18 юни 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

- В момента сме в много тежка световна икономическа криза. В САЩ имаме предимство, което може да се окаже от помощ и за европейските икономики - президентът Обама встъпи в длъжност с много нови идеи, осъзнавайки нуждата от подсилване на икономическите отношения между ЕС и САЩ. Европа продължава да е нашият най-желан партньор. Нашите общи пазари се равняват на 33 трлн. долара, търговията между САЩ и ЕС е над 1 трлн. долара годишно, както и повече от 1

трлн. долара в инвестиции между двете икономики. Така че е изключително важно да надграждаме над тези здрави отношения, да работим заедно за преодоляване на кризата. Още от встъпването си в длъжност президентът Обама се свърза с европейските институции - ЕК, ФЕД работи с ЕЦБ, а чрез процедурите на Г-20 американското министерство на финансите и работните групи към него и представители в Европа обмислят координирани отговори на кризата и как могат да работят заедно за предотвратяването на потенциален срив на световните

финансови пазари. Изглежда, успяхме да изпълним тази задача. Втората цел е да стимулираме възстановяването и да работим върху дългосрочни реформи на световните финансови системи, за да предотвратим повтарянето на подобен срив.

Кои сектори ще се превърнат в най-привлекателни за инвестиции в Европа след края на кризата и какъв е шансът да дойдат точно в Източна Европа? Какви са преимуществата на България и какви са проблемите, които трябва да се преодолеят?

- Не съм много наясно със ситуацията в България. Но с оглед на цялостната икономическа картина в страната смятам, че има огромни възможности за навлизане на американски и други чужди компании. По време на кризата преките чужди инвестиции логично намаляват, но до края на 2009 г. поне в САЩ и в силните икономики в Европа стопанствата ще се възстановят и отново ще се върнат към растеж. Инвеститорите отново ще търсят разнообразни сектори - енергетика, инфраструктура, производство. Не очаквам да има много нови инвестиции в автомобилния сектор след всички държавни помощи, изсипани в него. Ще се преориентираме към възможности в зелени технологии, други сфери на науката, ИТ.

Европа има огромен потенциал, включително и България - високообразована работна ръка, възможност за висока производителност и политическа стабилност, която позволява на инвеститорите да се чувстват сигурни. Смятам, че България има много предимства - добра образователна система, желание за работа, ниска цена на труда в сравнение със Западна Европа. Знам, че имате и развит туризъм, също и потенциал в селското стопанство. Текстилната промишленост е силен сектор, който обаче изглежда е в застой, а може би и спад поради силната конкуренция от Турция и Украйна.
Антикризисните планове на правителствата, изглежда, вече дават резултати. Но създаваните чрез тях фискални дефицити не са ли риск за икономиките в бъдеще, както предупреди германският канцлер Ангела Меркел в остро изявление срещу политиката на печатане на пари от ФЕД и ЕЦБ?

- Намираме се в безпрецедентна ситуация, с каквато не сме се сблъсквали на световно равнище в последните 70 години. Решението може да дойде само след сериозно бюджетно стимулиране от много държави. В САЩ приехме пакет от стимули за 787 млрд. долара, в ЕС се наблюдава координиран и колективен отговор на кризата на обща стойност 2% от БВП, а в комбинация с други мерки достига 5% от БВП. Това са непосредствени мерки, които да ни изкарат от кризата и да подкрепят икономиката, предотвратявайки колапс. Но сте прав, че САЩ ще имат бюджетен дефицит от 13% от БВП за 2009 г., за ЕС недостигът ще се равнява на 7%, което също е много високо. Определено има причина да се притесняваме за дългосрочния ефект на високия дефицит и увеличението на публичния дълг. Трябва да се справяме и с дефицита, и с ограничаването на монетарната политика, на риска от престимулиране на инфлацията - фактор, който притеснява Ангела Меркел и много хора в германското правителство.

Трябва да се стигне до ограничаване и в крайна сметка премахване на стимулите чрез координирани и стратегически действия веднага щом стане ясно, че възстановяването е близо. Тук обаче има два риска - да се отдръпнат стимулите прекалено рано и потреблението отново да се срине или да се изчака прекалено много и да се стигне до инфлационни проблеми. В САЩ пазарите вече предвиждат, че собствената ни монетарна политика ще пострада към края на годината. Това мнение в комбинация с изказванията на Ангела Меркел, представители на германската централна банка и ЕЦБ също цели да се спрат навреме пакетите от стимули.

Не смятате ли, че подкрепата на стара Европа за новите страни - членки на ЕС, не е достатъчно активна точно в условията на криза? И как оценявате необходимостта от външно финансиране за източноевропейските икономики?

- Това е европейски въпрос. От американска гледна точка обаче бих казал, че на ниво ЕС се случват доста добри неща. Става въпрос за плана на Европа за икономическо възстановяване, както и за удвояването от 25 на 50 млрд. евро на фонда в Евросъюза, който е насочен основно към по-уязвимите икономики и новите членки. Третият елемент е цялостното усилие на ЕС за въвеждане на по-силна регулация и наблюдение на финансовите системи, ход, който би помогнал на България и другите страни от региона в дългосрочен план. Компаниите майки на много от банките в България ще бъдат по-силни, което ще помогне на местната банкова система.

Като цяло бих могъл да кажа, че стара Европа, или по-скоро най-влиятелните страни - членки на ЕС, са свършили много работа. Не мога обаче да не кажа, че според нас усилията на общността трябваше да са по-сериозни.

Смятам, че България ще се справи много по-добре от държави като Латвия, Унгария, Румъния, Полша, които вече получиха финансиране от МВФ или други международни институции. Много е важно да се види колко скоро ще излезете от кризата, дали следващото българско правителство ще установи нови икономически политики и дали ще успее да вдъхне сигурност в инвеститорите, за да могат те да се завърнат в страната.

По какъв начин страна като България може да преодолее по-леко кризата? Правителството у нас засега залага на държавни инвестиции в инфраструктура и по-малко на фискалните стимули в частния сектор.

- Вашето правителство трябва първо да стабилизира икономическите политики и да надгради над вече същестуващите отношения с ЕС. Това ще доведе до освобождаване на блокираните средства по европейските фондове, което ще подобри инвестиционния климат в страната. Част от подобряването на средата е и подобряване на управлението. Знаем за несигурността, която европейски и други институции изпитват към България.

Инвестициите в инфраструктурни проекти винаги са добро вложение в дългосрочен план, образованието, комуникациите, медицината и енергетиката също са отлични сектори за инвестиции.

Как очаквате да приключи енергийното противопоставяне между ЕС и Русия? Има ли и какви са шансовете на Европа да преодолее енергийната зависимост от Москва и не трябва ли да получи по-голяма подкрепа от САЩ за по-бързото реализиране на алтернативни проекти?

- В последните няколко години САЩ са изключително директни в призивите си към ЕС за създаване на обща енергийна политика. Тя се основава на диверсифициране на енергийните източници и доставчици, развитие на широка гама от маршрути за природен газ и петрол например, енергийната ефективност и развитието на ВЕИ. Бяхме неприятно изненадани от кризата между Русия и Украйна и разрастването на спора извън границите на тези страни. Подобни инциденти имат голяма цена, включително и в България. Обръщахме се към Брюксел, а и към редица страни членки с призив да работят заедно, да създадат обща политика като един обединен съюз. Русия трябва да бъде стимулирана да развива бизнеса с изкопаемите си горива с изцяло търговска и пазарна насоченост, а не с политическа цел. Трябва да се подписват открити и прозрачни договори, за да не се чувства Москва заплашена от европейските опити за диверсифициране на доставките на енергийни ресурси. В дългосрочен план се надяваме тези отношения да се подобрят.

Какви стъпки трябва да предприеме България, за да се превърне в по-малко зависима в енергийно отношение от Русия?

- Мисля, че едно от най-добрите решения за България за намаляване на енергийната й зависимост от Русия е да работи с другите страни от ЕС за създаване на повече връзки. Този процес вече е започнал в ЕС и значителни суми се отделят за изграждане на системни връзки между отделните държави. Всяка страна трябва да се обвърже с възможно най-много от своите съседки. ЕС е провел редица проучвания по темата, които показват, че липсата на връзки е вредна на европейско ниво, включително и в Западна Европа възможността за обмяна на енергийни ресурси е силно ограничена, а следователно и възможността за координиран отговор при евентуална криза. Този проблем допълнително се задълбочава от това, че има един основен доставчик. Ние подкрепяме всички проекти за изграждане на алтернативни тръбопроводи. Ясно е обаче, че това е дългосрочен процес.

Управлението на общите части на сградите се подчинява на нов ред повече от месец, по-точно от 1 май 2009 г., когато законът влезе в сила. Общи части са всички стени, стълбища, покриви или, ако използваме обратния критерий - всичко това, което не е индивидуална собственост в една постройка.Публикацията на закона на 23 януари 2009 г. предшестваше с няколко месеца влизането му в сила с идеята всички да могат да се запознаят с новите текстове и да ги осмислят. Но тук се появи първата малка юридическа неразбория. Преди управлението на етажната собственост се уреждаше с правилник, приет от Министерския съвет. С приемането на закона нито парламентът, нито правителството си направиха труда изрично да отменят този правилник. Все пак споделяме логичното становище, че законът като правен акт с по-висок ранг трябва да отмени дублиращия го по-стар правилник, който всички юристи галено наричаха ПУРНЕС (съкращение от Правилник за управлението, реда и надзора в етажната собственост, приет преди около 30 години).Новостите в закона се забелязват в началото - още член 2-ри постановява, че управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип, се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти. С други думи, режимът на

етажната собственост при затворените комплекси

не се отнася до сградите, а до всичко общо в тях - басейни, тенис кортове и други екстри. Нещо повече - същият този договор се вписва в имотния регистър и важи за всички бъдещи купувачи.Нововъведение е и така наречената Книга на собствениците, която се води от всяка етажна собственост. В нея се отразяват данните на всеки стопанин и на всички останали, живущи в сградата, включително наемателите.С цел улесняване на управлението е предвидено в новостроящите се сгради, които са с повече от десет апартамента, да се изгражда специално помещение, в което да се провеждат общите събрания на собствениците. Законът предвижда и една по-сериозна форма на управление на етажната собственост - сдружението на собствениците, което да ръководи делата на съсобствениците по един почти търговски начин. Такива сдружения са юридически лица и имат привилегията да кандидатстват за финансиране на проекти за повишаване на енергийната ефективност за потребяваната електрическа, топлинна и газова енергия. Регистрацията на тази форма на управление е опростена - документите се подават в съответната община, която е ангажирана за воденето на регистъра.Въпросът за регистрациите не спира дотук. Глава III на закона урежда амбициозната идея за

регистрация на всички сгради и входове

в режим на етажна собственост. Регистърът тук отново се води от съответната община и е публичен. Техническият паспорт на всяка сграда съгласно Закона за устройство на територията също става задължителен в срок до 31 декември 2012 (за съществуващите сгради) и при въвеждането им в експлоатация (на новопостроените).Законът преповтаря правилото за избиране на управителя (или управителния съвет), според което избраното лице не може да откаже без причина заемането на поста. По този начин се блокира бягането от отговорност на някои съкооператори, според които "той, нашият домоуправител, вече 20 години много добре се справя, защо да го сменяме". Подробно е уредена и една правна вкаменелост, заложена в Закона за собствеността от 1951 г. -

изгонването на собственик от сградата

което поставя въпроси доколко частната собственост наистина е неприкосновена. Максималният срок за това наказание е 3 години, а мнозинството за налагането му е 75 процента от съсобствениците, като изгонваният няма право да гласува.Позволете ми накрая да обърна внимание върху три куриозни разпоредби. Първата блокира възможността за изненадващи "августовски пучове", но без танкове, а чрез провеждане на тайни събрания в отпускарския сезон. Съвсем правилно законът забранява провеждането на общи събрания от 15 юли до 15 септември, освен ако случаят не търпи отлагане. Втората задължава в Книгата на собствениците, за която стана дума по-горе, да се вписват и "притежаваните или взети за отглеждане животни". Не става ясно дали животните трябва да са домашни (куче, котка, та дори и крава) или не. Следователно спокойно можем да заключим, че

няма пречка да съжителствате с носорог

стига плочата на етажа да издържи теглото му.И накрая с този закон по особен начин се променя един текст от Закона за гражданската регистрация, според който "на един адрес със съгласието на собственик на жилищен обект могат да се регистрират такъв брой лица, който не надвишава повече от три пъти броя на лицата, които обичайно могат да обитават съответния обект". Това изменение може да придобие интересни прояви при така наречения изборен туризъм от съседни държави. Остава въпросът според чий критерий - на Джамал от "Беднякът-милионер" или на мистър Дарси от "Гордост и предразсъдъци", трябва да се определя колко хора обичайно обитават един обект.С облекчение можем да отбележим и актуализацията на глобите за неспазване на закона, които вече варират от 20 до 1000 лева в зависимост от тежестта на нарушението. В заключение - законът се опитва да е в крак с времето, но не може да надскочи себе си. Той не може да ни превъзпита, за да се държим като цивилизовани съседи.

"Главболгарстрой" е спечелила най-голямата от общо трите поръчки за ремонт на спортни съоръжения, които държавното търговско дружество "Национална спортна база" ЕАД обяви. Притежаваната от Държавната агенция за младежта и спорта компания започна ремонт за около 12 млн. лв. на комплекса "Спортпалас" край Варна, на залата за спортна гимнастика на ст. "Раковски" в София, както и на една зала за борба в комплекса "Диана". От тях ГБС е победител в конкурса за "Спортпалас" за 10.6 млн. лв.

"Всички изпълнители са избрани след провеждане на конкурси и за трите обекта", каза за "Дневник" Данаил Димов, изпълнителен директор на НСБ. Парите са набавени от продажбата на акциите в "Универсиада" АД, в чийто актив е зала "Универсиада", през ноември. Тогава НСБ взе от новия собственик "Велдер билд" 9.5 млн. лв. за половината акции на "Универсиада" и беше обявено, че с парите ще се ремонтират въпросните три обекта. Остатъкът от 3 млн. лв. е от собствени средства на фирмата.

В конкурса за "Спортпалас", където се извършва ремонт на три спортни зали с обслужващи помещения, покрит плувен басейн с обслужващи помещения, хотелската част, топлата връзка и открити спортни игрища, "Главболгарстрой" е бил единственият кандидат. Условията в конкурса обаче поставят високи ограничения за кандидатите - да са извършвали ремонти и строеж през всяка от последните три години за минимум 70 млн. лв., да са построили и въвели в експлоатация поне два обекта за спортни цели и да е пуснал в експлоатация поне един футболен терен. ГБС беше изпълнител на ремонта на националния стадион "Васил Левски".

В конкурса за ремонт на гимнастическата зала на стадион "Раковски" в София победител е "Монолит 21 - Андонов и Захов" ООД, която е предложила най-добра ценова оферта от 1.396 млн. лв. в сравнение с още два кандидата, сред които и ГБС. "Ремонтът започна през май и се очаква да завърши след девет месеца. Освен гимнастическата зала ще бъде обновена и хотелската част", заяви бившият световен шампион и олимпийски медалист Йордан Йовчев. След това ще бъде подписан анекс към договора за закупуване на нови и модерни уреди.

Ремонтът на "Национален център за борба и вдигане на тежести" в "Дианабад" е оценен на 430 912 лв. и е възложен на "Интерстрой- 2004" ЕООД, тъй като е представила по-добра ценова оферта в сравнение с тази на "Енерджи ефект" ЕАД. Третият кандидат - "Монолит 21-Андонов и Захов" ООД, не е допуснат до участие в процедурата заради неизрядност на представените документи.

Експортната подкрепа за бизнеса, която се очакваше да се прокарва чрез търговската агенция "Бултрейд", на този етап е блокирана заради свиването на пазарите и световната криза. Това призна пред "Дневник" министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров по повод половингодишното забавяне на агенцията, която трябваше да стартира едновременно с националната компания "Индустриални зони" в началото на годината.

Точно преди една година министър Димитров официално обяви експортната стратегия на правителството, според която до 2013 г. държавата трябваше да създаде 100 индустриални зони и да насърчава експорта чрез представителства зад граница. Миналата година отрицателното търговско салдо достигна застрашителни размери от 2.5 млрд. лв., затова кабинетът се зае с контрамерките. Година след това те не бяха въведени, но заради кризата дефицитът се сви основно заради критичното свиване на вноса и по последни данни на БНБ през април отрицателното салдо е спаднало до 1.6 млрд. лв.

Според Димитров основната причина за отлагането на агенцията е липсата на подготвени кадри и постоянното текучество на експерти от министерството, които трябваше да бъдат назначени в представителствата на агенцията зад граница. Той отрече да се планират съкращения на персонала в посолствата и търговските представителства, каквито мерки въведоха заради кризата унгарските им колеги от сряда.

Единственото, с което правителството успя да се похвали, е националната компания "Индустриални зони", за която бюджетът отпусна 100 млн. лв. Според Димитров средствата ще отидат за изграждане на инфраструктурата в първите седем зони, за които държавата е определила терени в Русе, Видин, Свиленград, Пловдив, Врана, Карлово и Плевен. Ако до 2013 г. се изграждат само по 7 зони годишно, трудно ще се изпълнят заложените в експортната стратегия прогнози за изграждане на 100 подобни зони, коментираха експерти. От ведомството на Димитров обясниха, че са променили изискванията и зоните ще се изграждат в близост до големите градове и до транспортни възли. Министър Димитров завеща на следващия кабинет и възможност държавата да субсидира част от инвестиционните проекти за т.нар. приоритетни инвеститори, които влагат над 50 млн. евро в икономиката. Подобна практика се прилагала във Великобритания и Германия, където държавата поема до 50 на сто от тези проекти.


18.06.2009 г., с. ІІ
Летище Търговище ще бъде продадено на търг
Правителството разреши вчера продажбата на имот, част от закритото през 1998 г. летище Търговище. Теренът от близо 1 дка сега е част от активите на „Летище

Пловдив“ ЕАД и ще се продава заедно с построената в него 2-етажна аерогара и едноетажна масивна сграда.

Националната електрическа компания (НЕК) се опитва да ограничи инвестициите във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ-вятър, слънце, вода и биомаса) с исканията си да въведат лимити за строителството им. Тази теза лансира по време на енергийния форум за перспективите за инвестиции във ВЕИ в курорта Св. Константин и Елена изпълнителният директор на компанията Мардик Папазян.

Той предложи енергийният министър Петър Димитров да определи максималните мощности от вятър и слънце, които могат да се изграждат в България. До момента предложението на НЕК не е получило подкрепата от енергийното министерство. Досега са заявени 10 500 мВт мощности от ВЕИ, които електрическата компания не е в състояние да присъедини. За да изпълни заявките на потенциалните инвеститори във вятърни и соларни централи, тя трябва да инвестира 350 млн. лв.

Папазян се обяви срещу по-високите цени, на които НЕК изкупува по закон цялото количество произведена екоенергия. Това е абсурдно за пазара и в нито една европейска страна общественият доставчик, какъвто е НЕК, не изкупува цялото количество, както това се прави в България, обясни Папазян.

Той припомни, че до момента енергийното министерство не подкрепя промените в закона. Според изпълнителния директор на "Електроенергиен системен оператор", дъщерно дружество на НЕК, Иван Айолов преференциалните цени, по които се изкупува екоенергията, не създават условия чуждите инвеститори да задържат печалбата си в България за инвестиции в преносната мрежа.

Електроразпределителните дружества реагираха остро срещу изявлението му. Председателят на УС на "ЕВН България" Щефан Шишковиц отхвърли обвиненията. Той обясни, че е необходимо да се повиши ефективността на енергийната система и да има прозрачност.