18 юни 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Само през април дефицитът по текущата сметка възлиза на 418 млн. евро, като на годишна база се понижава с 48 на сто, за срав­нение през март дефицитът по текущата сметка намаля на го­дишна база с 26 на сто до 379 млн. евро.

Преките инвестиции покриват 56,5 % от дефицита по текущата сметка за първите четири месе­ца спрямо 69 % за същия пе­риод на 2008 г. Износът на Бъл­гария пада през първите четири месеца с 30,4 % до 3,495 милиар­да евро, докато вносът се свива по-бързо с 32,6 % до 5,021 мили­арда евро. Търговското салдо за януари-ап­рил 2009 г. е отрицателно в раз­мер на 1,603 млрд. евро, или 4,7 % от БВП, при отрицателно сал­до в размер на 2,542 млрд. евро, или 7,5 % от БВП за януари-ап­рил 2008 г.


18.06.2009 г., с. 6-7
Петър Стефанов, председател на Централния кооперативен съюз

Всеки четвърти жител на Европа днес се докосва до кооперативната идея
Авторитетната европейска организация „Кооперативна Европа" обединява 163 млн. член-кооператори от 267 000 кооперативни организации на 37 страни, осигуряващи 5,4 млн. работни места
Кооперациите винаги са имали съществен принос за стабилизиране на националните икономики и за осигуряване на устойчиво и справедливо развитие на държавите
- Г-н Стефанов, пре­ди броени дни Цент­ралният кооперативен съюз отчете успешно приключилата 2008 г. Считате ли, че разра­зилата се световна ико­номическа криза ще „унищожи" натрупани­те до момента предим­ства?

- Кризата поставя се­риозни изпитания пред всички стопански структури и Централ­ният кооперативен съ­юз не прави изключе­ние в това отношение. Нещо повече, в наши­те кооперации в мо­мента членуват 160 000 член-кооператори, а в кооперативните ни организации работят бли­зо 12 000 човека. Сле­дователно, ако допус­нем кризата да се отрази сериозно върху тяхната икономическа и социална сигурност, ние ще се отнесем бе­зотговорно към съдба­та на близо половин милион български граждани, които са членове на техните се­мейства. Това ни зас­тавя да преразгледаме своите разчети, да преоценим ресурсите си и да актуализираме прог­нозите за икономичес­кото и организацион­ното развитие на наши­те кооперативни орга­низации в близките три години.

- Каква е стартова­та ви позиция, с която навлизате в кризата?

- Благодарение на обединените усилия на всички наши коопера­ции и съюзи през последните няколко годи­ни успяхме да постиг­нем стабилен ежегоден ръст на приходите от 20% и да преодолеем трупаните с години за­губи в основните ни стопански дейности -хлебопроизводство, промишленост, земеде­лие, горско стопанство и изкупуване. Почти трикратно намалихме загубата в търговията. Това стабилизира ико­номически системата и я изведе от етапа на оцеляване към период на развитие. А в усло­вията на икономичес­ка криза оцеляват те­зи, които показват ста­билност и постоянство в развитието си. Зато­ва смятаме, че какви­то и трудности да ни очакват, ще успеем да се справим с тях. Не само защото имаме не­обходимите икономи­чески ресурси, а защо­то притежаваме някол­ко много ценни пре­димства, които нямат математически или фи­нансови измерения. То­ва са присъствието ни във всяко едно населе­но място и волята да работим и преодолява­ме кризите заедно.

От гледна точка на финанси, ресурси и време изграждането на реално работеща структура е много тру­ден и скъп процес. А ние вече имаме изгра­дена такава структура. Структура с реална сто­панска дейност, собст­вени търговски обекти, собствено производст­во. Смея да кажа, че в страната няма друга подобна организация. Но нашият „най-скъп" капитал са хората и тяхната способност да се обединяват и рабо­тят заедно в името на общи интереси и за постигането на общи цели.

- Струва ми се, че при кооперациите спо­собността да се обеди­няват за преодоляване на кризи е историчес­ки обособено качество.

- Да, историята на нашето кооперативно движение изобилства с

примери в това отно­шение. Първите коопе­рации в България се създават в края на деветнадесети век от най-будните и прогресивни за времето си личнос­ти с мечтата да помог­нат на хората да се справят със своите проблеми сами, чрез обединяване на усили­ята си и коопериране. С тази идея през 1890 г. Тодор Влайков и Тодор Йончев създават първа­та българска коопера­ция в с. Мирково.

В началото на след­ващия век все още про­хождащите кооперации се обединяват, за да преодолеят последици­те от Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война (1913 - 1918 г.), които довеждат страна­та до национална ка­тастрофа. През 1928 г. Чирпанското земетре­сение срива изцяло много кооперативни сгради, които са възс­тановени напълно са­мо за 3-4 години с обединените усилия на ко­оперативните организа­ции от региона и стра­ната. Само една годи­на след Втората светов­на война кооператив­ните централи отчитат, че не могат да продъл­жат да съществуват ус­пешно самостоятелно и се обединяват в един национален съюз -днешния Централен кооперативен съюз.

Много са примери­те за успешно обединя­ване на кооперативни­те организации около здравия разум и пече­лившите и стратегичес­ки верни решения и в по-новата ни история: преминаването от всес­транни към реални потребителни кооперации с цялото им разнооб­разие от дейности в края на 40-те и начало­то на 50-те години на миналия век; успешно­то противодействие от страна на водещите ко­оперативни лидери на „одържавяването" на кооперативните съюзи в края на 50-те години на XX век, когато с указ се създават Обе­динени търговски пред­приятия (ОТП); запаз­ването на кооперации­те, кооперативните съ­юзи и на цялостта на системата в годините на прехода след 1989 г. не­зависимо от протича­щите сложни обществени и икономически процеси.

- Можем ли тогава да кажем, че девизът ви „Всички заедно мо­жем повече" има исторически корени?

- Девизът ни озна­чава преди всичко сът­рудничество и грижа за общността. Но той означава и нещо повече - демокрация. А демок­рацията е много слож­но понятие. Тя не е са­мо свобода и незави­симост. Тя е най-вече отговорност. За коопе­ративните организации, които са я възп­риели като една от ос­новните си ценности, тя означава също така и една постоянна, упо­рита и трудна дейност за поддържане и раз­виване на демократич­ния дух и имиджа. Чле­новете на кооперация­та са тези, които учас­тват активно в дейност­та й и вземат ключо­вите решения за ней­ното развитие. Затова кооперацията не при­надлежи на тези, кои­то я управляват, нито на работещите в нея. Тя принадлежи на сво­ите членове, защото те са тези, които стоят в основата й и я управ­ляват по най-демокра­тичния начин на прин­ципа „един човек -един глас". Това озна­чава, че независимо от своето участие в капи­тала на кооперацията всеки член-кооператор има право само на един глас при вземане на решения. Във всич­ки останали структури управлява капиталът, а неговите цели не съв­падат с тези на коопе­рацията.

В този аспект тряб­ва да се възприема и нашият девиз. Той е из­ключително модерен и печеливш девиз. Него­вата философия е де­мокрацията, но коре­ните му могат да бъ­дат открити далеч на­зад във времето на за­раждане на коопера­тивното движение. Зад него стои. цялата ни 119-годишна история -със своите върхове и спадове, грешки и неимоверни успехи. И през всички тези годи­ни идеята за обединя­ването и взаимната по­мощ са помагали на нашите кооперации не само да устоят на бур­ните обществени и икономически проме­ни, но и да се съхра­нят като значим об­ществен и социален

фактор.

- Те са видими за ця­лото ни общество. Бла­годарение на обединени­те си усилия ние вече имаме собствена тър­говска верига „КООП" с 500 изцяло обновени и модернизирани обек­та, в които се предла­гат стоки с високо ка­чество и ниски цени. Стремежът ни е не само да превърнем тези магазини в българския символ на удобство, но те да станат и нашата визитна картичка. Да ни разпознават по тях и все повече хора да влизат в най-близкия обект, да подадат своята молба за членство в избраната от тях кооперация и да ползват всички префе­ренции и социални при­добивки, които тя оси­гурява на своите члено­ве.

Пак благодарение на обединените си усилия през последни­те три години успяхме да обновим изця­ло 100 хлебопекарни и да ги превърнем в съв­ременни районни цен­трове, които снабдя­ват населението и на най-отдалечените села и градове с вкусен кооперативен хляб и раз­нообразни хлебни и сладкарски изделия. Веригата от уютни и модерни кооператив­ни хотели се разраст­ва с всяка изминала година, като през юни 2009 г. към марката „КООП - Вашето мяс­то за почивка" се при­съедини и новият шес­ти туристически ком­плекс в гр. Несебър. Следователно имате ресурси да се преборите с настъпи­лата криза?

- Да, кризата има своите сериозни ико­номически, финансо­ви, политически, соци­ални, морални и дори емоционални измере­ния. Но тя поражда и някои нови отноше­ния. Отношения, ко­ито стоят над бизнеса и над комерсиалния аспект на нещата. Раз­вивайки своята дей­ност, кооперациите ус­тановяват стандарти и прилагат на практика своите ценности, принципи и етика, ко­ито са твърде различ­ни от тези на капита­ла. В тяхната основа са поставени хората и тяхната защита - ико­номическа и социал­на.

Затова е много важно в периода на същинската криза на преден план да изля­зат лидерите, които не забравят, че на първо място стои човекът, че размерът на печалба­та зависи от хората, които работят за ней­ното постигане, и че смисълът на тази пе­чалба е чрез нея да се задоволят техните ин­тереси. Да се осигури достоен стандарт на живот за тях и техни­те семейства. В тази ситуация едноличното управление е обрече­но. Остава екипната форма на работа със специалисти, които с практически действия постигат реални ре­зултати, а не залагат на празнодумието, де­магогията и носталги­ята. Заедно с това въз­никват и реални въз­можности за доказва­не на професионално по-подготвените, включително и за стартирането на нови проекти.

Нашата коопера­тивна система разпо­лага с необходимите резерви от гледна точ­ка на кадри и матери­ални активи, за да оползотвори положи­телните аспекти на се­гашната ситуация и да отговори на потреб­ностите на своите чле­нове. Именно тези ре­зерви ни дават осно­вание да отбележим, че като система вли­заме в периода на ре­алната криза значител­но по-подготвени от останалите структури. От нас самите зависи да не пропилеем шан­совете, които ни се предоставят. И да убе­дим по-голяма част от българските граждани, че могат да свържат своята съдба и начин на живот с коопераци­ите заради техните предимства и заради алтернативата, която те им предоставят за осъществяване на ус­пешен и социално ори­ентиран бизнес.

- Това ли беше мо­тивът да бъдете изб­рани за домакин на та­кива престижни фору­ми като предстояща­та Европейска конфе­ренция и тазгодишна­та Генерална асамблея на „Кооперативна Ев­ропа"?

- Домакинството и на двата форума е из­ключителна отговор­ност и признание от страна на такава авто­ритетна европейска организация като „Ко­оперативна Европа", която обединява 163 милиона член-кооператори от 267 000 коо­перативни организа­ции на 37 страни, оси­гуряващи .5.4 милиона работни места в 6 ос­новни бизнес сектора - потребителни, земе­делски, жилищни, про­изводителни, фарма­цевтични и банкови кооперации. Организа­ция, чрез която всеки четвърти жител на Ев­ропа се докосва до кооперативната идея.

Признанието обаче е съвсем закономерно. То идва след една по­редица от успешни участия и домакинст­ва, които показаха, че нашият съюз се прие­ма като равностоен партньор не само от „Кооперативна Евро­па", но и от останали­те европейски коопе­ративни организации. През 2006 г. ЕВРО КООП ни повери до­макинството на първо­то заседание на борда си, което се проведе извън седалището на организацията в Брюк­сел. През 2008 г. заед­но с още 14 коопера­тивни организации от 9 страни учредихме „Кооперативен дом -Европа - дружество, което има за цел да обедини европейското кооперативно движе­ние и да популяризи­ра пред европейските институции неговата роля за успешното икономическо и соци­ално развитие на кон­тинента. През 2009 г.

бяхме приети за пъл­ноправен член на меж­дународната асоциа­ция за съвместни по­купки на стоки „КО­ОП ЕВРО" със седа­лище Братислава. На два пъти канихме мла­дите хора на Европа да се съберат и да диску­тират за това как да привлекат повече свои връстници на работа в кооперациите и как да участват активно в уп­равлението на коопе­ративните организа­ции.

Затова днешното домакинство на Съю­за е не само висока оценка за нас, но и удовлетворение, че да­ваме възможност в България европейски­те кооперативни орга­низации да говорят на един глас с европейс­ките институции.

- Кажете ни нещо повече за предстоящия форум.

- Конференцията се организира съвместно от „Кооперативна Ев­ропа" и Централния кооперативен съюз и ще се проведе на 22 и 23 юни в рамките на Генералната асамблея на нашата европейска организация. Тя е важ­на част от проекта „Програма за социал­но партньорство - Кон­солидация , който се реализира с подкрепа­та на Европейската ко­мисия. В нея ще взе­мат участие лидерите на националните коо­перативни организа­ции от 33 страни на Европа, европейските организации на рабо­тодателите и синдика­тите и водещи политически и институци­онални експерти.

В този аспект пред­стоящият форум е съ­ществен елемент на активния диалог, кой­то вече водят Европей­ската комисия и ней­ните социални парт­ньори за това какъв е възможният отговор на разрастващата се световна икономичес­ка криза. В София те ще търсят решение на това как да координи­рат по-добре своите действия, за да подк­репят страните членки на Европейския съюз за излизане от създа­лата се ситуация. Учас­тниците в конференци­ята ще обсъдят създа­ването на стратегичес­ки алианс, който да предложи на Европа един по-динамичен, по-справедлив и ба­лансиран модел за справяне с обществе­ните и икономичес­ките последици от све­товната криза и бъде­що развитие.

Неслучайно темата на тазгодишния Меж­дународен кооперати­вен ден, който е 87-и поред за Международ­ния кооперативен али­анс и 15-и за Органи­зацията на обединените нации е: „Коопера­циите: бизнес модел за устойчивост и гъвка­вост в преодоляването на световната иконо­мическа криза".

- А могат ли потре­бителните кооперации да бъдат такъв бизнес модел и каква е тях­ната роля в провеж­дащия се диалог с ев­ропейските институ­ции?

- Включването на европейските коопера­тивни организации в този диалог има свое­то логично обяснение.

То се определя от зна­чението, което винаги са имали за стабили­зиране на национални­те икономики и за оси­гуряване на устойчиво и справедливо разви­тие на отделните дър­жави. Роля, която бе официално призната от Европейската коми­сия и която намери своето отражение в специален Меморан­дум на Координацион­ния комитет към Ев­ропейския съюз от март тази година под наслов „Да изградим утрешна Европа заед­но с кооперативните организации . В него се изтъква, че в много страни кооперациите

са основни икономи­чески и социални дей­стващи лица и че в ус­ловията на финансова и социална криза те по­казват стабилност и постоянство в развити­ето си, защото са съз­дадени на база членст­во и „местните им ко­рени са силни", което ги прави конкурентос­пособни. Затова те трябва да бъдат приз­нати и популяризира­ни.

Колкото до това, да­ли кооперациите са ус­пешен бизнес модел,

развитието на съвре­менното общество до­каза по категоричен начин, че те са една от най-сполучливите фор­ми на организация, с помощта на която ми­лиони хора по света ус­пяват да приспособят своя бизнес към пазар­ните условия и да пое­мат сами социалната отговорност за решава­не на разнообразните си проблеми.

Затова, ако искаме изгодите за нашите член-кооператори в България да бъдат по­вече и по-ефективни, ние неминуемо трябва да подчиним дейност­та си на пазарните пра­вила, но да не забравяме нашите принци­пи и ценности, наша­та кооперативна етика и морал. А за да го пос­тигнем, трябва да уп­равляваме ефективно и разумно. Такава е фи­лософията на провеж­даната от Централния кооперативен съюз по­литика, а постигнати­те резултати потвърж­дават нейната правота. Ние имаме кадри, ко­ито мислят за утреш­ния ден, имаме и во­лята, и отговорността да работим заедно с нашите партньори от Европа за постигане на набелязаните стратеги­чески цели:

• по-голямо влия­ние на кооперациите и подчертаване на коо­перативната идентич­ност, познаваемост и имидж;

• повече членове за консолидиране на Ев­ропа;

• повече предприя­тия за постигане на со­циален и икономичес­ки прогрес;

• повече устойчи­вост за засилване на финансовите възмож­ности и поддържане на добро управление, ос­новано на обединява­нето на хората.

Затова ще се вклю­чим активно и в ини­циативата на Органи­зацията на обединени­те нации, подкрепена от световното коопера­тивно движение, 2011 година да бъде обяве­на за Международна година на коопераци­ите.

Интервюто взе Мария ИВАНОВА


18.06.2009 г., с. 8
Кърпени работи
Това си е едно постоянно отлагане, постоянно пренасяне на отговорности
Вчера се завърнах от няколкодневен престой на род­ното Черноморие и мога да свидетелствам за всички последс­твия на кризата там - без­людни плажове, празни заведения, запуснати строе­жи, сърдити от все още високите цени лелки. Такава е картинката - пустош, между която се подава тук-там по някой охранен мутризиран бизнесмен, недоволен от малкия обо­рот. Кризата вече е разп­ростряла пипала над нашите земи, вече съществува не само като икономическа, но започва да придобива и социални измерения. Въпрос на време е да се случи и като политическа. И тъй като не зная събитията по света и у нас, ще споделя с вас някои общи посоки за размисъл, които ми се въртят из главата през последните следизборни дни.

Научих нов виц. Мъж в автомобил пита случайно срещнат минувач как да стигне до някаква улица. Минувачът отговаря: „Ами, през две Янета вдясно". По пътя от София до Бургас ми се доповдига от Я. Янев. През няколкостотин метра билборд, а Янето държи ръката си в стопираща позиция и отвлича вниманието на и без това невнимателните шофьори. Това създава стресиращ ужас, от който ти се приисква да стигнеш по-бързо и още по-бързо да забравиш тази натрапчива физионо­мия. Но не би. Стигаш до Бургас и вместо да видиш дългоочакваното синьо море, виждаш посинялото от жажда за власт лице на Волен, който „Ще спаси България". Вместо планини и долини - Янета; вместо черноморски бриз - „Атака" и Волен.

От политици няма отърване

А иначе добра-лоша, но трябва да призная, че през половината път тройната коалиция ме изтормози. От Сливен, та чак до Карлово целият път е в ремонт, налива се асфалт, усмихнати работници, успели да избег­нат безработицата за някол­ко месеца, пушат цигари и се радват на асфалтовите изпарения. Помислих, че се прави нещо из основи в нашата страна, докато не разбрах, че това са десетки и стотици кръпки, които ще се запълнят и замажат с тънък слой.

Всичко у нас е кърпено. Само кръпки правим, слепваме части, които са несъвместими, и получаваме пъстри пъзели, в които нищо не си е на мястото, но които предизвикват нестих­ващо учудване у всички западни специалисти в „поправяне на светове" (Л. Левчев). Как така оцелява­ме сред толкова кръпки? Това е въпрос труден и сложен, на който отговор дава сам животът. Оцелява­ме, а не живеем - казвано е, ще кажа и аз. Но тази кърпена работа си е едно постоянно отлагане, посто­янно пренасяне на отговор­ности - „ей там, оня безделник ще да го свърши", постоянната надежда, че винаги има друг, който може да бъде отговорен. Сами не правим нищо. И ако има народопсихологи-ческа еволюция в условията на преход, то това е, че и последната възрожденска ценност - образованието и знанието - се превърна в рудимент от едно забравено и непотребно минало. Забележете, последното десетилетие-десетилетие и половина на прехода роди забележителен феномен - българинът вече не дава мило и драго за образованието

на детето си. Преди непре­къснатите лишения бяха подчинени на формулата „Абе, да го изуча аз, пък после ще му мисля за другите дертове", а сега този някак естествен за нашия народ стремеж сякаш се изпари. Още едно доказа­телство за това беше фак­тът, че никой от тези иначе сърдити на държава и управници политици не подкрепи бедстващите и протестиращи учители. Никой. Къде бяха тогава родителите? Вкъщи, пред телевизора, с чашата ракия, ломотейки: „Ами, те тия учители и без това на нищо не учат децата, а пък сега заплатите им били ниски. Даже и частни уроци дават". Обществото ни се парце­лира, десоциализира, докато не заприлича на обикновен надупчен парцал. А парцали­те са за чистене. Ние само затова ще започнем да ставаме. Такова явно ни е преходното предназначение,

За такива са ни определили. Няма да забравя онова гнусно заглавие във водещ американски всекидневник: Bulgarian - the dogs of Europe (Българите - кучетата на Европа).

• • •

Културни в параметрите на своята бедност

Това не означава ни най-малко, че българската култура е бедна на истори­чески и пр. ценности. Кул­тура на бедността означава мислене откъм бедността, съизмерване от позицията на бедността. А това е страшно. Защото дори догонването на някакви

ефимерни средноевропейски стандарти на живот не може да промени мисленето през бедност. Мисленето на бедняка е винаги отлагателно, винаги моментно „тук и сега" и винаги бягащо - във вечно надбягване с нещо, което е наричано по различ­ни начини - дали като „жълта гостенка" или като „разлъка", дали като само­тен гроб или като отмерена и бавна църковна камбана. Това е все едно име - смърт. Българската, а в един по-широк контекст и балканс­ката култура е дълбоко некрофилска. Въпросният първомайски ходжа е доло­вил интуитивно това. „Няма да ви погреба". Непогребаният е ничий - нито на земята, на земния живот, нито на небето. Той е по средата, витае някъде без посока, нито жив, нито мъртъв, нещо средно и неопределено. За непогребаните няма памет и паметни­ци, но няма и живо присъствие. Те са ничии. Това, което ние изпитваме днес.

Чувството да си ничий

от друга страна, се родее с това да си никой. Има чудесен роман „Господин Никой" на Богомил Райнов, но там се вижда, че „Ни­кой" всъщност е „Някой" и това е българската държава, това са тайните служби, това е редът, обществената сигурност, това е здравата държавност и последовател­ната политика. Как ние, в нашия почти романизиран живот, да станем от Никой -Някой, аз не знам. Рецепти­те за това всяка нация и всяко общество сами измис­лят и прилагат. Но пробле­мът е в това как да прекъс­нем и да се откъснем от кръга на постоянното отла­гане. Защото в противен случай животът ни все повече ще заприличва на криминален роман, в който ние все повече ще бъдем пионки в чужди ръце, просто един ничий народ.

И тъй, за да завърша по-оптимистично - това, че някога сме били Някой, е достатъчно основание отново да го направим.

Александър СМОЧЕВСКИ