2 Петя Красимирова Ангелкова
) Обобщенията по четвъртата работна хипотеза
Изтегляне 1.83 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ustna-rech-pri-deca-s-uvreden-sluh, dokumentite.com-syvremenni-predizvikatelstva-v-obuchenieto-i-rehabilitaciqta-pri-decata-s-uvreden-sluh, Документооборот. Движение на документите – работни процеси,, Регистрация на документите
| 4) Обобщенията по четвъртата работна хипотеза са, че възрастните с увреден слух имат повече рискове за психични нарушения, в сравнение с чуващите. Изслеването установява тенденцията за изграждане на успешни стратегии за справяне с психотравмиращите стресови ситуации и подобряване на психичното здраве в зряла възраст. Възрастовата динамика на психичното здраве обаче се оказва неравномерна, с периоди на устойчива социална адаптация и с критични периоди с условия за поява на емоционални и поведенчески проблеми. Ранната следучилищна възраст (21-32 г.) и периода от 57 до 65 годишна възраст се оказват по-критични за психичното здраве. Симптоматиката на тревожност и депресивност е по-силно изразена. Подобни данни са цитирани в изследването на Попзлатева (2010) и др. Вероятно с решаването на проблемите със собствено семейство и поради трудова ангажираност в периода от 33-годишна възраст до 56 годишна възраст действат адекватни защититни механизми и се развиват умения за справяне с психотравмените ситуации. Психичното здраве на глухите възрастни хора, по принцип е неглижирано от специалистите - психолози и психиатри. Една от основните причини е, че че устният език на по-голямата част не стига равнище, което може да се използва за свободно общуване в диагностичното интервю или терапевтичните програми. Специалистите по психично здраве обаче следва да поемат предизвикателството за прилагане на алтернативни терапевтични стратегии, които да осигурят своевременна идентификация на проблемите и адекватна терапевтична подкрепа. Посочените аргументи потвърждават първоначално издигнатите научни хипотези, което разширява познанието за психичното здраве на глухите/слабочуващи деца и възрастни, както по отношения на общите и различните характеристики спрямо чуващите връстници, така и за вътрештогруповите различия в тяхната общност. В широк възрастов диапазон се установяват не само различни, но и идентични емоционално-поведенчески проблеми. Възрастовите микропериоди, които са критични за появата на психични нарушения не произтичат пряко от глухотата и езиковите проблеми. Действието на специфични за глухотата фактори поставя въпроса за сериозните вътрешногрупови различия в популацията, които изискват диференциран подход в терапевтичните дейности, в който се прлагат както традиционни, така и алтернативни терапевтични методи. Резултатите позволяват да се заяви нуждата от качествено различни стратегии към психичното здраве на децата и учениците с увреден слух. В традиционната практика вниманието на специалистите, семейството и училището от момента на поставяне на диагнозата „глухота‖, е едностранчиво фокусирано върху подобряването на слуховите и езиковите компетентности. Това продължава почти през целия период на детско-юношеското развитие. Социо-емоционалните потребности, умения и нарушения остават неидентифицирани като специални образователни потребности, които могат да бъдат 60 посрещнати чрез възпитателните дейности в семейството и училището, както и в психо-консултативната и психотерапевтична работа. Резултатите показват, че рисковете за психичното здраве се появяват много рано в детството и са специфични за всяка възраст. Известно е, че проблемите в ранното детство са източник на психичните нарушения в по-късните възрастови етапи. Психопатологичната симптоматика се фиксира и задълбочава, но при своевременна диагностика и терапевтична намеса може да бъде предотвратена или ограничена. Дисертоционното изследване аргументира, че устният език във всички ситуации има позитивни корелации с по-добър статус на психичното здраве. В съвременните условия скриниг изследванията на слуха позволяват ранна идентификация на увреждането, а кохлеарната имплантация и дигиталните слухови апарати осигуряват добри възможности за достъп до устната реч още в първите години на детството и неговото естествено овладяване. Много глухи деца не успяват обаче в ученето на устния език и те се нуждаят от по-добри условия за подобряване на своите компетентнотит в жестов език. Така, паралелно с организираната слухово-речева рехабилитация и развитието на говорно-езикови комуникативни умение, глухите/слабочуващи деца и ученици имат специална потребност от своевременна медицинска, психологическа, педагогическа и социална помощ, насочена към своевременна диагностика, превенция и терапия на психичното здраве. Това изисква ранна идентификация на проблемите с психичното здраве във всеки възрастов етап, овладяване на източниците на тези проблеми в семейството , междуличностно общуване с връстниците, вътрешни знания и мисли, емоционални преживявания, динамично индивидуално планиране на терапевтичните дейнос Изтегляне 1.83 Mb. Сподели с приятели:
|