18 юни 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Ефективна борба с корупцията, подоб­ряване на инфраструктурата, повишаване на доходите на работещи, и пенсионери, намаляване на данъците и осигуровките! Това са обичайните предизборни клишета в програмите на политическите партии преди вота на 5 юли. Познати са ни добре, а също така си знаем и че обикновено си остават пожелания. Затова не трябва да си ясновидец, за да предположиш, че в изборната неделя повечето българи отново ще отидат на риба или за гъби. И съставът на следващия парламент ще бъде определен благодарение на партийните „талибани". Преди 4 години приоритетите си бяха горе-долу същите. Така че copy-paste плюс няколко фрази, звучащи актуално

за антикризисни мерки в условията на „чутовна" ре­цесия. И готово!

Определено липсата на фантазия в предизборните документи на партиите у нас е впечатляваща. От­всякъде лъха на популизъм без идея за конкрет­ни мерки, които да промен­ят мястото на България ка­то най-бедна, тотално из­останала и безперспек­тивна страна в ЕС.

При нито една от партии­те, които имат шанс да влязат в следващия парла­мент, няма и ред за: разви­тието на информационни технологии, осигуряване­то на високоскоростна интернет свързаност в сел­ските и слабо населените региони, програми за на­сърчаване на покупката на домашни компютри и свързването им с интернет. Или става дума за то­тално абстрактна фразео­логия.

„Коалиция за България" щедро обещава да напра­ви средната заплата 900-950 лв., а пенсиите - 400-450 лв., ако получи нов управленски мандат. Си­гурно това е музика за ду­шата за застаряващото червено ядро, но какт очно|

ще стане, не е ясно. Пар­тията на премиера Стани-шев все пак е щипнала по нещо оттук-оттам в областта на технологиите, но отново чисто деклара­тивно: „Ще заложим на ус­корено развитие на нау­чноизследователския по­тенциал с нарастващо фи­нансиране от държавата. Приоритетни области със силен иновационен потен­циал са: биотехнологиите, информационните и кому­никационните технологии, възобновяемите източни­ци на енергия, нанотехнологиите", пише в червена­та предизборна клетва, а стилът на документа по-скоро наподобява декла­рациите от Априлския пленум през 1956 г., отколкото реалностите в България след пълнолетието на де­мокрацията. Конкретни мерки, с които хай-тек биз­несът наистина ще стане приоритет, липсват.

Преди 4 години от сто­летницата поне обещава­ха данъчни стимули при покупката на домашен компютър. Вярно-не го из­пълниха, но сега даже не е поет подобен ангажи­мент. ГЕРБ-ерите са още по-скромни. В антикризисния им план за високи технологии не може да се намери нищо. Единстве­ното, което има що-годе връзка с проблема, е, че се предвиждат „облекчения за бизнеса, който инвестира в образование и пре­квалификация".

„Синята коалиция" се е потрудила да напише дъл­га програма за управле­ние, вероятно с идеята да не я изпълнява. Има конкретни срокове за изграждането на авто­магистралите „Тракия", „Струма", „Марица", но от­ново нищо конкретно за информационните и кому­никационните техноло­гии.

Всъщност в раздела за свобода на комуникации­те е записано, че коали­цията ще работи за „раз­криването на цялата ин­формация, свързана с убийството на писателя Георги Марков".

Нерде Ямбол, нерде Стамбул!

От ЛИДЕР търсят пови­шаване на ефективността на производството чрез стимулиране на иновации­те, но как ще стане, пак ня­ма отговор. Хората на Яне Янев от „Ред, законност, справедливост" също пасуват по въпросите на техно­логиите. А за ДПС и „Атака" това като че ли се подраз­бира. Двете партии са на съвсем друга вълна. Топ-проблем за първите е да не се повтори възродителни­ят процес, а за вторите - да се каже „не" на ислямизацията на България".

Явно връзката проблем -приоритет в чисто партий­ните разбирания е силно

размита. Или просто хора­та, които са бистрили про­грамите на партиите, не виждат по-далеч от носа си и за дългосрочни страте­гии „багажът" не им стига.

Това, че образованието ни не е европейско и става все по-зле, май не интере­сува никого. Двойките на матурите по български и математика явно не са из­плашили никого. Че в Бъл­гария интернет се ползва от 2-3 пъти по-малко хора от средното за ЕС - също!

Примерът на Ирландия и инвестициите в знание че­сто се цитира, но нищо не се „краде". Просто защото един мандат време не сти­га, а са необходими 15-20 години нещо развалено да се поправи, да потегли и да започне да дава плодове. Сигурно точно това е при­чината у нас да нямаме ед­на завършена магистрала, качествено здравеопазва­не, социално осигуряване и естествено - добра перс­пектива за развитие.

Просто партиите ни са скарани с технологиите! Нито знаят за какво става дума, нито искат да се нау­чат, байтовете на полити­ческите ни сили по правило са „дървени", тотално без­смислени и хаотични. Че­сто на тях няма възмож­ност за обратна връзка с интернет потребителите (гласоподавателите).

А докато това е така, приоритетите на парламентарната върхушка и мислещите хора никога ня­ма да съвпаднат.

Ще продължаваме да из­пращаме зидаро-мазачи за Испания, детегледачки за италиански бабички, а супер перспектива за мла­дите хора у нас ще бъде да се уредят като сервитьори на капанчетата по Черно­морието с надеждата да изкярят някое левче бак­шиш от германска пенсионерка. Които не се уредят, пък ще блъскат на шевните машини ишлеме за чужби­на. И вероятно ще вземат по 300 лева на месец...

А Брюксел ни задължава до 2012 година 90% от бъл­гарите да работят на ком­пютър...

• 38 379 лв. за почи­стване на площадката

• 1 017 372 лв. от част „Конструктивна"

• 951 482 лв. от „Архи­тектура и строителство"

• 252 215,40 лв. от електрооборудване

• 10 000 лв. от видео-наблюдение и озвучава­не

• 3760,10 лв. от ВиК Общо 2 273 208,50 лв.-

повече от 50% от субси­дията по проекта. В та­къв случай плащането се анулира изцяло!
Румяна Пенкова

Община Кърджали затъна в борч, а фирмата й “Пазар на производителите” ЕАД е пред фалит, сигнализират съветници в навечерието на парламентарните избори. Заради неспазване на правилата на САПАРД пазарът бе отрязан и няма да получи субсидия от близо 4,3 млн. лева. Което вкарва във финансова безизходица екипа на кмета Хасан Азис.

Към 11 млн. лева стига борчът на община Кърджали към банка “Алианц България”. Заемът, теглен за пазара, бил 10,3 млн. лв., а лихвите вече приближават милион. На 18 юни 2006 г. кметът Хасан Азис подписва договор № 2244 с агенция САПАРД за проекта “Изграждане на пазар на производителите на плодове, зеленчуци, цветя и риба в Кърджали”. “Това е най-голямата инвестиция от 15 г. насам”, обявява градоначалникът.

Обектът е за 8 590 790 лв. 50% от тях - евросубсидия. Тя се получава след обстойни проверки за абсолютно точното изпълнение на проекта. Пазарът по договор трябвало да е готов до 31 декември 2007 г. Изпълнител - консорциум от 5 фирми: “Ардастрой”, “Електроизграждане”, “Пътстройинженеринг”, “Симекс” и “Екип Интернационал”. Работата стартира на 29 септември 2006 г. А навръх Димитровден - 26 октомври 2007 г. (2 дни преди местните избори на 28 октомври 2007 г., когато Хасан Азис играе за втори кметски мандат), в Кърджали се изсипва елитът на ДПС: Ахмед Доган, Филиз Хюсменова, Лютви Местан, Емел Етем, Раиф Мустафа, Искра Михайлова. Целта е да ударят рамо на Хасан Азис като срежат лентата на завършения “строеж на петнайсетилетието”.

“С пазара полагаме европейско начало за бъдещото развитие на региона”, казва Доган. А градоначалникът добавя: “Ходих многократно при министрите ни, дори стигнах до Брюксел, за да се случи този проект”.

Днес и на кмета, и на всички в Кърджали е ясно, че не е трябвало да ходи при разните му “наши министри”, нито да стига “чак до Брюксел”. Нужно е било само едно: да не се слага над европейските правила, нито да разчита, че ДПС управлява Министерството на земеделието и фонд “Земеделие”. А да организира ежечасно и ежедневно контрол за абсолютно точното (до запетайка и до гвоздей!) изпълнение на проекта за пазара. Иначе Брюксел пари не дава! Правилата на програмата казват, че нерегламентирана, несъгласувана предварително или извършена без разрешение промяна не се плаща. Месеци наред кметът Азис снове из държавните институции, притиска чиновници и началници с пълното съзнание, че няма как да вземе чаканите близо 4,3 млн. лв. от САПАРД. В порядъка на тези совалки на 2 март 2009 г. е цитиран от сайта “Инфо Кърджали” да казва: “Твърдо заявявам, че ще има финансиране по програма САПАРД и пазарът на производителите ще има съответното благоприятно развитие”. Твърдостта на Хасан Азис обаче няма никакво покритие! Истината е, че пазарът на производителите в Кърджали няма да получи европейска субсидия от 50% от договорената стойност на проекта, равна на 4 295 395 лева. Така целият борч към “Алианц България” трябва да се погаси от джоба на кърджалийските данъкоплатци.

Проверка на “Труд” показа, че изпълнителите на пазарния проект в Кърджали - цитираният консорциум от 5 фирми (едната от които - “Екип Интернационал” на Джевдет Адем, първи братовчед на майката на кмета) са правили промени по проекта, без да искат разрешение от агенция САПАРД. Което е абсолютно недопустимо! Каква бъркотия се случва на практика с реализирането на проекта показва точната регистрация на събитията.

През септември 2007 г. от Кърджали искат промяна на покрива от 5600 кв. м - проектираното стъклено триплексно покритие да се замени с изолиращи панели. Чак тогава арх. Олег Николов се усетил, че под стъкления похлупак през летните жеги ще се опекат живи и фермерите, и стоката им. Имало и техническа грешка в проекта за местоположение на покритието.

От САПАРД разрешават за покрива. И за да не се бави работата, допускат (защо ли?!) становището от проектанта по конструктивната част да бъде представено по-късно - при подписване на анекс за промените към договора.

През февруари 2008 г. ново искане - за удължаване срока на изпълнение, за промени в проектните части “Архитектура”, “Конструктивна”, “Генплан”, “Електро”, “ВиК” - изобщо много сериозни, кардинални промени на първоначално одобрения от САПАРД план. Тези са приети на юнашко доверие: в агенция САПАРД не са били представени обосновки, няма чертежи, няма сертификати за произход на новите активи, няма съгласуваност. Искат се замени на абсолютно взаимнонезаменяеми неща, констатират експерти.

В САПАРД си затварят очите. Правят анекс за удължаване на срока, на ръка връчват списък с документите, които трябва да бъдат представени от Кърджали, за да бъдат одобрени промените. Изрично е подчертано обаче, че исканите изменения не може да бъдат узаконени, ако са направени, преди да бъдат одобрени.

Май 2008 г. Бенефициентът “Пазари на производители” ЕАД иска ново разрешение - на пазара на производителите да се извършва тържищна дейност. Това се прави с пълното съзнание, че правилата на САПАРД не го допускат.

В агенция САПАРД обаче е постъпила информация, че строителството не е преустановено, въпреки че се искат промени. И че пазарът е официално открит и работи от октомври 2007 г. Агенция САПАРД иска от правния отдел отговор: може ли при такива обстоятелства да се одобрят исканите промени. Юристите отговарят, че нямало официални доказателства, че промените вече са извършени, така че да се одобри искането за измененията. Но тържищната дейност е отказана най-категорично.

Чак на 31 юли 2008 г. от Кърджали представят в САПАРД исканите месеци по-рано документи за промените по проекта.

В агенция САПАРД установяват, че сред документацията е и разрешителноза ползване на пазара с дата 28 декември 2007 г. Което показва, че поисканите през февруари 2008 г. промени вече са били извършени. А това е недопустимо по регламента на европрограмата! Част от документацията за промените е представена от Кърджали дори след 31 юли 2008 г. Затова няма как въз основа на тях да се одобряват промени в проекта (който вече е приключен!).

В агенция САПАРД е имало всичко: разправии, безбройни срещи и телефонни разговори, продължили месеци наред с шефове на “Пазар на производителите” ЕАД, с кмета Азис, с арх. Олег Николов и с кого ли не, в които им се обяснява как точно да подготвят документите за промените. И особено - какво е недопустимо.

При поредната среща в началото на септември 2008 г. в кабинета на бившия шеф на фонд “Земеделие” Атанас Кънчев, на кмета Азис и придружаващите го повече от ясно са обяснени причините защо исканите от тях промени не могат да бъдат приети. И защо за пазара няма да има европари. Но кърджалийските совалки продължават и до момента.

От 1 до 3 април 2009 г. фонд “Земеделие” праща комисия да провери как е изпълнен проектът. Установено е, че част от пазара се ползва от търговци за продажба на дребно на промишлени стоки. Което е грубо нарушение на чл. 9, ал. 15 от Наредба № 36/2003 г., за условията за субсидиране от САПАРД.

Вчера “Труд” не успя да се свърже с кмета на Кърджали. Готови сме да публикуваме неговото мнение по случая.
Две снимки на три колони - Лидерът на ДПС Ахмед Доган и кандидатът за втори кметски мандат Хасан Азис (вдясно) режат лентата на пазара на производителите в Кърджали.


18.06.2009 г., с. 27
$ 13 000 000 000 пристигат за „Мадарски конник"
По покана на вицепрезидента Ангел Марин на 1 юли и нас пристига един от най-големите богаташи в света. Саудитският принц Алуалид бин Талал ас Сауд има $13,3 милиарда и е 22-ри в класацията на милиардерите на сп. „Форбс". Поканата му връчи в края на май в Риядзам. външният минис­тър Радион Попов. Племенникът на крал Абдула се занимава с инвестиции и предприемачество. Престоят му у нас ще е само няколко часа. Идва с частния си „Боинг 747", управляван от жена пилот. Той ще бъде награден с орден „Мадарски конник", ще стане Доктор хонорис кау­за на Тракийския университет и ще бъде обявен за почетен гражданин на Казанлък. Но основната цел на визита­та е проучване на възможности за ин­вестиции у нас.

Принц Алуалид ще е най-богатият човек, стъпвал официално в България. Преди него това бе Джордж Сорос - 29-и в света с$11 милиарда. Идвал е и „по­бедният" Тор Бьорголфсон. Състоя­нието на бившия исландски собственик на БТК се оценява на $ 1 млрд. Емирът на Катар шейх Хамад бин Халифа ат Тани пък има около $2 млрд. Тази пролет той бе 2 пъти в София - на държавно посещение и за енергийния форум.
Гасан НАСЪР

Най-бога­тият човек в царството на петрола Сау­дитска Ара­бия (есте­ствено, ако се изключи крал Абдула). Шейхът на парите. Арабският Уорън Бъфет. Меценатът на меценатите.

Това са само част от проз­вищата на принц Алуалид бин Талал ас Сауд (54' г.), внук на основателя на саудитското кралство Абдулазиз ас Сауд и племенник на сегашния крал Абдула. Тръгнал е с малко дарение и е изградил огромна бизнес империя. Трупането на ми­лиарди долари при него е като поговорката за талан­та и труда. Принадлежност­та към династията Ас Сауд е 1 % от успеха, останалите са уникален инвестиционен нюх и постоянство.

Опашка в пустинята

Всяка сряда вечер, когато палещото слънце се скрие зад хоризонта над саудит­ската пустиня, в Рияд като че ли всичко се съживява. Блажена хладина сменя 50-градусовите жеги.

Но принц Алуалид пред­почита спокойствието на оа­зиса Рума, на няколко кило­метра в пустинята. Сяда на земята върху ръчно тъкан килим. Заобиколен е от те­лефони, компютри и телеви­зор със сателитен прием­ник. Неотлъчно следи нови­ните. Те са константа в жи­вота му.

Сред пустинята обаче се занимава с друга константа да дава пари на нуждаещи­те се. Прави това всяка сря­да през последните 25 г., стига да си е в родината.

Пред него обичайно се из­вива опашка от над 300 мъ­же. Всеки носи писмена молба за помощ. Искат раз­лични суми - да изучат дете, да си купят кола или къща или да си платят заем. Някои му носят малки подаръци, други му рецитират хвалеб­ствени поеми. Шейхът съби­ра молбите в един куфар и пише чекове. Често общата сума надхвърля $ 1,5 млн.

Саудитска мечта

Принц Алуалид олицетво­рява саудитската мечта - съ­четава аристократичен произход и феноменална предприемчивост.

Едва 5-годишен напуска за кратко родината си, след като баща му принц Талал влиза в противоречие с тога­вашния саудитски крал фейсал. Сприхавият харак­тер на Талал е причината той да бъде отстранен от списъка с кандидатите за престолонаследници. Това обрича и всякакви бъдещи мераци на Алуалид към тро­на. Затова той търси алтер­нативна изява - в бизнеса.

Изучава се в Калифорния и в Ню Йорк и през 1985 г. се връща в Рияд. Баща му му дава $ 26 000 и с малка пред­приемаческа компания Алуалид навлиза в света на парите. Първата си голяма инвестиция принцът прави през 1991 г.-спасява амери­канската банка „Ситигруп" от фалит, като купува акции за $ 550 млн. Ходътсе оценя­ва като изключително успе­шен и далновиден.

През март т.г. сп. „Форбс" оцени саудитския аристо­крат на $ 13,3 млрд. и го на­реди на 22-ро място по богатство в света. Но финансо­вата криза и на него донесе големи загуби. През 2008 г. принц Алуалид бе 20-и в света с $21 млрд., година по-рано бе 13-и с $ 20,3 млрд., през 2005 г. бе пикът на съ­стоянието му - $ 23,7 млрд. (пети в класацията).

Кралство на парите

Огромното имане на саудитския шейх се упра­влява от неговия„Кингдъм холдинг", чиято централа в Рияд е 99-етажен небо­стъргач с формата на отва-рачка. Инвестиционното му портфолио е безкрай­но. Достатъчно е да се спомене, че притежава световната хотелска ве­рига „Фор сийзънс", вклю­чително парижкия „Джордж V", лондонския „Савсй" и нюйоркския „Плаза". Има големи паке­ти от акции в „Нюз корпорейшън" на Рупърт Мърдок, AOL, „Епъл", „Моторола", „Дисниленд", eBay.

Обича да „дебне пляч­ката" - да инвестира в предприятия, които са във временно затруднение. Принцът ще остане в учеб­ниците с максимата си: „Ако някъде на земното кълбо има нещо, което струва $ 4 млрд. и се пред­лага само за $ 1 млрд., трябва непременно да го придобием,и то без угри­зения за рисковете. Това е пресметната авантюра."

Така се пълнят пещери с богатства, като тези в при­казките на Шехеразада. Трупат се и приятели като Джордж Буш, Никола Саркози, принц Чарлз и още десетки настоящи и бивши световни лидери.
Снимка на две колони – без текст – 2 бр.
№22 сред милиардерите на „Форбс"
„Кингдъм тауър" е най-високата сграда (311 м) в Рияд и е соб­ственост на принц Алуалид. Построил я е за $ 1 млрд. На 99-те етажа се помещават шопинг център, хотел „Фор сийзънс", центра­лата на „Кингдъм хол­динг" и джамия.

Сградата е 45-а по височина в света. А ми­лиардерът, племенник на крал Абдула, се е за­рекъл да вдигне най-ви­соката - 1 миля (1600 метра) в Джеда.

Негово височество си е поръчал за 350 млн. модифициран „Еърбъс А380". Това ще е най-го­лемият частен само­лет в света с концерт­на зала и турска баня на борда.- В София прин­цът ще дойде със соб­ствения си „Боинг 747". флотилията му от превозни средства включва още над 300 ли­музини. А догодина ще смени 86-метровата си яхта със 170-метрова.
Снимка на две колони – без текст


18.06.2009 г., с. 29
Петър Пешев, „Бул Тренд Брокеридж":
Кризата се усети
Кризата стовари цялата си мощ върху българската икономика. Наблюдава се ръст в безработицата и се­риозен спад в заетостта, компаниите отчитат срив в продажбите си и изтриват печалби. Националният бюджет регистрира сериоз­но понижение в приходната си част. Най-силно засегна­ти от икономическата криза са промишлеността и

строителството. Именно в тези сектори бизнесът реа­лизира и най-големите съ­кращения на персонал.

Притокът на чуждестран­ни капитали също е значи­телно под стойностите от миналата година. Банките ограничиха силно кредити­рането. Борбата за депози­ти, които са основен източ­ник на финансиране за тър­говските банки, доведе до силен ръст в лихвите по де­позитите, които се пренесо­ха и във високи лихви по кредитите. Поскъпналите кредитни вноски и спадът в икономическата активност на бизнеса и домакинства­та доведе до рязко повише­ние в броя на необслужваните кредити.

Материалът не е препо­ръка за инвестиционно ре­шение.

Правителството одобри проектодоговор с община Аврен и "Санаторно-оздравителен комплекс Камчия" ЕАД, което е собственост на правителството на Москва, за изграждането на международен детски лагер и лечебно-диагностичен център в курорта Камчия. За да улеснят руските инвестиции, министрите решиха да отпуснат 7.7 млн. лв. за изграждането на общински магистрален водопровод в Аврен. Със средствата ще се финансира участъкът от с. Старо Оряхово до водоем в курорта, чиято дължина е 10 450 м, съобщиха от пресслужбата на кабинета. Само преди седмица правителството реши, че ще намали публичните разходи и замрази бюджетните заплати заради кризата. От правителствения пресцентър обясниха, че руският инвеститор ще вложи 72 млн. лв. в детския лагер. При посещението си в Москва през 2008 г. социалният министър Емилия Масларова обяви, че във ваканционното селище ще бъдат изградени училище и спортни бази по подобие на пионерския лагер "Артек" в Украйна. Идеята е комплексът да работи целогодишно и в него освен деца да почиват и млади семейства на военни. Капацитетът на съществуващата там почивна база е 300-400 места за целогодишно настаняване.

Свързаният с кмета на руската столица Юрий Лужков инвеститор ще вложи 39 млн. лв. за изграждането на лечебно-диагностичен център, който ще се построи до 2010 г. В него ще работят 280 специалисти, уточниха от пресслужбата на кабинета. Районът около устието на Камчия отдавна предизвиква интереса на руските предприемачи, въпреки че е включен в списъка на потенциалните зони от екомрежата "Натура".


18.06.2009 г., с. 10-11
Ненаучените уроци от имотния балон
От Робърт Шилър*

Налице е широко неразбиране за механизмите на ценообразуване на имотите. Немалко хора по света, изглежда, си мислеха, че откакто бързо растящата световна икономика изчерпва земеделската земя, цените на къщите и апартаментите трябва постоянно да растат с огромни темпове.

Това неразбиране насърчи хората да купуват жилища от гледна точка на предполагаемата им инвестиционна стойност, което беше основната причина за надуването на балона на недвижимите имоти, а спукването му отключи сегашната икономическа криза. Има риск, след като кризата приключи, то да способства за ново покачване на цените. Някои вече виждат спекулативни възможности в купуването на имоти на сегашните потиснати пазари.

В действителност

ние не изпитваме недостиг на земя

Всяка голяма държава в света изобилства от земя под формата на земеделски стопанства и гори, повечето от които един ден могат да бъдат превърнати в градска площ. По-малко от 1% от сушата на Земята е плътно урбанизирана и дори и в най-гъсто населените държави делът на градската площ е под 10%.

Най-често нормативни ограничения спъват промяната на статута на земеделската земя в градска, но пък въздействието им може да се минимализира, ако икономическите стимули станат достатъчно мощни. Все по-трудно е за правителствата да удържат "тайната", че гражданите не могат да си купят достъпно жилище само заради ограниченията върху земята.

Цената на земеделската земя не може да нараства толкова бързо, че да направи инвеститорите богати

Заблудите за цените на жилищата не бяха коригирани и затова е възможно повторение на спекулативните балони

Цената на земеделската земя не може да нараства толкова бързо, че да направи инвеститорите богати. През целия XX век земеделските площи в САЩ поскъпваха с 0.9% годишно в реални измерения (коригирано с инфлацията). И би трябвало основната печалба за инвеститорите да идва от земеделския бизнес, а не толкова от оценката на земеделските земи.

Въпреки огромния балон в цените на обработваемата площ през XXI век в САЩ паралелно с бума на жилищата след 2000 г. средната цена на хектар земеделска земя възлизаше на 6800 долара през 2008 г., по данни на американското Министерство на земеделието. Върху един хектар могат да се построят 10-20 еднофамилни къщи с достатъчно дворове или пък сграда, приютяваща 300 души. По такъв начин разходите за земя биха били около 20 долара на човек, или по-малко от 0.50 долара годишно в рамките на един човешки живот. Колкото до привлекателността на района, в крайна сметка тя може да се създаде

с подходящото градско планиране

Мнозина вероятно си мислят, че опитът на САЩ не бива да се генерализира, защото Америка разполага с много повече земя спрямо населението й. През 2005 г. на квадратен километър в САЩ живееха средно по 31 души - в сравнение с 53 в Мексико, 138 в Китай, 246 във Великобритания, 337 в Япония и 344 в Индия. Но спрямо степента, в която селскостопанските продукти (храна, дървесина, етанол) се търгуват на световните пазари, цената на всеки отделен тип земя грубо трябва да е една и съща навсякъде. В страни, където земята е скъпа, фермерите не са в състояние да постигнат печалба, но биха развили бизнеса си там, където цените на земята падат до световните нива, макар че корекциите биха били за сметка на различни разходи за труд и други фактори.

Недостигът на строителни материали също не е причина да се очакват високи цени на жилищата. В САЩ например Индексът на строителните разходи на изданието ЕNR (Engineering News-Record), което се базира на стойността на труда, бетона, стоманата и дървения материал, всъщност отдавна спада подобно на потребителските цени през последните 30 години. С оглед на съществуващия глобален пазар на тези производства ситуацията не би трябвало да е много по-различна в другите държави.

Много по-обезпокоителна е нагласата на хората

да объркват цените с темпото на промяната им

Те смятат, че основанията, заради които цените на жилищата в една страна са по-високи в сравнение с друга, са основания и за по-високо темпо на поскъпването им. Но истината може да е тъкмо обратната - по-високите цени на жилищата в една държава да са основание за поевтиняването им в бъдеще.

Очакванията за цените на недвижимите имоти, които информираното обществено мнение споделяше в периода на последните балони, често бяха тотално нереалистични. Преди няколко години Карл Кейс и аз запитахме произволни купувачи на недвижими имоти в американски градове, преживяващи бум, с колко средно ще нараства цената на жилището им в следващите 10 години. Средният отговор беше - с около 10% на година.

Трезвата истина е, че сегашната световна икономическа криза в значителна степен е предизвикана от спукването на спекулативните балони в недвижимите имоти и (фондови) пазари - балони, които станаха възможни заради широко разпространеното неразбиране на факторите, въздействащи върху цените. Тези погрешни представи не бяха коригирани, което означава, че могат да се повторят и същите спекулативни балони.
*Робърт Шилър е професор по икономика в университета "Йейл", САЩ, и главен икономист на консултантската компания "Макромаркетс". Текстът е предоставен от Project Syndicate