19 август 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Вече осма година най-ес­тествената гледка в Копиловското поле до Кюстендил са мъже в расо, които носят тухли, бъркат вар и цимент, карат трактор или пръскат овощната градина. Дневната им униформа са прашни вой­нишки обуща, поизбелели от слънцето раса, пристегнати с кожени колани, а върху тях грейка без ръкави. И джиесеми. Няма как без тях, удоб­ство са, обясняват дузината монаси старостилци от Копи­ловци. Които са направили такова модерно стопанство, на което всички се чудят. И се издържат от собствения си труд.

Всички са се преквалифицирали в

земеделски производители

Причината е, че десетима­та не приемат смяната на църковния календар от 1968 г, отказали да получават за­плата от Светия синод или държавата и разчитат на тру­да си.

Дошли в Копиловци от Жабленския манастир „Св. Йоан Предтеча" над Земен . Купу­ват земя и бавно започват градеж на манастирски ком­плекс. Искат да е по-близо до хората и да е насред плодо­родното Кюстендилско поле. Картофите и ябълките, които произвеждат, веднага доби­ват славата на най-вкусните. Един от монасите - Адриан, изкарва продукцията на со­фийския пазар и стоката бър­зо става популярна. „Най-хубавите ябълки са на Римска­та стена, продава ги един мо­нах", често се чува тази кон­статация преди години. А се­га на борсата в столичния квартал .Дружба" всички знаят къде са манастирските картофи и лук.

Ябълковата градина е истинската гордост на старостилците. Тя е потънала в плод, с капково напояване е от собствен водоизточник. Междуредията са почистени като за изложба. Монасите делят земеделското си начи­нание преди и след трактори­те. Защото в началото обра­ботвали всичко на ръка. Ко­гато дошли в Копиловци, от­начало спели в палатка на полето, а после с подръчни средства сглобили една дър­вена барака с нарове, в която вечер, пребити от умора, ля­гали по трима-четирима. Ба­раката и днес съществува, за да си спомнят откъде са тръгнали.

Когато решили да купят техника, съ­брали всички налич­ни пари. Останалото взели от приятели -кредитите тогава били невъзможни за простос­мъртните. Днес мъжете в черно обработват около 1000 дка земя

Освен че продават, част от продукцията си те пращат на болници и сираци. А на по­бедни семейства дават кар­тофите си по 10-20 стотинки. Монасите отглеждат чере­ши, корнишони, лук, сливи, круши и праскови. Имат и ни­ви с царевица и жито. Освен това и рибарник в Трекляно, където отглеждат вкусна пъ­стърва.

„Местните овощари все ни питат защо са ни толкова вкусни ябълките. Пошегувахмесе, че ги поливаме със светена вода и те взеха, че ни повярваха", раз­казва отец Касиян. Невинаги годината се случва да е пло­дородна, но те не се оплак­ват. Преди година извадили и продали 1000 тона картофи. В парника им растат най-вкусните домати и ягоди, а дините и пъпешите им на по­лето са сладки „като едно време". Така обяснява вкуса на продукцията младият мо­нах Партений. В манастира в Жабляно, който също стопа­нисват, гледат крави и овце. така всичко, което слагат на трапезата, е собствено производство. Месо въобще не ядат, а в блажните дни си позволяват пъстърва. Расото им помага да търгуват, защото хората им вярват. Често се случва някой да даде вече закупена стока на отец Адриан, когато е на борсата, и да каже: „Отче, премери да­ли не са ме излъгали". По отношение на цената обаче монасите ком­промиси не правят. Държат едни от най-високите цени, защото зна­ят, че продукцията им е с нео­бходимите качества и достойнства. „Грешно е да не се съобразяваме с това", обяс­нява отец Адриан. Но помощ на никого не отказват, правят го безвъзмездно и без шум. Всичките пари отиват за храма и комплекса около не­го. Земеделието по никакъв начин не нарушава монаше­ските им обети. „Принципът ни е на ръцете труд, на устата молитва", обяснява игуме­нът. Стават в ранни зори - в 5,30, и започ­ват деня с молитви. За­вършват го по същия начин. Нямат телеви­зор, но преса четат. Имат и интернет. Така общуват с вярващи от цял свят.

Да станеш част от това братство не е лесна работа. При тях действат правилата на древните манастири, къ­дето всички начални по­слушници били изпитвани чрез физическа работа.

И този, който проявявал усърдие и трудолюбие, е мо­жел да стане и добър духов­ник.

„Тези хора работят с ня­каква особена енергия страшно много. Един човек от външния свят, както те го наричат, не може да издър­жи колкото тях", обясняват местните хора. Не липсват и такива, които се съмняват „как точно монасите събират толкова пари, че да гледат и стопанство, да имат трактори и камиони, че и манастир да вдигнат".

Мъжете в черно не се съ­рдят на такива приказки и обясняват с блага дума:

„Винаги сме се пазили от нечисти пари

Не искаме те да се вграждат в Божия храм. Защото това би загубило смисъла на делото ни. От­казвали сме дарения, на които не знаем произхо­да".

„Храм не може да се по­строи изведнъж, това е рядко събитие", казва Ка­сиян и посочва за пример Рилския манастир, който са строили 50 години.

Повечето от братята имат по едно или по две висши образования, но на земеде­лие се научили от игумена отец Касиян. Останалото, както казват те, е опит и по­стоянно до образование. Монашеският делник е строг - молитва, работа на полето и предимно растителна храна. На големите празници монасите си по­зволяват и по чаша червено вино, а всеки божи ден на трапезата слагат собстве­норъчно месен хляб от произведено от тях небелено жито.

Живеят в малка пристрой­ка до ябълковата градина, в която освен килиите, има и малък параклис за богослу­жение. Макар монашеските спални да са с окачени тава­ни и ламинат, в тях има мя­сто само за едно легло и бю­ро, потънало в църковнославянска литература. Гордеят се, че са превели житията на светците от богослужебния език на книжовен българ­ски.

Сега в новостроящата се църква „Благовещение" се прави иконостас.

Икони, сканирани върху ленено платно и облепени върху куполите, ще красят новия манастир. „Технологията е съвършено нова, заимствали сме я от съвременните методи, за да запазим и съхраним стено­писите в продължение на го­дини", обяснява йеромонах Касиян. Лененото платно, върху което се сканира из­ображението на светците, се наставя и се лепи върху гипсокартона на 16-метровия купол, вместо да се рису­ва директно върху него. Вър­ху платното се поставя грунд, който пък осигурява защита от ултравиолетови­те лъчи. Процедурата гаран­тира по-голяма трайност и качество на изпълнението.

Манастирът е гордостта на монасите. Специални въздухопроводи ще извеж­дат отвън дима от свещите и ще пазят храма от конденз.

Проектът за манастира е дарение от един от прияте­лите на отец Касиян от свет­ско време. „И аз исках да стана архитект", признава дядо игумен. От 26-метровата камбанария ще се вижда цялото поле отгоре. На въ­проса кога ще свърши гра­дежът на целия комплекс, божият човек отговаря: „Са­мо Той знае". И поглежда с

надежда нагоре.

Далавери за стотици хиляди се въртят от години в Студентския град в София. Кварталът, който с течение на времето се превърна почти в широк център на столицата, отдавна е апетитна хапка за големите инвеститори.

Далавери за стотици хиляди се въртят от години в Студентския град в София. Кварталът, който с течение на времето се превърна почти в широк център на столицата, отдавна е апетитна хапка за големите инвеститори.

Засиленото строителство, приобщаването на зелените площи в терените на новите кооперации и неспазването на законното разстояние от една сграда до друга са само част от далаверите, които се въртят от години в студентския кампус. Ръководството на общежитията на СУ „Св. Климент Охридски" припечелва доста добре от отдаване на стаи в блоковете под наем на частни лица и неучащи се. Освен това в много голяма част от общежитията има заведения, магазини и интернет зали, които ползват общите помещения.

Далавери за стотици хиляди се въртят от години в Студентския град в София. Кварталът, който с течение на времето се превърна почти в широк център на столицата, отдавна е апетитна хапка за големите инвеститори.

Засиленото строителство, приобщаването на зелените площи в терените на новите кооперации и незспазването на законното разстояние от една сграда до друга са само част от далаверите, които се въртят от години в студентския кампус. Ръководството на общежитията на СУ „Св. Климент Охридски" припечелва доста добре от отдаване на стаи в блоковете под наем на частни лица и неучащи се. Освен това в много голяма част от общежитията има заведения, магазини и интернет зали, които ползват общите помещения.

Студенти от СУ разказаха, че в блок 42 освен кафене има кръчма с лятна градина и магазин. Не е ясно какъв наем плащат собствениците на тези заведения за ползването на помещенията, които по план са били предвидени за студентите.

„Ако си направите само една проста сметка, ще видите, че дневно само барчето в блока печели от кафе около 600 лева. Отделно там се продават алкохолни и безалкохолни напитки, бира, закуски вафли и т.н. Собственикът на кафенето сигурно печели около 50 000 лева месечно", обясняват студентите. Сред учащите се от години се говори, че част от печалбите на тези заведения отиват в джоба на ръководството на общежитията. По този начин собствениците си гарантират спокойствие за години напред. Почти никой от учащите се не дръзва да застане с името си, когато разказва за засечените нарушения, които всеки ден се извършват пред очите им от страх, че могат да се лишат от стаите си.

Друга голяма далавера в Студентския град е отдаването на стаи в общежитията на хотелски начала. По време на кандидатстудентската кампания почти няма свободни стаи. Всички са заети предварително от бъдещи висшисти и родителите им. Плаща се по 12 лева за неучащ и 7,40 лева за учащ. През годината по устав в общежитията трябва да има 9 свободни легла за хотелско настаняване. Броят им обаче е в пъти по-голям.

По неофициални данни между 10 и 15 стаи в блок се пазят от домакинките празни по нареждане на ръководството. Това означава, че близо 100 свободни места, които могат да се отстъпват на студенти, се държат „настрана" за отдаване на хотелски начала.

Друга практика е да се плаща наем на домакинката на самия блок или на някой от шефовете, за да се ползва стаята. Това важи както за период от няколко дни, така и за няколко години. Механизъм за освобождаване на стаи е изгонването на обитателите им заради пропуснати срокове.

Студенти разказаха за 2 случая, при които момичета изтървали с 2 дни срока за пренастаняване. Едната студентка била изгонена от стаята є, а другата получила настанително писмо с удължен срок.

„Каква е причината да се постъпи по различен начин в идентични случаи, не ясно, но най-вероятно става дума за пари", коментират учащите.

Студенти, които са настанени редовно в общежитията, са ощетени със средно 20 лева месечно. Причината - в съседство с блока им има строежи, които ползват тока и водата на общежитията. Студенти от блок 42 Б се оплакаха, че за стая с три легла им е била начислена студена вода за май месец за 25 лева на човек. Това означава, че сметката за цялата стая е около 75 лева. За сравнение в ремонтираните общежития на УНСС наем плюс консумативи за същия месец е струвал 22 лева.

- Здравейте, господин Горанов, казвам се Тодор Господинов, репортер в "Монитор". Ще върнете ли парите, които от СБО са взели от момичетата за наем на стаята, преди да ги изгоните?

- Аз как да разбера вие кой сте по телефона?

- Имайте ни малко доверие.

- Ааа, не. Аз на доверие не работя.

- Ще върнете ли парите, които от СБО са взели от момичетата за наем на стаята до 20 август, а после са ги изгонили?

- Представете ми вашите акредитации. Има си ред. Имаме си отдел за връзки с обществеността. Задайте въпросите си и ще ви отговорим.

- Добре, кажете ми само ще върнете ли парите, които от вашето предприятие са взели за нощувки, а хората, платили, са били изгонени?

- Приятен ден ви желая.


19.08.2008 г., с. 2
Не връщат парите на изгонените

Управата на общежитията на СУ не е възстановила сумата, платена за нощувки от студентка, която бе изгонена. В петък шефът на общежитията на СУ "Св. Климент Охридски" Петко Горанов изхвърли на улицата болна студентка. 20-годишната Мария до вчера нямаше достъп до стаята си в блок 42 Б, защото патронът на вратата е сменен.

В стаята є в Студентския град до петък е живяла и сестра є, която завършила в края на юли и затова спи в общежитията на хотелски начала. В петък сутринта тя платила нощувки от 14 до 20 август включително. Освен това получила и настанително писмо до края на месеца, което обаче не платила веднага. Въпреки това обаче управата на общежитията сменила патрона на стаята им и ги остави на улицата. Обяснението: двете сестри са нарушили правилника и затова нямат достъп до стаята.

Вчера сестрата на Мария е била допусната да влезе в стаята в 42 Б, за да събере багажа им. Въпреки че цял уикенд не ползвала стаята по обективни причини, парите, дадени за нощувки, не са є били възстановени.

Временно изпълняваща длъжността домакин на общежитието дала ключ, за да се изнесе багажът на двете сестри срещу подпис, че в 13,32 часа им е осигурен достъп до стаята. След това ключът е бил върнат на домакина пак срещу разписка.


19.08.2008 г., с. 2
80 000 души живеят в 60 блока
В момента по данни на район "Студентски" тук живеят 50 хил. младежи от цялата страна и 30 хил. души с постоянна регистрация. Така е според официалната информация, но реално живеещите постоянно растат.

Преди няколко десетилетия държавата решава да построи върху отчуждени територии общежития, които да обслужват нуждите на нарастващия брой студенти. Изградени са 60 блока, като последните от тях са завършени през 1990 г. Площта на Студентския град е 2400 декара. Хиляда от тях са притежание на Университета за национално и световно стопанство, Националната спортна академия и Техническия университет. Останалите 1400 декара попадат във водовъртежа на реституцията и частния интерес.

Пазарът е голям и това води до бурно развитие на развлекателната индустрия. Дискотеките, баровете и казината граничат със студентските общежития, а доста от тях са изградени като пристройки към тях или в самите общежития.


19.08.2008 г., с. 2
50 млн. лв. хвърлят за ремонт на 11 сгради през 2008 г.
50 милиона лева ще изхарчи държавата за ремонта на 11 общежития през 2008 година. Това предвижда бюджетът на просветното ведомство.

През март министърът на образованието и науката Даниел Вълчев заедно с ректора на Техническия университет проф. Камен Веселинов откри ремонтирания 12-и блок на висшето училище в Студентския град. На санирания блок е направена цялостна външна изолация, сменена е електрическата система и във всяка стая има собствен електромер. Изцяло е обновено обзавеждането и са ремонтирани санитарните възли.

Само 2 месеца по-късно, при откриването на ремонтирания 8 блок от общежитията на Софийския университет, Даниел Вълчев обяви, че до края на годината образователното министерство ще направи и Национален регистър на всички студентски общежития в страната. Главният секретар на министерството Димитър Танев посочи, че чрез Националния регистър на студентските общежития ще излязат наяве свободните места в тях и ще се проследят законнопребиваващите студенти.

Блок 8 е строен през 1972 година и оттогава не е бил ремонтиран. Реконструкцията струва 3 млн. лева. Ремонтът е правен по схемата на публично-частното партньорство, като последните три етажа са отдадени безвъзмездно на фирмата, за срок от пет години.

До месец министърът на образованието и науката Даниел Вълчев ще внесе в Министерския съвет проект за закон срещу реституцията в Студентския град.

Предложението на просветния министър ще включва серия от поправки в различни нормативи, които ще трябва да пресекат всякакви опити за реституция в реални граници на публична държавна собственост, каквито са и имотите на университетите.

"До 20 септември ще подготвим и внесем конкретни препоръки за промяна в текстовете на законите, които засягат реституцията." Това обяви министър Даниел Вълчев по време на годишния си отчет. Според него ще се наложи да се редактират всички закони за собствеността и други нормативи, които имат отношение към реституционния процес.

"Това минава всякакви граници, от УНСС ми се оплакаха, че има внесен иск за двора пред ректората, в Техническия университет и още няколко висши училища също имат подобни проблеми", коментира още Вълчев.

Проверка на "Монитор" показа, че проблеми с реституционни претенции имат Националната спортна академия, Техническият университет в София и Университетът за национално и световно стопанство.

"Исканията за реституция в реални граници в двора на УНСС са един от най-фрапантните примери за дисбаланса между обществени и частни интереси", коментираха вчера експерти, запознати със случая.

От УНСС определят реституирането на частен имот в двора на висшето училище като "разбойническо".

Процедурата е започнала с подаването на молба вх. № 94-И-32/07.02.07 г. от Иванка Георгиева Гергова, с която се иска реституираният є имот да бъде отразен в действащия регулационен и кадастрален план на общия градоустройствен план на град София в местността Студентски град. Юристите на УНСС са категорични, че границите на реституирания имот с проектопланоснимачен №2959 не са съществували към момента на одобряване на кадастралния план.

Поземлената комисия се позовава на кадастрален план от 1939 г., без да отчита извършеното строителство в този район и че парцелът от 1973 г. се намира в двора на УНСС и опира до неговата сграда. Вследствие на това в документа той е определен като "нива" и е възстановен в реални граници. Това е само един от случаите на реституция на прескъпи терени в чертите на Студентския град.