Иван Иванов 18.10.2011 г. , с. 1 – 5

През 2007 г. по предложение на главния прокурор Борис Велчев Венкова е отстранена от Висшия съдебен съвет от длъжността шеф на Районния съд в Белоградчик, а по-късно става адвокат.

По време на съдебните заседания трябва да се изясни точно какво е участието на фамилията на Венкова и Иванов в строежа на хотел под Белоградчишките скали точно на мястото, където са подстъпите към тях. Разкриването на престъпленията, извършени от Венкова и съпруга й, стана благодарение именно на този градеж. Той стана причина Висшият съдебен съвет да я отстрани от длъжност. В кориците на делото се пазят документи, според които собственик на имота е свекървата на Венкова Александра Младенова.

Името на тази дама е свързано с още две тъмни сделки с недвижими имоти. Съдиите по делото ще трябва да разгледат и протоколи и решения от 47 дела, водени по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Венкова ще отговаря и за това, че е нарушила служебните си задължения, като е уважила несъществуващи искови молби за възстановяване на собственост върху земи. Някои от лицата, посочени в протоколите като ищци, никога не са подавали молби за връщане на земи, тъй като нямат правно основание за това. Фиктивните ищци са повечето възрастни хора. Те вече са дали показания като свидетели по делото срещу Венкова. Участието на бившата съдийка в аферата с имотите започва да се разплита, когато проговаря именно такъв фиктивен ищец.

Другото престъпление, за което Венкова ще отговаря, е, че терените са били връщани на собствениците понякога в двойно по-големи размери от тези, които са били вписани в регистрите. Куриозното в случая с тези хора е, че те никога не са подавали молби да им бъдат връщани земите. На базата на решенията на съдия Венкова са били изготвяни скици от поземлената комисия на имотите, голяма част от които после са били продадени. Например свекървата Александра Младенова е била ищец за възстановяване на един парцел земеделска земя. Исковата й молба е уважена от снахата Венкова, която според Гражданско-процесуалния кодекс няма право да гледа делото, тъй като автоматично попада в конфликт на интереси. Свекървата е била свидетел на ищец по друго подобно дело. Ищецът обаче не е знаел, че е подал молба за връщане на земя.

Това са само една малка част от престъпленията, извършени от кандидата за кмет на Белоградчик от РЗС Ирена Венкова. Тези престъпления са още по-тежки, защото са извършвани от човек, носещ тога на плещите си. Дали Темида ще остане сляпа за това, което години наред е извършвала новоизлюпената партийка, тепърва ще разберем.

- Смятам, че проблемът е повече в липсата на нужното уважение в обществото към труда на архивистите. Малцина всъщност знаят колко безценна за всички ни е тази професия. Само един пример: без архива реституцията на земя, гори, магазини, къщи би била невъзможна.

- От какви алергии страдат служителите в държавните архиви?

- Високата влажност и запрашеност в архивохранилищата отключват конюнктивити, екземи, астма. Макар архивистите да работят с ръкавици, постоянният досег с плесени и зарази е много опасен. Знаете историята с гробницата на Тутанкамон - как „проклятието” се оказват всъщност едни плесени.

- Кои са вашите приоритети като председател на Държавната агенция „Архиви”? Започнахте да изнасяте някои от архивите от хранилището в Биримирци, в новата сграда в „Илиянци”. Кои са следващите стъпки?

- Пренасянето на документите от Биримирци е приоритет, завещан от мои предшественици. Сградата в „Илиянци” е осигурена от Боряна Божашка преди 4-5 години. След това обаче темповете на пренасяне не са били достатъчно високи. Така архивите дълго разполагаха с едно прекрасно хранилище, но ползваха едва 10-15% от целия му обем. Тази година направихме всичко възможно, за да ускорим пренасянето. Всеки ден колегите правят по два курса и се надявам до края на октомври да сме успели да спасим 7 линейни км в новото архивохранилище. Трябва да имате предвид, че досега за всички тези години бяха прехвърлени едва 2-3 линейни км.

- Къде се случва това?

- Говоря за едно от хранилищата в Разград. Не по-добро обаче е положението в Шумен, Габрово, Хасково, Враца. Проблемът е, че документите, съхранявани в архива, са уникални. Веднъж унищожени, те не могат да бъдат възстановени. А за съжаление в скоро време ще започнем да вдигаме рамене, когато някой дойде да ни поиска някой важен документ. Влагата, прахът и гризачите унищожават безвъзвратно нашата история и като че ли никой не се впечатлява особено от това. Рискуваме един ден да трябва да обикаляме архивите в съседните страни с надежда там да намерим нещо свързано с българската история.

- Кои са най-фрапиращите случаи? Вие сте разказвали как служителите са намирали мишки сред ценните хартии.

- Да, имам богата снимкова колекция, немалка част от която събрах благодарение на помощта на колегите архивисти.

- Колко ще струва да се реконструират хранилищата?

- Около 20 млн. лв. Сумата може да се инвестира в рамките на 5-10 години, но трябва да има ясен план с приоритети. До края на годината ще сме готови с подобна програма и се надявам следването ѝ качествено да подобри средата, в която се пази миналото на българите.

- Какъв е бюджетът на агенция „Архиви”?

- 7 млн. лв., от които 6,1 млн. лв. са предвидени за заплати. С останалите 900 хил. лв. трябва да поддържаме 57 сгради.

- Цифровизацията решение ли е на проблема?

- Тя е частично решение, тъй като говорим за огромни обеми. Дигитализацията на масив от над 100 линейни км ще струва десетки милиони. Този тип скенер, който ни трябва, е изключително скъп и струва няколкостотин хиляди лева. Трябват ни и много хора, които да обслужват тези скенери. Ако започнем да дигитализираме всички архиви, ще станем най-големият работодател за дълги години напред.

- Вече започнахте да цифровизирате някои от тези документи. Първите са заседанията на Политбюро. Обещахте да пуснете в интернет и списъците с имената на войниците и офицерите, загинали през Балканската война.

- Догодина стават 100 години от Балканската война и това, което ще чуем тази година на 99-ата годишнина, ще го чуем и догодина. Аз мисля, че е крайно време след 100 години да сведем глави и да отдадем почит на хората, които са пролели кръвта си за Обединена България. Българските студенти в чужбина са се връщали с препълнени кораби, а тези, за които не е имало място, са плакали. Крайно време е хората, които са се сражавали с такава любов за родината, да бъдат уважени. Планираме да продължим със загиналите в Междусъюзническата и в Първата световна война. Друга идея е да сканираме богатата снимкова колекция. Задължително трябва да дигитализираме и застрахователния ни фонд.

- Кога военният архив на България в периода 1939-1943 г. ще бъде върнат от Москва на ул. „Московска” 5?

- Преди две седмици имах разговори с външно министерство именно по този въпрос. Изпратихме напомнящи писма до руските колеги, а след това се обърнахме с молба към посланик Грозданов в Москва да се свърже отново с руските архиви. Миналата седмица участвах на среща на председателите на националните архиви от всички страни от ЕС. Там колегите разказаха, че са си получили архивите от Москва, но са били принудени да платят значителни суми. През 1995 г. Русия е приела закон, с който е обявила тези трофейни документи за компенсация за унищожените от вражеските страни ценности.

- Но ние не сме воювали със Съветския съюз?

- Не сме, но въпреки това сме приравнени като вражеска на СССР страна.

- Създават ли пречки руските власти?

- Основният проблем е, че когато са взимани тези документи през 40-те години, не са правени списъци. Българите тогава не са имали възможност да опишат какво се изнася. И когато днес руските власти ни питат за кои документи претендираме, ние не можем да дадем смислен отговор.

- Ще получим ли и протоколите от разпитите на българските регенти?

- Става дума за разпитите на регентите на цар Симеон, които след 9 септември са откарани в СССР и разпитвани няколко седмици. Ние знаем за тези разпити, но не и къде се съхраняват протоколите. Предполагаме, че са в архива на руската Федерална служба по безопасност. Докато бяха в Москва, нашите колеги направиха няколко опита се свържат с ФСБ. Благодарение на помощта на нашето посолство в Руската федерация са успели да изпратят писмено запитване за ползване на архива на ФСБ. И до ден днешен обаче отговор не е получен.

- Очаквате ли да излезе нещо интересно от тези документи?

- Трудно ми е да ви кажа. Аз все си мисля, че по-интересни неща биха изскочили примерно от протоколите на Политбюро на КПСС. За мен например много е интересен въпросът за 16-ата република. Знаете, че Тодор Живков два пъти предлага България да стане 16-а република на Съветския съюз. Ние обаче разполагаме само с българската гледна точка. За съветската можем само да гадаем по косвени свидетелства. Или пък да се остойностят двустранните българо-съветски икономически отношения. СССР ли субсидира България или обратно.

- Имате планове за създаване на собствен музей в сградата на ул. „Московска” 5?

- Сградата ни има много бурна история. От 1944 г. е ползвана като главно управление на МВР в София, а след това тук се нанася Държавна сигурност. Има запазени помещения в подземията, където са разпитвали „вражески елементи” и „бивши хора”.

- Имате идея за постоянна експозиция, в която да се включат най-ценните документи.

- Да. Смятам, че в т.нар. Български Лувър би трябвало да има една зала, където българите да могат да видят съкровищата на своята национална памет. В САЩ например са направили специален музей, в който се пази американската конституция. Защо българските конституции да не са достойни за тази чест?

- Какво смятате, че ще остане най-интересно като документи от нашето съвремие?

- Предполагам, че внуците ни ще се интересуват най-много за подробностите около влизането ни в Европейския съюз и НАТО. Опасявам се обаче, че една немалка част от информацията ще си отиде безвъзвратно, тъй като с изключение на документите от държавните институции има много информация, която продължава да събира прах по таваните и мазетата на някои от участниците в отминалите събития. Продължаваме да имаме вандалско отношение към собствената си памет. Това е въпрос на култура и традиции. Те обаче се градят със столетия.

Йордан Йорданов
Снимка на три колони - Доц. д-р Мартин Иванов е завършил история в СУ „Св. Климент Охридски” и право в ЮЗУ „Св. Неофит Рилски”. Специализирал е във Великобритания и Ирландия. Има множество научни публикации. От 2000 г. работи в Института за исторически изследвания при БАН. През февруари 2011 г. е назначен за председател на Държавната агенция "Архиви".


18.10.2011 г. , с. 8
Александър Димитров: Предприемаческият дух трябва да бъде максимално улеснен от местната администрация
Писна ни едни и същи лица на ръководни постове да се борят само за реализиране на лични интереси
- Г-н Димитров, не сте издигнали кандидат за кмет, а само за общински съветници. Не вярвате ли в кметската институция?

- Напротив, фигурата на кмета в местното самоуправление е незаменима, но ограничавана в правомощията си от общинския съвет. Ние смятаме, че ще бъдем далеч по-полезни на общината именно като съветници, които да прокарват нови идеи и да се борят за реализирането им. На общинския съвет е нормативната инициатива, както и дейността по контрол.

- Защо решихте и вие да се включите в надпреварата?

- Писна ни от случващото се и по-точно нищо положително да не се случва в общината и това винаги да се обяснява с липсата на финансови средства, което обаче най-често е следствие на лошо управление. В последните мандати едни и същи лица си разпределят ръководни постове, като само по време на избори си променят политическата ориентация и се борят за реализиране на лични интереси в една скромна община. Едни си гласуват евтини общински места за лични нужди, други разпределят обществени поръчки на свързани лица, трети придобиват дялове от общински предприятия и всичко това „за всеобщото благо”.

- С какво вие сте по-различни от останалите кандидат-общински съветници?

- Млади и амбициозни сме, няма да спрем пред нищо, за да реализираме плановете си. Не сме обвързани в задкулисни игри или корупционни схеми. Младостта е най-голямото ни преимущество, а именно непреклонността и решителността ни. За разлика от настоящия състав на общинския съвет, който прахосва голяма част от времето си в взаимни нападки и обвинения един към друг, а в останалата част се бори за реализирането на лични проекти, ние ще подкрепим и работим за всички проекти, които ще доведат до положителна промяна, независимо чие предложение са. Няма да се отдалечим от хората и проблемите им, а ще бъдем до тях с готово решение. Разликите ни с останалите личат още от предизборната кампания. Докато останалите заложиха на популизъм, компромати, нереални обещания, стоящи извън правомощията на общинския съвет, ние разчитаме на реални и осъществими идеи и предложения.

- Какви са тези идеи?

- Конкретни предложения за всеки проблем. Например проблемът с престъпността може сериозно да се повлияе чрез превенция. След края на югоембаргото най-големият брой на регистрирани престъпления на територията на общината са свързани с посегателства върху собствеността. Постоянни са набезите на местни и чужди организирани групи в слабо населените места. Краде се всичко - от цветни метали до дограмите на вилните зони. Чрез поставяне на камери на ключови места може да се избегне допълнителният разход от ангажиране на по-голям персонал на охранителните органи. Понякога дори и само поставянето на табели, че обектът е под видеонаблюдение може да повлияе превантивно на намеренията на взломаджиите. Еврофондовете ще осигурят нужното финансиране. Друго предложение в същата насока е в охраната на селата по границата да се включи и граничната полиция. Все пак на територията на общината се намира едно от най-големите поделения на Гранична полиция.

- Споменахте еврофондовете, как смятате да работите по тях?

- Средствата на общината са крайно недостатъчни за реализирането на собствени проекти. Ние смятаме да не жалим усилия в реализирането на европроектите. Трябва в максимална степен да се възползваме от тази възможност и това не означава да се похарчат много общински пари за работа по проектите. От значение за реализирането на тези проекти е да се ангажират амбициозни хора. Една стажантска програма ще бъде полезна както на общината, така и на млади студенти по публична администрация или международни отношения.

- Как смятате да се преборите с негативния имидж на общината и все по-нарастващото недоверия към органите й?

- Влошен е имиджът и уронено доверието не само в общината, а и към държавата и всичките и институции и това не е незаслужено. Ние смятаме да променим това отново чрез следване на няколко стъпки. На първо място ще покажем, че органите на местното самоуправление работят. Това ще стане чрез ангажиране на участието на широката общественост в обсъждането на всички въпроси и проекти, засягащи общината. Прозрачността в дейността на общината е задължителна и не искам това да звучи празно. То и сега заседанията на общинския съвет са открити, но не се радват на обществен интерес. Хората проявяват интерес единствено когато случващото се настъпи личния им интерес или имат проблем за решаване. Хората трябва да взимат по-активно участие в дейността на общината, трябва да се следи за случващото и да се дават предложения, а за да се осъществи това, обществеността трябва да е информирана. В информационната епоха, в която живеем, информацията е широко достъпна чрез интернет, но само за търсещите я. Ние смятаме да информиране жителите на общината дори и да не ползват свободно интернет. По-голямата част от населението е в пенсионна възраст и не разполага със средства за информиране, различни от телевизор, радиоприемник или вестници, затова ние предлагаме създаването на местно печатно издание, което да гарантира прозрачността в дейността на общината. Финансирането може да дойде от публично частно партньорство, чрез малки обяви на местния бизнес и т.н. Списването на изданието също може да се осъществи чрез стажантска програма.

- Какво е вашето виждане за инвестиции в района?

- Начинът на финансиране на общини от типа на Драгоман, наложен от страна на централната изпълнителна власт, предполага наличието на оскъден бюджет, който ограничава администрацията при реализирането и на най-малките инвестиционни проекти и основните общински дейности, свързани със социално-битово обслужване, сигурност и образование. Форма за преодоляване на тези ограничения би могло да бъде публично-частното партньорство. Чрез публично-частно партньорство общината може да си позволи придобивки, които сама не може да получи. Системата работи на принципа на партньорство от страна на общината и частния сектор. Например общината преотстъпва право на строеж за сграда на частен инвеститор, който за сметка на предоставеното право следва да построи сграда за своя сметка и след изграждането й да предостави част от нея за ползване на общината. Както стана ясно през последните 20 години, големият бизнес няма да дойде в Драгоман. На първо място, защото няма какво да предложим. Ако сериозно сте се замисляли по въпроса, то със сигурност сте наясно, че голямо предприятие с много служители няма какво да получи като преимущество, за да избере нас. Ниско технологичните предприятия, които използват голям брой служители, избират места с по-голям брой жители, където хората работят евтино. Поради близостта си до София средностатистическият млад човек, роден в Драгоман, няма да работи за малко пари при налично работно място на територията на общината.

От друга страна, високотехнологичните фирми се развиват в близост до пазари за услугите си и изискват тясно специализиран персонал. На територията на общината няма и големи и неразработени природни ресурси. Всичко това ни води до извода, че големият бизнес, колкото и да ни се иска, няма да дойде. Сравнително по-перспективна е сферата на услугите, но за целта трябва да има нужда от тях и преди всичко хора, които да ги търсят и ползват. Посоката, в която следва да търсим развитие, не е в бизнеса, а в привличането на нови жители на опустяващите села. Близостта на общината до столицата ни превръща в идеално предградие на големия град. Все повече столичани търсят да закупят недвижим имот на достъпни цени в близост до София, но и далеч от шума и мръсотията й. Бизнесът с недвижими имоти може да бъде раздвижен, като помогнем да изчезнат административните пречки, които стоят пред него. Част от решението се крие в изготвяне на кадастрален план и решаване на бюрократичните пречки, стоящи пред бързото реализиране на сделките.

Друга насока, в която досега не са вложени никакви усилия от местната власт, е развитието на туризма в общината. На територията на общината се намират много както природни, така и културно-исторически обекти, които не са разработени от туристическа гледна точка. Това, което общината може да направи, е да популяризира Драгоман като дестинация.

Друга област, в която ще вложим много усилия, е земеделието.

В последните години значително се завиши интересът към обработването на земеделския фонд. Районът ни е благоприятен за екологично земеделие поради липсата на големи предприятия и други замърсители. Земеделските производители, които са се заели с трудната задача да обработват земята, срещат значителни трудности при арендуването на нови площи поради трудното издирване на наследниците на собствениците. Предприемаческият дух трябва да бъде максимално улеснен от местната администрация. Не бива да допуснем отново да пустеят обработваемите земи, както се случи през деветдесетте.

И за да има смисъл всичкото това, ние смятаме да дадем причина на младите да останат в града. Смятаме да реорганизираме единственото СОУ в общината в професионална гимназия, която да дава възможност за професионална реализация на младите и причина да останат в Драгоман и след 8-и клас. Освен училището и читалището следва да претърпи качествени промени и отново да заработи като културен стожер. Крайно време е хората да започнат да го посещават, защото в него нещо се случва, а не само за да си платят таксата към местния кабелен оператор.

Иван Вълев
Снимка на две колони- Александър Димитров е на 28 г., родом от Драгоман. Юрист по образование. Към настоящия момент се занимава със собствен бизнес. Земеделски производител и водач на листата за общински съветници в община Драгоман от ПП ”Движение Гергьовден”.


18.10.2011 г. , с. 23
Три изложби подгряват за Sofia Architecture Week 2011
Sofia Architecture Week 2011 ще покаже емблематични сгради, които интерпретират добре познати образи. Библиотеката в Бари е вдъхновена от очилата на Джон Ленън. Минимализмът като съчетание от ярките цветове и категорични форми е една от посоките, в която всеки модерен град може да се промени. Дали е възможно това да се случи в София ще бъде един от дебатите по време на Sofia Architecture Week 2011.Стартира дебат за възможната промяна на градската среда

Три фотографски изложби ще подгреят столицата преди началото на фестивала за архитектура и модерна градска среда Sofia Architecture Week 2011. В Чешкия културен център на 19 октомври ще бъде открита експозицията "Чешки архитектурен кубизъм", на 26 октомври в арт център „+това” (на ул. "Марин Дринов" 30) - фотографска изложба на Герит Енгел, изследваща уличния живот в Берлин, и на - 27 октомври в „Склада” - „Невидима София”. Фестивалът е организират от списание ЕДНО, фондация „Америка за България” и Столичната община и официалната програма ще протече от 1 до 6 ноември в Перформ Бизнес център (ул. "Позитано" 2).

Sofia Architecture Week 2011 е част от културния календар на София като кандидат за Европейска столица на културата за 2019.

“Чешки архитектурен кубизъм” ще разкаже историята на периода, който започва четири години след като Пикасо завършва "Госпожиците от Авиньон" през 1907, смятана за първата кубистична картина. Това течение оказва силно влияние върху архитектурата, която съдържа преки препратки към художествените течения. Идеята е на историка Зденек Люкс, по чиято покана архитектурният фотограф Естер Хавлова заснема избрани сгради от различни градове на страната. За да подчертае ясната фигуралност, Хавлова представя поредица от черно-бели фотографии, в които архитектурните обеми присъстват лаконично.

Друг фотографски поглед към архитектурата идва от Герит Енгел, който представя сгради със собствен облик от Берлин. Фотографът разказва историята на немската столица сякаш показва портретни снимки обхващащи живота на един човек, като акцентира върху периода след падането на Берлинската стена.

Изложбата "Невидима София" е проект на Стефан Маринов и Елена Героска, които искат да покажат всекидневно заобикалящата ни градска красота, която остава незабелязана. Всяка композиция се състои от две фотографии, направени на две различни места от двамата автори. “С този проект искахме да преоткрием столицата, да обединим на пръв поглед несъчетаеми места от нея, които заедно създават нова реалност и визия за нашия град чрез фотографията като изразно средство,” коментират Стефан и Елена.

Основната програма на Sofia Architecture Week 2011 е разделена на три основни блока: “Виж и научи” (лекции и изложби); “Мисли и прави” (работилници и дискусии) и “Срещни и поздрави” (партита и вечери). Това включва петнадесет изложби, поредица от лекции, дискусии, работни срещи и филмови прожекции, които ще акцентират върху въпроса “Архитектура с неограничени възможности?”. Дискусиите ще въвлекат професионалната общност, институциите, медиите и обикновените хора в общ дебат за сегашното, миналото и бъдещето на града. В този аспект организаторите акцентират върху изложбите “Неограничени Балкани?”, “Образите на града”, “Минало с продължение”. В сътрудничество със So!Indеpendent ще се проведат прожекции, подбрани от директорите на филмовите фестивали за архитектура от Ротердам и Ню Йорк.