20 септември 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Според оценката на Баятович "този план ще бъде осъществен, ако подготвителните работи продължат със сегашните темпове".

През август на среща на сръбския президент Борис Тадич с българския премиер Бойко Борисов между двете страни бе обсъдена възможността газопроводът „Южен поток“ да пресича българската граница при Дупница, свързвайки се със сръбския град Ниш. Руската „Газпром“ обаче изрази резервите си към това трасе, тъй като то удължава и оскъпява осъществяването на проекта.

Баятович съобщи още, че технико-икономическата обосновка на строителството на сръбския участък от "Южен поток" ще бъде подготвена съвместно с руските партньори до края на ноември, при това по негово мнение строителството на газопровода няма да застраши договореностите на „Газпром“ с Украйна в газовата сфера. Киев се опита да разубеди „Газпром“ в плановете за газопровода, предлагайки активите на газовата й компания „Нафтогаз“ да влязат в смесено дружество с руската компания и да се увеличи транзитът на газ към Европа през нейна територия.

Инвестициите в изграждането на сръбския участък от тръбопровода се оценяват най-малко на 700 милиона евро. За да се диверсифицират маршрутите на експортни доставки на природен газ, „Газпром“ планира строителството на газопровода през акваторията на Черно море към страните от Южна и Централна Европа.

Предвижда се морският участък на съоръжението да мине по дъното на Черно море от компресорната станция „Береговая“ на руското крайбрежие до крайбрежието на България. Неговата обща дължина ще е около 900 километра, максималната дълбочина – над 2 километра. Капацитетът на морския участък от „Южен поток“ ще е 63 милиарда кубични метра годишно. За реализацията на сухопътната част от проекта бяха подписани междуправителствени споразумения с България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения, Хърватска и Австрия.

В рамките на около месец това е третата поредна проверка на обекта. Предишните две бяха направени изненадващо от министър-председателя Бойко Борисов, който установи, че изпълнителят на магистралата– турският консорциум „Мапа Дженгиз“, изостава сериозно от заложения график. Премиерът тогава обеща, че на всеки 20 дни ще инспектира изграждането на „Люлин“. Според думите на ресорния министър Росен Плевнелиев вчера пред БТВ вина за това носят мениджърите на фирмата изпълнител „Мапа Дженгиз“.

По план основната част от строителните дейности по 19-километровия аутобан трябва да приключат в края на годината, а окончателно магистралата да бъде готова през май догодина. Изграждането на обекта се финансира по програма ИСПА, като преди няколко месеца изпълнителят и правителството се договориха първоначалната цена от 138 млн. евро да бъде увеличена на 185 млн. евро.


20.09.2010 г., с.7
"Белла България" откри детска площадка в София
Третата от шестте за 2010 г. новоизградени детски площадки по проекта на хранителния холдинг "Белла България" "Повече сигурни места за щастливи игри" бе открита 8 градинката до 22-ро СОУ 8 София. Лентата прерязаха изпълнителният директор на компанията Елза Маркова и кметът на община Триадица Евтим Евтимов. Детската площадка е изградена в пълно съответствие с европейските и националните стандарти за безопасност по авторски проект.


20.09.2010 г., с.11
Бумът на ВЕИ заприлича на бума на хотелите
Банките започнаха настоятелно да се интересуват как се харчат парите, отпуснати за проектите
Стела Ненкова

Банките, кредитирали проекти за изграждане на мощности от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), са започнали настоятелно да изискват отчет как се изразходват отпуснатите от тях средства. Фирмите – изпълнители на подобни проекти, пък се оказват изненадани, но не е ясно от какво точно – дали от това, че са очаквали да изхарчат безконтролно една тлъста сума пари, която е отпусната по силата на националния приоритет за преференциално изграждане на екоенергийни източници, дали защото проектите не вървят според предварителния план-график, или просто защото ги проверяват, а те не са очаквали.

Поначало е известно, че тези начинания са сред най-скъпите в енергетиката. Заради това и бе решено на национално ниво цената на електроенергията, изкупувана от тях, да бъде значително по-висока, отколкото примерно от ТЕЦ „Марица-изток 2“. Равнището на тези цени бе обосновано първо с факта, че към 2020 година 16 на сто от общата енергия, произведена в България, трябва да е от такива източници, и второ – инвестициите на тези, които сега са рискували да вложат пари тук, все пак да могат да се върнат в определен срок и съоръженията да носят печалба на собственика си.

Неслучайно както размерът на екоенергията в общата, така и преференциалните цени, са част от общата европейска политика в тази област. В изпълнение на нейните разпоредби естествено голяма част, ако не и всички инвеститори, разчитаха на кредити.

Размерът на кредита, който отпуска Европейската банка за възстановяване и развитие, е до 2 милиона евро, а Европейската инвестиционна банка – до 2,5 милиона евро. По принцип в бранша тези пари се смятат за недостатъчни.

Въпреки това обаче бизнесмените едва ли са разчитали на банкови кредити без отчет на дейността. Още повече че самото кандидатстване за подобно начинание включва и бизнес план, в който е описано със срокове кога какви пари са необходими и за какво точно. Без подобен план едва ли която и да е банка би отпуснала парите.

Натрапва се сравнението със ситуацията с хотелиери и инвеститори в туризма. Преди година-две нашето Черноморие до самия бряг се оказа свръхзастроено с малки и големи хотели – някои луксозни, други – не толкова. Крайният резултат обаче се оказа препродажбата на част от хотелите, тъй като собствениците им явно зле си бяха направили бизнесплана. В тази ситуация банките поеха инициативата, тъй като трябваше да си върнат вложените пари.

Сега в аналогична ситуация се оказват всякакви фирми, вложили средства във възобновяеми източници, които обаче все още не произвеждат ток и не връщат пари. Дали отново не е ред на банките да вземат нещата в свои ръце и да намерят нови собственици, които са в състояние да довършат започнатото?

- Ваше Превъзходителство, Казахстан е ротационен председател на ОССЕ. Какви основни задачи поставяте за времето на мандата? Какви са най-важните събития в периода на председателството на Казахстан?

- Важна задача на нашето председателство е укрепването на ОССЕ, да повишим, доколкото е възможно, нейната ефективност и способността й да реагира адекватно на предизвикателствата. През тази година отбелязваме 35-ата годишнина от подписването на Заключителния акт от Хелзинки, 65-ата годишнина от края на Втората световна война, 20 години на Парижката харта за Нова Европа, 20 години от Копенхагенския документ.

Важно събитие през тази година ще стане провеждането на Срещата на върха на ОССЕ в столицата на Казахстан - Астана. Президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев определи провеждането на Срещата на върха за главен приоритет на казахстанското председателство. След като на 17 юли т.г. по време на неформалната среща на министрите на външните работи на страните - членки на ОССЕ, в Алмати бе постигнат консенсус за необходимостта на организирането до края на т. г. на срещата на държавни глави и правителствени ръководители. Съветът на министрите на страните - членки на организацията, единодушно прие решение за провеждането в Астана на 1-2 декември 2010 г. на Срещата на върха на ОССЕ. Очаква се тази среща да определи стратегически насоки и „пътна карта” за развитието на ОССЕ.

- Г-н Избастин, неотдавна Казахстан отбеляза 15-ата годишнина от приемането на Конституцията на страната. Какви възможности дава Основният закон за икономическото ви развитие?

- Приетата през 1995 г. конституция даде мощен тласък за провеждането на реформите в Казахстан. За кратко време ние успяхме да постигнем много добри резултати в икономиката. Казахстан първа от държавите от ОНД проведе данъчна и пенсионна реформа, които нямат аналогия в постсъветското пространство. В националната ни икономика бяха привлечени повече от 100 млрд. щатски долара преки чуждестранни инвестиции.

Само за първите седем години от новия ХХI век бе удвоен обемът на БВП, двойно се увеличи произвежданата промишлена продукция и 1,5 пъти – селскостопанската продукция. При това за 15 години БВП на глава от населението се увеличи от 700 щ.д. до 8000 щ.д., т.е. 11 пъти. В сравнение с 1996 г., нивото на доходите на населението се увеличи 14 пъти. Дори в условията на световната криза, положителната динамика на казахстанската икономика се запазва. През първите шест месеца на т. г. ние увеличихме обема на БВП с 8%.

През тази година казахстанците пристъпиха към изпълнението на новия десетгодишен Стратегически план до 2020 г. и програмата за ускорено индустриално-иновационно развитие. В резултат на нейната реализация само през 2010 г. се въвеждат в ескплоатация повече от 140 нови конкурентоспособни промишлени предприятия. Това са повече от 5,5 млн. щатски долара инвестиции и повече от 20 хиляди нови работни места.

Като цяло, както отбеляза в своето обръщение към народа на Казахстан президентът Назарбаев, ние ще направим технологична модернизация на казахстанската икономика, като подготвим икономиката за следкризисно развитие и се стремим към устойчив икономически ръст, развивайки инфраструктурата и производството. Активно ще инвестираме в повишаване конкурентоспособността на човешкия капитал.

- Казахстан влезе в Митнически съюз заедно с Русия и Беларус. Какви са целите на това споразумение и има ли вече конкретни резултати?

- Създаването на Митнически съюз между Казахстан, Русия и Беларус е инструмент за задълбочаване на икономическата интеграция между държавите. Съюзът трябва да осигури благоприятни условия за привличане на взаимни инвестиции и създаване на съвместни производства.

Митническият съюз започна да се реализира от 1 януари 2010 г. с приложението на единни търговски мерки към стоки от трети страни – това са Единна митническа тарифа и Единна система за немитническо регулиране. От 6 юли т.г. влезе в сила Митническият кодекс и започна да функционира единна митническа територия.

Съюзът може да стане водещо световно интеграционно обединение, ще допринася за ръста на търговския обмен, повишаването на конкурентоспособността на продукцията на световните пазари, а също ще открие нови възможности за инвестиции.

Общият икономически ефект от създаването на Митническия съюз се оценява на повече от 400 млрд. щатски долара. Бе сложено начало за формирането на общия пазар, населението на който наброява близо 170 млн. души, или близо 60% от населението на ОНД. На територията на съюза се произвежда повече от 85% БВП от цялото постсъветско пространство. Общият обем на БВП на трите държави надхвърля 2 трлн. щатски долара и се очаква, че неговият ръст ще достигне към 2015 г. 15-18%.

- Не пречи ли Митническият съюз за кандидатурата на Казахстан в Световната търговска организация?

- За Казахстан бе и остава като външнополитически приоритет интегрирането на страната в световната икономика чрез приемането ни в СТО.

Заедно с това практическото действие на Митническия съюз между Казахстан, Русия и Беларус, разбира се, се отразява върху преговорите по приемането в СТО.

На този етап страните решиха, че е най-добре едновременното им приемане в СТО при съгласувани условия. За тази цел бе сформиран преговорен екип, който в момента анализира ангажиментите на страните.

- По мнението на президента Нурсултан Назарбаев, в ЕС много се говори за проекта на газопровода "Набуко", но на практика нищо не се прави. Разполагате ли Вие с информация, водят ли се проучвания или преговори с казахстански компании за осигуряване на природен газ за "Набуко"? Какво количество може да осигури Вашата страна?

- За Казахстан главен проблем за участието в проекта "Набуко" остава фактът, че свободните запаси от газ са ограничени, тъй като в момента в Казахстан се реализират ред големи проекти в газовия отрасъл, за които се изискват огромни количества газ, а също че е необходимо да се построи тръбопровод (проектът за Транскаспийски газопровод) през Каспийско море, чийто правен статут още не е определен. Без реализацията на този проект Казахстан няма да може да транспортира газ за "Набуко".

- Възможно ли е да се доставя в България компресиран или втечнен газ? Ако е възможно, как може да се направи това?

- Собственици и производители на втечнен газ в Република Казахстан са предимно чуждестранни компании. Националната компания "НК "КазМунайГаз" АД произвежда незначителни количества втечнен газ, който изцяло се използва за вътрешния пазар. Основният дял от втечнения газ произвежда и изнася от "Тенгизшевройл" ООД предимно за европейския пазар. Доставките на втечнен газ за България би трябвало да се решават на ниво компании.

- Очаква се, че Бургас ще стане входна точка за нефтопровода «Бургас – Александруполис», предвижда се той да доставя и казахстански нефт. Проявявате ли интерес към дяловото участие в проектната компания?

- В момента "НК "КазМунайГаз" АД проучва ред алтернативни проекти, насочени да се заобикалят проливите Босфор и Дарданели, в това число и проекта «Бургас - Александруполис».

За Казахстан тази възможност е актуална, защото се очаква, че обемите на казахстанския нефт, които ще минават през Черно море, ще се увеличат, след като бъде реализиран проектът за разширяване на пропускателната способност на Каспийския тръбопроводен консорциум (проектът предвижда разширяване на КТК от 28,2 млн.т до 67 млн. т годишно).

"НК "КазМунайГаз" АД проявява интерес към такива проекти и не изключва възможността те да се използват като алтернативни варианти за доставки на европейския пазар. Окончателното решение, доколко е целесъобразно да се използват експортните маршрути, ще зависи от икономическите показатели на доставките на нефта по тях, както и от възможността да се запазят качествата на каспийския нефт при транспортирането.

- Господин посланик, какви български компании имат бизнес в Казахстан? Има ли ваши компании, които искат да развиват бизнес в България?

- Към 1 януари 2010 г. в Казахстан са регистрирани 111 съвместни предприятия (от тях 55 действащи) с българско участие. Те са предимно в сферата на търговията на едро и дребно, ремонт на леки коли и мотоциклети, строителство, обработваща промишленост. Сред тях са "Компакт Каз", "Савимекс", "Елит-комерц", "Казтехнопласт", "Каст билдинг конструкцион", "Виктория", "Азиатские линии", "Коктем-гбс", "Евро-азия газ трейдинг", Fesa securities и други.

За периода 1995 г. – 31 март 2010 г. преките инвестиции от България в икономиката на Казахстан са 2,5 млн. щатски долара, възвръщаемостта им е 3 млн. щатски долара.

Най-перспективни направления за двустранното сътрудничество са съвместните предприятия за производство на текстил, лекарства, участие на български компании в строителството на обекти в Астана, съвместни предприятия за преработка на селскостопанска продукция и в областта на леката промишленост.

„Все още са рядкост фирмите, които инвестират в образование, високи технологии, зелено производство, а именно тези инвестиции могат да доведат до високи доходи в дългосрочен план", каза Александров пред агенция „Фокус".

С новия закон България ще става №1 в ЕС по конфискация на необяснимо богатство. Е, може тук-там да посгазим човешки права, или пък: Видял се в акцията прокурор да изкрещи „...защото си престъпник!". Но важното е генералната линия да се отстоява: мор по корупцията!

Ами ако и с тази шампионска брадва-закон не обясним как трупат милиони евро героите на прехода? И ако сечем из корен само тези от опозицията, а нашите скатаваме, колко ли още по-пиперлия закон ще съчиняваме тогаз за пред Брюксел?


20.09.2010 г., с. 20
„Против” или „за” закона срещу необяснимото богатство
Трябва да се намери верният баланс между активната работа и спазването на човешките права". Целта, формулирана от Томас Меркерт, секретар на Венецианската комисия, във връзка с изработването на новото българско законодателство за гражданска конфискация, изглежда близка. Основание дават последните обявени идеи за бъдещия закон.

Анонсираният нов закон за „незаконното богатство" не е нито извънреден, нито прекалено радикален, факт е, той е репресивен, но съдържа и достатъчно, включително нови, гаранции за правата на проверяваните лица. Законът не възприема концепцията за чиста гражданска конфискация, позната ни от Глава трета на отменения ЗСГ и действаща в момента само в законодателството на Ирландия. Според нея имуществото на всеки подлежи на проверка. Тук се предвиждат имотни проверки на онези български граждани, които са извършили посочен в закона правонарушение.

Фундаментът, създаден с приетия през 2005 г. закон ) „Петканов", се запазва, разполагал ли е със законен източник за придобиване на съответното имущество и т.н. Тези факти нямат нищо общо с обстоятелствата, които се доказват в наказателното производство (има ли деяние, което съставлява престъпление, извършено ли е от обвиняемото лице и т.н.). По действащия закон се натрупа трайна съдебна практика, според която не е необходима причинно следствена връзка между изпълнителното деяние на престъплението, за което лицето е осъдено и имуществото, за което се претендира гражданска конфискация.

Има и друго. По действащия закон, ако наказателното преследване приключи с влязла в сила оправдателна присъда, производството за отнемане се прекратява незабавно, обезпечителните мерки се вдигат и гражданско дело за отнемане не се провежда. Дали обществото чрез законодателния орган ще приеме такова развитие, например при влизане в сила на постановената на първа инстанция оправдателна присъда по наказателното дело срещу Маргените, ще покаже времето. По новия закон гражданското дело за отнемане ще се провежда, независимост заемащи държавни длъжности. То ще се провежда при установяване на несъответствие в имуществена декларация налице, заемащо висша държавна длъжност от Сметната палата. /…/ между разходите и законните доходи, съставляваща въпросното несъответствие. По препоръка на Венецианската комисия се предвижда и участието на адвокат още на фазата на проверката.

Реформа на материята на гражданската конфискация е наложителна. Залогът

тук не е дали България ще има едно от най-модерните законодателства по тази проблематика в ЕС, или не. Целите са укрепване на правовата държава, гарантиране на свободната конкуренция и най-вече общественото усещане за повече справедливост в рамките на закона.

Лансиран от Министерството на правосъдието нов закон, който да замени закона „Петканов", буни духовете. Най-вече с предложението имоти да се конфискуват без присъди, ако притежателите им не могат да докажат произхода на средствата. С уговорката, че на отнемане подлежи само разликата между „законно" и „незаконно" имане, ако е на значителна стойност.

Проектът, известен като закон за „незаконното" или „необяснимото" богатство, бе обявен още миналия октомври. Но после бе „замразен" - до одобрението на авторитетната Венецианска комисия към Съвета на Европа. Преди дни членове на комисията бяха у нас за последно „дооглеждане" . Секретарят й Томас Маркерт обяви пред журналисти, че казват „да" на йовия закон. Но предупреди - умната с човешките права министър Маргарита Попова пооткрехна завесата за промените - за запор и конфискация на имоти ще се иска поне обвинение от прокурор. И още - ще се проверява и имуществото на депутати, премиер, министри и др., ако декларациите им в публичния регистър се разминават с действителността. Проверки ще почват и при конфликт на интереси.

Засега всичко е на думи. Но и желязото се кове, докато е горещо. „Труд" дава думата на специалисти.