18 март 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Преди ден премиерът Бойко Борисов заяви, че праща всички документи около проекта за АЕЦ “Белене” на прокуратурата. И назова стряскащи числа за налети едни 800 млн. лева в “този гьол”, сочейки строителната площадка на бъдещата централа.

Редно е да попитаме: Защо чак сега се сещаме за прокуратурата? И не трябваше ли тя да се самосезира, след като от изборите насам непрекъснато се вадеха факти за много пари, налети досега в “Белене” без някакъв резултат? От което бъдещето на втората атомна съвсем увисна на косъм.

Трябва да попитаме и какво направи държавата през последните 8 месеца. Предишното министерство на икономиката и енергетиката е харчило разюздано, а сегашното нещо си трае.

Като гледаме днес “Белене”, нека обаче се сещаме и за “Кремиковци”. Помните ли как комбинатът бе продаден за 1 долар преди десетина години и оттогава натрупа над милиард дългове? Къде бяха тогава контролните органи? А държавата?

Дано с “Белене” историята не се повтори.

“Труд” се обърна вчера към четирима икономисти, които коментираха за читателите на вестника 10 от мерките, които засягат най-много хора, и съответно предизвикват най-бурни реакции.

146 000 държавни служители ще плащат сами осигурителните си вноски. При средна заплата от 945 лева те ще трябва да отделят 114 лева, или 12,1% от дохода си за осигуряване. Сега техните вноски се поемат от бюджета.

На практика това значи увеличаване на данъците. А това не се прави в условия на криза. Според мен първото, което трябва да направи държавата, е да сформира национален антикризисен щаб и да види кои разходи могат да бъдат отрязани най-безболезнено, вместо да се реже “живо месо”. Да се види например от кои агенции и структури държавата няма нужда. На хората им е тежко в кризата. В сегашните условия аз съм против такива мерки.

Беше крайно време това да се случи и е хубаво да се направи на принципна основа. Ако трябва да има понасяне на негативи от кризата и да се правят икономии, нека да са навсякъде.

Увеличение на данъците в частния сектор би означавало, че само заетите там ще понесат тежестта. Държавните служители досега бяха имунизирани и не ги ловеше криза, което според мен чисто социално е нередно.

Петър Ганев:

Всички лица трябва да бъдат третирани еднакво, независимо дали работят за държавата или за частния бизнес. Нормално е държавният служител да се самоосигурява. Това трябва да се случи.

Друг е въпросът дали държавата не трябва да обезщети засегнатите лица, като им вдигне заплатите съразмерно. Защото намаляването на доходите в настоящия момент не е най-доброто решение

2 мярка

Държавата временно ще спре да плаща на служителите си за облекло. В момента за представително облекло се дават по 300 лв. месечно на 150 000 души. Други 280 000 служители вземат средно по 250 лв. на месец за дрехи.

Не разбирам как едновременно може да се говори за финансиране на АЕЦ “Белене” с 10 млрд. лeва и да се пести от облеклото на държавните служители. Да, отвсякъде трябва да се пести максимално, но да не стане накрая да имаме полицаи без униформи.

С други думи трябва да се направи градация на системата и да започнем от най-съществените разходи. Колко можем да спестим от облекло? Вместо това нека да спрем “Белене”.

Лъчезар Богданов:

Отдавна съм противник на политиката за свършен труд да се плаща не в брой, а с някакви привилегии и бонуси. Това трябва да се премахне по принцип, а не като антикризисна мярка. Нека се плаща за реално свършена работа. Така който работи много, нека да получава повече. Не трябва служителите да се залъгват с купони за храна, безплатни карти за транспорт и пари за облекло. Трябва да има по-прозрачни начини за заплащане. Всеки да знае за какво работи. Тези привилегии трябва да останат в миналото.

Доминиращият приоритет на правителството трябва да бъде запазването на бюджетната стабилност в страната. Всеки друг вариант значи продънване на хазната и следват тежки сценарии. Така че за да не бъде продънен бюджетът във време на криза, трябва да се режат разход

Надбавката към заплатата за професионален опит и стаж ще бъде уеднаквена и ще стане 1% за всички на бюджетна издръжка. Сега в някои сфери тя е по-голяма. Промяната ще засегне 430 000 души.

Това по същество също е намаляване на доходите по време на криза. Как ще се обясни на хората, че хем ще даваме пари за енергийни проекти, които никой не иска, хем ще им се орязват доходите?

Цялото това нещо трябва да бъде премахнато изначално. Увеличаването на парите по старшинство е доста архаична и остаряла форма на мотивиране на заетите в публичния сектор. Тази мярка трябва да се разглежда като част от една по-голяма реформа за промяна в начина на определяне на заплатите на държавните служители. Глупаво е да се вдига всяка година заплатата, просто защото си отслужил. Това не е особено мотивиращо за младите хора, които са квалифицирани, амбицирани и работят много. Трябва да се възнаграждават други неща - издигане в длъжност, постигане на добри резултати при работата.

Частният сектор понесе огромното тегло на кризата. Носи бреме, реже разходи, изпитва болка, а публичният сектор отказва да признае, че има криза. Той също трябва да даде своята дан.

Временно ще спре изплащането на двойни заплати на чиновниците, които работят по усвояването на еврофондовете. Другият вариант е надбавката да е свързана с определен процент на усвояване.

Тук задавам въпроса как ще стимулираме тези хора да работят? Вместо това трябва да се направи цялостна концепция за администрацията. Тя е следната: да се види коя администрация е неефективна и тя да бъде съкратена, няма как. А хората, които си вършат работата, трябва да получават добро възнаграждение. Това са мерки на парче и аз съм против този подход.

Голяма глупост е да се разделя администрацията на българска, местна и такава, която работи за европейските проекти. Заплащането трябва да е свързано със свършената работа, а не с това дали се работи по европроекти или не. Абсурдно е да работиш по европейски проект за строителство на магистрала например и да вземаш двойна заплата, а в същото време някой, който работи по проект за път, който струва милиони, но те не идват от ЕС, да взема една заплата.

Няма никаква икономическа логика само защото се работи с европейски пари, да се взема повече. По принцип тези, които вършат важна и квалифицирана работа, трябва да бъдат възнаграждавани за това, независимо от източника на финансирането.

Георги Ганев:

Много административни разходи могат да бъдат оптимизирани. Да не говорим колко пари могат да излязат от здравната система, като спрат злоупотребите с клинични пътеки. Има и много други разходи, които могат да се оптимизират.

Служителите в бюджетната сфера ще бъдат задължени до края на тази година да излязат принудително в двуседмичен неплатен отпуск.

Ако не се работи по антикризисните мерки, които ние от СДС предлагаме - съкращаване на излишните бюджетни разходи и осигуряване на нови приходи - ще я докараме дотам не само по две седмици да са отпуските, а цялата държава да излезе в неплатен отпуск. Рано е за това.

Една такава мярка показва безсилието на държавата. Преди нея има други неща, които могат да се направят. Представете си едно семейство. Когато то трябва да реши как да пести, сяда на една маса, сипва си по един айрян и разсъждава от семейния бюджет кое най-безболезнено може да се отреже. Този разговор за държавата още не е проведен. А е крайно време. Тази мярка по същество означава орязване на доходите.

Лъчезар Богданов:

Не разбирам смисъла на тази мярка. Излиза като наказание за всички - просто две седмици да не им се плаща. Ако искат да спестят няколко милиона, по-добре открито да се обяви, че се намаляват разходите, вместо през “задния вход” да се намаляват заплатите.

Подобни неща се случват в частния сектор - къде законно, къде не. Не знам доколко е правилно като мярка да караме някой насила да не работи - извън това, което има като договорни отношения. Ясно е, че целта е да бъдат спестени пари. Но ако тези функции не са толкова важни, защо тогава не се оптимизира административният персонал. Да се види къде има най-голяма нужда от хора, къде е неефективният персонал и там да се действа радикално.

При пенсиониране държавните служители ще получават обезщетение до 6 заплати, както е записано в Кодекса на труда. Сега полицаите например вземат 20 заплати накуп.

Смятам, че трябва да има еднакво третиране на гражданите. От всички мерки в условие на криза тази ми звучи най-приемливо. Но има друго - държавата има обществен договор с тези хора. Човек знае, че е работил 40 години за системата и разчита на тези пари накрая. Тук по-скоро мярката е да се отложат тези плащания и да се каже честно, че те ще закъснеят с една, две, три години, докато икономиката се стабилизира.

Не съм специалист по трудово право, но при всички случаи трябва да има някаква доза равно третиране. Според мен трябва да се намалят заплатите, които се плащат в армията и в МВР. Не знам защо военните трябва да получават по 20 заплати, като ги пенсионират или уволнят.

Плосък данък от 10 на сто ще се начислява и върху пенсиите. Предлага се за целта да се въведе необлагаем минимум, равен на минималната пенсия - 136,08 лeва. Или на социалната - 100,86 лева.

Аз по принцип съм “за” това да се даде възможност на хората, които искат да продължат да работят, да могат да го направят. Това е доброволен начин за увеличаване на пенсионната възраст.

Не ми е ясно към кого е насочено тази мярка. Пенсионирането трябва да става по избор. От друга страна проблем е, че трудовото законодателство в България е толкова недъгаво, че работодателят няма как да уволни служител, защото не си върши работата. Няма как да се докаже некомпетентност, незнание или неумения, а в много случаи има наследени отношения с хора в пенсионна възраст, които не са особено пригодни за новите икономически условия. Работодателят не може да се отърве от тези хора, защото законът ги пази.

Пенсионерите, които работят, ще трябва да се откажат от половината сума, която държавата им превежда за старост. Има вариант и да се спре цялата пенсия, ако пенсионерът работи.

Не съм съгласен, категорично. Това е дискриминация.

Това ще е голяма грешка на правителството. Мисля, че основната цел на реформите на пазара на труда и в пенсионното осигуряване трябва да е насочена към това да мотивира хората да работят максимално много и максимално добре. Така всъщност се наказват тези, които работят по-дълго и така или иначе остават в активната част от населението - генерират доход, създават продукт, плащат данъци на държавата.

Мисля, че трябва да се насърчават тези, които искат да работят максимално дълго, особено ако имат много стаж, ако са работили дълго време и продължават да го правят. Всъщност това са хората, които крепят икономиката на страната. На тях се крепят тези, които се пенсионират рано или които търсят вратички в закона, за да получават пенсия на друго основание. На много хора имсе иска да спрат да работят и да не си плащат данъците.

Петър Ганев:
Не ми допада много тази идея. Да наказваме пенсионерите, които работят, е възможно най-глупавото, което може да сторим. Особено в ситуацията на тежка демографска криза.

Посоката на действия трябва да бъде следната: да накараме възрастните хора да работят възможно най-дълго, а не да ги санкционираме за това. От друга страна е логично всеки доход да бъде облаган. Ако пенсионерът работи допълнително, трябва да плаща данък общ доход. В момента той го прави, но само ако е на трудов договор, а в повечето случаи това не е така.

Данъкът върху доходите на физическите лица - 10%, да се начислява върху брутната заплата. Сега, преди да се обложи възнаграждението, се приспадат осигурителните вноски.

Това променя целия модел на осигуряване. Имам чувство, че заради липсата на цялостна концепция няколко души са седнали да мислят как да закърпят положението. Така няма да стане. Имаме нужда от план - спиране на АЕЦ “Белене”, концесии на летищата, приватизация на каквото може.

Не знам дали това е юридически и конституционно издържано. На практика това е ефективно увеличаване на данъчното облагане за всички. В този смисъл това влиза в рязко противоречие с декларираното от ГЕРБ политическо намерение да не повишава данъците.

Отчаяна мярка. Няма да осигури повече пари. Ефективно биха могли да дойдат малко повече приходи, ако се вдигне ДДС. Но това няма да стане бързо.

Премахва се правото на работодателя да пенсионира служителите си, когато те навършат минималната възраст за това.

Аз по принцип съм “за” това да се даде възможност на хората, които искат да продължат да работят, да могат да го направят. Това е доброволен начин за увеличаване на пенсионната възраст.

Не ми е ясно към кого е насочено тази мярка. Пенсионирането трябва да става по избор. От друга страна проблем е, че трудовото законодателство в България е толкова недъгаво, че работодателят няма как да уволни служител, защото не си върши работата. Няма как да се докаже некомпетентност, незнание или неумения, а в много случаи има наследени отношения с хора в пенсионна възраст, които не са особено пригодни за новите икономически условия. Работодателят не може да се отърве от тези хора, защото законът ги пази.

Във времена, когато политическите авторитети изглеждат силно разколебани заради непрестанните скандали, в които се въвличат, общественото мнение у нас реагира учудващо спокойно на случващото се. Няма резки спадове (възходи) и въобще драматични обрати в начина, по който българите оценяват политиците си.

Това сочат данните от месечния рейтинг на “Медиана” (изследването е направено между 6 и 10 март). Подкрепя го и топ 10 на НЦИОМ (между 5 и 12 март). И двете проучвания обхващат периода, в който се разгоря сблъсъка Първанов - Дянков (по-скоро президент - ГЕРБ), отчита публикуването на стенограмата от “Дондуков” 2, както и искането за импийчмънт на държавния глава, но не и неговия отговор с пресконференцията от петък.

Размествания в челната тройка на най-харесваните политици няма - Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Георги Първанов. “Медиана” не регистрира съществено движение в процентите за премиер и президент. (Данните на НЦИОМ отчитат около 2% спад в одобрението към министър-председателя.)

Борисов е одобряван от около 60 на сто от хората, като доверието към него не се е повлияло от лъкатушенията в правителствената политика. Недоволството на хората от решения на кабинета рефлектират пряко върху съответния министър- примерно Божидар Нанев го “отнася” за закриването на малките болници, Тотю Младенов събира негативите около неясните намерения за пенсионна реформа и т. н. Борисов печели и заради персоналното си дистанциране от сблъсък с президента.

От своя страна, Първанов нито губи, нито печели засега от главната си роля в най-актуалния политически скандал, отчитат от “Медиана”. НЦИОМ обаче измерва сериозните 8% загуба на доверие към държавния глава спрямо декември 2009 г.

Най-добре представящият се министър този месец отново е МВР шефът Цветан Цветанов. Той продължава да събира плодовете от зрелищни акции като “Наглите” и “Октопод”. И “Медиана”, и НЦИОМ са единодушни в данните си за вицепремиера - положителните оценки при него надхвърлят рязко отрицателните. Цветанов събира рекордно ниско неодобрение от 17%, отчитат от НЦИОМ, като дори е одобряван от близо половината от симпатизантите на БСП. В топ 3 на най-добре справящите се министри влизат още дипломат №1 Николай Младенов и шефът на културното ведомство Вежди Рашидов. Освен че са добре познати фигури отпреди, и двамата печелят с диалогичността си.

Нищо подобно не може да се каже за най-скандалния член на кабинета - Симеон Дянков. Двамата вицепремиери на Борисов са на двата полюса на харесването от общественото мнение - като на финансист №1 се пада отрицателната роля. (виж табл. на “Медиана”). Ключовото му участие във войната с президента, ексцентричното му на моменти публично поведение, както и необмислените икономически мерки, които предлага, отреждат на Дянков незавидна позиция. (От НЦИОМ са по-милостиви и го класират на 9-о място в своя топ 10).

Подкрепящата управлението опозиция също не печели кой знае какви дивиденти от близостта си с управляващите, сочат данните на “Медиана”. Лидерите на “Атака” Волен Сидеров и на ДСБ Иван Костов губят по 4 на сто от рейтинга си през март. Неумолимо се топи и популярността на водача на РЗС Яне Янев (по-умерено с 2% според “Медиана” и рязко с 18% при НЦИОМ).

Английската поговорка “далече от очите, далече от сърцето” не важи поне за две дами - сегашната ни евромисарка Кристалина Георгиева и предшественичката й в ЕК Меглена Кунева.

Кристалина е и рекордьор - доверието към нея е скочило с 28 на сто от началото на годината по данни на “Медиана”. Спряганата за възможен кандидат за президент Кунева слага 5 на сто към рейтинга си (НЦИОМ измерва одобрение от 66% за Георгиева и от 53% за Кунева, но заради “евростатута” им агенцията не ги класира в топ 10 на родните политици).

Трябва да се има предвид, че изследванията и на двете агенции са завършени преди да бъдат огласени последните непопулярни идеи на кабинета срещу кризата, сред които облагането на пенсиите и намаляването на майчинството. Предстои да проследим как те ще се отразят върху рейтинга на основните политически играчи.

Емирът на Катар шейх Хамад бин Халифа ал Тани и емирът на Кувейт Сабах ал-Ахмад ал-Джабер ас-Сабах ще се срещнат с Бойко Борисов при визитата му в двете държави.

Работното посещение от 22 до 25 март цели активизиране на икономическите връзки. С премиера пътуват дипломат №1 Николай Младенов, главният архитект на София, шефът на ВМА, бизнесмени.

При визитата на емира на Катар през април м. г. в София бяха направени сериозни заявки за сътрудничество в енергетиката. Тогава емирът поиска важен проект, който да финансира. Вероятно такава оферта ще бъде направена от Борисов на срещата му. Премиерът и неговият катарски колега шейх Хамад бен Джасем бен Джабар ал Тани ще обсъдят въпроси, предимно свързани с големите български енергийни и инфраструктурни проекти. Метрото на София ще бъде акцент.

В Кувейт Борисов ще предложи страната да финансират реконструкцията на пристанище Варна и строеж на магистрала между Бургас и Варна.

Двете страни вече имат такъв опит. Кувейт осигури нисколихвен дългосрочен заем от около $ 200 млн. България използва парите за строежа на основна част от новото софийско летище.

Не е ясно дали Борисов ще обсъжда в Кувейт проблема с консорциума “Ал Харафи”. Той бе главен изпълнител на новата писта на летище София и съди България за десетки милиони долари заради нарушени условия по договора. “Ал Харафи” спечели на първа инстанция пред арбитражен съд през февруари т. г. През юни делото ще се гледа на втора инстанция. Същевременно България води дело срещу фирмата за няколко милиона долара неустойки за закъснение на обекта.

Борисов смята, че тази ситуация е лошо наследство от предишното правителство, а бизнесът в Кувейт приема разрешаването й като стъпка за бъдещи инвестиции у нас.

Отварянето към монархиите в Залива е крайно необходимо особено сега, в условията на криза. В Турция например от 80-те млрд. долара чуждестранни инвестиции през 2008 г., 90% са от тези страни.
Снимка на една колона- Емирът на Катар шейх Хамад бин Халифа ал Тани
Снимка на една колона- Емирът на Кувейт Сабах ал-Ахмад ал-Джабер ас-Сабах



18.03.2010 г., с. 2
220 млн. за златния път, “Цанков камък” излиза платинен
Около 6 млн. евро струва километър път от общо 21 км край яз."Цанков камък", който Бойко Борисов даде като пример за корупция. Премиерът, който знае всичко, обяви, че отсечката от 22 км е фактурирана за 222 млн. лв.

Третокласното шосе с цена на магистрала се прави заради язовира, който залива сегашната отсечка Девин-Кричим, и включва нов път по билото над водното съоръжение и рехабилитация на сега съществуващ от с. Лясково.

В проекта влиза и тунел от 882 метра, който вече е направен. Той бе започнат през 2005 г. и получи името "Теодора" - на щерката енергийния министър Румен Овчаров.

"Името на тунела по документи винаги е било "Лясково", каза вчера асистент-ръководителят на фирмата изпълнител "Алпине Бау" Анни Христова. По проект новият път, рехабилитираният и тунелът трябваше да струват 47 млн.евро. Към днешна дата са платени към 60 млн. евро, до завършването му ще се дадат още около 60 млн., казват запознати.

"Цената почти се удвоила, но сме само изпълнители", признава Щефан Ципуш от "Алпине Бау", главен ръководител на строежа на пътя. Според него поскъпването се дължи на неподходящото трасе и лошата геоложка работа. Проектът е на "Илия Бурда" ЕООД.

"Три пъти сме правили трасето, защото се свличат непрестанно земни маси. В 10-те километра се наложи да издигаме над 30 подпорни стени с дължини от 40 до 70 метра. На места има врязвания в планината от 50 до 70 метра, които се подпират също със стени. Това е най-трудният участък, който съм правил през живота си", разказва Ципуш.

Според него трасето ще е още по-скъпо за поддръжка. "Лично съм предлагал вместо подпорни стени да има тунели и мостове, щеше да е по-здраво и по-евтино, но ни бе нареждано да се придържаме към проекта", обяснява Ципуш.

Голямото поскъпване на "Цанков камък" дошло и заради необходимостта от дълбоки фундаменти за укрепване на чашката и тампонирането им. Проектът за язовира е на "Енергопроект".

Около 500 000 евро бяха загубени през пролетта на 2008 г. и от некачествен бетон, излят в стената по преценка на отговорника на обекта от страна на "Алпине Бау" Петер Гферерер.

Язовир "Цанков камък", на който инвеститор е НЕК, е част от каскадата "Доспат-Въча" и е най-големият хидроенергиен проект, реализиран за последните 30 години.

Първо инвестицията, която се планираше за водоема, беше 220 млн. евро. В момента никой не може да каже каква е точната сметка на обекта.

Говори се, че ще надхвърли 400 млн. евро.

Стартътна строежа бе даден на 26 април 2004 г. от Симеон Сакскобургготски. Преди това проектът отлежавал 25 години. При посещенията си в Девин на управлението на тройната коалиция лидерът на ДПС Ахмед Доган припомняше, че той е осигурил инвестицията.

В началото главен подизпълнител на обекта бе “Алпине България", в която акционер е “Минстрой" на бизнесмена Николай Вълканов, но по-късно австрийците започнаха да строят сами и да наемат фирми.

"Цанков камък" се строи по споразумение по Киото и меморандум между България и Австрия на 2 септември 2002 г. в Йоханесбург. Според него Виена ще купува емисии от България, а срещу това осигурява изгодни кредити за строителството на хидровъзела. Заради това при избирането на изпълнители не се прилага законът за обществените поръчки, а в строителството влизат компании, посочени от Австрия.

Кредитирането на целия проект е от 230 млн. евро.

От тях обаче са усвоени 163 млн. евро, а НЕК е инвестирал в проекта собствени средства 151 млн. евро. Това е станало, тъй като е изтекъл срокът за усвояване на кредитите. Водят се преговори с двете банки, които организират кредитирането, за продължаване на срока.

Проектът закъснява с 18 месеца и закъснението е едно от най-важните пера при оскъпяването му, казват експерти в енергетиката. От една страна, заради това се налага НЕК да се ангажира с финансиране. Говори се, че и част от кредита за "Белене" от БНП "Париба" е отишъл в "Цанков камък", но и има ескалационна добавка при закъснения в строителството, която едва ли не прибавяла 50 на сто поскъпване на проекта.