2 Петя Красимирова Ангелкова

61 спрямо биологичните и социалните условия за поява, поведенческата симптоматика е основен критериите за идентификация на психопатологини синдроми и поставяне на диагноза според международните медицински класификации на психичните разстройства (МКБ-10, DSM-ІV, DSM-V и др.).
Изследването приема, че слуховите увреждания сами по себе си не предопределят появата на повече рискове за психични нарушения. В някои от случаите на вродена глухота се срещат биологични предпоставки за ендогенни психични нарушения в детска възраст, но при по-голямата част водещите причини са променените условия на интеракция на детето и неговата социална среда. В този смисъл следва да бъде интерпретиран съществения потенциал на социалния фактор за превенция, ранна дагностика на емоционалнте и поведенческите проблеми и организиране на адекватни за възрастта терапевтични програми. Изследването проявява двойствената роля на социалната среда– протекционна и рискова за психичните нарушения при увреден слух. Хората с увреден слух се развиват в качествено различни социални ситуации (глухи или чуващи семейства; глухи или чуващи връстници, специални или масови училища, общност и културата на българските глухи хора и тази на чуващите. В тези социални ситуации растящите деца с увреден слух преживяват ежедневно множество психотравмени събития и заедно с това имат потенциал да търсят и изграждат адекватни копинг стратегии. Когнитивният потенциал и ограничения опит в ранна и предучилищна възраст обаче е недостатъчен за самостоятелно справяне с проблемите и вероятно това е причината за силно очертаните в изследването рискове за психичното здраве в предучилищна възраст. Веднъж възникнали психичните нарушения и без специално внимание, много от тях се задълбочават в следващия възрастов период или преминават в друга категория нарушение. Явна е устойчивостта на повишените рискове за дефицит на внимание и хиперактивност
(ДВХА) и Посттравматичното разстройство през целия детско-юношески период. Установената тенденция за спад в интензивността на поведенческата симптоматика с възрастта и факта за препокриване на профилите на психично здраве с тез при чуващите ученици в средна и горна училищна възраст не е успокояваща. Та е по-скоро показател за вътрешния потенциал на учениците с увреден слух да се справят с осъзнавани от тях вече проблеми, но неидентифицирани от специалистите. Подобна е ситуацията и с чуващите ученици. Интернализираните психични нарушения често преминават в екстернализирани поведенчески нарушения, за които родители, педагози и специалисти все още нямат добри обяснения.
В настоящия момент традиционните психодиагностични и психоконсултативни процедури както за детско-юношеска възраст, така и за зряла възраст не са адаптирани в към специфичната комуникативна компетентност на хората с увреден слух и липсват обективни условия за подобряване на терапевтичната практика. Доверително общуване в психотерапевтичните програми трудно се установява при липса на общ език между специалист и пациент. От друга страна, справянето с емоционалните и поведенческите проблеми в детско-юношеска възраст е част от възпитателния процес в семейството и училището.
Вътрешните преживявания на децата и учениците са малко познати на чуващите родители, педагози и училищни психолози, които работят с Г/Сч деца. Ясно се появява нужда от подобряване на техните знания и уменията, чрез които да стимулират полезни за детето и другите взаимодействия в ежедневните ситуации, да изграждат целенасочено социално приемливи форми на детското поведение.
Дисертационното изследване разширява познанието за психичното здраве на деца и възрастни с увреден слух, както по отношения на закономерности спрямо чуващите връстници, така и за специфични вътрешно-груповите различия в тяхната общност. Глухите/ слабочуващите деца и техните семейства се нуждаят не само от диференцирани, но и от строго от индивидуализирани стратегии в консултативно- диагностичната, превантивната и терапевтичната работа през целия детско-юношески период.
Резултатите показват, че психичното здраве е застрашено от най-ранна възраст, но те могат да се ограничат при адекватно моделиране на социалната среда на детското развитие, а също чрез оказване на своевременна и компетентна медицинска и психологическа терапевтична подкрепа..

62

Изтегляне 1.83 Mb.

Сподели с приятели: