18 януари 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Една от най-куриозните ситуации покрай разследването на далаверите в общинското дружество беше залавянето на неговия бивш шеф Тошко Добрев. Бившият директор, който беше обявен за общонационално издирване, беше сгащен от граничари, които преди това го изпуснали на влизане в България, без да го задържат.

До издирването на Добрев се стигна, след като няколко месеца мъжът въртял разследващите, че е в чужбина и затова не може да се яви в прокуратурата и да му бъде повдигнато обвинение. Дни преди това той идвал редовно и давал показания. Когато разбрал, че ще става обвиняем, Добрев обяснил, че ще замине за няколко дни до Германия и на 4 юли 2008 г. ще се върне и ще се яви при прокурорите.

На уговорената дата обаче телефонът му бил изключен, а семейството му не отваряло вратата на дома им. Тогава държавното обвинение го обявило за местно издирване. На 18 юли Добрев бил засечен на аерогара София да влиза в България. Понеже било петък, прокурорите решили да го пуснат за национално издирване в понеделник. Преди началото на работния ден обаче ­ в 6,00 часа сутринта, Добрев отново излетял за Германия. Оттогава се води в чужбина.

Дни по-късно адвокатката му Ина Лулчева занесла писмо, с което уведомява, че клиентът є се намира по неотложни задачи в Германия и ще се върне на 19 септември.

На 24 август обаче Добрев бе спипан на ГКПП Дунав мост, докато се опитвал да замине в чужбина.

Линк досие

"Българска фондова борса – София" (БФБ) е единственият ... Цялото досие

за последните 9 години.

Лидер

Най-активно търгуваната позиция на борсата днес бяха обикновените акции на "Химимпорт". Инвеститорите си размениха 159 363 ценни книжа от холдинговата компания, а цената им се повиши с 5.20% до 1.49 лв. Привелигировани акции на дружеството обаче останаха далеч от тази ликвидност, като от тях се изтъргуваха едва 10 700.

Сделки имаше и с 30 акции на "И Ар Джи Капитал - 2" АДСИЦ. Новината, че дружеството ще се ликвидира и ще разпредели дивидент подобно на "И Ар Джи Капитал - 1" АДСИЦ не промени цената на фонда за секюритизация на имоти.

Индекси

Активната търговия с книжа на дружествата за имоти донесе повишение за секторния индекс BGREIT. Той поскъпна с 1.15% до 52.10 пункта. Водещият индекс на БФБ

"Българска фондова борса – София" (БФБ) е единственият ... Цялото досие

SOFIX

Линк досие

също се повиши - той добави 0.52% до 314.81 пункта. BGTR30 също се покачи - индексът на 30-те най-големи компании на борсата се повиши със същите 0.52% до 314.81 пункта. Единствено равнопретегелният индекс BG40 загуби от котировката си и се понижи с 0.11% до 111.38 пункта.

Няколко дни след като обяви, че новият закон за гражданската конфискация ще бъде готов до края на януари, правосъдният министър Диана Ковачева съобщи, че нормативният акт няма да бъде писан от ведомството й. От думите й се разбра, че МП само ще дава "концептуално становище" коя разпоредба трябва да остане в закона и коя не. Тя обаче не съобщи кой ще е вносителят на новите текстове, нито кой ще го пише. Часове по-късно стана ясно, че новият законопроект е внесен в деловодството на НС от шефа на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев. В мотивите на закона е записано, че се въвежда гражданска конфискация. Предвижда се и създаването на нова комисия за отнемане на престъпното имущество, в която президентът няма да има свой представител.

Ковачева се отметна от думите си, изречени преди дни, че промените в новия проект ще са незначителни. Вчера тя бе категорична, че не е била разбрана правилно. "Няма как да бъде внесен същият закон", отсече тя.

Според вече даденото от министерството становище в закона трябва да бъде запазена гражданската конфискация. Идеята е делото за отнемане на имущество да започва в граждански съд още с повдигане на обвинението от прокуратурата, а не да се чака присъда в наказателния процес както е сега. Това изискване бе една от главните причини, заради които първият вариант на закона не бе приет от парламента. Минималният праг на имуществото, което ще се проверява, ще бъде 250 000 лв. Собственост на стойност над тази сума, чийто произход не може да бъде доказан, ще се проверява и евентуално ще се конфискува. Проверката ще е минимум 10 г. назад. В стария вариант на закона бе фиксиран срок от 25 г.

"Столичната община не трябва да се дистанцира напълно от дейностите и разходите по поддръжката на прилежащите площи към сградите етажна собственост." Това е становището на омбудсмана Константин Пенчев относно идеята на кметството да прехвърля за поддържане на гражданите градинките около блоковете. Пенчев предлага на общината да преразгледа проекта на наредбата, за да не се дава изцяло отговорността на хората, а тя да е споделена с общината.

Генералният проблем обаче е в закона за управление на етажната собственост от 2009 г. Според него всяка община трябва да приеме регламент, по който хората да стопанисват сами междублоковите си пространства. Законът дава избор на общините - да задължат гражданите да се грижат за тези зони или да им ги предоставят само при желание. Столицата избра това да става само по искане на етажната собственост. Не е ясно обаче дали други градове няма директно да прехвърлят грижата на хората.

Ако гражданите поемат стопанисването на градинките, те трябва да поемат разходите за растителността, настилките и тротоарите, съоръженията за игра, почистването от сняг и отпадъци. Срещу това наредбата ги оставя с вързани ръце - не могат да разполагат там търговски обекти, да ги отдават на трети лица, да правят паркинг и пр.

Общинските съветници започват разяснителна кампания относно възможността хората да получат прилежащите пространства около блоковете си. Наредбата обаче най-вероятно ще претърпи промени. Вероятно ще се предвиди възможност след 6 месеца гражданите да могат да се откажат от проекта и да върнат градинката на общината, обясни председателят на екокомисията Лорита Радева (ГЕРБ). Радева заяви, че ще се проучи и възможността за облекчения на етажните собствености. "Глобата или част от нея при паркиране в зелена площ може да се връща в етажната собственост", даде пример Радева.

В момента столичани нямат право да правят почти нищо с пространствата около блоковете си. Дори и да поискат да сложат една пейка или кашпа, по наредба трябва да поискат разрешение от районното кметство. "Съгласуването е задължително при изграждане на детска или спортна площадка. Конкретно за пейките не би трябвало да има проблем", обясни Радева. Ако обаче става дума за беседка, това е строителство и съответно трябва разрешение. Кметове коментираха, че отказват да глобяват хората, които са облагородили около блоковете си, въпреки регламента. Пред "Сега" кметът Йорданка Фандъкова също критикува тези разпоредби и се ангажира те да се променят. И тази година в общинската хазна са заложени 3.5 млн. лв. за поддържане на междублоковите пространства.

Година след година става все по-ясно, че преходът към модерна енергетика май няма да се случи. Политиците се оплитат в идеологеми, водят емоционални битки с енергийните компании или лансират грандомански проекти, които са скъпи и неефективни. Енергийните фирми недоволстват, че държавата непрекъснато се намесва на пазара - като деформира цените, като блокира конкуренцията, като харчи милиони за екстравагантни проекти, като често променя и въвежда все нови и нови регулации, като не им разрешава да направят нужните инвестиции, а после стоварва върху тях цялата вина за авариите. Гражданите и предприятията се бунтуват срещу лошото качество на предлаганата услуга и срещу необосновано високите според тях сметки. В резултат

България продължава да е лидер в класациите по прахосване на енергия в Европа

И то точно когато основен приоритет на ЕС е енергийната ефективност и са заделени милиарди за инвестиции.

Очевидно е, че съществуващото положение трябва да бъде променено, има и възможности за това. Но също толкова очевидно е, че управляващите у нас нямат желание или воля да предприемат нещо. Те продължават да се занимават със скъпи и неефективни начинания. През 2008 г., само за година, правителството на Сергей Станишев започна няколко големи енергийни проекта, по които бъдещите държавни плащания са за повече от 6 млрд. евро. Правителството на ГЕРБ обеща да преразгледа някои от финансовите схеми, но в крайна сметка просто довърши част от проектите, а за други продължава да умува. И в двата случая държавата - през бюджета или през нейните фирми - продължава да харчи пари: за консултанти, за оценки, предварителни и допълнителни проучвания, за ненужни доставки, за подготовката на площадката в Белене до състояние "гьол".

В резултат България може

да се "гордее" с най-скъпия енергиен проект в света

- инвестицията в "Цанков камък". Хидровъзелът с мощност 80 мегавата ще надхвърли 520 млн. евро, а един мегават излиза 6.5 млн. Това е над седем пъти повече от цената за мегават при централа, която работи с природен газ например. За сравнение изграждането на парогазов модул с мощност 880 МВт в ТЕЦ "Варна" ще струва 770 млн. евро. В класацията на екзотичните проекти следват фотоволтаичните паркове - по 823 лв./МВтч без ДДС, което е десет пъти по-скъпо от средната цена на НЕК. АЕЦ "Белене" засега влиза в класацията само с предварителните си разходи, защото още няма съгласие между експертите и управляващите колко ще струва централата - цената за мощността от 2000 мегавата варира от 6.5 до над 11 млрд. евро.

Въпросът е как се стигна дотук. Част от причините трябва да се търсят в недостатъците на системата за държавно планиране и регулиране на енергетиката: липса на отчетност и отговорност вътре в бюрократичната й система, липса на прозрачност и обществен контрол върху система като цяло. Острата нужда от нов, ефективен модел за вземане на решения по проектите и цялостната стратегия вече е обществено призната, но и той ще бъде недостатъчен, ако не бъде разбрана ползата от по-голяма конкуренция. Това означава либерализиране на енергийните пазари, активна роля на потребителите и децентрализиране на производството на енергия. В нормалните европейски страни има достатъчно примери какво би станало, ако само малка част от обществените средства бъдат инвестирани в енергетиката не по бюрократичния, а по децентрализиран и пазарен начин. Технически това означава при крайните потребители (квартали, сгради, отделни селища или производствени предприятия) да се изградят множество малки когенерации с гориво природен газ. Наричат ги също микро- и мини-ТЕЦ, но всъщност това са инсталации за високоефективно, комбинирано производство на енергия от природен газ - на ток, топлина, студ, пара.

Средната инвестиция за една когенерация от такъв порядък е около 250 хиляди евро.

Ефективността нараства

с увеличаването на инсталираната мощност. Фирмите и организациите, които използват природен газ у нас, са над 4500, а около 1000 от тях използват електроенергия около 500 КВт и повече. Ако цялата група потребители инвестира 250 млн. евро в такива мощности, ползите ще са значителни - икономиите за потребителите ще са 80-90 милиона евро годишно, с 1.5% ще се намалят емисиите вредни газове във въздуха, а енергийната ефективност на страната ще се повиши с 3%. За постигането на подобен ефект по какъвто и да било друг начин ще са необходими неколкократно по-големи инвестиции.

В този смисъл газоснабдяването може да ускори икономическия растеж и да повиши качеството на живот, но потенциалът му няма как да се разгърне без масов и свободен достъп до природния газ. А такъв няма - признават го не само енергетиците, но дори политиците. Електрификацията на страната ни е отчетена като приключила (обхванати над 95% от населението) още на "историческия конгрес на победилия социализъм" през 1971 г. Четири десетилетия по-късно проектът за енергийна стратегия на България констатира, че "България сериозно изостава в развитието на газоразпределителните мрежи и в битовата газификация не само спрямо страните от ЕС, но и спрямо страни от региона на ЮИЕ. В страната са газифицирани под 1% от домакинствата, докато за ЕС този процент е над 50%. Към момента реално разпределение (доставка) на природен газ се извършва на територията на около 15% от общините в България, докато за ЕС този процент е над 80%... За преодоляване на това изоставане е необходимо да бъде осигурено съфинансиране от публични фондове за изграждането на разклонения от националната газоразпределителна мрежа до регионите с неразвито газоснабдяване."

Картината е променена незначително

през изминалите две години. Засега единствено газоразпределителните дружества в състава на "Овергаз Инк.", както и "Севлиевогаз" изпълняват плановете си за развитие на разпределителните мрежи на териториите на лицензиите им. Не е изградено нито едно "разклонение" от националната газопреносна мрежа независимо от изключителните права и задължения за това на собственика й - държавната "Булгартрансгаз". Последното отклонение, изградено от него, е това за Русе, въведено в експлоатация през 1989-1990 г.

Драстичната диспропорция между газоснабдяването и електроснабдяването вероятно е най-тежкият структурен дефект на енергетиката ни. Визията на авторите на държавните програмни документи по този фундаментален проблем обаче се е ограничила само до цитирания абзац. Няма нито дума за онова, което е истински важното за българина - ще има ли най-сетне енергиен избор, възможност да произвежда по-евтино и "просто" да живее по-добре.

Безусловно газоснабдяването на населените места и домакинствата е по-важната част от проблема с достъпа до природния газ. Но за да се използва финансовата помощ от ЕС, трябва да се признае нуждата от специални мерки за газоснабдяване на производствени комплекси в селските райони. Те имат нужда от подкрепа, защото индустриалният капитал е значително по-мощен и с по-големи възможности да решава проблемите си. Възможно е предприятията и производствените комплекси в селата да получат целева подкрепа от европейските фондове за изграждането на техническата и най-вече на газовата инфраструктура. Въпросът е дали това може да стане без финансирането на техническата инфраструктура да бъде обособено като подпрограма на ОП "Регионално развитие". По-вероятно не.
Снимка на четири колони- Как да има енергия на нормална цена от "Цанков камък", който претендира за титлата най-скъп енергиен проект.


18.01.2012 г., с. 4
Тръгва си новият шеф на “Софийски имоти”
Докладът му за правния анализ на дружеството не получи подкрепа в СОС
ДАРИНКА ИЛИЕВА

Шефът на "Софийски имоти" Камен Манев и Георги Гегов, който е в борда на общинското дружество, са подали оставки.Последният е и изпълнителен директор на българо-руската компания за “Южен поток”.Двамата ще бъдат заменени от юристката Полина Витанова и шефа на дирекцията по държавна собственост в министерството на образованието Диян Цветков.Очаква се рокадите да бъдат одобрени на следващото заседание на СОС, съобщи шефът на стопанската комисия в СОС Николай Стойнев на семинар за бюджета на София в Правец.Доставките са депозирани преди Нова година. Ръководството се справи добре, но докладът му за правния анализ на дружеството не получи подкрепа от колегите в СОС. Знаете, че през 2003-2007 г. са правени сделки, които все още не са отразени в капитала на дружеството. Най-важното, което трябва да се направи, е актуализация на правния анализ и избор на консултант по приватизацията на “Софийски имоти”, които ще бъдат възложени от Столичната общинска агенция по приватизация”, обясни Стойнев, който е вносител на доклада за промените в управата на дружеството.София се надява да привлече голяма компания с опит, която да застане зад процедурата по изясняване на собствеността на имотите и вписването им в капитала на дружеството.“Предстои да се изясни кои са общинска и кои смесена собственост, както и колко обекти окончателно са изгубени от “Софийски имоти” по един или друг начин. Чак след това ще се обсъжда въпросът със съдбата на дружеството”, посочи Стойнев.

Нов обратен речник показва модела на словообразуването на думите „балконинг" и „мацкинг", родени в морските ни курорти през изминалия летен сезон.Изданието, в което думите са подредени по последната буква, беше представено вчера в Народната библиотека.Хитовите думи с английската наставка ,,-инг" не са включени в изданието умишлено, защото са жаргонни, а не книжовни форми, но в речника са подредени една до друга думи като „паркинг", „пиърсинг" и „дресинг", обясни проф. Владко Мурдаров от Института за български език, който е един от авторите.Според него всеки, който разгърне речник, смята, че вътре задължително думите са от книжовния ни език и може да се употребяват.Подредени една до друга са думи, които завършват също на ,,-ач" - носач, продавач, разбивач и др., както и на „тел" - учител, преподавател.

Новото издание съдържа 65 000 думи, като основната част регистрира езика към края на първото десетилетие на XXI век, уточняват авторите. Речникът е предназначен преди всичко за специалисти, които могат да видят по какъв начин се е променил съставът на езика, твърди проф. Мурдаров. Тъй като при всяка дума обаче е отбелязано и ударението, речникът може да помогне на поетите в търсенето на подходящата рима.

Последният обратен речник на съвременния български език е от 1975 г.