Регулаторът се "заигра" с тока за бизнеса

Токът за предприятията, който те купуват от електроразпределителните дружества, ще поскъпне с около 2% за кВтч от юли вместо предложеното от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) между 3 и 4%. Това съобщи председателят на комисията Константин Шушулов късно във вторник преди откриване на енергийния форум в курорта Св. Константин и Елена. Регулаторът ще определи тарифите на 25 юни. Според изявлението на Шушулов излиза, че поскъпването и за трите ЕРП-та ще бъде еднакво. Първоначално регулаторът обяви, че цената за бизнес клиентите ще се увеличи с 3% за ЕВН, която обслужва Южна България, и с 4% за Е.ОН, която обслужва Североизточна България, а тарифата на ЧЕЗ трябваше да бъде намалена с 2.32%.

Шушулов не пожела да обясни откъде идва намалението с 1.5% и защо ДКЕВР е променила първоначалното си намерение за увеличение в рамките на седмица. Срещу него се обяви Българската стопанска камара (БСК), която заяви, че новите цени ще намалят конкурентоспобността на икономиката и ще доведат до фалити на компании.

Ръководствата на ЕРП-ата се обявиха срещу намалението средно с 0.78% на цената за бита за клиентите на ЧЕЗ и ЕВН и с 1.67% за Е.ОН. Шушулов обаче се похвали, че регулаторната комисия е успяла да задържи тарифите за домакинствата. Средната цена на ел. енергията през нощта ще стане 0.10 лв. за кВтч., а през деня - 0.14 лв. за кВтч. ДКЕВР даде възможност на електроразпределителните дружества да предложат тарифи за нощна и дневна енергия в рамките на определеното им намаление.

От ЧЕЗ и Е.ОН отказаха да посочат какви увеличения на нощната тарифа ще предложат, като се мотивираха, че не е ясна цената, по която компаниите ще купуват от Националната електрическа компания (НЕК). Според Шушулов трите дружества ще спечелят от новите тарифи. Според председателя на УС на "Е.ОН България" Гюнтер Шуберт предложените цени ще намалят сметките с 5 лв. за година на домакинствата, които в момента са 260-280 лв. Той изтъкна, че при сегашните тарифи германската компания получава 25 лв. на всеки продаден киловатчас електроенергия, а останалите отиват в производителите и НЕК. Шуберт не се ангажира с прогнози какви загуби ще отчете компанията от новите тарифи. Той обясни, че трябва да бъдат оценени загубите на Е.ОН от присъединяването на вятърни и соларни централи. По изчисленията на ЧЕЗ загубите ще са 13 млн. лв.

От юли към цената за пренос, която потребителите плащат на НЕК, ще бъде въведена добавка за зелена енергия, с която ще се покриват разходите на ЕРП-ата за изкупуване на по-висока цена на тока, произведен от вятърни и соларни централи. Членът на УС на "ЧЕЗ България" Георги Миков съобщи, че в момента с финансовото министерство и компаниите се обсъжда механизмът за покриване на разходите.

Най-високата оферта - за над 29.8 млн. лв., е обявена за Бургас. Там частен съдебен изпълнител предлага за продан имот с площ 75 хил. кв.м в индустриалната зона заедно със сгради върху него. Длъжникът е "Метални изделия" АД, а взискател по него - "Юробанк и Еф Джи България". В офертата се предлагат над 30 масивни сгради, повечето от които са едноетажни. Има и метални постройки. Срокът на обявата е до 28 август.

За продажба са обявени и имоти в шуменското село Градище, които са принадлежали на "Балкан комерс-95" ООД и "Д и Х" ООД. Става дума за цял животновъден комплекс, в който има обособени сгради за отглеждане на агнета. Той е разположен върху 41 дка, а началната обявена цена - 4.2 млн. лв. Крайният срок по обявата е 17 август.

Частен съдебен изпълнител предлага и имот, представляващ земя, 6 склада и ремонтна база в с. Мировяне край София. Имотът е на площ над 4 хил. кв.м, а обявената цена по него - 1.1 млн. лв. Той е иззет от "Биометалпласт" ООД.

В сайта на камарата на частните съдебни изпълнители са предложени за продажба над 200 имота. Сред тях има земеделски земи, парцели, апартаменти, хотели, магазини, заведения и различни промишлени помещения. Отделни се предлагат и различни вещи като автомобили, машини, оборудване на дома. По данни на камарата в момента в регистъра са качени обявленията на около 15% от частните съдебни изпълнители. До 1 юли всички трябва да се включат в проекта.


18.06.2009 г., с. V
"Ламс холдинг груп" спечели 10-годишна концесия за плажа на Златни пясъци
От Деница Ватева

Сагата с плажа в курорта "Златни пясъци", който ту се отдава на концесия, ту под наем, завърши в сряда. Правителството взе решение да избере бургаската компания "Ламс холдинг груп" за концесионер на ивицата в следващите 10 години, като договорът влиза от 1 януари 2010 г. Дотогава същата фирма ще бъде наемател на плажа, тъй като е спечелила обявения преди повече от месец търг с тайно наддаване. Според системата ДАКСИ мажоритарен собственик на "Ламс холдинг груп" е Иван Лапчев, който е имал и обща фирма с взривения през 2000 г. в столичен хотел бизнесмен Арташес Тер Овсепян. Регистрите сочат още, че основната дейност на "Ламс холдинг груп" е "покупка на стоки с цел продажба в първоначален или преработен вид".

Сагата с концесията на плажа в един от големите курорти по Черноморието започна през тази година, след като държавата отмени обявената по-рано процедура заради неизрядни документи на част от кандидатите. Явилите се на търга "Ламс холдинг груп" и "Златни пясъци" АД поискаха Комисията за защита на конкуренцията да се произнесе по случая, а от ведомството на Петко Николов приеха молбата им за основателна. Тъй като правителството не е обжалвало решението на КЗК, то трябваше да разгледа отново документите на участниците, но междувременно беше обявен конкурс за избор на наемател на плажа. Той беше спечелен от "Ламс холдинг". Във вторник от "Златни пясъци" АД казаха, че все още не са взели решение дали да обжалват конкурса за концесия.

В сряда правителството реши да сключи допълнителни споразумения към концесионните договори на още 4 плажа. Става дума за ивиците "Варна-Буните", "Буните II", "Рибарски" и "Офицерски плаж". Според пресслужбата на кабинета причината е, че "договорите трябва бъдат приведени със законите за устройството на територията и за концесиите". Според последните изменения в тях свободната площ на плажовете се увеличава от 30 на 50%.

Сегашната финансова криза е поне толкова тежка, колкото Голямата депресия от 30-те години на миналия век. Това показва проучване на професорите по икономика Бари Айхенгрийн и Кевин О'Рурк, цитирано от "Файненшъл таймс". Двамата икономисти представят нагледно чрез графики промените в глобалната икономика от април миналата година, като съпоставят данните с началото на Голямата депресия, която според тях започва през юни 1929 г.Изследването е публикувано още в началото на април, но Айхенгрийн и О'Рурк подновяват данните периодично, като последната промяна е от миналата седмица. Публикуваните графики показват забележима корелация на някои от основните макропоказатели като световното промишлено производство сега и преди близо 80 години. В други случаи като цените на корпоративните книжа или обемите на международна търговия спадът сега е дори по-голям от този по време на Голямата депресия.

По отношение на промишленото производство Германия е единствената европейска страна (от всички държави, за които има публикувани данни), която засега се справя малко по-добре, отколкото през най-тежката икономическа криза в модерната история. Показателят за страни като Италия и Франция сега се свива по-бързо, а индустрията на Полша показва признаци за по-бързо възстановяване в сравнение с Голямата депресия. Любопитно е да се отбележи, че в страната, откъдето тръгна финансовата криза - САЩ, кривата на промишленото производство за последните 14 месеца се движи над тази, която показва изменението на показателя от 30-те години на миналия век.В изследването си Айхенгрийн (преподавател в Калифорнийския университет) и О'Рурк (преподавател в колежа "Тринити") заключават, че настоящата криза има всички изгледи да се превърне в по-голямо икономическо бедствие дори от Голямата депресия. Добрата новина е, че този път предприетите парични и фискални мерки са много по-различни в сравнение с тези от 30-те, казват още професорите. "Въпросът сега е дали тези мерки ще проработят", коментират още Айхенгрийн и О'Рурк. Според двамата монетарните и фискалните мерки ще са от ключово значение за овладяване на кризата. Авторите на проучването напомнят, че Голямата депресия оказваше натиск върху световната икономика в продължение на три години. От настоящата криза са изминали само 14 месеца, ако се приеме, че тя е започнала през април миналата година. Повечето анализатори обаче посочват, че реално кризата започна още през лятото на 2007 г. Тогава американската инвестиционна банка "Беър Стърнс" и френската финансова група БНП Париба обявиха, че някои от фондовете им имат огромни загуби заради инвестиции в ипотечни книжа.



18.06.2009 г., с.ХІ
Интересни времена на борсата
От Весела Николаева

На Българската фондова борса продължават да властват разпродажбите. Отделни компании отбелязаха поскъпване, но преобладаващият цвят по повечето позиции беше червен.

Единственият индекс, който завърши с ръст, беше BG TR30 - с 0.14% нагоре, до 261.92 пункта. С най-голяма загуба беше "Дневник 20", който падна с 1.5% до 51.9, докато SOFIX се понижи с 0.55% до 351.97 пункта. Широкият индекс BG40 падна под 100 пункта за пръв път от 30 април, след като изгуби 0.62% от стойността си и затвори при 99.58. С по-малка загуба от 0.35% беше секторният BG REIT, до 39.61 пункта.

Влияние за понижение и в двата основни индекса имаше "Монбат", който изгуби 2.56% до 4.30 лв. за акция. По-рано вчера от дружеството обявиха резултатите от процедурата по обратно изкупуване на собствени книжа и стартирането на нова, при която ще се купуват близо 300 хил. акции между 4 и 6 лв.

Първа инвестиционна банка, която също влиза в "Дневник 20" и SOFIX, беше позицията с най-висок оборот - над половин милион лева, като заедно с това и акциите й поскъпнаха с близо 4 на сто. Не толкова добре се представи Централна кооперативна банка, която изгуби точно 4% от пазарната си оценка и така книжата й паднаха до 1.20 лв.

Брокери обясниха, че малко по-високите обеми на търговия в последните дни са предизвикани от разпродажби на международните пазари, които са се пренесли и у нас. Димитър Георгиев, брокер в "Елана трейдинг", коментира, че разпродажбите са довели до понижение в цените на акциите, което от своя страна е стимулирало нови покупки, след като за пръв път от месеци насам има сериозно раздвижване на цените. Според Георгиев обаче е въпрос на време да се върнат старите нива от около 500 хил. лв. оборот за една сесия. Вчера общата стойност на сделките от търговия на БФБ беше 3.35 млн. лв., от които 1.84 млн. лв. бяха от извънрегулирания пазар.

При спадовете на борсата допреди няколко месеца фондовете за имоти бяха сред най-засегнатите от разпродажбите на чуждите инвеститори. След като от тях излезе по-голямата част от чуждестранните капитали оборотите им на търговия чувствително се свиха. Вчера с най-голяма стойност бяха сделките при "Фонд за недвижими имоти България", но и там ставаше въпрос за оборот под 8 хил. лв. Фондът изгуби 2% от пазарната си стойност. Ръст отбелязаха само "Интеркапитал пропърти дивелопмънт" с 1.06% и "Булленд инвестмънтс", което поскъпна с близо 30 на сто при едва 40 лв. оборот за цялата сесия.

Печеливши:

през миналата година от януари до април са били 447 млн. Преките инвес­тиции покриват 56,5 % от дефицита по текущата сметка за първите чети­ри месеца спрямо 69,3 % за същия период на 2008 г. Износът ни пада през първите четири месеца с 30,4 % до 3,495 милиарда евро, а вносът се свива още по-бързо - с 32,6 % до 5,021 млрд. евро. Търговското салдо за януари-април е отрица­телно, в размер на 1,603 млрд. евро.

В края на май в бюрата по труда са останали не­заети общо 8107 работни места, с 1055 места по-мал­ко от април, съобщават от агенцията. Най-много са обявените места в преработващата промишленост - 3772, в тър­говията - 2363, в селското стопанство -1655, в хотелиерството и ресторантьорството -1540, и в строителс­твото - 1220, уточняват от AЗ. От агенцията отбеляз­ват още, че въпреки сви­тия пазар в условия на кри­за заявените места в ре­алната икономика са с над 250 повече от тези през май 2008 г. Обявените мес­та по програми за заетост са 2464. Броят на новорегистрираните в бюрата по труда обаче намалява. То­ва е в резултат на сезон­ното оживление, особено в крайморските региони.

Главната инспекция по труда е мястото, къ­дето всеки, който смя­та, че има нарушения на трудовите му права, може да сигнализира за това, отбеляза Наталия Кирова, главен юрисконсулт в ГИТ. Тя беше категорична, че сигналът, постъпил при тях, остава тайна за ра­ботодателя и работни­кът няма да пострада за това, че е потърсил пра­вата си. Това обаче не трябва да става на го­рещия телефон, а в пис­мо от работника до ин­спекцията, лично под­писано от него и във времето, докато е все още на това работно място, обясни Кирова.

Последните данни на инспекцията сочат, че както и досега в строителството и ту­ризма се правят най-големите нарушения на трудовото право. Тази година започнахме специална програма именно в тези сектори за намаляване на на­рушенията, добави Ки­рова. „Обикновено се наблюдава една тен­денция за незаконосъ­образно наемане за работа на сезонни ра­ботници в сферата на туризма и това опреде­лено се оформя като проблем. Тези правоот­ношения са много крат­ки - до 2-3 месеца - кол­кото трае един турис­тически сезон. В този случай хората чакат все до последния мо­мент да им бъде пла­тено и да си уредят не­щата, защото все пак е за кратко и едва след това ни сезират - кога­то свърши туристичес­кият сезон и вече е късно ние да реагира­ме", посочи Кирова.
Снимка на две колони - Собствениците на заведения са сред най-честите нарушители на трудовото законодателство, като в кафенетата масово работят непълнолетни сервитьорки и бармани


18.06.2009 г., с. 5
Два магазина открива „Меркатор Груп" до края на годината
Над 159 млн. евро пла­нира да инвестира „Меркатор Груп" в развитието на съществуващите и но­вите си пазари до края на 2009 г. У нас компанията цели достигането на паза­рен дял от 3 % до края на 2012 г, съобщи Йордан Терзийски, управител на „Меркатор България". Сло­венската верига навлиза самостоятелно на българ­ския пазар. „Меркатор" от­чита икономическите усло­вия в страната и ще пред­ложи на клиентите си ба­лансиран асортимент, на­сочен към широк кръг пот­ребители, отговори Тер­зийски на въпрос на „Зе­мя". До края на 2009 г. сме решени да отворим два хипермаркета в Стара Загора и Варна, каза още той. През следващите две години планираме да открием още седем магази­на в по-големите градове в България, за които в мо­мента преговаряме, доба­ви Терзийски. Успоредно с предлага­нето на стоки с гарантирано качество и уникален подход към клиентите компанията ще отвори но­ви възможности и пред българските производите­ли. Основна политика на „Меркатор" е да дава шанс на местните произ­водители не само да реа­лизират продукцията си на българския пазар, но и на пазарите, на които групата присъства в ре­гиона. За първото триме­сечие на 2009 г. словенс­ката компания е инвести­рала над 21 млн. евро за

развитие на своите чуж­дестранни пазари. „Мер­катор" е най-голямата компания за търговия на дребно в Словения с па­зарен дял от 36 %. Група­та изгражда основно търговски центрове в столи­ците и големите регионал­ни градове, използвайки най-високия потенциал по отношение на брой жите­ли и покупателна способ­ност. Към момента компа­нията има над 1400 мага­зина и почти 22 000 слу­жители в страните, в ко­ито присъства. Присъст­вието на „Меркатор" включва хипермаркети, супермаркети, Cash & Carry, квартални и други специализирани търговс­ки обекти.

Ръководителят на ловно-рибарския съюз определи като „пълна подигравка" вчерашното решение на специалната ведомствена ко­мисия, създадена от министъра на земеделието, която реши да даде на СЛРБ за стопанисване 18 язо­вира, категоризирани за любител­ски риболов. Решението на въп­росната комисия дойде часове преди митинга, но не омилостиви риболовците. От страна на Ми­нистерството се изказа заместник-директорът на ИАРА д-р Милчо Милчев, според който риболов­ците досега не са получили вод­ните обекти, тъй като документи­те им не са били изрядни. Мил­чев бързо слезе от трибуната, след като бе освиркан бурно от про­тестиращите. Участници в протеста алармираха за нередности от стра­на на ИАРА и според тях Агенция­та е в основата на безогледното бракониерство в последните го­дини, довело до масово обезрибяване на родните водоеми.