Слуховият статус на семейството не оказва статистически значими различия както в доучилищния период, така и в училищна възраст. Профилите на деца от семейства на чуващи родители и на деца с друг глух член в разширеното семейство. Това е в контраст с често извежданите обобщевия, че децата от глухи семейства имат предимство в социоемоционалното развитие (Попзлатева, 1999, 2010; Marschark, Lang & Albertini 2002 и др). Влиянието на средата, в която се овладява жестовия език предимно в общуване в тясната семейна среда или в по-широко общуване с други глухи лица показва, че в предучилищна възрат имат предимство първите, а в училищна – тези, които овладяват жестов език в комуникация с други глухи деца или възрастни имат по-ограничени рискове за психичното здраве. Децата, които учат да използват жестове само в домашна среда имат статистически доказан по-голям риск за Афективно**, Тревожно***, Первазивно* разстройство. Факторът комуникативен начин, използван в междуличностното общуване в семейството, други глухи приятели и чуващи връстници има също значение за диференцирани различия в статуса на психичното здраве на подгрупите в проучваната извадка. Може да се обобщи, че използването на устна реч статистически значими предимства като защитен фактор във всички комуникативни ситуации за периода на доучиилщната и училищната възраст.
