21 май 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Законопроектите за изменение на закона са внесени от независимия депутат Мария Капон и от народния представител от Коалиция за България Захари Георгиев. Отпускането на шест допълнителни месеца ще има напомнящ ефект за всички, които са били възпрепятствани да потърсят правата си, смята Капон.

По закона притежателите на многогодишни жилищно-спестовни влогове, открити до 31 декември 1990 г. и престояли повече от пет години, които не са потърсили правата си, могат да ги докажат пред местни комисии към общините. Собствениците на лихвочислата да получат левовата им равностойност при поискване, без да доказват основания за това, е друго предложение, което независимият депутат Минчо Христов ще внесе до дни. Според него има пенсионери, които могат да получат 500, 1000 или 2000 лв., които сега са им крайно необходими. Сега действащият закон е една голяма измама и близо 120 хил. души никога няма да получат своите лихвочисла, заяви Христов. В закона са залегнали неизпълними за българските граждани условия, сред които например да не са продавали жилище в последните 30 години, да нямат имущество над 40 хил. лв. и др., допълни още независимият депутат.


21.05.2009 г., с. 5
Лизинговите покупки намаляват драстично
За първото тримесечие на 2009 г. новите лизингови договори са намалели с 61,5 % база, достигайки 336 млн. лв., показват данни на БНБ. Увеличение е отчетено при оперативния лизинг - със 7,87 % на годишна база до 10,4 млн. лв., но той е с едва 3 % дял в общия лизинг. При оперативния лизинг след изплащането на вноските активът остава собственост на лизингодателя и оперативният лизинг още се нарича „договор за наем“.

През първото на 2009 г., спрямо последното тримесечие на 2008-а, намалението на лизинговите договори е с 65 %. Обемът на нов лизинг намалява най-силно при недвижимото имущество - с 86 % до 8,2 млн. лв. за първото тримесечие на 2009 г., и при автомобилите - със 73,2 % до 66,5 млн. лв. за първото тримесечие на 2009 г.

Данните за изменението в обема на финансовия лизинг по сектори на икономиката може да служат за индикатор за развитието на отделните отрасли, коментират експерти. С най-много намалява новият лизинг при хотелите и ресторантите. С 81 % е намалението в сектор „Транспорт, складиране и съобщения“, с 68 % - в строителството, а с 65 % - в сектор „Снабдяване с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода“. Ръст на новия лизинг има само в два сектора - „Хуманно здравеопазване и социални дейности“, където увеличението е двойно - 108 %, и в сектор „Селско, ловно, горско и рибно стопанство“ - с едва 0,65 %.


21.05.2009 г., с. 7
Над 600 обаждания на горещия телефон към Плугчиева за изплащане на проекти по САПАРД
Над 600 обаждания са постъпили на горещия телефон към вицепремиера Меглена Плугчиева за три дни, след като беше обявено, че ще се приемат сигнали за разплащания на коректно изпълнени проекти по предприсъединителните програми САПАРД и ФАР. Най-често гражданите питат кога ще бъдат разплатени коректни проекти по САПАРД. По-малко хора се обаждат за информация за разплащанията по ФАР. Има и сигнали за нередности по проекти, като повечето от тях вече не са анонимни. Гражданите оставят координатите си за обратна връзка, за да получат информация какви мерки са предприети след техния сигнал. Всички постъпили сигнали вече се проверяват и всеки гражданин ще бъде информиран за резултата, съобщава пресцентърът на вицепремиера Меглена Плугчиева

От 14 май на горещия телефон към вицепремиера Меглена Плугчиева 080013999 могат да се подават сигнали и да се търси информация за разплащания на добросъвестни проекти по програмите САПАРД и ФАР. Горещият телефон работи от близо година и е сред мерките, предприети от вицепремиера Меглена Плугчиева за въвеждане на прозрачност и контрол при управлението на средствата от ЕС. Всички обаждания на горещата линия са безплатни.

По настояване на вицепремиера Плугчиева правителството прие постановление, с което се предоставят 100 милиона лева на ДФ „Земеделие“ за разплащане на добросъвестно изпълнените проекти по трите спрени мерки на програма САПАРД. Първите плащания вече са факт.

По инициатива на заместник министър-председателя по управление на европейските фондове правителството осигури средства за проектите, за които ЕК временно замрази плащанията, както и национално финансиране за приключването на важни инфраструктурни проекти, договорени от двете изпълнителни агенции с отнета акредитация.

За първи път сме на евроизбори заедно с гражданите на Европа. Барабар Петко с мъжете ще гласуваме за Европарламент. Бай Ганьо евродепутат или евроизбирател, все едно, как изглежда той сега, един век по-късно, това личи от първата ни еврокампания. Тя вече започна. Всички партии откриха своето ходене сред народа.

Партиите от коалицията и преди всичко БСП започват изборната си борба с отчет, може да се каже, на очебийни успехи. Завършен е един пълен парламентарен мандат, трети в новата ни история, след този на правителствата на Иван Костов и Симеон Кобургготски. Мандат с висок икономически ръст, с повишено жизнено равнище, мандат на партии, които осигуриха приемането на България в ЕС, с относителна социална и политическа стабилност. Опозицията не успя да свали правителството въпреки многократните опити да стори това по парламентарен и извънпарламентарен път. Протестните митинги на учителите бяха силни, но демонстрациите след това на студентите - рехави и неуспешни.

Ето защо сега БСП залага в кампанията си преди всичко на постигнатите успехи. Гласувайте за нас, защото ние знаем и можем - това е основният рефрен на лявата кампания. И добавка, трябва ни още един мандат, за да си довършим работата. Кампания на самодоволството. И с вождистки привкус. Активна енергична кампания с някои агресивни моменти. Нашият опонент е прост, става за борец, а другите ни съперници са се изпокарали - никакви ги няма. Само че дали тези елементи на кампанията са достатъчни. България продължава да е най-бедната страна в Европа, най-крадливата и за това е наказана, лишена от няколкостотин милиона еврофондове. С тежки проблеми в нереформираното здравеопазване, социални грижи и образование. С липса на европейска правосъдна система и очевидна корупция, срастване на политици, бандити и бизнесмени. В целия политически спектър БСП не посочва своя бъдещ правителствен партньор, чака избирателя да го посочи. Но не се определя принципът на бъдещото коалиране. Няма го за пръв път от последните двадесет години социализма - демократичен като проекция или предишен като носталгия в предизборната кампания на социалистическата партия. Ще защитим българските интереси в Европа, заявява лявата партия. От кого, кой ги заплашва?! Вероятно това ще се изясни в хода на кампанията.

Много характерна е политическата линия на другата основна правителствена партия - ДПС. Тя е открито и арогантно агресивна. Само да посмеят да си помислят за нов възродителен процес, заплашва Ахмед Доган. Дупе да им е яко, казва на своите на турски. Кампания, основана на всяване на страх, на обособяване на електората на верска и етническа основа. На откриването на кампанията на ДПС нямаше нито един българин от партийното им ръководство - даже Данчо Цонев отсъстваше. Кампания, която връща български граждани мохамедани, граждани на обединена Европа, с две-три десетилетия назад сега, когато преименуването и неговите тежки последици са отдавна преодолени, когато има български турци депутати и министри, когато те имат всички европейски права и свободи, когато основният въпрос за тях е работа и заплащане, бит и образование по европейски. Такава старовремска и злостна кампания никой не е очаквал. И то от Ахмед Доган, който се възприемаше за образован европейски политик. ДПС ще го има още 50-100 години, се провиква г-н Доган. И тогава ли още ще стои на спомените за възродителния процес, това тежко нещастие, което повторва в други условия и с по-различни методи процеси, описани от знаменития роман на Антон Дончев и великолепния филм на Людмил Стайков. Обществото вижда един друг, различен Доган, явно променен след тъжните събития в неговия сарай. Разбира се, че това поведение е в отговор на агресивната кампания на „Атака“ и ГЕРБ спрямо ДПС, но това не е най-добрият начин за отговор. С балкански средства и методи се опитваме да решим един европейски и световен проблем. Защото и в други страни съществуват аналогични язви както на Балканите, така и вън от тях. Но в условията на обединена Европа те би трябвало да се решават по пътя на интеграцията, а тя означава сливане, взаимно проникване, взаимно обогатяване, диалог и сътрудничество.

Основна партия в тези избори е ГЕРБ. Тя претендира да бъде управляваща, доминираща партия в следващия кабинет. Би трябвало нейната програма да бъде силно алтернативна, градивна, да показва нови хоризонти и нови проекти за модернизиране и развитие, за европеизиране на страната. Вместо това и от ГЕРБ се показват мускули и гърди, предлага се гладиаторски стил на единоборство на водачите - средновековен рицарски дуел. Кой в каквото е по-силен. А Бойко дори с един крак бяга към победата, излъчвайки медийно гарниран мазохистичен провинциализъм - ето, вижте ме, колко съм държелив на болка. Но запомнете - самодоволството отблъсква хората. Това е изпитана истина и тя няма да отмине нито Бойко, нито Станишев. Скромна и тиха е кампанията на НДСВ. Тази партия, изглежда, не шуми, за да стане колкото се може по-незабелязано нейното слизане от политическата сцена. За това пък новопоявилата се нова сила на Яне Янев само за няколко месеца с шумни скандали и ярки разкрития се опитва, и то успешно, да се наложи сред политическия елит, кандидатстващ за българския парламент. Нищо ново няма и в поведението на „Атака“. Тя обаче е може би единствената партия, която има някаква идея за Европа - не на Турция в ЕС.

Най-характерното в сегашния изборен многобой е, че липсват дебати, липсват програми, известни на обществото, а не обсъждани в тесни партийни състави, липсват проекти каква да стане България след пет години в новите условия на европейско сътрудничество. Два са основните въпроси на тези желани дебати - евроинтеграцията и изходът от развиващата се и в България световна криза.

Сега, когато се избират българските евродепутати за нов петгодишен период, трябва да се анализира двугодишният период на евроинтеграция - какви еврофондове България ползва, какво усвои и какво не успя, какво беше замразено и по какви причини, какво предстои да се усвои и в какви области. Този отчет трябва да се даде от министъра на финансите, от всеки кандидат за Европарламента. И не само това. Трябва да се дебатира проблемът за модернизацията на България. Например в Евросъюза се дава предимство на политиката на регионите, там местните органи на власт са силни, техните доходи от данъци и такси остават при тях, те разполагат със сериозни средства за модернизация на региона, а у нас средствата се централизират в държавния бюджет и след това се разпределят по региони. Ще има ли промяна в тази политика, ще се европеизира ли тя? Ще достигнем ли Европа в социализирането на обществената собственост, там тя достига до 40 %, а у нас в резултат на приватизацията тя спадна до 20 %, което лиши местните органи, а и държавните от средства за социална политика и модернизация на инфраструктурата. Кога, ако не по време на евроизбори, тези въпроси трябва да се обсъждат открито и конструктивно. Изборите се провеждат в условия на криза. Кой ще понесе нейните последици, как те ще се разпределят между бедни и богати, между предприемачи и работници. Избирателите трябва да знаят партиите какво предлагат в тази област, за да изберат за кого да гласуват.

Евроизборите се очертават в България като първи тур на парламентарните. Неслучайно се чакат резултатите от евроизборите, за да се обявят окончателните кандидати за парламента. Това сближаване на двата вида избори позволи още в условията на вота за Европарламент да се дискутират въпроси главно от вътрешното развитие на страната. А европейските проблеми остават на заден план. Никоя партия не се изказва за Лисабонския договор, за общата европейска външна политика и единната европейска армия, за разширяването на Европейския съюз. Тези въпроси са безкрайно далеч от българските партии и избиратели.

В предизборната атмосфера активно се намеси и президентът по два въпроса - за 8-процентната бариера и за правото на държавата да се намесва в общинските прерогативи. И двата пъти неговата позиция бе правилната. Той очевидно се готви да играе активна роля и в съставянето на бъдещата коалиция. Изпокараните по време на избори политически партии ще имат нужда от президента като арбитър. Защото страната не може да си позволи в условия на криза да бъде дълго без правителство или пък да прави повторни избори.

Крайно време е вече, като пътуваме за Брюксел, да си оставим коравия хляб, дисагите, калпаците и чалмите у дома.


21.05.2009 г., с. 12
Понякога критичната ситуация в морето надхвърля силите на човека
В спасителните акции вземат участие и граждански формирования
Живко Петров, директор на дирекция „Морска администрация-Бургас“

И в „Морска администрация-Бургас“ промените започнаха още преди пълноправното членство на страната. Като изпълнител на политиката на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ дирекцията ни участва активно в подготовката на промените на законодателството за уеднаквяване правната рамка на България с тази на ЕС в областта на корабоплаването. С това въведение започна разказа си за „Земя“ капитан далечно плаване Живко Петров, директор на дирекция „Морска администрация-Бургас“.

Дейностите по Държавен пристанищен контрол бяха приведени в пълно съответствие с процедурите на Парижкия меморандум, каза още г-н Петров. Като резултат от положените усилия дойде и успешният одит от страна на представители на Меморандума и приемането на България за пълноправен член в тази организация.

Засиленият контрол доведе и до значително намаляване броя на корабите, неотговарящи на изискванията за безопасност и сигурност на корабоплаването. Броят на задържаните кораби за несъответствие с международните изисквания през 2007 г. е три, а през 2008 г. - осем.

Бургас е основното пристанище на страната за обработка на танкери, уточнява в разговора ни г-н Петров. По думите му засилените мерки за контрол върху тези кораби повишили значително безопасността и опазването на чистотата на крайбрежието. Всички танкери, които посещават нефтопристанището, вече са двойно корпусни и през последните години няма случай на замърсяване. Във връзка с изискванията за опазване на чистотата на морето бяха предприети и засилени мерки за контрол на отпадъците от корабоплавателна дейност. Възприе се европейският принцип корабът да заплаща такса за отпадъци независимо дали ги предава на брега, или остават на борда му, твърди капитанът. Тази мярка способства за предаване на отпадъците на брега и тяхното обработване, вместо спестяването на средства и изхвърлянето им в морето. Привеждайки нашата дейност към европейските стандарти, беше променена и наредбата за компетентност на морските лица. Дадена е възможност за по-бързо израстване в кариерата на корабните офицери, като е намалено изискваното прослужено време на борда на кораб за придобиване на съответна правоспособност.

С цел облекчаване на кандидатите за явяване на изпит, освен двете редовни изпитни сесии са въведени извънредни при наличие на поне десет кандидати.

През изминалата година се случиха няколко сериозни инцидента около нашите брегове, припомни капитанът. Какво прави дирекцията по отношение оказването на помощ и спасяването на човешки живот на море?

Дирекция „Морска администрация-Бургас“ има отговорен район за действие в такива случаи от паралела на нос Емине до паралела на река Резовска, като съставна част от цялостната организация на ИА МА ние поддържаме степен на готовност за действия при морски инциденти. В Бургас действа подцентър на Морския спасително-координационен център, разположен във Варна. Също така има пряка връзка с телефон 112 за реагиране при подадени сигнали. На щат в дирекцията се поддържа 24-часово дежурство на катер „Бургас“. Освен това тук разполагат и с три малки спасителни катера, доставени по програма ФАР. Политиката на агенцията е тези катери да бъдат използвани от доброволчески формирования за морско търсене и спасяване. Към момента в този район има изградени две такива структури - в Несебър и Приморско. В процес на подготовка за изграждане на такова формирование е и Созопол. По този начин се осигурява покритието на цялото Южно Черноморие за действия при инциденти с малки кораби, рибарски лодки и яхти.

През изминалата 2008 г. имахме поредица от такива случаи, като оказахме ефективна помощ и не допуснахме човешки жертви, продължи разказа си за нас г-н Петров.

Що се отнася до сериозни морски аварии, изминалата година беше много тежка. На 3 януари в Азовско море потъна българският кораб „Ванеса“ с девет жертви наши колеги от Бургас и украински пилот. Това беше един от най-тежките инциденти в историята на българското корабоплаване. За съжаление там не можахме да помогнем с нищо.

През есента на 2008 г. в района на нос Емине също имахме две тежки морски аварии. Корабът „Лейди Ф“ получи голямо накреняване и се създаде опасност от загуба на кораба и жертви сред екипажа. В този случай аварийно-спасителната система задейства успешно, изпратените в района спасителен катер от Несебър и влекач от пристанище Бургас със съдействието и на плавателни средства от Гранична полиция овладяха ситуацията, спасиха екипажа и провлачиха успешно кораба до пристанище Бургас, където беше отремонтиран и той продължи своя рейс.

За съжаление не така се развиха нещата при потъването на кораба „Толстой“, припомни още г-н Петров. Там ситуацията се развила много бързо, корабът е потънал буквално за минути, без да подаде сигнал за бедствие. Въпреки мащабната операция по издирване на оцелели и мобилизиране значителен ресурс на държавата, включващ морска администрация, военноморските сили, гранична полиция и „Гражданска защита“ не бяха открити хора във водата. Все пак двама от членовете на екипажа, намиращи се на спасителен плот, бяха спасени в турски териториални води.

Разбира се, при нас не всичко е идеално, честно признава капитанът. Имаме още много какво да учим и подобряваме в нашата дейност. За това е необходим както високо мотивиран и професионално подготвен човешки фактор, така и модерно материално-техническо снабдяване. Засега е изготвена програма за обучение и тренировки както на професионалните екипажи, така и на доброволческите структури, с които работим. В организацията на тези дейности много ни помогна опитът на колегите от Английската морска администрация, с които проведохме съвместен проект по проблемите на морското търсене и спасяване, разкри още г-н Петров.

Предлагаме и законодателни промени за по-добро взаимодействие между всички държавни институции, общински структури и частни компании с възможност за действие при аварийна ситуация на море. Тази дейност е комплексна, скъпа и не е по силите само на едно ведомство или организация.

На територията на областта, към областния управител, е изградена структура на морския аварийно-спасителен отряд, включваща държавни структури и частни фирми притежаващи кадрови потенциал и техническо оборудване за действия при инциденти в морето.

Аз като директор на дирекция „Морска администрация- Бургас“ съм назначен от областния управител за командир на този отряд, съобщи капитанът.

Трудностите, които срещаме, са свързани както с недостатъчни финансови средства за оборудване и тренировки, така и с някои тромави процедури за взаимодействие, призна още той.

Миналата година проведохме голямо учение на отряда, комбинирано с учението на ВМБ-Бургас, и тази година през май сме планирали второ такова за отработване на ситуация с горящ танкер в акваторията на пристанище Бургас.

Като заключение по този въпрос искам да подчертая, че цялостната дейност по справяне с морска катастрофа е сложна и ние продължаваме да се учим и усъвършенстваме. Също така моля да бъда добре разбран, че невинаги е възможно да се помогне на сто процента и няма държава по света, която да гарантира това, призна капитанът. Нека обществото бъде критично към нас, каза той, но и да ни помага в нашата дейност. Също така хората трябва да знаят, че някои обстоятелства са неподвластни на нашето желание и нека не очакват винаги абсолютна гаранция за успех.

Бургас е основното нефтено пристанище на България, а освен това е и начална точка на проекта с национално значение „Нефтопровод Бургас-Александруполис“. Какво прави дирекцията за намаляване на екологичния риск от замърсяване с нефтопродукти? Това е едно изключително сериозно предизвикателство към нас, призна капитанът. Бургаският залив и цялото Южно Черноморие е от особена важност за екологията и туристическия бизнес. Около Бургас се намират три езера, които са природни резервати и защитени зони. Също така голяма част от крайбрежието е включено в НАТУРА 2000.

Бургас и регионът обаче са и сериозен индустриален и логистичен център. Всичко това предпоставя много сериозно отношение към безопасността на корабоплаването, пристанищните дейности и опазването на околната среда.

В дирекцията има отдел, който е отговорен за контрола и опазването на морската среда. Извършват се ежедневни проверки на корабите, посещаващи пристанище Бургас. Капитанът съобщава с гордост, че през последните години тук няма допуснато замърсяване на акваторията. Поддържаме, каза още той, и организация за справяне с такива замърсявания, която е елемент от областния и националния авариен план за борба с нефтени замърсявания.

След членството ни в ЕС получихме достъп до Европейската система за сателитно наблюдение на морските пространства, така че имаме възможност да локализираме нефтено петно отстоящо на десетки километри разстояние от нашите брегове. Това дава възможност за предварителна информация и привеждане на силите и средствата за борба в готовност, преди замърсяването да е излязло на брега.

Основният ни проблем при тези замърсявания са не авариите, а неспазването на изискванията от екипажите на кораби, които преминават транзитно покрай крайбрежието и изхвърлят малки количества нефтени отпадъци предимно от машинните си помещения. За да им противодействаме и наложим административни санкции, ние трябва да установим извършителя по безспорен начин. Световната практика е доказала, че най-ефективния начин за това е използването на самолет или друго въздухоплавателно средство, оборудвано с апаратура за наблюдение и снимане.

За съжаление с такова средство към момента България не разполага.

По отношение на нефтопровода мога да заявя, че все още този проект е на фаза проучване и не е определено окончателно мястото на съоръженията, нито трасето на самия тръбопровод.

Изразявам личното си професионално мнение, че съвременните технологии позволяват безопасно обработване на танкери. Разбира се, както подчертах и по-горе, няма човешка дейност, която да е гарантирано сто процента безопасна. Необходимо е реализацията на един такъв проект да отчете всички възможни рискове и да заложи мерки за тяхното предотвратяване, както и за действия в извънредна ситуация.