3) Обобщенията, изведени от проверката на третата хипотеза, отразяват факта, че популацията на деца и възрастни с увреден слух е разнородна по отношение на защитните и рисковите фактори за психичното здраве. Според влиянието на специфични за глухотата вътрешни и външни фактори се обособяват подгрупи с различен статус на психичното здраве. Психоемоционалното развитие в тези подгрупи е в същедтвено различни отношения към неговите нормативни възрастови задачи и възрастово специфичните психични нарушения при чуващите подрастващи. Това изисква прилагане на диференцирани стратегии, както в превенцията, така и в консултативно диагностичната, възпитателната и терапевтичната дейност. Проучването установява, че степента на слуховия дефицит има съществено влияние в доучилищния период (глухите деца са в по-голям риск), а в училищния – различията между глухи и слабочуващи силно намаляват.
