18 юни 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

- В началото на юни съю­зът на преводачите навърши 35 години. Как посрещате то­зи юбилей?

- Искахме да го посрещ­нем като празник, защото съ­юзът от основаването си през 1974 година направи изклю­чително много за развитието на преводното дело и подго­товката на професионални преводачи. Знаете, че в Бъл­гария преводът има много древни традиции, още от вре­мето на светите братя Кирил и Методий. Първата книжов­ност в България започва всъщност с преводи. Но през последните години в съвре­менното ни общество сякаш няма достатъчно разбиране за значимостта на добрия пре­вод и признание на високия професионализъм. Не се раз­бира и ролята на творческо-професионалната организация в това отношение. Реклами­рат се и се лансират какви ли не дилетанти, които са далеч от високите стандарти, уста­новени от нашия съюз. Праз­никът не се състоя заради бед­ственото положение, в което се намираме. Въпреки че съ­юзът ни е идеален пример за творческа организация, чия­то дейност е в полза на об­ществото,'и е регистриран в Централния регистър на Ми­нистерството на правосъдие­то, което предполага да бъде подкрепян от държавата, той не само не е подкрепян, но преди няколко години претър­пя много сериозни удари от държавните и общинските ин­ституции. Благодарение имен­но на тях сега сме буквално на улицата. Току-що получих поредното писмо от собстве­ничките на старата къща, в която се настанихме преди 6 години, след като областният управител на София Росен Владимиров ни изгони от дър­жавните помещения, за да бъ­дат те продадени на частни лица. Договорът ни със собс­твениците е изтекъл и вече от една година непрекъснато ни предупреждават да напуснем. Последното предупреждение съдържа и заплаха, че ще се обърнат към разпоредбите на българското гражданско пра­во. Въпреки че плащаме ре­довно немалък наем и че при ремонта на старата къща вло­жихме много средства за не­ща, които остават за собстве­ниците. Сега сме изправени пред това бедствено положе­ние и нямаме подходящо по­мещение за дейностите на съ­юза и за нашето списание „Панорама". В старата къща съхраняваме и изключително богата сбирка от речници, ен­циклопедии и различни спра­вочни издания, както и нашия

.архив, който има историчес­ка стойност. Това са около пет хиляди тома, не толкова мно­го като количество, но са уни­кални. Тези справочни посо­бия са национална ценност, за опазването на която също плащаме висок наем ние, ко­ито и бездруго сме без средс­тва. Поне за тях държавата да прояви грижа и да бъде предоставено подходящо по­мещение, и то безвъзмездно. Как е възможно за толкова много политически партии да се намират клубове и цели сгради, без да е ясно за мно­го от тях допринасят ли нещо за обществото?

- На какво се надявате?

- Съюзът на преводачите в България е май единствен от творческите съюзи без свой имот, защото чрез реституция му бяха отнети два имота без обезщетение, а ние бяхме вло­жили маса средства за тяхно­то обновление и поддържане. Това беше нашият клуб на ул. „Солунска" 15 и един апарта­мент. Други три имота тога­вашният кмет Стефан Софиянски продаде повторно без знанието на ръководството на СПБ. Потърсихме си права­та чрез съда, но досега не сме постигнали правосъдие.

По закон следва областни­ят управител на София да ни предостави държавен имот; за който Министерският съвет, съобразно нашия статут, би могъл да учреди право за без­възмездно ползване. Но това не става. Болно ми е, че инс­титуциите продължават да ос­тават глухи към духовните ор­ганизации. Не разбирам защо не си дават сметка, че имен­но културата извисява и пред­ставя лицето на държавата ни пред света. Само министърът на културата проф. Стефан Данаилов ни подкрепи за ня­кои наши инициативи.

- С какви средства все пак разполагате?

- Това са преди всичко средствата от дейността на Бюрото за преводи и от член­ския внос, който е минима­лен. Почти не остава нищо, след като се изплатят данъ­ците и хонорарите на прево­дачите, извършили преводи-

те. Бюрото на съюза работи с преводачи с висок профе­сионализъм. В същото време в България има над 3000 час­тни агенции и бюра за прево­ди. Те предлагат ниски цени, с които привличат клиенти­те, не водят стриктна отчет­ност и имат възможност да не се регистрират по ДДС. Докато ние само през послед­ните пет годни сме платили над 100 хиляди лева ДДС на държавата. .Всичко това ни поставя в неизгодно положе­ние на пазара на труда. Част­ните агенции и бюра са тър­говски дружества и нямат функциите и задачите, които изпълнява нашият съюз. Те го­нят печалбата и при нас пос­тъпват много оплаквания за недобросъвестно извършени преводи. Затова не преставам да призовавам всички, които искат добри преводи, да се об­ръщат към Бюрото на Съюза на преводачите в България.

- В България много хора знаят езици. Но как се постига магията на превода, то­ва не е достъпно за всеки?

- Нашият съюз обединява професионалисти, които пре­веждат на повече от 50 езика. Преводачите, които замина­ха на работа в Брюксел, са от нашите редици. Първите, които създадоха нашия съюз, бяха изявени личности, сред тях имаше и писатели, и пое­ти, които бяха свързали име­то си и с изкуството на пре­вода. Наред с художествения

превод, в съюза бяха обхва­нати всички аспекти на пре­водната дейност - от научно-техническите и устните пре­води до теоретичните пробле­ми, и сега сме организирани в 6 секции. За магия можем да говорим при художестве­ния превод. Тя се постига трудно, с много работа, със задълбочено вникване в ав­торския текст, едва ли не до влизане в кожата на автора. И не всеки, който знае чужд език, може да бъде преводач. Необходими са и други качес­тва, особено за „високото из­куство", каквото по думите на Корней Чуковски е художес­твеният превод, а неговият връх е поетическият превод. За другите видове превод не­щата са по-различни, но и там е нужно високо майсторство.

- Вие сте дългогодишен преводач, какво напоследък ви донесе в личен план удов­летворение, над какво рабо­тите?

- Обществената дейност, с която се занимавам през пос­ледните години, не ми оста­вя много време за любима­та ми работа - превода. По­ради необходимостта да пи­ша непрекъснато админист­ративни документи, отказах

много предложения за пре­води и дадох шанс на други колеги. Преведох няколко по-малки неща от украинс­ки език, но голямото ми удовлетворение е от работа­та над превода на „Борис Пастернак" - една изключи­телна книга и смятам, че в момента тя е сред най-стой­ностните преводни издания на българския книжен пазар. Младият руски поет, писател, публицист и кинокритик Дмитрий Биков, представяй­ки живота на Нобеловия ла­уреат, е създал забележител­на, твърде сложна творба. За нея е получил две награди -на „Большая книга" и на „Русский бестселер". Това е своеобразна енциклопедия на руския духовен живот и широка картина на епохата на Пастернак. Работата над превода беше изключително трудна и обемна. Работихме заедно с колегата Христо Попов, който е добър пре­водач и на поезия. В книга­та обаче оставихме поезия­та на Борис Пастернак на руски език. Така се получи и една антология на поетични­те творби на този голям рус­ки поет. Въпреки всички „мъки преводачески" работа­та беше извънредно интерес­на и това ми донесе истинс­ко удовлетворение.

- Като преводач нямате ли понякога чувството, че вашият интелектуален труд остава малко в сянката на

писателите?

- Като председател на СПБ представям преводаческата гилдия в Консултативния съ­вет за защита на интелекту­алната собственост при ми­нистъра на културата и там се старая да поставям наши­те проблеми. Оставям наст­рана факта, че нашият труд се заплаща обидно ниско. Но много често се накърняват ав­торските права на преводачи­те. Майсторски направени преводи на прочути произве­дения от световната литера­тура се издават пиратски или с фалшиво име. В интернет се появяват преводи, без да се пита преводачът. А нашите вестници, когато рекламират преводни издания, почти ни­кога не споменават името на преводача. Сякаш преводът е станал с магическа пръчка, а не е резултат от големи твор­чески усилия, често надвиша­ващи дори авторовите.

- Има ли интерес към про­фесията преводач?

- В момента една от прио­ритетните ни задачи в съюза е вниманието към младите хо­ра, за да осигурим приемст­веност. Радваме се, че идват млади преводачи с любов към това нелеко изкуство. Има много талантливи сред тях и ние искаме да ги приобща­ваме. За съжаление поради това бедствено състояние, в което се намира съюзът, не можем да използваме таки­ва форми на обучение както по-рано, когато имахме Ка­бинет на младия преводач, през който преминаха пове­чето от добрите преводачи, действащи сега активно във всички области на обществе­ния ни живот. Липсва ни ба­за за това. А с нашата библи­отека, съхраняваща и ценни справочни пособия, и теоре­тични разработки, както и с богатия потенциал от високопрофесионални теоретици и практици бихме могли да оформим за младите хора един научно-информационен център за специализация в превода. Наскоро проблясна такава възможност съюзът да бъде настанен в сграда от фонда на Министерството на образованието и науката, но се оказа, че към същата сгра­да е проявен апетит от правосъдните институции, които непрекъснато искат от нас да им осигуряваме добре подгот­вени професионално прево­дачи, но не желаят да ни съ­действат нито за тяхната ква­лификация, нито за норма­тивното уреждане на статута на т.нар. заклети преводачи, нито за достойното заплаща­не на този труд.

Интервюто взе Иванка ХЛЕБАРОВА


18.06.2009 г., с. 20
Подписваме за „Набуко" през юли
Междуправителствено споразу­мение за газопровода „Набуко" ще бъде подписано през юли, заяви турският министър на енергетиката и природните ре­сурси Танер Йълдъз, цитиран от ИПАР-ТАСС. Той уточни, че следващият месец е най-късни­ят срок за подписването на спо­разумението.

По тръбопровода ще се прена­сят 30 млрд. куб. м газ годиш­но. През Турция ще премина­ват над 1500 км, което е 3-4 пъти повече от дължината на тръбопровода през България, Румъния, Унгария, Австрия взе­ти заедно.

След бизнесмена Росен Маринов прокуратурата повдигна обвинение и срещу бившия зам.-министър на вътрешните работи Раиф Мустафа по аферата с подкупа.

Това стана на разпит вчера в Столичната следствена служба. След като в продъл­жение на час и половина Мустафа дава обяснения, магистратите му повдигнаха обвинение за посредничест­во и обещаване на подкуп. След това го пуснаха на сво­бода срещу гаранция от 10 000 лева. Ако съдът признае бившия зам.-министър за ви­новен, го заплашват до 10 години затвор и глоба от 15 бона. Ролята на Мустафа в аферата лъсна ден след ка­то ДАНС и прокуратурата за­държаха при спецакция уп­равителя на фирма "Автоинженеринг" Росен Маринов за предлагане на подкуп в размер на 100 бона. Рушветът бил предназначен за шефа на Агенцията по рибарство и аквакултури Марин Димит­ров, където фирмата канди­датствала по сделка с ма­шини. В хода на разследва­нето станало ясно, че Муста­фа е посредничил на Мари­нов - графологичните експертизи показали, че бившият зам.-министър написал на визитната си картичка сума­та, която бизнесменът пред­лагал . След което дал листчето на шефа на агенцията. Самият Мустафа подаде оставката си в събота сутрин­та - ден и половина след ак­цията.


18.06.2009 г., с.6
Продават вилата на фараона Гаич
ИВА ДИМИТРОВА

Частен съдия - изпъл­нител обяви на търг по­ловината от вилата на фараона Миролюб Гаич в Каварна.

Миналата година бе изтъргувана идеална част от луксозния имот, като парите отидоха за изпла­щане на дълговете от пи­рамидите "Югоагент Доб­рич" и "Югоагент експорт-импорт". Заради промяна в закона, начал­ната тръжна цена на имо­та е 328 500 лева, т.е. 75% от оценката на една вто­ра от вилата. Офертите ще бъдат отворени на 17 юли.

Лятната къща на се­мейство Гаич се намира на 300 метра от морския бряг на Каварна. Имотът включва терен от 4 400 квадратни метра площ, двуетажна масивна сгра­да, гараж, портиерна, те­нис корт и спомагателни сгради.

Гаич получи наказание 4 години „лишаване от свобода" от Окръжния съд в Добрич за измама на седмина вложители в неговия инвестиционен фонд „Югоагент- вложение". Съпругата му Жив­ка Гаич има условна едно­годишна присъда за присвояване на 42 хил. лв. от дружеството „Юго­агент тур". Сръбският бизнесмен започна да развива дейност у нас от началото на 90-те години и за кратко закупи обекти в цялата страна. Той бе­ше арестуван в края на 1995 г.


18.06.2009 г., с.7
„Струма" и „Тракия" не са конкуренти
Никога не съм заявя­вал, че строителството на „Струма" ще бъде замра­зено за сметка на АМ „Тракия".

Така министърът на тран­спорта Петър Мутафчиев отвърна на атаките на об­ластните организации на ГЕРБ в Перник, Кюстендил и Благоевград, че парите за "Струма" се насочват към непрозрачни процеду­ри по отчуждаване и про­ектиране по "Тракия", а Югозападният район е иг­нориран. За Участък 1 (Долна Диканя-Дупница) и участък 4 (Кресна-Кулата) след като отчуждителните проце­дури прик­лючат, до края на 2009 г. може да се стартират търговете за избор на изпълнител за строителство, заявява ми­нистърът. Участък 2 (Дупница-Благоевград) ще има проектна готовност до края на 2010 г., а изгражда­нето му трябва да започне през 2011 г. Заради слож­ността на трасето и мно­гобройните тунели строи­телството на Участък 3 (Благоевград-Кресна) е планирано за следващия период на Оперативна програма "Транспорт" след 2013 г. За участъци 1,2 и 4 са необходими общо 250 млн. евро при предвари­телно планирани 600 млн. за цялата магистрала. Включването на доизграждането на участъците от Тракия" в програмата е мярка, с която се цели освободените :- 350 млн. евро да бъдат усво­ени преди края ;- на програмния период, обяс­нява Мутафчиев.

Открита инспекция на ма­гистрала "Люлин", а не ря­зане на ленти ще се прове­де днес на аутобана.

Това заявиха от пресцентъ­ра на Национална агенция "Пътна инфраструктура". До скоро за днес бе планирано прерязване на лентата на първите 5 км от трасето, въп­реки че те още не са готови и дори от самата пътна агенция признават, че реално трасето не може да влезе в експлоа­тация преди края на юли. Мотиватор за подранената про­цедура обаче бе посещение­то на еврокомисаря по регио­налното развитие Данута Хюбнер, пред която трябваше да се разиграе сцената. Посе­щението на Хюбнер обаче пропадна заради избора й за евродепутат. Така тържестве­ността на събитието бе прини­зена отново и днес на трасето вицеперемиерът Меглена Плугчиева, министър Петър Мутафчиев и други важни особи ще направят само ог­лед на свършената работа.


18.06.2009 г., с.9
100 опасни моста, сред тях и..Цариградско"
100 са опасните мосто­ве в столицата, сред ко­ито и този на бул. "Ца­риградско шосе", който е един от най-натоваре­ните.

В списъка на първите 100 моста в най-лошо състояние са и тези на Четвърти километър и на бул. "Брюксел", мостът на „Черковна", на "Драган Цанков", на бул. "Христо­фор Колумб", каза зам.-кметът по транспорта на столицата Александър Цветков.

През тази година в Со­фия ще бъдат ремонти­рани 34 моста. Направена е инспекция на 250 моста в града. До момента саремонтирани 12 моста, по 6 се работи, а до края на годината трябва да бъ­дат ремонтирани общо 35 съоръжения. За тази дей­ност през тази година са отпуснати 8,5 млн. лв. от общината и се кандидатс­тва за 3 млн. лв. от прива­тизационния фонд.

Европейската инвести­ционна банка днес тряб­ва да реши дали ще от­пусне заема за Столична­та община от близо 150 милиона лева. Веднага щом парите бъдат отпус­нати, ще започне строи­телството на 6 естакади в столицата. Те ще се стро­ят на ключови кръстови­ща.

Старата настилка на дъното и стените са би­ли разрушени, а на тяхно място е излята нова бе­тонна плоча и два плас­та хидроизолация. Дъ­ното пък е облицовано с обли речни камъчета. През изминалите 3 годи­ни в столицата са били

възстановени и 15 фон­тана.Патешкото езеро се намира в близост до Езе­рото с лилиите и е едно от емблематичните обекти на Борисовата градина. Това е вторият исторически воден обект в парка след езе­рото Ариана. обясниха от общината. През изми­налите 3 години поетап­но са възстановени 15 фонтани на територията на столицата.


18.06.2009 г., с.14
50% аванта за чужди инвеститори
Държавата им покрива половината от вложението
ТАНЯ ИВАНОВА НИКОЛАЙ НЕЙЧЕВ

За да насърчи чуж­дестранните компании да влагат у нас, дър­жавата да плаща част от инвестицията. Тази идея прокара вчера икономическият ми­нистър Петър Димит­ров.

Според него в някои от страните членки на ЕС това е честа практи­ка. Има страни, които подкрепят част от чуж­дите си инвеститори с до 50% от средствата, които те смятат да вло­жат в страната, обясни Димитров. Това е особе­но важно в ситуация на криза, когато инвеститорите са кът. Според министъра държави, в които са приложени та-

кива идеи, са Германия и Великобритания. За­сега няма политическо

решение държавата да поеме част от чуждест­ранните инвестиции. За­това Димитров помоли медиите да популяризи­рат идеята. Той направи сметка, че за 4 години са привлечени 25 млрд. евро,-което е близо 50 млрд. лв., или брутният вътрешен продукт на България за 1 година.

Тенденция

Междувременно вче­ра стана ясно, че чуж­дестранните инвестиции у нас са били 950 млн. евро през първите четири месеца на годи­ната. Това е тревожно намаление спрямо пре­дишни години - минала­та година, да речем, вложенията на чуждите бизнесмени у нас са би­ли с 1 млрд. евро пове­че. Специално през ап­рил сумата е едва 205 млн. евро. Това е с 3,5 пъти по-малко от данни­те за 2007 г. и е най-нис­кото ниво на априлски инвестиции от 2004 г. насам. Това е много неп­риятно, тъй като външ­ните инвестиции играят огромна роля за разви­тието на икономиката на България. Но от една страна, отливът е прово­киран от глобалната криза, а от друга - от то­ва, че чуждите инвести­тори вече не са така еу­форично настроени към България и нейната ев­тина работна ръка, как­то веднага след прие­мането ни в Евросъюза. Освен това в повечето случаи предварителни­те данни впоследствие се ревизират нагоре след получаване на но­ви данни.
200 МЛН. ОТИВАТ В БИЗНЕС ПАРКОВЕ
Над 200 млн. ле, ще бъдат вложени в изграждането на индустриални зони у нас, стана ясно вчера на представянето на Националната компания "Индустри­ални зони". От тях вече са преведени 100 млн. лв. с решение на правителството. 18 мт. лв. се усвояват по ФАР, а 200 млн. лв. ще дойдат от европрограмата "Регионално развитие”. В момента в процес на изграждане са 7 индустриални зони. Собственост на компанията са вече сво­бодните зони в Свиленград, Видин и Ру­се. Отделно в процес на изграждане са зоните в Пловдив (в базата на "Автоелектрон жа"), Варна-Запад, Карлово и Плевен-Запад. Според програмата на компанията се предвижда броят на зо­ните да се увеличава годишно с 2-3 броя.


18.06.2009 г., с.5
390 школа и забавачници в София не са защитени от мълнии
Екип на "Сега"

От 520 общински училища и детски градини в София 390 или изобщо нямат инсталация за защита от мълнии, или е толкова остаряла и неефективна, че трябва да се смени. Това съобщиха от фирмата "Евро Инженеринг", наета от Столичната община да изследва сградите за защитата им от мълнии.

По време на самите огледи на 18 май пада мълния над детската градина в Горни Лозен, пробива покрива и изгаря почти цялата техника в сградата - компютри и електрическа инсталация. Детското заведение няма застраховка и се налага общината да покрива разноските.

"Специалистите ни се натъкнаха на странни неща по време на огледите. Примерно - прави се ремонт, в сградата се инсталира хубава дограма, сменят се инсталации, поправя се покривът, но майсторите изхвърлят мълниезащитната мрежа, защото им пречи", каза шефът на фирмата Христомир Иванов. На други места пък майсторите, които са правили последните ремонти, просто не са се поинтересували какво има на покрива и са сложили хидрозащитния слой направо върху защитната мрежа, с което са я обезсмислили.

На много места металната мрежа, която служи за отвеждане на тока от мълниите, е поставена така, че при силен дъжд водата я покрива изцяло. Това според експертите е още по-опасно, защото при падане на мълния върху вода се предизвиква експлозия и ако покривът не е здрав, може да бъде пробит. Освен това на много малко места по покривите на софийските учебни заведения има модерна мълниезащита с изпреварващо действие. От няколко години насам тя се поставя на всички нови сгради, защото предпазва не само конкретното здание, а и околното пространство. "Когато детето отива на училище, се счита, че то е вътре още с влизането в двора му. А старите гръмоотводи пазят само сградата", каза Иванов.

2008 г. бе рекордна година за последните 10 години по отношение на мълниите в България. През всеки от месеците май, юни и юли тогава у нас имаше средно по 22 дни с гръмотевични бури.