21 май 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Шефът на Европейската федерация по волейбол Андре Майер пристига в Разлог. Високият гост от Люксембург ще даде старт на проекта за строеж на спортна зала, който е съобразен с всички изисквания на Международната волейболна федерация - FIVB Sports Regulations. Спортното съоръжение ще е в центъра на града и ще е разположено върху площ от 8886 кв. м. Залата ще бъде използвана за волейбол, баскетбол, тенис на корт, бадминтон, бокс и борба. Ще има добра акустика, което ще позволява провеждането на концерти и други културни прояви. Капацитетът е 4000 седящи места, отвън ще има паркинг със 130 места. Стойността на проекта е 12 млн. лв. За изграждането на спортната зала е създадено съвместно дружество между община Разлог и "Балканстрой" АД, като дяловете са 80% на 20%.

Треньорът, извел Левски до титлата, Брунко Илиев призна пред "Стандарт", че в тима има финансова криза и това е причината отборът да се откаже от участие в Шампионската лига. "Предполагам, че ръководството има проблем с парите. От друга страна, ЦСКА има много сериозен бюджет", коментира Илиев. Именно "червените" ще представят България в най-силния клубен турнир в Европа.

"Малко ни трябваше още да направим дубъл. Повече обаче няма да работя с мъжки отбори. Дори и на пожар да ме повикат, ще откажа. Върнах се в Славия и се занимавам с юноши", обясни Брунко, който беше награден за треньор на месец април, когато "сините" вдигнаха титлата.

- Срещата може да се приеме като нов етап в тези преговори, каквито са водени и в миналото. Сега обаче се създава нов формат за разговори - една голяма двустранна комисия, която да третира всички нерешени имуществени и социални въпроси. В нея бе обсъден и въпросът за обезщетяването на потомците на тракийските бежанци. Вече има ясна нагласа и в Турция, и в България, че трябва да се търси решение на всички висящи въпроси. Освен това вече разговаряме в съвсем друг контекст, тъй като сега сме съюзници в НАТО, България е член на ЕС, а Турция води преговори за присъединяване.

- Кога и какъв ще е следващият етап в работата на тази комисия?

- Всяка една от четирите групи на комисията изготви свой график за работа. Самата комисия в пленарен състав ще се събира не по-малко от един път годишно. Най-спешният във времето въпрос за групата по имуществените въпроси е проблемът с т.нар. екзархийски имоти. Голяма част от тях са отнети от турската държава през 1936 г. Една малка част са върнати, но българската държава поставя въпроса за връщането на всички имоти. Беше договорено по-нататъшното взаимодействие за издирването на необходимите базисни документи за тези имоти..

- Какъв е резултатът от разговорите по въпроса за имотите на бежанците?

- Първо следва да се подчертае значението на самото възобновяване на преговорите по този въпрос. Новото е, че Държавния ни архив свърши огромна работа по инвентаризация и класификация, изследване на всички налични документи, свързани с имотите на тракийските бежанци. Работи се по актуализиране на оценката на това какво може българската държава да предяви като евентуална претенция по отношение на имотите. Реши ли се този въпрос, естествено наследниците ще могат да заявят своите претенции. Изготвянето на тази оценка също е достатъчно трудна и не трябва да се обявяват произволни цифри.

- Когато се говори за обезщетения, се споменават суми от порядъка на между 10 и 20 млрд. долара...

- Наскоро чух и цифрата 50 млрд. Това не са реалистични цифри, доколкото не почиват на никаква здрава основа. Това, което се направи, е оценка на база архиви, която позволява да се опишат и да се преизчисли стойността на всички загубени имоти. Първото и най-важното е да се постигне изобщо договореност по това, че такова обезщетение е възможно. Знаете, че съществува т.нар. Ангорски договор от 1925 г., който третира част от тези въпроси. Това, което се договорихме, е да дадем експертно, юридическо тълкувание на този договор. Защото от това започват различията. За пръв път става дума официално да се даде такова тълкувание от двете страни. Ние сме влезли в процес, който ще тече в следващите месеци. Ако смятаме, че преговорите ще се ограничат в месеци, при условие че въпросът стои от сто години, това ще бъде илюзия. Важното е да има достатъчно политическа воля за диалог по въпроса и търсене на решение. На този етап такава воля присъства по всички въпроси.

- Има ли реална надежда за потомците на тракийските бежанци да получат обезщетение?

- Това е целта - да се достигне до решение. Но българската страна не може сама да го реши, това е двустранен процес и всяко едностранно ангажиране както с времеви параметри, така и с крайно решение, би било некоректно. Въпросът за обезщетяването на тракийските бежанци и за радиосмущенията фигурира в преговорните позиции на ЕК с Турция по настояване на България.

- Склонна ли е България да постави още по-категорично нерешените двустранни въпроси с Турция в хода на нейните преговори с Брюксел за присъединяване?

- Тук трябва да се направи ясно разграничение. България е готова и ще постави, както вече е поставила някои въпроси, в рамките на преговорния процес, когато става дума за покриване на критерии, а не като своеобразен политически рекет, използвайки членството си в ЕС. Критерии, които всяка страна кандидатка трябва да изпълни с оглед постигането на статуса на страна членка. Но трябва да се каже също така, че чрез членство в ЕС не могат да се решават всякакви двустранни въпроси и това е еднозначно прието като позиция от страна на ЕС. Не може страна членка да се опитва да решава въпросите си в двустранен план чрез преговорния процес.

- Обсъждахте и въпроса за каскадата "Горна Арда". Може ли да очакваме скоро рестарт на проекта?

- Доколкото този проблем фигурира в преговорите ни с Турция, той е свързан с оттеглянето на "Джейлан холдинг" от проекта и изтеглянето на неговия иск срещу българската НЕК от Арбитражния съд в Париж. Констатирахме, че има доста позитивно развитие от гледна точка на изтеглянето на "Джейлан" от проекта и преговорите, които се водят сега с австрийски инвеститори. При приключване на тези преговори ние очакваме и изтеглянето на иска. Говорихме и за проекта за изграждане на язовир на река Тунджа. България отново потвърди, че не може да се ангажира с нов хидроенергиен проект, преди да се реши въпросът с проекта "Горна Арда", и че са необходими допълнителни икономически, технически и екологични анализи, за да може да се финализира позицията ни по въпроса.