18 октомври 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Кои от всичките 10 къщи на Кирил Рашков и семейството му в Катуница са построени без разрешение, нищят прокурори, строителни инспектори и общинари от близо две седмици. Те ще трябва да бъдат доброволно разрушени от ромския бос, а ако това не стане в срок, срещу тях ще тръгне багерът. До момента проверката е била само по наличните в архива на община Садово документи за имотите на поне 12 души от най-близкото обкръжение на Цар Киро. Очаква се тази седмица хора от РДНСК и от пловдивската Окръжна прокуратура да отидат на място в Катуница и да преброят лично палатите на ромската фамилия. Инспекцията им е част от образуваното досъдебно производство за данъчни престъпления на Рашков и си е, за което „Телеграф" писа. Справки От прокуратурата са по-искали от община Садово справки за абсолютно всички имоти на снахи, внуци, съпругата Костадинка и най-близката рода на фамилията. За къщата на покойния син на цар Киро -Иван Рашков, например, в която преди дни бе открит скрит боен арсенал, липсват каквито и да било документи за законен строеж. Според общинския архив на хартия такъв палат не съществува. На практика обаче къщата е била не само обитаема, но и в нея се говори, че се бил пренесъл преди време да живее самият Цар Киро. За Кирил Рашков станало ясно, че притежава само една къща в Катуница. Колко от останалите осем палата са построени със строително разрешение, кои са били узаконявани, след като са били вдигнати, и кои са напълно нелегални, щяло да стане ясно едва след като приключи досъдебното производство. Изчезнали При проверката на документите се оказало, че общинският архив на Садово бил пълен само от последните 10 години. „Това, че липсват документи, не означава, че къщите са незаконни. Преди десетина го- дини администрацията се е местила в нова сграда и е възможно с това да се обясни липсата на някои книжа", обясниха от местната власт. Затова разследващите ще поискат от фамилия Рашкови да представят абсолютно всички документи, разрешителни и нотариални актове, които имат. За местните хора в Катуница от години е ясно, че Кирил Рашков първо е строял, а после е узаконявал сградите си. Според закона той е можел да прави това само до 1987 година. След това през 2001 година Законът за устройство на територията е така променен, че узаконяването като процедура е отпаднало. Ако бъдат спазени процедурите, собственикът ще има време сам да събори нелегалните палати, вдигнати без необходимите проект и разрешение за строеж. Ако това не бъде изпълнено доброволно и в срок, от РДНСК би трябвало да съборят с багери незаконните къщи на ромския цар в Катуница.

- Доц. Ботев, напоследък земетресенията у нас зачестяват. Може ли да се говори за повишена сеизмична активност в България?

- През последните седмици бяха усетени няколко труса в страната в различни сеизмични зони. Епицентърът на първото земетресение беше регистриран във Вранча. Хората в почти цяла Североизточна България бяха обезпокоени от тези трусове, които се усетиха и у нас. Те обаче бяха слаби поради факта, че сеизмичното огнище се намира на повече от 150 километра от България. След това земята се разтресе в Югоизточна България в района на Манастирските възвишения, където трусът беше със сила около 3 по скалата на Рихтер. Няколко дни по-късно последва и земетресението в Шабла с магнитуд от 4,1 по Рихтер. Тези катаклизми действително говорят за едно повишаване на сеизмичната активност в сравнение с последните два месеца, през които ние всекидневно регистрираме на територията на страната от 5 до 10 микротруса, но с магнитуд по-малък от 2,5. Така че може да се каже, че има едно относително засилване на сеизмичната активност. Хората бива да с плашат от земетресения като това във Вранча. За да е опасно за нас, румънското земетресение трябва да е с магнитуд от 7 по Рихтер. Такива силни трусове стават рядко и обикновено са с интервал от 50-60 години и дори повече. Земетресение с такава сила не би трябвало да застраши сградите от рухване, освен ако те не са много лошо построени. Такъв случай обаче имахме през 1977 година, когато две сгради в град Свищов паднаха, а около 120 души загинаха след катастрофалния катаклизъм, чийто епицентър беше в Румъния. Считаме, че сега новото строителство ще може да издържи на земетресение от по-далечен източник.

- Каква е ситуацията в района на Манастирските възвишения, където също имаше земетресение?

- Районът на Манастирските възвишение по принцип се характеризира с по-висока честота на трусовете в последните три години. Тук действително имаме значително повишаване на сеизмичната активност. В този район всяка година регистрираме стотина труса, а за тази година вече са над 120, но те са микроземетресения, т.е. трусове с магнитуд по-малък от 3 по скалата на Рихтер. Не повече от 1/5 от тях се усещат от хората. В този район движението на земните пластове се придружава и от бучене. Специфичният шум, който предизвикват, е характерен дори за трусове с магнитуд от 1,5 и 2 по Рихтер. В този район сме направили подробни изследвания на повърхността на земята. Единствено в една геодезична точка в Елхово има малко по-големи измествания на земните пластове средногодишно. Те обаче в никакъв случай не могат да доведат до по-силен катаклизъм. Че не бива да се притесняваме, показва и историята на този район, където през последните 200 години не са регистрирани трусове по силни от 4,5 по Рихтер.

- А в Шабла?

- По принцип по-силни катаклизми са възможни в Шабленската сеизмична зона. За щастие обаче тя е била разтърсена от катастрофално земетресение преди повече от един век с магнитуд по-голям от 7,2 по Рихтер. Този трус вероятно е освободил голяма част от напрежението в региона. Ежегодно регистрираме по 2-3 слаби, които не се усещат от хората, а на 3-4 години има един по-силен трус с магнитуд между 4 и 5 по Рихтер. Преди две години районът беше разтресен от катаклизъм със сила от 5 по Рихтер. Въобще в акваторията на Черно море силни трусове стават на 5, че дори и 10 години веднъж. Характерно за Шабленската зона е, че не се последват и не се предхождат от серия трусове както в Югоизточна България например.

- Да очакваме ли вторични трусове и по-силно земетресение на територията на България?

- Нашите геодезични наблюдения и измервания показват, че в близко бъдеще не можем да очакваме по-висока сеизмична активност в Североизточна България, което важи и за по-голямата част от територията на страната. Силен трус в България не очакваме, но е възможно да има по-слаби, като сегашните. Те не могат да бъдат прогнозирани и стават много често. В Гърция например трус с магнитуд 4 става на няколко дни. В него обаче няма нищо страшно, защото той не може да нанесе щети и да вземе човешки жертви. Земетресение със сила от 5 по Рихтер също не би трябвало да доведе до проблеми, освен ако сградите не са много стари и некачествено построени. Трябва да се знае, че катаклизми с такава сила у нас стават много рядко. За последните 80 години у нас са регистрирани само три земетресения с магнитуд над 5 по Рихтер.

- Възможно ли е язовир „Искър" да е предизвикал земетресението в Пасарел, което беше регистрирано наскоро?

- Да. Става въпрос за много слаб катаклизъм с магнитуд от 2,3 по скалата на Рихтер. Такива трусове, които са с малка дълбочина в горния петкилометров слой, могат да се провокират от антропогенни действия. Най-вече от запълване на големи обеми в земната кора с вода, тъй като тя има свойството да прониква доста бързо в почвата, но не може да прониква на голяма дълбочина. Прониквайки в горните слоеве на земната кора, водата променя якостните характеристики на средата и характерните за съответния регион тектонски напрежения. Да, възможно е водата да провокира слаби микроземетресения, но те не могат по никакъв начин да застрашат живота на човек или да нанесат други материални щети.

- Какво трябва да правим и какво не при трус?