19 август 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

При увеличаване на де­карите над 10 за парцел, стойността на земята се качва до 500 лв. и повече. Такива са цените на земи­те в Тервел и Крушари. В Румънска Добруджа це­ните са сравнително по-ниски - 350-400 лева за декар. Земите с най-доб­ро качество в Добру­джанския район вървят по 600-800 лева на декар. Цената на земята у нас зависи най-вече от пред­назначението на парце­лите. На тяхно място се изграждат ветрогенера-тори. В този случай цена­та на земята може да достигне и 3000 лева на декар. Такива парцели трябва да са с квадратна форма -100 метра широ­чина и 100 метра дължи­на. Те трябва да се нами­рат до далекопровод, 20 киловолта, който да има свободни мощности. Пар­целът, на който ще се изг­ражда генераторът, тряб­ва да е далеч от населе­но място и да не влиза в НАТУРА 2000. Земите в близост до път се предла­гат за 15-25 евро за квад­ратен метър.

До момента те бяха в окаяно състояние. Ремонтните ра­боти, които вече започнаха, включват възстановяване на мостове и на туристическата маркировка, поставяне на скари през влажните места, разчистване на маршрута от паднали дървета, чистене и

изграждане на нови отводни­телни канавки, поставяне на информационни табла, за­слони, пейки, маси и чешми. За всичко това частно дружество дава 28 000 ле­ва, а от дирекцията са осигурени 20 200 лева.


19.08.2008 г., с. 2
Банките пак оскъпиха заемите
Лихвите стигнаха нивата от края на 2005 г., твърдят анализатори
Цветелина Соколова
Банките тихомълком са оскъпили през юли жилищните заеми - и в левове, и в евро. При някои от тях вдигането на лихвите е значително - с около половин процент. Част от банките са повишили и таксите за различните услуги. Данните оповести сайтът за финансови анализи "Моите пари".
"Ипотечните заеми поскъпнаха рекордно през юли. 9 от 15-те банки, включени в индекса "Моите пари", са влошили офертите си", коментира финансовият анализатор Иван Стойков. Индексът изчислява осреднената цена на 20-годишен жилищен заем от 50 000 лв. според различните оферти на финансовите институции.

Една от 9-те банки, влошили офертите си, е вдигнала лихвите по левовите си заеми с 0.50 пункта. Други четири трезора също са качили процентите в диапазона 0.30-0.50%. Има и две по-малки банки, които са повишили лихвите с цял 1%. Друг трезор пък е коригирал в посока нагоре таксите за усвояване и управление на кредита, което, пресметнато в проценти, е оскъпило най-изгодните заеми на банката с около 0.30%. Последната от 9-те банки е вдигнала двойно таксата за разглеждане на документи и тя вече е 20 евро. Завишена е и застраховка "Имоти".

"Моите пари" регистрира оскъпяване на ипотечни кредити в левове при ДСК, Райфайзенбанк, Пощенска банка и УниКредит Булбанк. Това са почти всички най-големи банки в България.

Коментарите на банкерите бяха повече от пестеливи. "Не си спомням да сме повишавали лихвите през юли, последните покачвания при нас бяха през април. Освен това не може да се говори като общо правило, защото има най-различни продукти", коментира главният изпълнителен директор на Банка ДСК и председател на Асоциацията на банките в България Виолина Маринова. "Не мога да ви кажа има ли повишение при нас, или няма за юли. Имаме много продукти. Освен това един месец не може да бъде тенденция", заяви шефът на Булбанк Левон Хампарцумян.

Според анализа на "Моите пари" след всички вълни на поскъпвания на заемите през последната година лихвите отново са се качили до нивата от края на 2005 - началото на 2006 г.

Според финансисти основната причина за поскъпванията е задълбочаването на кризата на финансовите пазари, което води до непрекъснато поскъпване на свободния ресурс. За разлика от първата вълна на поскъпвания на заемите в началото на годината сега банките не обявиха публично намеренията си да вдигат лихвите и през лятото. Много трезори продължават да не информират навреме дори клиентите си, когато вдигат лихвите и таксите по заемите им. Така човек внася по-нисък размер на месечната вноска и после се налага да плати наказателна такса за просрочване.

От писмото на коалицията от екосдружения става ясно, че Ковачки е придобил държавни масиви в Рила, оценени 24 пъти по-евтино от реалните пазарни стойности. От горската агенция твърдят, че замяната е съгласно нормите на закона. Бизнесменът Ковачки също подчерта, че сделката е изгодна за държавата.

От писмото на коалицията от екосдружения става ясно, че Ковачки е придобил държавни масиви в Рила, оценени 24 пъти по-евтино от реалните пазарни стойности. В същото време неговите декари в Своге, които предоставил срещу рилските, се оказали по-скъпи, отколкото боровете в Боровец.

Чиновниците от Държавната агенция за горите приели, че придобитите от Ковачки масиви струват не повече от 5 лв. за кв. м, при положение че цената е около 120 лева за кв.м. Еколозите са категорични, че с този подарък горската агенция не е защитила държавните интереси и европейските правилата на пазарната конкуренция.

"През миналата и тази година горските са дали със замени 3000 дка, предназначени за изграждането на ски писти, лифтове и хотели в землището на с. Говедарци и на границата на Национален парк "Рила", уточняват природозащитниците. За същия проект фирмите "Грейд 2004", "Агросим" и "Ел Ем Импекс" - и трите свързани с Ковачки - придобили от Българския туристически съюз съществуващи ски писти в комплекс "Мальовица" и над с. Говедарци.

Още през май т.г. Христо Ковачки призна, че е получил чрез замяна държавна гора от лесничейство "Боровец", но само за 1330.580 дка, и добави, че масивите ще са част от проекта "Искровете-Говедарци-Мальовица". В замяна бизнесменът предостави на държавата 10 198.777 дка от лесничейството в Своге. При сключване на сделката на 30 април шефът на ДАГ Стефан Юруков скри името на частника, но посочи, че горите му са по-скъпи от държавните и че хазната печели от рокадата 82 650.31 лв. Горските твърдяха, че замяната е съгласно нормите на закона. Бизнесменът Ковачки също подчерта, че сделката е изгодна за държавата.
ПРОТИВ ПРАВИЛАТА

Агенцията, оглавявана от бившия ляв депутат Стефан Юруков, е погазила евродирективи, твърди зеленото сдружение. ДАГ е разрешила замените, преди да са направени задължителните ОВОС и оценка за съвместимост на проекта за ски курорт. Еколозите твърдят още, че новите ски писти и лифтове ще нагазят в Национален парк "Рила" и така ще бъде нарушен Законът за защитените територии. Заради съкращаване на обхвата на парк "Рила" Брюксел вече започна наказателна процедура срещу България.


19.08.2008 г., с. 10
Скандал
Дуросторум не случи на съвременни патриции
Сутринта на 21 май 2007 г. багер разкопава археологическия резерват "Дуросторум-Дръстър-Силистра" заради мола на Стефан Райчев.

Силистренската общественост негодува срещу колбасаря Стефан Райчев, който изгражда мол насред археологически резерват
Цветелина Соколова
Силистра е особен град, с особен бизнес климат. Първо, прави впечатление, че градче с около 40 000 жители разполага с два 5-звездни хотела. Второ, големите местни бизнесмени в свободното си време се подвизават и като политици. Има и трето - около имената им все има скандали: Гюнай Сефер, Стефан Райчев, Добромир Гущеров и т. н.

Областният лидер на ДПС Гюнай Сефер, например, беше разследван от прокуратурата за източване на ДДС, но въпреки докладите на данъчните прокурорът Теодор Желев така и не намери достатъчно доказателства, за да го обвини. Сега Сефер прави компания на Ахмед Доган на скъпата яхта в Созопол. Депутатът от левицата Добромир Гущеров пък бе упрекнат в политически натиск върху бившата шефка на данъчните в полза на Сефер.

Най-много в последно време обаче нашумя името на шефа на месокомбината "Меком" Силистра и изявен социалдемократ Стефан Райчев. Известен го направи фактът, че лъсна в доклада на ОЛАФ за злоупотреби по САПАРД, а дни след това, изпадайки в откровение пред "Сега", заяви, че ОЛАФ трябва да си проверява фирмите в други страни от Европа, защото половината от тях били за затваряне.

От няколко години селското стопанство и месопреработката стана твърде тясно за размаха на Райчев и той се ориентира към по-интересни инвестиции:

През 169 г. император Марк Аврелий издига разрасналия се Дуросторум в муниципиум - самоуправляващ се римски град, със своя територия, с принадлежащи към него села и магистратура. По-късно става и столица на провинция Мизия.

Съвременните силистренски патриции също имат размах и искат да оставят името си с нещо запомнящо се. Ето Стефан Райчев и съдружникът му Стефан Иванов искат да направят подлез в близост до новия мол на месопреработвателя, независимо че и двата обекта попадат в границите на археологическия резерват и са в близост до южната стена на средновековната крепост Дръстър, обясняват от Националния институт за паметниците на културата (НИПК). "Райчев този път е вкарал фадроми до южната стена. Този човек нищо не го спира", казват местните хора. Направеният 6-метров изкоп върху територия, която тепърва ще се проучва за археологически находки, наскоро взриви местната общественост, начело с археолози, историци, общинари. Хората пратиха протестни писма до министъра на културата Стефан Данаилов, до комисията по културата и до комисията за борба с корупцията към Народното събрание. Не са писали единствено до НИПК, който трябва да съгласува подобно строителство, защото... не му вярват.

Оказва се, че изкопът за подлеза е незаконен. "Няма разрешение нито от общината, нито от НИПК", обяснява пред "Сега" Жарин Величков от института. Той оглави комисията, която в началото на юли провери ситуацията в Силистра. "Добре, че бяха гражданите да се обадят и да сигнализират за строежа, защото иначе щяха да продължат да си копаят. А изкопът е в непосредствена близост до южната крепостна стена", казва зам.-кметът на Силистра Нели Стоилова. Тя така и не успява да обясни как е възможно някой да започне строителство насред археологически резерват и това да не направи впечатление на нито един държавен или общински орган. Единственото, което е сторено след силния обществен натиск, е, че строежът все пак е спрян, но временно. Ако инвеститорите набавят всички необходими документи, нищо няма да може да ги спре да довършат започнатото.

Между специалистите няма единодушие дали археологическият резерват позволява да се направи невинният на пръв поглед подлез. Според Жарин Величков от НИПК на това място липсва крепостна стена и това позволява изграждането на съоръжението. Още повече че то ще улесни общината по отношение на инфраструктурата. Според него нито с подлеза, нито с мола на Райчев, който вече е почти готов, има някакъв проблем от гледна точка на запазването на паметниците на културата. Проф. Георги Атанасов от Силистренския археологическия музей обаче обяснява, че едва на 7 август е започнал разкопките в сектора на подлеза и те ще продължат около месец. Зам.-кметицата Нели Стоилова пък твърди, че със сигурност ще излязат интересни разкрития. "Никой не може да обясни защо изобщо е необходим този подлез, освен за бъдеща сграда", коментира тя.

Самият Стефан Райчев обясни наскоро, че обектът, срещу който протестира обществеността, не е негов, а просто общината си разширява улица от 6 на 9 метра и категорично се разграничи от новото строителство. "Сега" направи няколко опита да се свърже с него за повече подробности, но той не вдигаше и двата си мобилни телефона.

Сегашните тревоги на силистренци около новите строителни идеи на Райчев са всъщност само епизод от дългогодишна драма на гражданското безсилие. За пръв път напрежението в дунавското градче ескалира преди около 3-4 години, когато се строеше 5-звездният хотел на бизнесмена - "Дръстър". Тогава археолози, например ръководителят на разкопките Румяна Колева и нейният заместник Драгомира Боева, алармираха, че северната крепостна стена на Дръстър е залята с бетон и частично унищожена от строителството на хотела. "Всъщност 10-метрова ивица от стената беше разрушена", казва Боева. На място тогава отива комисия от НИПК. Тя констатира нарушенията и предписва да се спре строителството, докато обектът не се съгласува, но в крайна сметка хотелът е построен.

Още по-тревожно звучат разказите на археолози, че пред хотела на Райчев е зарината средновековната баня на Дръстър. "Имаше решение на НИПК тя да се експонира на нивото на терена, но в крайна сметка беше зарита. Изобщо НИПК проверява ли дали неговите решения се изпълняват или си остават формални документи", коментират археолози. Друг трагичен факт за идните поколения е, че заради изграденото от Стефан Райчев яхтено пристанище на Дунав на практика е закрита северната крепостна стена на Дръстър, която преди се е виждала от реката.

Именно заради купищата проблеми със запазването на археологическото наследство в Силистра местната общественост е внесла сигнал до комисията за борба с корупцията в парламента. Надеждата на хората е депутатите да успеят да потърсят отговорност от директора на НИПК арх. Георги Угринов за всички подобни абсурди както в Силистра, така и в други градове на страната. Хората искат да разберат защо НИПК не успява да спре подобни "безумия".