21 май 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти



страница8/16
Дата24.07.2016
Размер2.33 Mb.
#3003
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   16

21.05.2009 г., с. 5
Кметовете ще кърпят бюджетите с по-високи такси
Сривът на имотния пазар удари пряко проходите
От Екип на "Дневник"

Драстично намаляване на собствените приходи поставя под сериозна въпросителна изпълнението на общинските бюджети за тази година. Данните за първото тримесечие сочат, че има голям спад в основните постъпления като данъка върху възмездните сделки и продажбата и отдаването под наем на общинска собственост. Кметовете вече обмислят непопулярни мерки като увеличаване на такси, за да "закърпят" бюджетите, показа проверка на "Дневник".

Основният проблем идва от свиването на пазара на имоти, което пък се отразява на постъпленията от данъка върху възмездните сделки. В много общини, сред които Русе, изпълнението му за първите три месеца е едва 10% от предвиденото за годината. Събрали сме едва 9% от заложените приходи, а намалението спрямо миналата година е 33%, обясниха от община Кюстендил. Приходната част на бюджета не върви и ситуацията както в Монтана, така и във всички общини е тежка, обобщи кметът на града Златко Живков.

Сериозен удар върху приходите оказва и спадът в сделките със собствените им имоти. "При план от 10 млн. лв. към 20 април постъпленията от продажби са малко над 1 млн. лв.", каза кметът на Пазарджик Тодор Попов. "Смятаме да намалим и парите, които общината дава за образование, здравеопазване и социални дейности, като оставим на държавата най-после да изпълни задълженията си", съобщи наскоро зам.-кметът Борислав Борисов.

В Разград отсега смятат, че в края на годината ще има дефицит от 1 млн. лв. в бюджета. Затова общината обмисля да продава гори.

Положението с изпълнението на бюджета не е толкова лошо, каза кметът на Велико Търново Румен Рашев, но добави, че има сериозен спад в приходите от сделки с общинско имущество. За справяне със ситуацията той предлага да се увеличат някои такси, сред които за детските градини и техническите услуги.

Столичната община планира да намали допълнително разходите си заради спада в приходите от данъци и такси. Той е най-драстичен при данъка върху възмездните сделки и издаването на строителни разрешителни. Едва 10% (4 млн. лв.) са събрани и от планираните постъпления от продажба на общинско имущество. Около 7 млн. лв. са средствата от строителни разрешителни, а за цялата година трябва да се съберат пет пъти повече.


21.05.2009 г., с. 10
Завещание "на червено"
От Дневник

Докато правителството неохотно и все още в условно наклонение говори за проблемите с приходите в държавния бюджет, общините все повече наричат нещата с истинските им имена. Разбираемо - те са многократно по-притиснати от несгодите в сравнение с лукса на централните ведомства, а и поне на предстоящите избори няма какво да губят. Според данните на Националното сдружение на общините в България за спада на приходите през първото тримесечие бюджетите на местната власт скоростно се продънват.

А мнозина от кметовете са стъписани пред перспективите за втората половина на годината, за която дори не знаят какво да очакват.

Тогава и те, и което и да е ново правителство ще са изправени пред свършени факти. А всички заедно емпирично ще сме проверили доколко са състоятелни сегашните твърдения на управляващите, че бюджетните буфери ще издържат и затова няма смисъл от актуализация.

Повод мнозина да се усъмнят в обратното даде самият антикризисен план "Станишев" и фактът, че от 155-те милиона за местната власт 80% бяха разпределени между контролирани от БСП и ДПС кметства и общини с доста съмнителна полезност на действието.

Вследствие на това, както и на неизбежното свиване и на държавните субсидии, целокупната местна власт се готви да светне през лятото на "яркочервено" - когато бъде "отворено" завещанието, оставено им от повелителите на изтичащия управленски мандат.





21.05.2009 г., с. 13
Как се насърчават инвестициите
От адвокат Светомир Бабаков s.babakov@boyanov.com кантора "Борислав Боянов и ко"
Преди около месец влязоха в сила новите изменения на Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите (правилника). Темата за инвестициите и тяхното насърчаване става още по-актуална напоследък с оглед световната икономическа криза и изтеглянето от България или замразяването на някои чуждестранни инвестиции през последните месеци. Целта на правителството с тези изменения не е само да синхронизира българското законодателство с Регламент № 800/2008 (наричан по-нататък регламента) относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на чл. 87 и 88 от Договора за създаването на Европейската общност. Без съмнение се търсят и нови решения, насочени към стимулирането на повече инвестиции в България, създавайки по този начин по-добър бизнес климат в страната. Настоящата статия, без да претендира за изчерпателност, разглежда основните промени, направени в областта на насърчаване на инвестициите в светлината на новите тенденции и нужди, които налагат сериозна законодателна грижа за инвестициите.

Безспорно едно от най-съществените изменения в правилника се отнася до инвестиционния праг за получаване на сертификат за клас инвестиция. Министерският съвет намали прага за насърчаване на инвестициите за клас А инвестиция от 70 на 32 милиона лева и за клас Б - от 40 на 16 милиона лева. Новият разумен праг за двата класа ще позволи на по-широк кръг от инвеститори да се възползват от насърчителните мерки, подходящи за инвестиционните проекти, които те имат намерение да осъществят. Направените изменения в правилника също така продължават да следват българската законодателна политика, стремяща се да насърчи инвестициите във високотехнологичните дейности в областта на компютърните технологии, образованието научноизследователската и развойната дейност и хуманното здравеопазване. За получаването на сертификат за клас инвестиция в тези сфери инвеститорът ще трябва да инвестира вече само 11 милиона лева за получаване на сертификат за клас А и от 5.5 милиона за клас Б. Праг от 16 милиона лева за клас А и 8 милиона за клас Б пък се предвижда за получаване на сертификати за инвестиции във високотехнологични дейности в областите на преработващата промишленост и възобновяемите енергийни източници. Министерският съвет продължава своята стратегия за насърчаване на инвестициите в икономически по-изостаналите региони на страната - прагът за получаване на сертификат за клас инвестиция в тези региони е смъкнат от 45 на 16 милиона за клас А и от 25 на 8 милиона за клас Б. Докато преди измененията само региони с безработица повече от 35% се считаха за икономически изостанали, сега за такива се считат региони с равна или по-висока безработица от средната, установена за страната за предходната година. Тази нова стъпка на правителството със сигурност ще увеличи територията на страната, където желаещите да инвестират ще могат да се възползват от предимствата при получаването на клас инвестиция. Това е така, доколкото региони с повече от 35% безработица се превърнаха в рядкост през последните години.

За да се гарантира, че държавната помощ ще има стимулиращ за развитието на бъдещи дейности ефект, тя следва да бъде предоставяна само на инвеститори, които още не са започнали своите проекти. Затова и измененията в правилника изискват от всеки инвеститор, който има намерение да получи сертификат за клас инвестиция, да подаде молба за това преди започването на работата по реализация на инвестиционния проект.

Друга основна група изменения в правилника се отнася до документите, които трябва да бъдат подготвени и подадени заедно с молбата за получаване на клас инвестиция. Когато заявител е юридическо лице, едноличен търговец или клон на чуждестранно лице, той трябва да попълни и декларация за категорията на предприятието - дали то е малко или средно предприятие, или пък е голямо предприятие. Категорията на предприятието е от значение за условията, при които се предоставя помощта. Критериите за определяне на категорията на предприятието се съдържат в регламента.

Новост е изискването заявителят да декларира, че не е предприятие в затруднение съгласно критериите, установени в регламента. Тази декларация замества изискваните досега удостоверения за липса на производство по ликвидация и производство по несъстоятелност. По смисъла на регламента едно предприятие е в затруднение, когато:

· в случай на ООД повече от половината от регистрирания му капитал е изразходван или повече от една четвърт от този капитал е бил загубен през предходните 12 месеца;

· в случай на дружество, при което някои от съдружниците носят неограничена отговорност, ако повече от половината от капитала му, посочен в баланса на дружеството, е изразходван и повече от ? от този капитал е бил загубен през последните 12 месеца;

· от какъвто и вид да е дружеството, ако то отговаря на националните критерии за несъстоятелност.

Независимо от горепосочените случаи, ако предприятието е от типа на малките и средните, през първите три години от регистрацията му може да се счете за затруднено само ако е изпаднало в несъстоятелност.

Кандидатът за държавна помощ също ще трябва да декларира и че не е сключил извънсъдебно споразумение по смисъла на чл.740 от Търговския закон. Необходимостта от такава разпоредба е продиктувана от принципната възможност длъжникът да не успее да изпълни някое от задълженията си по сключеното извънсъдебно споразумение, което да доведе до възобновяването на производството по несъстоятелност. А както споменахме по-горе, производството по несъстоятелност е пречка за предоставянето на държавна помощ.

С измененията почти не се засяга процедурата за оценка на документите, с които се кандидатства за получаването на сертификат за клас инвестиция, и тази процедура остава почти непроменена. Новост е предвиденият 14-дневен срок, в който след получаването на предложението на директора на Агенцията за инвестиции министърът на икономиката и енергетиката трябва да разгледа предложението и да се произнесе, като издаде или откаже да издаде сертификата.

Сертификатът за клас инвестиция се предоставя за период от време, който не може да надвишава три години от датата на издаването му, като е възможно да бъде увеличен с още една година при определени условия За съжаление и с направените изменения не са посочени критерии, от които длъжностните лица да се ръководят при определянето на срока на действие на съответния сертификат. С измененията на правилника обаче се предвижда едно допълнително задължение за инвеститора. Всяка година до изтичането на срока на сертификата той ще бъде длъжен да уведомява директора на Агенцията за инвестиции за развитието на проекта. Уведомяването трябва да съдържа информация относно обема на вложените средства съгласно инвестиционния им план, спазване на графика, създаване на работни места, ползваните насърчителни мерки съгласно ЗНИ и предоставената държавна помощ.



Редица важни проблеми изобщо не намират решение в направените изменения на правилника. Въпреки значително намалените прагове на инвестиции, които могат да кандидатстват за получаването на сертификат за клас инвестиция, насърчителните мерки, предвидени в Закона за насърчаване на инвестициите и правилника все още едва ли представляват особен стимул за инвеститорите. Не са очертани ясни правила, които да определят в какви случаи и при какви условия съответната насърчителна мярка следва да бъде приложена от компетентния орган. Единствената мярка, която се прилага задължително от органите на местната и административната власт спрямо всички инвеститори, получили сертификат за клас инвестиция, е административно обслужване в съкратени срокове. Мярката индивидуално административно обслужване пред органите на изпълнителната власт и органите на местното самоуправление продължава да бъде предвидена единствено като възможност за инвеститорите, получили сертификат за клас А инвестиция. Всички останали насърчителни мерки се прилагат само по дискреция на компетентните органи без определени критерии, които да ги задължават да съдействат на инвеститора. Все още директно финансиране от страна на държавата се предвижда за изграждане на елементи от техническата инфраструктура, необходими за реализацията на инвестиционния план и за подпомагане за обучение и придобиване на професионална квалификация. И такова финансиране е предвидено само като възможност, без да обвързва по какъвто и да било начин съответните органи да го осъществят.


21.05.2009 г., с. 14-15
Експерти за окопаването на тройната коалиция в регулаторите: Лоялността е по-важна от компетентността
От Дневник

До края на тази седмица или най-късно през другата, броени дни преди да се разпусне, управляващото парламентарно мнозинство ще попълни наведнъж 25 поста във важни надзорни и регулаторни институции. Опозицията вече определи случващото се като опит на управляващите да контролират важни сфери и след като загубят парламентарните избори, уреждайки на постове партийни активисти, които нямат шанс да влязат в следващото Народно събрание.

Пред "Дневник" експерти разкритикуваха ударното разпределение на местата в ключови регулаторни комисии. "От регулаторните органи зависят както условията за растеж и развитие на бизнеса в съответната регулирана сфера, така и качеството и сигурността на услугата. Затова и изборът на лицата, които заемат тези длъжности, е възложен на Народното събрание. В този смисъл изборът е винаги политически", каза Любомир Христов, член на експертната група по финансово образование към Европейската комисия. По думите му обаче има огромна разлика дали политиците подхождат към "попълването" на местата с оглед "наместване" на удобни, лоялни и "полезни" на тях личности или такива, които имат доказан капацитет и морал за съответните функции. "В случая с КФН например нашите народни избраници оставиха членовете с изтекъл мандат от няколко месеца до няколко години. С това безцеремонно торпилираха идеята на закона, който предвижда стъпаловидно изтичане на мандатите с оглед професионална независимост на избраните членове. Показвайки не за първи път, че законите не важат за тях, депутатите сега ще подменят изцяло състава на КФН", каза Христов, който е и председател на Института на дипломираните финансови консултанти в България.

Заключението според него е - за депутатите лоялността е по-важна от компетентността. "Остава да се надяваме, че поне при някои назначения двата критерия може и да съвпаднат", не губи оптимизъм Христов.

За Тодор Ялъмов от Центъра за изследване на демокрацията назначенията в последния момент представляват "миш-маш от очаквана пародия и партийна търговия" и демонстрират политическа и управленска некомпетентност. И според него депутатите не спазват законите, които изискваха много от смените да са станали отдавна, а други да бъдат направени от следващото правителство. "Част от хората, на които ротират длъжностите, не предизвикват сериозна критика, но ще понесат негативите заради неприемливата процедура.
По-проблемни са приемането на закони в последния момент (като изборния и за цифровата телевизия), на сделки и лицензии за стотици милиони, които трудно ще се ревизират от следващото правителство. Интересно ще бъде дали ще има и знакови уволнения до изборите", отбеляза Ялъмов.

Според експерти от телекомуникационния сектор назначенията в 12 без 5 едва ли ще издържат, ако има реална смяна на властта след изборите.


Комисия за финансов надзор
Финансовият надзор контролира всеки лев в страната извън банковия сектор - пенсионни, взаимни и инвестиционни фондове, застраховане, фондове за имоти, инвестиционни посредници, публични компании, фондовата борса. Активите на тези дружества надхвърлят 13 млрд. лв. към началото на тази година, което се равнява на около една пета от брутния вътрешен продукт на България за 2008 г. Пазарната капитализация на поднадзорните публични дружества надхвърля 16% от БВП. Сегашното парламентарно мнозинство ще подменя изцяло 7-членната комисия чак сега, въпреки че мандатите на всички 4 ръководни фигури в нея са изтекли - един през 2007 г., един през 2008 и два през пролетта на 2009.
Петър Чобанов (БСП)

- кандидат за председател


Изпълнителният директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози Петър Чобанов, който ще замени досегашният председател на КФН Апостол Апостолов (НДСВ), е напълно непознато за капиталовия пазар име. Чобанов е известен повече в макроикономическите среди, от февруари 2005 г. е член на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация. Кандидатурата му за КФН беше лансирана и защитена от финансовия министър Пламен Орешарски. От 2002 г. Чобанов е хоноруван асистент по международни финанси и теория на парите в катедра "Финанси" на УНСС, в периода 2000 - 2005 г. е бил главен експерт анализи в БНБ. През 2000 г. Чобанов получава магистърска степен, специалност "Макроикономика" в УНСС. Брат му Димитър Чобанов е икономист в Райфайзенбанк - България, асоцииран член на Института за нов икономически напредък, бивш експерт в Института за пазарна икономика и бивш кандидат за депутат от СДС.
Емил Атанасов (ДПС)

- кандидат за зам.-председател, "Застрахователен надзор"


Атанасов е ново лице за гилдията на застрахователите, но има над 16-годишен опит в областта на финансовите пазари. Той ще заеме поста на Ралица Агайн. 53-годишен, завършил е международни икономически отношения в УНСС (навремето ВИИ "Карл Маркс"). Първите му професионални крачки във финансовия сектор са от 1993 г. като дилър в компании от групата на Цветан Василев, председател на надзорния съвет на Корпоративна търговска банка. От 1996 до 2001 г. е изпълнителен директор на финансовата къща от групата на Василев - "Фина - С". Работил е и за някогашното Министерство на външноикономическите връзки в областта на международните финансови и търговски отношения. В момента е директор за връзка с инвеститорите на интернет медията "Уеб медия груп", собственик на finance.news, news.bg, money.bg, topsport и др. От 2001 г. насам е изпълнителен директор и на малкия инвестиционен посредник "АБВ Инвестиции".
Ралица Агайн (НДСВ)

- кандидат за зам.-председател, "Инвестиционен надзор"


Бъдещият шеф по инвестиционната дейност в момента е зам.-председател по застрахователния надзор. На новия пост ще замени Димана Ранкова, пак от квотата на НДСВ. Агайн идва с опит от капиталовия пазар. Работила е в компанията за консултации и инвестиции "Станчов, Севлиевски и ко", в която съдружници са били бившият енергиен министър Мирослав Севлиевски и посланикът на България в Лондон от началото на 90-те Иван Станчов. Има магистърска степен по международни икономически отношения от УНСС. В КФН влезе от квотата на НДСВ, въпреки че вече беше преминала в депутатската група на "Новото време", които се отделиха от царската партия. Заедно със сегашния председател на Сметната палата Валери Димитров Агайн е автор на промени в Закона за публично предлагане на ценни книжа от 2002 г., които според представители на пазара са помогнали да се защитят интересите на миноритарните акционери.
Нено Ненов (БСП)

- кандидат за зам.-председател, "Осигурителен надзор"


Проф. Ненов ще поеме поста на досегашния ръководител на сектора Бисер Петков. В момента ръководи катедра "Застраховане и социално дело" в Стопанска академия "Д. А. Ценов", бил е два мандата ректор и два зам.-ректор на академията. Член е на Икономическия и социален съвет, председател на Стопанска камара - Свищов. Основател е и участва в управлението на фондация "Д. А. Ценов", фондация "Проф. Велеслав Гаврийски", сдружение "Приятели на кооперациите в България". Бил е председател на борда на директорите на инвестиционния посредник "Юнити инвест 99" в периода 1999 - 2004 г. На следващата година след напускането му лицензът на посредника е отнет заради откраднати бонове и компенсаторни записи, за които са използвани фалшиви подписи и подправени удостоверения. Професорът е бил заместник-председател на свищовския футболен клуб "Академик".
Кирил Желев (БСП)

- предложен за член


Кирил Желев е зам.-министър на финансите, като пое ресора на мястото на подалия оставка през 2007 г. Георги Кадиев. Отговаря за работата на приходните ведомства - НАП, Агенция "Митници", АДВ. Противник е на идеите за допълнително понижаване на данъчната тежест. Работил е като експерт търговски и финансови операции в "Консулттрейд", бил е председател на управителния съвет на холдинг "Отечество". Той ще замени досегашния член на КФН проф. Милчо Стоименов от квотата на БСП.
Мариана Костадинова (НДСВ)

- предложена за член


Костадинова ще замени досегашния член на КФН Нуредин Кафелов от квотата на ДПС. Тя е втори мандат депутат от НДСВ, в икономическия екип на партията, зам.-председател на парламентарната икономическа комисия. Като народен представител от Велико Търново в последните години работи активно с водача на жълтата търновска листа през 2005 г. Николай Свинаров. Това стана и причина да се заговори, че Костадинова ще излезе от НДСВ, след като Свинаров заедно с още 17 негови колеги напуснаха и основаха групата на БНД. Тя обаче остана в царските редици. Наскоро медии писаха, че фирмата на съпруга й "Еутит България" е спечелила поръчка за 122 580 лв. за снабдяване на ТЕЦ "Марица-изток 2" с базалтирани тръби за напорни тръбопроводи. Според ДАКСИ Костадинова е съдружник във фирмата на мъжа си "Райтър" и в друга великотърновска фирма, "Омани", и двете занимаващи се с недвижими имоти.
Недим Хаджинедим Генджев (ДПС)

- предложен за член


Генджев е синът на бившия главен мюфтия Недим Генджев. Той ще замени досегашния член Тенчо Тенев от квотата на СДС. През февруари 2006 г. бившият главен мюфтия беше обвинен в документна измама и присвояване на средства, защото е изготвил фалшиво пълномощно на сина си, който е изтеглил от банка около 600 хил. лв. от сметката на мюфтийството за фондацията на баща си "Международна благотворителна фондация за развитие на ислямската култура". Според информационните системи синът Генджев е собственик на фирма за търговия на едро със захар и съдружник в русенската фирма "Негима", която се занимава с реекспорт. Освен това управлява доброволен пенсионен фонд "Справедливост", който е 67% собственост на "Международна благотворителна фондация за развитие на ислямската култура "Хафъзибрахим Генджев", председател е и на друга фондация за развитие на културата на етносите.


Бюро за контрол над специалните разузнавателни средства
Бюрото беше създадено с поправките в закона за специалните разузнавателни средства (СРС) през декември. То трябва да наблюдава процедурите по разрешаване, прилагане и използване на СРС, както и съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация. Като независим държавен орган трябва и да следи за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразно следене или подслушване. Всяка година ще докладва в парламента за дейността си. Мандатът на членовете му е 5 години, те трябва да имат 10 години юридически стаж или професионален опит в службите за сигурност. Кандидатите трябва да са получили разрешение за достъп до класифицирана информация "Строго секретно" и да не са били сътрудници на бившите комунистически служби. Мандатът им може да бъде прекратен от следващия парламент само по тяхно искане, при фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си повече от три месеца или при настъпила несъвместимост с изискванията за длъжността.

В сряда вътрешната парламентарна комисия разгледа 8 кандидатури - 3 на БСП, 2 на ДПС и по 1 на НДСВ, РЗС и СДС. Заради това, че не покриват изискванията, отпаднаха Георги Георгиев (БСП), Мухидин Шабан (ДПС) и Малин Стоилов (БСП). За прокурорът Нестор Несторов (ДПС) се очаква справка от Държавна агенция "Национална сигурност". Според шефа на вътрешната комисия Минчо Спасов (НДСВ) за председателското място се борят Бойко Рашков (БСП) и Антон Станков (НДСВ).


Бойко Рашков (БСП)

- предложен за председател


Рашков е работил над 20 години като следовател. Бил е директор на Националната следствена служба. Два пъти е избиран за член на Висшия съдебен съвет. През 2001 г. стана депутат от БСП, а след края на мандата си се върна в следствието. Преди година и половина беше назначен за зам.-министър на правосъдието. Като шеф на следствието към Рашков бяха отправени упреците, че покровителствал заподозрения за поръчителство на убийството на бившия премиер Андрей Луканов Райко Петров.
Антон Станков (НДСВ)

- предложен за председател или зам.-председател


Станков е политически съветник в НДСВ. Преди да влезе в политиката, беше зам.-шеф на Софийския градски съд, наказателни дела. В правителството на Симеон Сакскобургготски стана министър на правосъдието, а след това се върна в съда. През 2007 г. напусна съдебната власт с идеята за политическа кариера, но не успя да влезе в ръководството на НДСВ. Стана известен с почти рекордното забавяне на мотивите по делото "Индиго", заради което беше приета поправка "Станков" в съдебния закон, задължаваща всички напускащи системата да приключват работата си.
Нестор Несторов (ДПС)

- предложен за член


Несторов е обвинител във Върховната административна прокуратура. По времето на Никола Филчев беше градски прокурор на София. След това първо се издигна във върховната прокуратура, а после слезе до най-ниското ниво на районен обвинител. Несторов беше санкциониран, защото съзнателно е забавил делото срещу врачанския хазартен бос Валтер Папазки и се е намесил в разследване срещу съпругата му Лилия за неверен нотариален акт за вилата на семейството. Върна се обратно във ВАП преди изтичането на наказанието.
Маргарита Златарева (СДС)

- предложена за член


Златарева е дългогодишен съдия, започнала е кариерата си в Пловдив, след това се издига до Върховния касационен съд. Златарева беше назначена за конституционен съдия през 1997 г. от президента Петър Стоянов. Тя е специалист по гражданско и облигационно право и университетски преподавател.
Борислав Българинов (РЗС)

- предложен за член


Българинов е един от политиците, които най-често сменяха парламентарните си групи в 40-ото Народно събрание. Преди да се спре на групата на Яне Янев "Ред, законност и справедливост", от чието име е издигнат за член на бюрото за СРС, Българинов беше първоначално в БНС, след това независим, а после и в ОДС. Традиционно юристът влиза в различни временни комисии от името на опозицията. В средите на управляващите се говори, че е толкова лесно избираем в различни анкетни звена, тъй като е склонен на отстъпки към мнозинството и не е агресивен опозиционер. Зам.-председател е на вътрешната парламентарна комисия. Бил е районен прокурор в Русе. Работил е и като следовател.

Комисия за защита на конкуренцията
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е един от най-важните регулатори за бизнеса. Тя разрешава всички сливания и придобивания, следи за картелни споразумения и злоупотреба с монопол, разглежда жалбите срещу обществени поръчки. КЗК е органът, който трябва да следи и санкционира и за нелоялни и сравнителни реклами. От сегашния състав на комисията остават председателят й Петко Николов (НДСВ), зам.-председателят Реджеб Мустафа (ДПС) и Весела Антонова (НДСВ)
Александър Александров (БСП)

- предложен за зам.-председател


Александров е дългогодишен член и говорител на Централната избирателна комисия, последният конгрес на БСП го избра за член на Висшия съвет на партията. По образование е юрист. Името му дълго време беше сочено в кулоарите на парламента за председател на комисията по хазарта, но в крайна сметка левицата го предложи за член на Съвета за електронни медии. Кандидатурата му не беше гласувана, защото в крайна сметка БСП, НДСВ и ДПС се споразумяха да подкрепят предложените от царистите Анна Хаджиева и Мария Стефанова. Според електронната система ДАКСИ Александров е съдружник във фирмите "Санд - Александър Александров", която развива търговия на едро и "Александров и ко" за производство на облекло от обработени меки кожи. Съдружник е и в още две фирми - "Инова инвест" и "Екоенерджи технолоджи", както и адвокатското дружество "Зафиров и Александров". Регистрирал е и неправителствена организация "ГОР-М".
Диана Хитова (БСП)

- предложена за член


Хитова е депутат от Сливенския район, влезе в парламента на мястото на Евгени Кирилов, избран за евродепутат. По образование е юрист. Има опит в областта на търговското и фирменото право. Председател е на временната комисия, която проучва как са уредени собствеността и начинът на ползване на имоти в Студентски град.
Евгений Иванов (БСП)

- предложен за член


Иванов влезе в парламента на мястото на Александър Арабаджиев, след като той стана съдия в Съда на Европейските общности. По образование е инженер. Преди да стане народен представител, е бил изпълнителен директор на "Арома" до 2007 г. Според информационната система ДАКСИ Иванов е съдружник във фирма "Делиса" с предмет на дейност търговия на едро.
Ненко Темелков (БСП)

- предложен за член


Освен в сегашния парламент Темелков беше народен представител и в 7-ото Велико Народно събрание. Председател на БСП - Перник, трети мандат. Завършил е икономика - организация на външна търговия, има и инженерно образование. Според информационната система ДАКСИ е съсобственик във фирмите "Комуналстрой - 2000" и "Оливия".
Сметна палата
Сметната палата извършва финансов контрол над всички ведомства, които са на бюджетна издръжка - Народно събрание, Министерски съвет, министерства, държавни агенции и структури, общини. Всяка година пред нея се отчитат за имотното си състояние заемащите висши държавни длъжности. Пред палатата всяка година партиите, които получават държавна субсидия, подават годишни финансови отчети, а по време на кампании се отчитат всички участници на изборите. Палатата пое наскоро и надзора над разпределението на еврофондове.
Лидия Руменова (БСП)
Руменова, кандидат за член на Сметната палата на мястото на починалия Кадир Кадир (ДПС), е юридически съветник на премиера Сергей Станишев. Завършила е право в Софийския университет, има магистърска степен по европейско право. Работила е като прокурор в Софийската районна прокуратура, била е главен юрисконсулт в Министерството на отбраната, в Министерството на труда и социалната политика, работила е в международни компании, член е на Софийската адвокатска колегия. В Министерския съвет ръководеше проекта за включването на България в застрахователен катастрофичен пул за Централна и Източна Европа, срещу който са министрите от ДПС и най-вече Емел Етем.
Комисията за регулиране на съобщенията
Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) следи пазар за над 1.6 млрд. евро годишно.Тя контролира телекомуникационния сектор и надзирава честотите, които използват телевизии и радиа. КРС лицензира интернет доставчиците и кабелните оператори. Комисията е водещ орган при предстоящата цифровизация на тв ефира, тъй като тя издава разрешителните за компаниите, които ще строят цифровите мрежи и мултиплексите. С промени в закона за публичното радиоразпръскване преди седмици броят на комисарите в КРС беше увеличен от 5 на 9, като мандатът на новите членове изчита през 2015 г. Парламентът избира трима от новата квота, а президентът назначава един. Сегашните петима комисари остават до края на мандатите си. От тях председателят Веселин Божков е от квотата на БСП, двама са от НДСВ, един е от ДПС и един е от президентската квота.
Радослав Илиевски (БСП)
Илиевски е депутат от БСП, зам.-председател на парламентарната комисия по транспорт и съобщения. Той е съдружник във фирмите "Тони Петров 2008", "Екоекспорт", "Оранжерии Веселиново" и "Либърти", показва проверка в Търговския регистър. По професия е икономист със специалност "Механизация на селското стопанство". Когато парламентът обсъждаше как службите да следят комуникацията в интернет, Илиевски защитаваше позицията на МВР за неограничен достъп до данните. Друг спорен закон с негово участие е за публично радиоразпръскване. При него Илиевски настоя да отпадне антимонополен текст, който ограничаваше до 6 броя на цифровите телевизии, които една компания може да излъчва. Текстът падна.
Вяра Минчева (БСП)
Минчева работи в КРС, отговаря за международната дейност и комуникацията с Европейската комисия. Тя е от екипа на председателя на КРС Веселин Божков (БСП) от времето, когато той бе зам.-председател на КЗК, и заедно с него се премести от антимонополния регулатор в телеком регулатора. Завършила е УНСС и Сорбоната в Париж, работила е в българските подразделения на "Делойт" и "Прайсуотърхаус Купърс".
Свилен Попов (ДПС)
Попов също е част от екипа на КРС от 2002 г. насам. В момента е директор "Разрешителна дейност и честотно планиране". Експерт по цифровизацията на телевизиите. Попов е магистър по радиоелектроника от Техническия университет в София, има дългогодишен опит в сферата с работата си като инженер за "Кабел - сат - кабел - тв България" и комбинат "Електрон".
Национален осигурителен институт
Националният осигурителен институт (НОИ) управлява средствата на държавното обществено осигуряване, чийто бюджет за 2009 г. е около 7.5 млрд. лв. Осигурителният институт изчислява и превежда пенсиите, болничните, майчинските, обезщетенията за безработица и за трудови злополуки. Висш орган на управлението му е надзорният съвет, в който влизат представители на държавата, работодателите и синдикатите. НОИ се ръководи оперативно от управител и подуправител. Сегашната заместничка Весела Караиванова (НДСВ) ще остане за втори мандат.
Сотир Ушев (БСП)

- предложен за управител на НОИ


Сотир Ушев е изпълнителен директор на Агенцията по заетостта, където беше назначен в края на 2003 г. от тогавашния социален министър Христина Христова (НДСВ). Преди това е бил зам.-шеф на Агенцията за социално подпомагане и ръководител на инспекторат към министерството на труда. Преди да се прехвърли в социалната сфера, Ушев работи близо 20 години като военен. Завършил е "Експлоатация на жп техника" във Висшето военнотранспортно училище "Тодор Каблешков". Има магистърска степен по международни отношения от Киевския университет от 2002 г. и специалност "Социален мениджмънт" в УНСС. Справка в Търговския регистър показва, че Ушев е сред управителите на "Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД, собственост на НОИ. Според данните на информационната система ДАКСИ той участва и в управлението на сдружение "Професионален футболен клуб Академик", сред чиито ръководители беше и бизнесменът Манол Велев.

Едно от най-важните правомощия на управителя на НОИ е да одобрява разсрочването на задължения до 100 хил. лв. на фирми към държавното обществено осигуряване.


Агенция за приватизация
Агенцията отговаря за приватизацията на всички предприятия с държавно участие - процес, почти замрял през последните четири години. Към момента най-голямата сделка, която се подготвя, е поредният опит за приватизация на "Булгартабак".
Надя Антонова (БСП)

- предложена за член на надзорния съвет на АП,


Антонова е депутат от БСП от Видинския район. Тя ще замени починалия Николай Койчев (БСП). Председател е на подкомисията по отчетност на публичния сектор към парламентарната бюджетна комисия. Юрист по образование, преди да стане депутат, е била два мандата общински съветник във Видин. Трудовия си стаж започва като юрисконсулт в Химкомбинат - Видин, от 1984 г. е във Видинския районен съд последователно като нотариус, районен съдия и председател на съда. От 1992 г. е главен юрисконсулт в Минералбанк, клон Видин, и прокурист в същата банка.




Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница