19 август 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Кредитите за население­то достигат 751,8 млн. лв. благодарение на продукти като сметка „Без ограни­чения", "Жилищен кре­дит" , с който се финансира до 100% имотът и др.

Банката отчита 87% ръст на печалбата след да­нъци спрямо юни 2007 г., или 81,32 млн. лв.

Увеличението на акти­вите й е 51%, до 6,9 млрд. „Райфайзен" стана първи­ят наш трезор с необезпе­чен кредит от Европейска­та инвестиционна банка (общо 50 млн. евро).

С 53% е ръстът на депо­зитите.
.

19.08.2008 г., с. 11-12
Няма богата държава с лоша съдебна система
Спрените еврофондове са само върхът на айсберга. Големите загуби за икономиката ще дойдат от нарасналия политическия риск
ИВО ПРОКОПИЕВ*

В деня, в който Европей­ската комисия разпростра­ни негативния си доклад за България, един германски депутат от Европарламента ме попита: „Знаете, че ос­новният Проблем е в съдеб­ната система, какво прави бизнесът по този въпрос?"

Какво прави бизнесът? Каква е ролята на медиите, неправителствените орга­низации и другите важни участници в дебата за изгра­ждане на модерни институ­ции в държавата?

Бизнесът има интерес от ясни правила и гаранции, че всички ги спазват. В основа­та на пазарната икономика са равният шанс, честното състезание и върховеството на закона.

Гаранциите ги дава съдебната система

В България тя не работи.

В деня след доклада на ЕК дойде поредната илю­страция защо острият му тон по повод реформите в съдебната система е осно­вателен. Софийският град­ски съд наложи запор вър­ху 100% от акциите на „Арома" и упражняването на правата по тях като обезпечителна мярка сре­щу бъдещ съдебен иск.

Последствията от това рещение понесоха над 800 добросъвестни миноритарни акционери от Бълга­рия и Европа, придобили акциитe си на фондовата борса. Те загубиха за нео­пределен период правото си да търгуват с притежа­ваните от тях акции, да по­лучават дивидент и ликви­дационен дял, да гласуват в общото събрание, а това означава грубо посегател­ство върху частната соб­ственост. В конкретния случай молителят е посо­чил, че бъдещият иск ще е срещу юридическото лица „Арома" и в този смисъл е абсурдно съдът да налага запор върху цялата емисия акции, като отнема права­та на миноритарните ак­ционери, които държат около 15% от капитала на дружеството, без да са страна в частния съдебен спор, който се води 7-8 г.

Конфедерацията на ин­дустриалците и работода­телите в България (КРИБ) организира кръгла маса по повод зачестилите случаи на налагане на спорни за­пори като обезпечение по бъдещи искове. Повод бе­ше не само казусът „Аро­ма", но още по-притесни­телният факт, че това е че­твърти пореден случай на неоснователно запориране на банкови сметки, имуще­ство и акции на големи компании.

Преди това за дълго бяха запорирани сметките на номер едно алкохолен производител в света „ Диаджио", на фармацефтичния гигант „ Астра Зенека" и акциите и активите на друга голяма компания, търгувана на борсата, -„ДЗИ Банк".

Запорирането на сметки на големи български и международни фирми е ин­струмент за натиск, защо­то води до големи смуще­ния в работата им и по съ­щество преследва решава­нето на други търговски спорове и въпроси извън съдебната зала.

В повечето случаи съдът не изисква никаква гаранция,а до конкретен иск най-че­сто не се достига изобщо. По този начин една нор­мална обезпечителна про­цедура, прилагана изкри­вено от съда, се превръща в инструмент на конкурент­ната борба между различ­ните участници на пазара. Още по-опасни са пре­цедентите със запор на ак­ции на публични компа­нии, които започват да се повтарят. Те засягат базо­ви права на всички дребни и институционални инве­ститори, които нямат об­що със спорещите страни.

Фондовата борса е регу­лиран пазар, който по све­та се смята за най-сигур­ния. Инвеститорите купу­ват, защото законът и борсовите правила им га­рантират финансова про­зрачност и правна чисто­та на инструментите, кои­то се търгуват на него. До­верието е в основата на всеки пазар и на всяка фи­нансовата система.

Ако се окаже, че акцио­нери в публични компании не могат да упражнят пра­вото си на собственост за неопределен период от време, проблемът става принципен и институцио­нален. Разрушава се дове­рието в пазара, което пък води до отлив на инвестиции.

Смислените закони и безпристрастните и некорумпирани съдии са един от основните фактори, които формират полити­ческия риск на една дър­жава. За съжаление, ком­плексът от събития - кри­зата в отношенията с ЕС, забавените реформи в съ­дебната система и публич­ния сектор, доведоха до

рязък скок на

политическия риск, с

който инвеститорите

оценяват България

По-високият риск води до по-скъп банков кредит и до по-висок очакван доход от инвестициите. Може да се изчисли, че всеки процен­тен пункт по-скъп капитал означава загуба на милиар­ди евро стойност за фирми­те и домакинствата в Бъл­гария.

Колкото по-рискова е сре­дата за бизнес, толкова по­евтини са производствени­те предприятия, недвижи­мите имоти, земеделската земя и всички други българ­ски активи.

На целия този фон спрени­те еврофондове са само вър­хът на айсберга. Истински големите загуби за българ­ската икономика ще дойдат от нарасналия политически риск и загубеното доверие на по-големи и по-малки ин­веститори.

Действието на тези

неблагоприятни вътрешни

фактори

се подсилва и от негативни­те последици от световната финансова криза и свиване­то на кредитирането, което в последно време започва да се усеща и в България. През последните 10 годи­ни българските фирми из­живяха процес на повиша­ващо се доверие и намаляващ политически риск. Това доведе до устойчиво пови­шаване на тяхното благосъ­стояние. Имотите в Бълга­рия например поскъпнаха средно между три и пет пъ­ти.

В момента всички в България обедняват,защото обществото не е в съ­стояние да мобилизира енер­гия да проведе необходимите реформи (колкото и банално да звучи), основно в съдебна­та система.

Независимостта на съдеб­ната система е едно от без­спорните достижения в бъл­гарския преход.

Нейният смисъл е да осигу­ри безпристрастно и справед­ливо решаване на споровете в обществото. Независимост­та обаче не означава липса на обществен контрол и недо-сегаемост.

Тя не може да противоречи и да нарушава други базови ценности и граждански пра­ва, като правото на собстве­ност например.

Обществото трябва да съ­здаде механизъм за търсене отговорност от недобросъ­вестните, некомпетентните или подкупни представители на съдебната власт, които до­пускат очевидни грешки, малки и големи пропуски или несправедливост.

За съжаление не е реалистично да очакваме този ме­ханизъм да се създаде по за­конов път, защото сегашният политически елит нито има воля и желание, нито необходимото обще­ствено доверие да го напра­ви.

Единственото, което гражданите и. фирмите мо­гат да направят в своя защи­та, е да създадат силна об­ществена нетърпимост към тези вредни практики.

Ролята на медиите и неправителствените органи­зации в този процес е клю­чова.

Много често моралната отговорност, публичността и да се надяваме нетърпи­мостта вътре в професио­налната гилдия,са по-силни от формалните механизми на контрол и възможности­те на един или друг инспек­торат, на един или друг кон­тролен орган.

Може да изглежда леко наивно, но това е единстве­ното възможно проактивно гражданско действие в мо­мента. Алтернативата е от­чаяние, докато чакаме Брюксел да реши проблема и... бедност.

Освен от достъпа до капи­тал, технологии и човешки­те ресурси, устойчивото развитие се определя от ка­чеството на институционал­ната среда.

По-просто казано, няма богата държава в света с не­работеща съдебна система.
.

19.08.2008 г., с. 11
Колко са BG милионерите
Качественият вестник не се плъзга по повърхността, а развива нови­ната в дълбочина (когато я има).

В петък „24 часа" съобщи, че в нов доклад на британската инвестицион­на компания „Астън Лойд" пише, че в България има 200 000 милионери и повечето живеят в София.

Дали е така? Важно е да знаем колко и какви са милионерите у нас, защо­то така ще видим механизмите, по които се развиват българското обще­ство и икономика днес. Иначе само ще цъкаме по улицата: „Я, колко много луксозни мерцедеси!"

Помолихме авторитетни икономи­сти и социолози по косвени данни да изчислят колко са богатите българи.

Вчера публикувахме коментарите на Красимир Катев, Александър Божков, Ремяна Бъчварова от „Маркет линкс", на Мира Янова от МБМД, както и на Петкан Илиев и Тихомир Безлов.

Днес публикуваме мненията на Георги Стоев от „Индъстри Уоч" и на Георги Ангелов от „Отворено обще­ство".

Само може да си представим колко повече семейства биха забогатели, ако имахме по-дълбоки икономически реформи, по-ниски да­нъци и висок икономически растеж. Ако след­ващите 2 правителства са по-реформаторски настроени, спокойно след десетилетие ми­лионерите в България могат да достигнат ми­лион . А милион семейства са над една трета от семействата в България. Заслужава си, нали?

Наистина, апартамените в центъра на София, които струват половин милион евро (и на хар­тия правят собствениците им ми­лионери) вероятно са няколко хиляди. Такива имоти има и в други градове, но с невъоръжено око се вижда, че те едва ли са повече от няколкостотин дори в градове като Пловдив и Варна.

Нова еднофамилна къща се продава за около 250-300 хил. евро в покрайнините на София. Това е далеч от милион лева,

освен това може да се окаже че собственикът дължи на банката половината или повече, т.е. не­тното му богатство е далеч от милиона.

Земеделските земи, дори до­статъчно окрупнени, може да "създадат" не много милионери. В допълнение една част от земи­те, които по принцип се водят "земеделски", нямат реален па­зар, т.е. техните собственици до­ри с хиляди хектари, трудно мо­же да се приемат за милионери.

Важна особеност на "милио­ните", които са в неликвидни ак­тиви, е, че трудно може да ги превърнеш в луксозни стоки, по­треблението на които е отличи­телната черта на милионера, както се приема популярно.

Обядвах с приятелката си в ресторант до администра­тивния съд във Варна, къде­то се отбиват много колеги -адвокати и магистрати. Вле­зе Цветкова със секретар­ката си и още една жена. По­здравихме се, разменихме няколко думи.

Познавам я още когато бях тийнейджър. Със съ­пруга й бяха семейни позна­ти на моите родители.

Преди 7 г. станах юрист и оттогава сме се виждали, но рядко. Участвах в дела, по които тя е била съдия, но не сме били близки, нито съм й бил стажант, както се писа в някои медии.

Откакто брат ми обаче спечели конкурса за адми­нистративен секретар в ад­министративен съд - Варна, нямам нито едно дело там и може да се провери. Отно­шенията ми с Цветкова бяха чисто колегиални. Не съм имал лошо отношение към нея, нито тя към мене. Тя

имаше репутацията на

най-добрия

професионалист по

административно право

във Варна. Не знам дали с баща ми са имали интимни отношения. Четох за това, но не съм го питал, защото ми е неудобно, а и не живея с родителите си от 7-8 г.

Вечерта на 15 юли той ме извика в офиса си с думите: Трябва много спешно да те видя. После още в началото ме попита: Защо разгова­ряш с хора, с които не тряб­ва да разговаряш. В първия момент не разбрах какво има предвид, а той продъл­жи: В ресторанта си говорил с Цветкова. Не трябва пове­че да го правиш.

Бях шокиран, че знае за срещата. В същото време се ядосах, че ми държи сметка и настоях да каже откъде знае за нея." Следят я от ДАНС -отвърна той. Утре ела в офи­са да те срещна с едни хора. Имам големи проблеми и трябва да ми помогнеш."

Естествено, много се притесних: ДАНС, следене, Цветкова

Свързах това и с друго. За последния месец- месец и половина той бе отслабнал с 15 кг. Научих, че баща ми е разпитвал тъста ми за ус­ловията в болница "Току-да". Знам от^ майка ми, че нито спял, нито се хранел.

Чудех се какво се е слу­чило, но тогава той повта­ряше само: Натискат ме, заплашват ме, трябва да ми помогнеш. На другия ден -16-и, отидох в офиса му. Из­лязохме на балкона да го­ворим, защото ми каза, че стаята се подслушвала. Обясни, че до час ще дой­дат хората, и ми поръча да купя бели листа за писане. Когато се върнах, бяха до­шли двама костюмирани.

Те не се легитимираха и затова не знам дали са от ДАНС, както твърдеше баща ми. Със сигурност бя­ха държавни служители.

Още в началото единият каза: Баща ти е обяснил за какво става въпрос. Знаеш, че ако си тръгнеш, ще те сринем. Попитах вие кои сте, на което те отвър­наха: Ти знаеш. Сядай на бюрото и ни кажи какви дела имаш в административния съд.

Отговорих, че в този съд нямам дела, откакто в него работи брат ми. Наистина по-предната седмица ме бя­ха ангажирали като кон­султант по едно. Щях да си пускам пълномощно след заплащане на възнаграж­дението. Бях написал жал­бата и уговорил хонорара.

Делото бе с голям мате­риален интерес и за мен то­ва бе добра възможност да получа добро възнаграж­дение, имам 2 деца и реших да участвам. То не бе раз­пределено на Цветкова. Делото бе първото ми в ад­министративния съд, ма­кар че не бях встъпил офи­циално. Даже не бях пла­тил още таксата.

Разказах им за това дело. Там казусът е следният. Клиентът ми е спечелил на търг имот, обявен за пу­блична продан, но Аген­цията за държавни взема­ния с едно абсурдно реше­ние отменя действията на публичния изпълнител. И ние обжалвахме.

Сядай да пишеш сигнал

срещу Цветкова, ние ще

ти диктуваме,

нареди единият. Опитах да обясня, че клиентите са от Добрич и никога не съм ги виждал. Работех с посред­ник от финансова къща, чиито клиенти бяха те.

Въпреки това те почнаха да ми диктуват. Забележе­те, че това става на 16 юли, един ден преди задържане­то й, а разработката им си­гурно е отпреди месец-два.

Попитаха ме какъв е хонорарът, отвърнах: 66 хил. Добре, пиши, че са искани 60 хил., от които половина­та е трябвало да ги дадеш на Цветкова чрез баща ти. Баща ми очевидно бе мно­го притеснен, разхождаше се нервно и постоянно сва­ляше и слагаше очилата си. Ясно бе, че положението е комплицирано. Трябва­ше да взема решение. От едната страна, моята чест и достойнство, защото

това, което ме караха

да пиша, бяха

откровени лъжи

От другата - 60-годишният ми баща. Ако не напишеш сигнала, заявиха те, го за­държаме за 24 ч, караме го в София, пък после ти го оправяй. Това бе първото нещо в живота ми, за което баща ми ме молеше. В край­на сметка реших да напиша сигнала, който ми продик­туваха. После ми наредиха да се прибирам вкъщи и да не излизам никъде. Преду­предиха ме, че телефонът ми се подслушва.

Бях ядосан на баща ми, че нищо не ми е казал досега. После от него разбрах, че той също е бил принуден да напише подобен сигнал. На­тискът срещу него е про­дължил месец и половина. Всеки ден му звънели. Води­ли го на вечери, убеждавали го да свърши тази работа.

Само че той не знае нищо за заведени дела, за техни номера и т.н. и единственият начин да стане работата е да забъркат сина му. По какъв начин са го изнудили да ме вкара в тази история за мене е загадка. Четох, че имал да­нъчни задължения и му обе­щали да бъдат погасени, ако свидетелства срещу Цвет­кова. Може и да е вярно, мо­же и да не е. С баща ми в последните години не под­държаме близки отноше­ния. Той ми се обади на 16 юли вечерта и ми каза, че ще дойде да ме вземе сутринта на 17-и. Взехме и единия от двамата т. нар. оперативни.

Той ми каза да осигуря по­средника, който ме бе анга­жирал за делото. Трябваше да му кажа, че той също е разследван, за да го принуд­ят да свидетелства. Обясних на посредника каква е рабо­тата. Човекът, естествено, се изплаши и явно е напра­вил каквото са искали.

Наредиха ми да отида в полицията. Там щели да ме чакат 2 прокурорки от Со­фия и пред тях трябваше да повторя това, което написах в сигнала.

Прокурорките

въобще не знаеха

за какво става въпрос

Гледаха като гръмнати, яв­но не са били в течение на нещата.

Повторих и пред тях напи­саното в сигнала. Бяха ме инструктирали да наблегна, че Цветкова ме е изнудвала чрез баща ми да й дам под­куп.

Никой не ми каза, че съ­щия ден ще се предават па­ри. В такива случаи, ако наи­стина има предаване на па­ри, те карат човека, който ще ги предава, да ги осигури. В случая са дали държавни пари, което е прецедент.

Държаха ме в РДВР до 16 ч, баща ми го закараха някъ­де. По-късно по радиото чух за задържането на Цветко­ва. 2-3 дни след това се оба­дили на баща ми да отидем в София. В градска прокуратура ни казаха, че ще има разпит пред съдия. Там бяха прокурорките и зам. град­ският прокурор Роман Ва­силев.

Разказах им това, което разказвам и на вас. Заявих им, че разпит пред съдия ня­ма да има. Ако държаха да дам показания, щях да кажа истината. Прокурорите онемяха, докато им разказ­вах. Стана ми ясно, че не зна­ят въобще какво се е случи­ло. Василев само каза: Тръг­вайте си, няма да има разпит.

Според мене нещата са се развили така: Имало е ня­каква разработка срещу Цветкова.

Подслушвали са телефо­ни, разбрали са, че има ня­какви отношения между ба­ща ми и Цветкова и са се възползвали от ситуацията.

Това са фактите, това е истината. Всички други пу­бликации са манипулация. Мисля, че истината ще се установи по делото. Колко­то и да не се нрави на опреде­лени хора тя е само една.
Снимка на три колони - Полицаи водят съдия Анелия Цветкова.
.

19.08.2008 г., с. 15
Основният свидетел Стефан Стефанов:
Диктуват на сина ми лъжи, объркал е дори годините ми
СЛАВИ АНГЕЛОВ

"Синът ми най-вероятно е взел пари, за да твърди тези неща. В цялата история има не повече от 20% истина -коментира вчера бащата на Георги - Стефан Стефанов, неговия разказ пред в. "24 часа". - Всичко друго са глу­пости и свободни съчине­ния.

Мен никой не ме е изнуд­вал да давам лъжливи пока­зания. Нито пък него. По ни­какъв начин не съм го прити­скал. Това са лъжи. Просто тримата адвокати на съдия Цветкова в момента обикал­ят цяла България и се чудят какво да измислят, какво да направят, за да й спасят имиджа.

Единственото вярно в историята, която Георги ви е разказал, е, че съм бил на успокоителни в този мо­мент. Всичко друго са съчи­нения. Той дори годините ми е сбъркал, не съм на 60, а на 56. Този разказ със сигур­ност му е бил продиктуван. Навремето пред хората от ДАНС той каза, че е с баща си и винаги ще бъде зад гър­ба на баща си.

Сега обаче, откакто из­бухна този скандал, негова­та работа като адвокат пре­съхна и той се мъчи да си запази хляба.

Аз съм подписал деклара­ция пред ДАНС да не раз­гласявам подробности по случая, но ще ви кажа само едно. Синът ми е прав, че на делото срещу Цветкова ще се разбере истината.

Вземането на пари е до­казано, включително и с нейни думи. Нищо не е на-гласено и не е станало на­сила. Нейната корупция ще бъде доказана на 110 процента. Но фактите ги знаем само аз и още сигур­но 4-5 души. Синът ми е много далеч от тези неща и затова говори глупости."


19.08.2008 г., с. 26
576 души осъдени на ангария в София
113 родители са наказани с пробация за неплатени издръжки
В тоя пек 576 души ра­ботят безвъзмездно в София за благото на обществото. Те са осъ­дени да изкупят с труд все­възможни прегрешения -хулиганство, дребни краж­би, безразсъдно шофиране след няколко стограмки алкохол или отказ да пла­щат издръжки за децата си. Отделно 212 мъже и же­ни са наказани с поправите­лен труд - те ходят на по­стоянната си работа в част­ни и държавни фирми, но вземат по-ниски заплати. Удържат им между 10 и 25 на сто от брутните възна­граждения по решение на съда. Според закона

минималният срок за поправителен труд е 3 месеца,а максималният - 2 г. Удър­жаните пари се внасят по сметка на Министерството на правосъдието и оттам отиват в държавния бю­джет.

Поправителният труд е една от 6-те мерки, които се прилагат при присъда пробация. Това е сравни­телно ново наказание - въ­ведено е с промяна в НК през 2005 г. Пробацията е изпитание, при което не си лишен от свобода, но тър­пиш доста ограничения, включително и на свобод­но придвижване. Откак се прилага, само в София са го опитали 3192 души. Около 80% от пробациите са за пиянско шофиране

В момента 1392 души - бъл­гари и чужденци, сред тях и непълнолетни - са под кон­трола на службата по про­бация в столицата, която се намира на ул. "Развигор". На всички по закон се на­лагат 2 задължителни мер­ки. Първата е регистрация по настоящ адрес - осъде­ният отива лично и се под­писва пред пробационен служител всеки ден между 8 ч и 17 ч. Явяването може и да се разреди, след като из­тече 1/4 от срока на проба­цията. Ако той е 6 месеца, пробационен съвет може да промени режима на по­сещенията най-рано след 2 месеца. Така, вместо да се подписва всеки ден, осъденият ще го прави веднъж седмично. При гаф се връ­ща ежедневното отмятане. Втората задължителна мярка е среща с пробацио­нен служител поне веднъж месечно. За всеки осъден се прави програма какво да прави като наказан. Тя за­виси от престъплението, което е извършил, негова­та личност, образование, здравословно състояние и др. Допускат се и срещи по желание на осъдения за съ­вети или помощ. Случва се осъдените да ходят в пробационните служби с адво­кати. Те обаче вече не мо­гат да присъстват на сре­щите и да влияят с нещо.

Останалите мерки при пробацията са: включване в програми за обществено въздействие, ограничения в свободното придвижва­не, поправителният и без­възмездният труд, който е безплатен. За осъдените на поправителен труд ос­вен орязаните заплати има и друга последица - време­то, през което са работили,не се зачита за трудов стаж

Ако някой загуби работата си и не си намери друга, по­правителният труд може да се замени с безвъзмезден. Обратното обаче не може да стане. В София безра­ботните на пробация са малцина и затова такива замени се правят рядко. Но се случва работодателите да прекратят трудов дого­вор на служител, като раз­берат, че е осъден на по­правителен труд. Правят го, въпреки че авторите­тът на фирмата им няма да пострада.

Времето за другия вид труд - безвъзмездния, е от 100 до 320 часа годишно. Работи се поне една, но не повече от 3 г. Това значи, че никой не може да бъде осъ­ден на повече от 960 часа ангария.

Най-често наказаните метат улици или се грижат за зелените площи, чистят

в градския транспорт, в зоопарка или са общи ра­ботници по строежи. Ня­кои помагат в домове за си­раци или за стари хора.

"Пробацията не е никак лесно наказание. То има много предимства - осъде­ният поддържа контакт с близките, не е отделен от децата си, продължава да работи, включително и по професията си. Освен да работи, той трябва да спаз­ва и другите си задълже­ния, иначе наказанието мо­же да се замени със за­твор", каза Елена Чичева, шеф на областното звено "Изпълнение на наказа­нията" в София. Устно и писмено предупреждение предшестват лишаването от свобода, което може да е ефективно или условно.

Досега за 29 души пробацията е заменяна със затвор с решение на съда по пред­ложение на пробационния съвет.

В момента в София на 27 души е наложена забрана да посещават публични ме­ста - стадиони, ресторанти, хазартни зали и др., или да напускат домовете си.

Други 177 осъдени са включени в курсове за ква­лификация, организирани съвместно с министерства­та на образованието и со­циалната политика, или в програми за обществено въздействие. Последният курс за осъдени бил за кух­ненски работници. Нови групи курсисти ще има през втората половина на септември.

Програмите за въздей­ствие са две - за развитие на личността и на нови уме­ния или за корекция на по­ведението. Може да са гру­пови за 8-12 души или инди­видуални.

От 576-имата осъдени, които в момента работят безвъзмездно, 270 са мъже, 88 - жени, 28 - непълнолет­ни, а 16 - чужденци. Пробационните служби имат ня­колко спогодби с районни­те кметства в София за оси­гуряване на работа. Така правят и службите извън столицата.

Осъдените на безвъзме­зден (безплатен) труд предпочитат да работят в събо­та и неделя или в извънра­ботно време. Така вършат и другата си работа, за да получават заплата. Наско­ро една от групите е чисти­ла двора на столичното 4-о РПУ след ремонт.

113 от осъдените в мо­мента на пробация не са плащали издръжка. Други 148 пък са нарушили грубо обществения ред. Някои крадат от чужди мазета в блока или от магазина, за­щото са наркомани и гле­дат да коснат откраднато­то за поредната доза дрога.

Законът у нас позволява и безвъзмезден труд в по­лза на жертви на престъ­пления. Но засега никой от пострадалите в София не е поискал прегрешилият спрямо него да си изкупи вината с работа - да му по­прави разбита врата, да из­чисти мазето или да напра­ви уборка на градинката пред блока.