18 октомври 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Никой няма задължение да сигнализира прокуратурата, ако е научил за получен или даден подкуп. Това излиза от постановлението на Румяна Арнаудова от Софийската градска прокуратура. Арнаудова е отказала да образува разследване по сигнала на Асоциацията за свободно слово "Анна Политковская" след публичните изяви на вицепремиера и шеф на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов на 9 септември. Тогава той обяви, че кандидат-президентът на управляващите Росен Плевнелиев е прикрил трима общински съветници от София, които са му поискали подкуп през 2007 г. Рушветът трябвало да помогне да се осъществи проектът на Плевнелиев за бизнес парка в кв. "Младост".

На 10 октомври Арнаудова е прекратила преписка 9882/2011, без дори да вземе обяснения от Цветанов и общинските съветници Орлин Иванов, Радослав Тошев и Данаил Кирилов, чиито имена бяха съобщени от кандидат-кмета на БСП Георги Кадиев, писа сайтът "Биволъ". Кадиев се позова на разказа на левия депутат Петър Курумбашев.

"Дори да се приеме, че е извършено корупционно престъпление, каквито данни категорично липсват, не може да се търси наказателна отговорност за това, че не е съобщено за него", аргументира се Арнаудова. Тя припомня, че престъпление според Наказателния кодекс е несъобщаването единствено за изработването и прокарването в обращение на фалшиви пари.

От постановлението на Арнаудова, с което "Сега" разполага, става ясно, че са снети единствено писмени обяснения от Плевнелиев и Курумбашев. Кандидат-президентът е категоричен, че познава и тримата съветници, но никой не му е искал подкуп, нито го е изнудвал за приключването на сделката за бизнес парка. Курумбашев обяснява, че е съдействал за среща между шефа на СОС Андрей Иванов и Плевнелиев, но на нея изобщо не е говорено за подкупи. Кадиев пък не е присъствал и изказванията му са необосновани.

Плевнелиев обяснява, че твърденията на Кадиев за искан подкуп от страна на Орлин Иванов, Радослав Тошев и Данаил Кирилов "са провокирани от неправилните интерпретации в медиите на Цветанов".

"Лично на мен подкуп не ми е искан, такъв не съм и давал. Знаете, че подкуп не се иска директно, а с много завоалирани намеци", заяви Росен Плевнелиев дни след изявите на Цветанов. "Не съм имал среща с никакви "брокери", нито с един, нито с двама, нито с трима. Подкуп не съм вземал, не съм и давал. Моята позиция и занапред ще бъде такава - никога не мога да замълча и да прикрия истината", категоричен бе той.

Тогава от щаба на ГЕРБ извадиха интервю от 2007 г. пред в. "Банкерь", в което на въпрос дали от "Софийски имоти" са искали подкуп Плевнелиев отговаря: "Не директно. Никой не е дошъл да ми каже дай толкова и толкова пари, за да уредя въпроса. Започнаха обаче да се навъртат различни хора с предложения "да помогнат" за разрешаване на случая..."

На 30 септември, вече на предизборна обиколка, Плевнелиев излезе със съвсем нова версия - подкуп не му е искан, и индиректно: "Колко още пъти аз трябва да повтарям, че нито съм вземал, нито съм давал, нито съм се срещал с един, двама или трима брокери? Колко повече пъти трябва да се обяснява тази история?", отсече Плевнелиев.

Всички тези обяснения не дават отговор на въпроса откъде вътрешният министър и шеф на предизборния щаб на ГЕРБ Цветанов Цветанов знае детайлите, които обяви: "През 2007 г. с Плевнелиев са направили среща трима общински съветници, които са били на важни позиции в общинския съвет. За тях негласно се знаеше, че това са брокерите в общинския съвет... За да му бъдат решени проблемите с бизнес парка, тези хора са му поискали 500 хил. евро."
Снимка на три колони- Кандидатът за президент на ГЕРБ Росен Плевнелиев няколко пъти смени позицията си за това дали му е искан подкуп от страна на трима столични общинари.


18.10.2011 г., с. 10
Интервю
Лошите кредити ще растат, докато икономиката е нестабилна
Не очаквам промяна на лихвите в идните няколко месеца, прогнозира банкерът Момчил Андреев
Румяна Гочева

- Г-н Андреев, проучване на "Евростат" показа, че в България през 2010 г. малките и средните предприятия са получавали отказ за заем в 36% от случаите. Защо е така?

- При нас отказите към момента са 7.6%, а качеството на новоотпуснатите кредити е в границата на приемливите съотношения риск-доходност. Статистиката на Райфайзенбанк се базира на подадени искания за кредити, за които е платена такса и които са обработени. Кредитните ни специалисти са силно мотивирани да търсят нови сделки, но в същото време не искат да губят своето време и това на кандидатите в случаите, когато преценяват, че няма основание за предоставяне на кредит.

В България ръстът преди кризата беше много бурен - икономиката растеше, а с нея и кредитът скачаше с 50-60% годишно. Нормално е след препиване да се събудиш с махмурлук - така, като им спаднаха приходите и цените на активите им се сринаха, част от фирмите изведнъж се видяха финансово пренапрегнати. Това не им дава възможност да поемат допълнителен дълг, защото нито имат активи да го обезпечат, нито могат да генерират паричен поток да го обслужват.

- Но според "Евростат" броят на отказите у нас е рекорден за Европейския съюз?

- Когато сравняваме процентите си с други страни, особено западноевропейски, нека не забравяме, че у нас натрупването на капитала на фирмите и личните активи на собствениците им, които често служат като обезпечение по микрокредитите, стана за около 20 години и не може да се сравнява с натрупвания, които са плод на усилията на поколения предприемачи в една западноевропейска фамилна фирма например. Казано с други думи, резервите там са по-големи и рискът е по-нисък.

Част от фирмите все още са с единия крак в сивия сектор и е естествено в период на криза банките да са особено предпазливи, ако официалните им баланси показват отрицателен собствен капитал или влошена ликвидност. Ако ги кредитирате, утре съдът ще обяви дата на несъстоятелност отпреди датата на отпускане на банковия кредит и тогава банката от обезпечен кредитор ще се превърне в необезпечен. Фирмите, които си плащат данъците и имат прилични показатели, и преди кризата, и сега нямат проблем с получаването на заеми.

Кризата у нас се характеризира със стагнация на вътрешното потребление, докато възстановяването се движи основно по линия на износа. В България малките и средните фирми са около 99% от всички, но много малка част от тях са експортно ориентирани, тоест те в по-голяма степен са подвластни на конюнктурата на вътрешния пазар.

- Докога ще растат проблемните кредити в България? Има ли симптоми за промяна на тенденцията?

- Проблемните кредити ще се увеличават, докато икономиката не се стабилизира и не започне устойчиво да расте и банките не съберат, отпишат или продадат проблемните си вземания.

- Какъв е "профилът" на надеждния кредитоискател и кредитополучател?

- Ако говорим за типичната малка фирма, обикновено собственикът е отличен специалист в своята област и се концентрира върху това, което разбира, фирмата има приемлив баланс и спазва финансова дисциплина и определени правила и пропорции. Много нелоши предприемачи се провалят, защото губят мярка и финансират дългосрочни инвестиции с краткосрочни кредити или в стремежа си да растат по-бързо дават прекомерен кредит на доверие на свои търговски партньори. Когато дойде кризата, много малки фирми фалираха за една нощ не по вина на банките, а защото имаха само един-двама големи клиенти, които прекратиха договорите с тях.

- Българите като че ли не ползват масово банкови услуги, защото смятат, че таксите и комисионите са прекалено високи. Ще има ли скорошна промяна?

- Не съм съгласен. Българите ползват масово банкови услуги, а таксите и комисионите като цяло не са прекомерно високи. Банковият офис струва пари - наеми, заплати, ток, охрана, кеш в трезора, разходи за застраховки, - затова услугата излиза по-скъпо. Онзи ден например получих оплакване от клиент, че таксите за превод от банков офис са високи. Обяснихме му, че ако ползва интернет банкиране, ще спести 50%. Помогнахме на човека да се научи да работи със системата и той остана много доволен.

- Имате ли препоръки за подобряване на конкуренцията при избора на обслужващи банки на държавните институции и предприятия - знаете, че има съмнения, че някои трезори се толерират за сметка на други?

- Изборът е работата на мениджърите на държавни фирми и на техните принципали. Извън държавническите съображения, каквито в някои случаи е възможно да има и които могат да натежат при вземането на едно или друго решение, алгоритъмът следва да е същият, по който всеки собственик на частна фирма и всяка домакиня си избира чия услуга да ползва.

- Какви са вашите обяснения за феноменалния ръст на спестяванията у нас? Какви са добрите и отрицателните страни на тази тенденция?

- Основният мотив е предпазен - спестяванията са един вид застраховка, бели пари за черни дни. Традиционната "спестовна машина" на българина - имам предвид инвестирането в имоти, от 2-3 години даде засечка - цените, вместо да растат, падат, няма силен пазар на наеми, а поддръжката изисква средства. Освен това за инвестиция в имот трябват пари накуп, каквито средностатистическият вложител няма. В същото време борсата се оформи като място за търсачите на силни усещания и изисква дългосрочен инвестиционен хоризонт.

На този фон след 2008 г. депозитите се очертаха като много изгодна инвестиция - можете да влагате малки суми, лихвите са около или по-високи от инфлацията, което гарантира поне запазване, ако не и реално увеличаване на капитала. Важно е също, че доходът от лихви е необлагаем, а за спестовниците в лева, които се възползват от лихвения диференциал евро/лев, валутният борд и законодателството гарантират обмяна при фиксиран курс.

Положителното е, че хората имат възможност в кризата да получават някакъв постоянен допълнителен доход. А в същото време банките и икономиката получават ресурс в момент, когато входящите капиталови потоци намаляват.

Негатив е отложеното потребление и по-малкото инвестиции, което пък забавя излизането от кризата.

- Наскоро БНБ отчете, че печалбата на банковата система е спаднала, но все пак е 400 млн. лева - появиха се поредните коментари, че банките са "печалбари" и "изедници"?

- Тези 400 млн. на пръв поглед изглеждат страшно много пари, но възвращаемостта върху капитала, която те осигуряват, е едва около 6% - колкото е средно лихвата по депозитите. Погледната под такъв ъгъл, печалбата на банките не дава на инвеститорите в този момент обичайната премия за по-високия риск, който поемат.

- Как трусовете в Гърция и проблемите в еврозоната оттекват у нас?

- С Гърция сме свързани по линия на банките и търговията. За момента проблемите на южната ни съседка не рефлектират осезаемо върху стопанската конюнктура у нас и това е благодарение на балансираните държавни финанси и високата степен на капитализация на банковата ни система.

- Каква е вашата прогноза за движението на лихвите по кредитите и депозитите в следващите месеци?