2 Петя Красимирова Ангелкова
инстументариум за емпирични данни
Изтегляне 1.83 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ustna-rech-pri-deca-s-uvreden-sluh, dokumentite.com-syvremenni-predizvikatelstva-v-obuchenieto-i-rehabilitaciqta-pri-decata-s-uvreden-sluh, Документооборот. Движение на документите – работни процеси,, Регистрация на документите
- Навигация на страницата:
- 1.2.3. Съвременни
| инстументариум за емпирични данни Текстът обсъжда проблемите, свързани с провеждане на количествен изкледвания с репрезантативни извадки от глухи и слабочуващи лица, както и използването на стандартизиран за дадената културна общност стандартизирани психологически инструменти с изведени нормативни оценки. Във връзка с този проблем в края на ХХ в. се полагат сериозни усилия за адаптиране на разработените структурирани оценъчни въпросници за чуващата популация и да бъдат уеднаквени, както условията за събиране на данни, така и критериите, по които се извършва анализа и оценяването. Във връзка с този проблем в края на ХХ в. се полагат сериозни усилия за адаптиране на разработени структурирани оценъчни скали за чуващата популация и да бъдат уеднаквени, както условията за събиране на данни, така и критериите, по които се извършва анализа. В тази насока сериозно постижение е опитът за прилагане на Батерията на Акенбах за емпирична оценка на поведението (Аchenbach, 1997), която е изградена на съвременна теоретична основа и е добре стандартизирана за измерване на детско-юношеската симптоматиката на психични нарушения в общата популация.Попзлатева (2010, с. 57-58) цитира редица сравнителни изследвания на глухи и чуващи извадки деца и юноши, проведени с този психологически инструмент, който включва възможност за прилагане на един или няколко от включените в него оценъчни въпросници. Van Eldik (1994) прилага Поведенческия въпросник за родители (CBCL) на 41 глухи момчета в Дания на възраст от 6 до 11 години, които посещават специално училище. Установява се, че 12% от тях имат проблеми с психичното здраве, което не е съществено различно от ситуацията при чуващите връстници. Furstenberg and Doyal (1994) прилагат Форма на учителските доклади (TRF) при 63 младежи с увреден слух на възраст от 11 и 21 г., обучавани в различни образователни среди – специално и масово училище. Те също установяват, че относителният дял не е по-висок от чуващата популация. От родителски доклади (CBCL) на 84 глухи деца на възраст от 2 г. до 18 години, от специални училища, Vostanis et al. (1997) обобщава съществено различни резултати. Емоционални и поведенчески проблеми се срещат при 40% в гранична или клинична степен. Проверява се също влиянието на компетентността в жестов език и се установява, че липсва статистически значимо влияние. MacKay & Trehub (1993) и Musselman, MacKay et al. (1996) в САЩ адаптират Самооценъчния доклад за младежи (YSR) с Американски знаков език и осигуряват семантична достъпност за глухи младежи, които ползват жестов език и имат по-ограничени четивни компетентности. Изследователите измерват надеждност, сравнима с тази на оригиналната форма на YSR. Резултатите показват, че емоционалните и поведенческите трудности са много повече при глухите (51%), в сравнение с контролната група от чуващи (29%). В ново изследване в Дания Van Eldik (2001) прилага Самооценъчната скала за младежи (YSR) на Achenbach в сравнително изследване с 11-18-годишни чуващи и слухово увредени младежи, без допълнителни увреждания. Извадката е представителна и включва 370 нечуващи младежи. Резултатите показват значимо по-голям брой и по-често повтарящи се психологични проблеми при младежите със слухови проблеми, както вътрешни емоционални (интернализирани), така и външни поведенчески (екстернализирани) проблеми. Резултатите показват, че 39% от младежите и 34% от девойките са на гранично или клинично равнище. Около 40% от са интернализиран тип проблеми. Поведенческите разстройства имат лек превес при момчетата - 30%, в сравнение с момичетата - 26%. Влиянието на степента на слуховия дефицит също е проверена и се установява по-висока честота на поведенческите нарушения при глухите - завишени показателите за агресия, в сравнение със слабочуващите.. Подобряването на психологическия инструментариум за клинични и изследователски цели с глухи пациенти намира израз и в опитите за стандартизация на и утвърдени в клиничната практика скали за депресия. Попзлатева (2010) цитира подобни опити и проведени изследвания с Депресивната скала на 12 Beck (BDI), която е адаптирана и стандартизирана за глухи младежи и възрастни от Leigh и др. (1989), Проведеното проучване с въпросника установява, че сред глухите младежи има повече случаи на лека депресия, в сравнение с чуващите им връстници. Marcus (1991) прилага преводен вариант с американския жестов език на Депресивната скала на Beck (BDI-R) и установява, че 29% от глухите попадат в умерена, а 35% в тежка степен на депресия. Не се извеждат значими различия между средните величини, получени по оригиналния BDI, ревизирания BDI-R и скалата на Hamilton за депресия, което е показател за надеждност и валидност. Подобряването на инструментариумът за емпирична оценка на психичните разстройства в популацията на хората с увреден слух е сериозна крачка напред за обективната преценка на психичното здраве и организиране на индивидуалин терапевтични стратегии. Заедно с това обаче горепосочените примери показват, че изследователската стратегия на сравнителните изследвания на глухи и чуващи извадки и стремежът за глобални обобщения за присъщи на нечуващата популация синдроми или рискове не е ползотворна. Резултатите са противоречиви, а това означава, че липсата или нарушения слух не е единствен и вероятно не е водещ рисков фактор за психичното здраве в популацията. Параграф 1.2.3. Съвременни Изтегляне 1.83 Mb. Сподели с приятели:
|