отчета с откраднат компютър. Оттам припомниха, че в началото на 2010 г., при закриването на Агенцията по хидромелиорации, е бил откраднат компютър от финансовия отдел. В него се е съдържала информацията за всички язовири, диги, канали и напоителни полета, стопанисвани от агенцията, както и паричната им стойност. Тъкмо тези данни липсват в отчета на ведомството. По случая прокуратурата е образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител. "Няма конкретни нарушения с активите, проблемът е, че не можем да ги осчетоводим", заяви министър Мирослав Найденов и добави, че подкрепя действията на одитора. В повечето отчети става дума за "недобро счетоводство", обобщи Валери Димитров. Сред най-честите грешки е неправилното отчитане на разходи за командировки, работно облекло, договори с външни изпълнители, ремонти, както и проблеми с извършването на инвентаризация. Пропуските в отчета на правителството се дължат най-вече грешки в счетоводствата на 28-те областни управи - в тях апартаменти и земи са с нереално ниски цени. Снимка на две колони - Шефът на Сметната палата Валери Димитров призна, че одитната институция не може да направи нищо срещу пропуските в отчетите на ведомствата. ГРЕШКИ В МВР не са отчели правилно приходите си от събрани такси. Куриозна грешка е и осчетоводяването на една кафе-машина и 8 компютъра, които не са свързани със сигурността. Грешките в отчета на парламента пък са за 500 000 лв., но до редакционното приключване на броя главният секретар на НС не бе открит за коментар. Част от сумата се дължи на техническа грешка, става ясно от доклада. Объркване има и в счетоводството на ведомственото барче в президентството. В Министерството на културата пък не са направили преоценка на сградите и активите от 2005 г.. Във вузовете най-често неправилно са осчетоводявани приходите от такси, дарения и активи. Общо 29 общини имат проблем с отчетите си.
15.11.2011 г., с. 2 Стоичков се засегна от протеста срещу докторската му титла Бившият футболен национал и треньор Христо Стоичков се обиди от протестната акция на социолога Цветозар Томов, който напусна Пловдивския университет в знак на несъгласие с присъденото на футболиста почетно звание "Доктор хонорис кауза". Стоичков подчерта, че от 45 души в академичния съвет на вуза 44 са гласували "за" удостояването му с титлата. "Аз не съм академик, никога няма да бъда доктор, трябва да се учи за тези неща. Аз съм учил там, където ми е работата", коментира Стоичков пред Канал 3. И обясни, че има диплома от треньорската академия в Ню Йорк, за която учил 3 г., а задочно бил завършил и ВИФ. "Никога не съм получавал дивиденти от държавата, не съм взел една стотинка. Не може този човек да говори неща, да дава изявления, без да ме познава. Не може човек, който не ме е виждал на живо, да си дава мнението", коментира още Стоичков по адрес на социолога. Само преди месец правителството направи футболиста почетен консул в Испания. Бившият национал е посредник и на испански инвеститори с мераци да строят нов стадион в София. В негова защита се обяви и министърът на културата Вежди Рашидов, който присъства на церемонията в петък по присъждане на званието "Доктор хонорис кауза". "Стоичков е академик в това, което прави. Трябва да му плащаме за безплатна реклама. Какъвто и да е, Стоичков е човекът, който изнесе най-големия урок за България в историята на България по география на света", каза министърът пред ТВ7. Същевременно ректорът на Пловдивския университет доц. Запрян Козлуджов се дистанцира от решението за удостояване на футболиста с почетното звание, което било взето от академичния съвет. Все пак защити Стоичков заради приноса му към спортната специалност в университета и даде пример, че Франц Бекембауер също е доктор хонорис кауза на университета в Кьолн. Снимка на една колона – Христо Стоичков
15.11.2011 г., с. 4 Кметът на Ямбол пак получи присъда затвор Кирил Димов Окръжният съд в Ямбол осъди кмета на града Георги Славов на 3.8 години лишаване от свобода, които да бъдат излежани в общежитие от открит тип. Освен това магистратите определиха, че в продължение на четири години Славов, който спечели и сегашните избори като кандидат от ГЕРБ, няма право да заема длъжността. Той трябва да плати близо 6000 лв. разноски на Областна дирекция на МВР - Ямбол и 4720 лева на съда. Присъдата подлежи на обжалване в 15-дневен срок пред Апелативния съд - Бургас. Кметът бе признат за виновен за това, че е превишил правата си при обявяването на обществена поръчка за изграждане на водопровод и канализация на две ямболски улици и е ощетил бюджета на община Ямбол с над 2 млн. лв., като е облагодетелствал местна фирма. На практика обаче решението на съда е само на първа инстанция и Славов ще продължи да изпълнява задълженията си. Единствената възможност да бъде свален от поста е, ако прокуратурата поиска това от съда и магистратите го одобрят. Засега обаче такова желание от държавното обвинение не е известно. След вчерашната присъда Славов заяви, че ще обжалва. Според него това били измислени обвинения, а експертизата била опорочена. По това обвинение кметът вече беше признат за виновен веднъж и получи петгодишна ефективна присъда. След обжалване Бургаският апелативен съд отмени присъдата и върна делото за гледане на окръжна инстанция. Сегашната е втората ефективна присъда за Славов.
15.11.2011 г., с. 6 Бизнесът написа спасителен план за икономиката вместо кабинета БСК предлага 255 мерки за оцеляване на фирмите и за привличане на инвестиции Деница Райкова След като се умори да чака държавата да напише и изпълни антикризисен план, бизнесът отново реши да вземе нещата в свои ръце. Вчера Българската стопанска камара представи пакет от 255 мерки за подобряване на икономическата среда, засягащи както данъците и таксите, така и неефективната администрация и дефектите в съдебната система. Някои от идеите БСК упорито лансира от години, други са съвсем нови. Създаването на специализиран съд, който да се занимава с делата по несъстоятелност, и въвеждането на таван за съдебните такси са част от предложенията. Размерът на съдебните такси у нас е толкова висок, че фирмите се отказват да търсят правосъдие - 4% от размера на иска и още 2% на по-висока инстанция. Когато искът е за голяма сума, бизнесът на практика не може да си позволи да се обърне към съда. Ето защо предлагаме да има вноска до определен таван - например до 50 000 лв, независимо колко голям е искът. И когато се реши делото, тогава виновната страна да внесе таксата в пълен размер", обясни пред "Сега" председателят на БСК Божидар Данев. Предприемачите оценяват ниските подоходни данъци, но ги отблъскват бюрокрацията, скритите данъци, корупцията и огромният дял на сенчестия бизнес у нас. Затова камарата предлага ускорено въвеждане на електронни търгове и избягване на договарянето при обществените поръчки, което сега в 50% от случаите се прави вместо открити конкурси. Камарата настоява за намаление на таксите по вписване на фирми в Търговския регистър, защото сега те са далеч над реалните разходи за услугата, а и варират необяснимо от 50 до 3000 лв. според вида на дружеството. От БСК настояват НАП и митниците да започнат да публикуват редовно данни за ДДС и акцизите, които трябва да се възстановяват на фирмите. Налице е рекордна междуфирмена задлъжнялост - над 100 млрд. лева, като над 40 млрд. лева са с просрочия над 30 дни. Ето защо БСК иска бързо за бъде приложена в България евродирективата за забавените плащания, която предвижда наказателни лихви за неспазване на срокове. "След 20 години стратегии и 1 млрд. лева инвестиции още нямаме електронно правителство, от 700 възможни услуги на администрацията едва 30 са достъпни онлайн, време е да приложим успешния естонски опит", коментира Данев. Бизнесът настоява и за въвеждането на "парламентарен борд" - да се намали производството на закони недоносчета, които скоро след това трябва да се допълват и поправят. Честите нормативни промени съсипват плановете на инвеститорите. Само през 2010 г. са били приети 174 нови закона, с които се предвиждат промени в други 158 закона, някои закони се променят дори няколко пъти годишно, а 2/3 от новоприетите отиват на ремонт още в първата година след влизането им в сила. Роят се неспирно и подзаконовите актове, като тук земеделското министерство е рекордьор, отчете камарата. Камарата посочва, че трябва да се премахне или поне намали таксата за предсрочно погасяване на заеми. Това ще стимулира банките да предлагат по-конкурентни условия за кредитиране и ще създаде възможности за рефинансиране на дългосрочните заеми. ПРОБИВ За 10 години БСК е дала над 200 предложения за подобряване на бизнес средата, но само 29 са възприети изцяло и вече действат, като на властта са й трябвали средно 1.8 години за въвеждането им. Сред успехите са идеите за връзването на касовите апарати с НАП и създаването на гилдията на частните съдебни изпълнители.
15.11.2011 г., с. 6 Цените пораснали с 2.3% за 10 месеца Теодор Войников Инфлацията от началото на годината е 2.3%, през октомври спрямо септември цените са се увеличили с 0.8%, а за последните 12 месеца - с 3.5%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо предишния месец най-много са поскъпнали дрехите и обувките - с 4.5%, следвани от храните - 1.5%, образователните такси - с 1.3 на сто. Символично увеличение (0.2%) има при здравните услуги и в битовите сметки - ток, вода, отопление, наеми, текущ ремонт и поддръжка на дома, а мебели и домакинска техника са поевтинели с 0.2%.
15.11.2011 г., с. 6 5 млрд. лева инвестиции са нужни, за да се подобри ВиК мрежата в страната, пресметна новият ресорен зам.- министър Добромир Симидчиев на конференция за намаляването на загубите на вода. По-точни разчети за нужните инвестиции ще има след година и половина, когато ще бъдат изготвени т. нар. мастерпланове. С тях за всяко населено място ще може да се подготви инвестиционна програма, която да предвиди специфични мерки за подобряване състоянието на мрежата.
15.11.2011 г., с. 9-10 парадокс Лувъри и музейни грандомании за сметка на библиотеките Според плановете на Министерството на културата след 10 години успешните читалища ще имат цели 400 нови книги, след 100 г. - 4000. Идилия Повече от месец тече Национална кампания за възраждане на библиотеките, библиотечната асоциация, асоциация «Българска книга», културни институции и граждани дадоха пресконференция на 8 ноември 2011 г. На 9 ноември организираха публичен протест. Междувременно под петицията им се подписаха над 23 000 души, а зад кампанията застанаха и Софийският университет и почти всички творчески съюзи, много културни организации. Освен петицията беше изпратено и отворено писмо до министър-председателя, министъра на образованието, министъра на културата и финансовия министър. Единственият известен ми официален отговор е, че своевременно още на 9 ноември Министерството на културата обяви данни, които трябваше да внушат, че "дяволът не е толкова черен". Любопитно е да бъдат прочетени и - доколкото е възможно - разбрани и коментирани. Отговорът може да бъде систематизиран в четири точки. Ще ги коментирам последователно. Александър Кьосев 1. Министерството твърди, че в бюджета за 2012 г. са предвидени "близо 2 милиона лева за подкрепа и популяризиране на българската книга". Да оставим това, че бюджетът за 2012 г. все още е риба в морето и че на ниво парламентарна комисия е минал твърде трудно (10 гласа "за", 7 - "против"). Все пак отговорът за бъдещето не е отговор за миналото - за мизерните субсидии през 2010 и 2011. По-важно обаче е друго. Бюджетите за култура се движат по следния начин: 2009 - 121.9 млн., 2010 - 92.3 млн. лева, 2011 - 104.6 млн. лева, 2012 - 117.9 млн. лева. Министерството твърди, че през кризисната 2010-а то е дало само 117 700 лева за книги, а сега, като са се подобрили нещата, ще даде "близо" два милиона. Щедро! Но ако бюджетът през 2010 г. е бил 78% от предвидения за 2012-а, то би следвало да се очаква, че и субсидията за книги ще бъде толкова - около 78% от тази за 2012, т.е. 1.56 млн. лева. Как тогава да си обясним, че субсидията за книги през 2010 г. е била само 117 700 лв.? Това не са 78%, а мизерни 5.8% от сумата за книги, предвидена за 2012-а. По какви причини и държавнически съображения през 2010 година парите за книги са били около 13 пъти по-малко? Кризата била причината? Едва ли. Спестяванията от книги са така мизерни, че не могат да компенсират никаква криза, а всъщност тогавашните 93 милиона лева на министерството са се оттекли по други пера - лувъри и музейни грандомании. Истината е, че книжният фонд е бил брутално пренебрегнат. Всички тези упражнения по смятане обаче губят смисъла си, ако погледнем и към предвидените "близо" 2 милиона. Те са смешна сума. По преценка на библиотекари експерти нужната сума е десетократно по-голяма - 20 милиона лева на година, и то само за книжния фонд, който от години не е истински обновяван и се намира вече в катастрофално състояние. За подобен мащаб на нужната субсидия говори красноречиво и цитираният от самото министерство проект "Глобални библиотеки" - очакваната сума (зад нея стои не българската държава, а фондация "Бил и Мелинда Гейтс") е 15 млн. долара. Прекрасно е, че някой извън България дава пари за българските книги (впрочем има шумни изключения - медийна група "България холдинг" дари "книги за над милион" на 3200 читалища: остава да разберем, що за продукция е това, дали не е застояла на пазара и дали наистина е стигнала до читалищата - кой е платил транспорта, например). Срамно е, че почти никой в България не дава пари за книги, а българското правителство отбива номера с 10 пъти по-малко от нужното, за да се закърпи положението. На Министерството на културата ли трябва да напомняме, че проектите са проекти - обикновено водят до финансиране в определени времеви рамки за строго определени цели, а после свършват и националната държава трябва да поеме своите отговорности. Което значи - да осигури устойчиво финансиране и развитие, базирано на културна стратегия и културни политики. В България обаче се пропагандира идеята, че временни проекти с външни спонсори или еднократни случайни дарения ще заменят отсъстващата национална културна политика и нейните дълготрайни цели. 2. Министерството твърди, че по програма "Помощ за книгата" през 2011 г. за издаване на нови книги, както и за подкрепа и популяризиране на българската книга, били разпределени и изразходвани цели... 191 250 лв. Тук коментарът ми ще бъде лаконичен. Ще кажа, че това е само част от бюджета на едно средно телевизионно шоу: само «Голямото малко четене» струва около 300 000 лева. Разбира се, те не се дават само от бюджета, а главно от спонсори - но за книги в библиотеките спонсори има рядко, това реклама не прави. Пък и набавянето на книги и списания за съжаление трябва да бъде периодично, а не кампанийно, с еднократни спонсорски актове. 3. Министерството твърди, че сега 611 580 лева са отделени за купуване на книги в 938 читалищни библиотеки. Тези 938 читалища са едва една трета от читалищните библиотеки в страната, които понастоящем са над 3000, но непрекъснато намаляват: от 20 години насам в страната са закрити над 3500 библиотеки - ведомствени, читалищни и училищни. Останалите две трети така или иначе остават без нито една закупена книга, вероятно на практика не функционират. А и 938-те читалища щастливци ще получат в най-добрия случай около 40 книги за година (приблизително толкова купувам за личната си библиотека, по 2-3 до четири книги на месец). Дали това е достатъчно да се набави и 50% от книгоиздателска продукция - като се има предвид, че тя е около 7000 заглавия на година (говорим само за тази на български издателства на български, при това само депозираната в НБКМ)? Дали подобен брой книги е достатъчен да се компенсира поне малко натрупаното катастрофалното състояние на техните книжни фондове от десетилетия наред? Представете си светлата перспектива - след 10 години успешните читалища ще имат цели 400 нови книги, след 100 ще го докарат до фонд от 4000 нови тома. Идилия. Когато бях момче в края на 60-те и началото на 70-те, кварталното читалище "Природа и наука" имаше библиотека с 22 000 тома. И не беше нищо уникално, нито пък в този спомен има някаква соцносталгия. 4. Министерството заявява, че по програма "Българските библиотеки - съвременни центрове за четене и информираност" щели да бъдат разпределени 500 000 лв. между регионалните и големите градски библиотеки. Да оставим настрана, че тези пари се появиха наскоро и не идват от някаква планомерна инициатива на министерството, а просто са реакция на протеста и публичния натиск - опит да се замажат очите. Самото заглавие на програмата обаче е направо иронизирано от сумата, която се отпуска - какви ти «съвременни центрове за четене и информираност» с тези жълти стотинки? За коя съвременна дигитална база данни, за коя електронна библиотека ще могат да се абонират градските и регионалните библиотеки, какъв книгообмен ще могат да осъществят? Абонаментите се движат над 50 000 долара всеки. А колко обикновени абонамента за списания (за научните ми е най-болно), колко албума, колко диска, колко енциклопедии, колко книги най-накрая могат да се закупят за столичната градска, за окръжните, за градските и регионалните библиотеки с тези пари? * * * И вместо заключение - това е истинският проблем. Не толкова, че няма нови книги, че не се купуват, че книжните фондове остаряват, че библиотеките фалират интелектуално, че се затварят. Истинският болен проблем се нарича модернизиране на българските библиотеки. Защото те трябва да престанат да бъдат студени и мрачни складове за миришещи на мухъл книги, в които застаряващ демотивиран персонал обслужва по един-двама саможивци. Те - и за това има достатъчно много международни образци и стратегически документи на културната, образователната и информационната политика в глобален и европейски мащаб - трябва да станат институти по информационна политика и управление от настоящия век: интензивни точки, в които се пресичат информационните потоци, управляват се многоканални мултимедийни източници, извършват се съвременни информационни услуги. Те трябва да имат пълни електронни каталози, трябва да дигитализират собственото си книжовно богатство, трябва да бъдат абонирани за съвременни културни и научни бази данни, да имат гъвкава политика на привличане и работа с различни читателски групи в ремонтираните си помещения. Където първо трябва да бъдат пуснати съвременни архитекти и дизайнери, после - добри строителни фирми, после - експерти по библиотечни и информационни науки и телекомуникация, после - да бъдат преустроени с конкурси и състезаващи се съдържателни дългосрочни програми. Печатните носители - книгите - няма да изчезнат, нито някога ще стане неактуална нуждата от периодичното и систематичното подновяване на книжните фондове. Но те вече ще бъдат само част от много по-мащабните задачи по обновяването на разнообразни други фондове, по систематизиране, търсене и обработване на информацията, която една истински съвременна библиотека трябва да прави. За това трябват пари, но далеч не само пари. Трябват и идеи, и политическа воля, която не иска доизживяване на читалищния модел от XIX век, а цели България да влезе информационно, медийно и културно в XXI век. Трябва такава политическа воля, която не търси популистка медийна видимост, а обмислена стратегия за развитие на българския културен потенциал. Ако такава се намери, ще стане ясно, че има далеч по-важни неща от «Българския Лувър», от противоречивите (дори скандални, но няма как да обясним това тук, вижте http://piron.phls.uni-sofia.bg/broj-4-2010) музейни инициативи и перчене със златни съкровища в Брюксел. И че суетният културен PR, който се представя за културна политика, e късоглед за същинските проблеми на българската култура и за дългосрочните, стратегическите подходи, които все още биха могли да се справят с тях. Портретна снимка на една колона - Доц. Александър Кьосев Снимка на три колони – Библиотеките трябва да престанат да бъдат студени и мрачни складове за миришещи на мухъл книги, в които застаряващ демотивиран персонал обслужва по един-двама саможивци. Снимка на три колони – В Регионална библиотека "Пенчо Славейков" миналата година бе открита медиатека, създадена с подкрепата на програма "Глобални библиотеки", която е финансирана от фондацията "Бил и Мелинда Гейтс". Проектът за цяла България е 15 милиона долара. В отдел "Изкуство" на варненската библиотека бе обособена нова зала с 10 компютърни места, предназначени за обучение на библиотекари от Варненска област и на читатели на библиотеката.
Каталог: monitoring monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол Изтегляне 0.98 Mb. Сподели с приятели:
|