21 май 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

През последните 4 години варненската фирма Свемар ООД реализира 400% годишен ръст в оборота и печалбата, а броят на работещите във фирмата нараства от 4 през 2005 г. до 75 души в активния сезон през 2008 г. Тайната на успеха е бизнес стратегията - пазарна активност, следване на новаторски виждания и тенденции, а също и агресивна инвестиционна политика и мотивация на ключовите служители в компанията.

Дейността на фирма Свемар ООД е дизайн, изграждане и поддържане на зелени площи, търговия със специализирани материали и оборудване. Акцент във фирмената дейност е специализация във водните технологии - изграждане на водоеми с различно предназначение, индустриални и декоративни изкуствени езера, реки, проектиране и инсталиране на оборудване за тях. А също проектиране и изграждане на автоматизирани поливни и дренажни системи, обособяване на алеи, веранди и облицовки с декоративни настилки от естествени и композитни материали, скални кътове и алпинеуми, благоустройствени и паркоустройствени проекти.

Създаването на фирма Свемар е образец за съвременно предприемачество, модерно мислене, иновативен подход и използване на възможностите, които Европа предоставя, за стартиране и развитие на успешен бизнес. Собственици и мениджъри на фирмата са Мариета и Свежен Чакърови - икономисти по образование. След предпроектно проучване те изработват концепция за фирма в областта на озеленяването и търговията със специализирани материали и оборудване. През април 2002 г. двамата предприемачи кандидатстват по Програмата за подкрепа на предприемачеството сред младежи от франкофонското пространство (PAE) на Междуправителствената агенция на франкофоните. Проектът е одобрен и през 2003 г. Чакърови вече са в играта. Посещават фирми със сходен предмет на дейност у нас и в ЕС, а също и Международното изложение GAFA в Кьолн - най-голямото изложение, специализирано в озеленяването и ландшафтната архитектура.

И така с инвестиции от 7600 лв. от Програмата за подкрепа на предприемачеството сред младежи от франкофонското пространство, 5 хил. лв. кредит от ПроКредит Банк и 7 хил. лв. кредит по Гаранционната схема за микрокредитиране на нови фирми година след старта Чакърови започват разширяване на дейността. Те закупуват оборудване и привличат опитни специалисти.

Чакърови реализират първи обекти за дизайн и изграждане на декоративни зелени площи на два туристически обекта. През 2004 г. е одобрен и реализиран проект по международната грантова схема Ecolinks QR за делови контакти между фирми в областта на екотехнологиите. Фирмата придобива сертификат на Firestone - Building products - USA, клон Европа, за продажба и инсталиране на еконастилки. Няколко месеца по-късно фирмата инвестира и в още един сертификат - на италианската компания Pratoverde за проектиране и изграждане на поливни системи.
Акценти

150 обекта

От старта на фирмата през 2004 г. досега са изградени над 150 обекта - от проектиране до поддръжка.

Партньори на Свемар в доставките на материали и оборудване за декоративни зелени и водни градини са големи международни компании от Словения, САЩ, Германия, Испания и Белгия.

А у нас фирмата работи с търговските вериги, както и с магазини и градински центрове.

Клиенти са над 30 големи общини, туристически комплекси, компании, търговски вериги във Варна и страната, като летище София и Приморско, Бизнес Парк Варна, Агрополихим-Девня, Албена, Е.ОН България, Пътища и мостове, Инжстройинженеринг, Мангле дивелопмънт, както и частни лица.

Един от важните фактори за успеха на фирмата е работата по проектни финансирания.

Днес приоритет за мениджърите е да се оптимизира дейността на фирмата.

В средносрочен план Чакърови насочват усилията си към разширяване на пазарните позиции, развитие на търговията на дребно, стимулиране на собствено производство и излизане на международни пазари.
Снимка на четири колони – Собствениците на фирмата Мариета и Свежен Чакърови са икономисти по образование и имат завиден бизнес нюх


21.05.2009 г., с. 3
КОРЕКЦИЯ НА ЦЕЛИТЕ
Отлагат за следващия кабинет ново съкращаване на разходите
Според Орешарски, ако стагнацията продължи по-дълго, трябва да се приложи по-консервативна фискална политика
Людмила Куюмджиева

През август или септември ще стане ясно дали ще има . още съкращаване на разходи 6 бюджета. Това заяви ми­нистърът на финансите Пламен Орешарски, който бе домакин на дискусия на тема "Кризите и България -през погледа на миналото". финансовият министър до­пълни, че през периода август-септември ще стане ясно дали и фискалната цел ще бъде променена спрямо заложения засега 3-процентов излишък в края на годи­ната.

"По всяка вероятност, в зависимост от развитието на дефицита по текуща сметка, ще намалим фис­калната цел", уточни Оре­шарски. Той посочи, че през последните 20 години вина­ги по това време от година­та са били вземани решения за промяната в бюджета.

"Предвидените в бюджет 2009 буфери са задействани, 10% от разходите не се от­пускат и по всяка вероят­ност няма да се отпуснат до края на годината. Идея­та да се задържат още 10% от бюджета за тази година е лансирана от медиите. Аз не съм имал такава идея", категоричен бе финансовият министър. И добави: "Мисли се за още съкращаване на разходи в бюджет 2009, но на този етап не сме предприели нищо, ще ви уведомим, ако предприемем такива стъпки".

Според него, ако ситуа­цията се запази в средносрочен план, трябва да се приложи още по-консервативна фискална политика като противодействие на нама­ляващата конкурентоспособност. "Не съм сред оп­тимистите, че кризата ще намери бърз изход. Очаквам трудности в средносрочен план", допълни Орешарски.

"През последните две тримесечия наистина има­ме намаляващ растеж. Но това по никакъв начин не за­сяга реалната ситуация да­ли ще обозначим с един или друг термин тенденциите, които всички ги виждаме и се случват. Не ми влияе по никакъв начин термина "ре­цесия", влияе ми това, че има спад с 3,5% за първото тримесечие", подчерта фи­нансист №1.

И още: "Не съм гадател", лаконично отговори той на въпрос може ли да очакваме спад и през второто три­месечие. По думите му трудностите ще бъдат свързани с по-високо равни­ще на риск в икономиката като цяло и неравновесия в основните взаимовръзки между реалния и финансо­вия сектор.

"Един от основните про­блеми днес вече не е заплаха­та за фалит на някоя голяма интернационална банка, какъвто беше рискът през 2008 г. Основният проблем е точно доверието между финансовия и реалния сек­тор", коментира министъ­рът. Това е свързано не само със страната ни, но е в гло­бален план и България ще следва външните тенден­ции.

По време на дискусията проф. д-р Михалис Псалидопулос, експерт по стопанска история 6 Атинския уни­верситет, изрази надежда, че вече сме изживели криза­та в най-лошата й форма. Според него наднационалните политики на световни­те органи като Световна­та банка, Г-20, Г-8 трябва да бъдат съобразявани и с интересите на малките отворени икономики, какви­то са тези на Гърция и на България.

Д-р Стефан Колев, екс­перт по история на иконо­мическите учения от Хамбургския университет, от­крои четири основни прили­ки на Голямата депресия и настоящата криза - в пе­риода на 30-те е била първа­та глобализация, сега може да се говори за втора глоба­лизация. Преди и сега се е говорело за десетилетна кри­за, и тогава и сега в дебати­те има преплитане на структурни с конюнктурни проблеми.

Пирита Сорса, международен анализатор и бивш представител за МВФ за България, коментира, че светът ще се възстанови бавно от финансовата кри­за. По думите й проблемът с токсичните активи на банките трябва да бъде раз­решен, за да започне възстановяването. Сорса изрази мнението, че в условията на криза трябва да се насърчават малките и средните предприятия, както и инфраструктурните проек­ти. Това ще помогне безра­ботицата да се задържи в поносими граници, защото подобни инвестиции ще ос­игурят поне временна за­етост за хората, катего­рична бе тя.
Снимка на три колони - В зависимост от развитието на дефицита по текуща сметка, ще намалим фис­калната цел, уточни Орешарски.


21.05.2009 г., с. 4
ОТЧЕТ
Комисията "Кушлев" води 73 дела за отнемане на имущество
От началото на 2007 г. до края на септември 2008 г. 6 съда са влезли 73 мотиви­рани искания за отнемане на имущество. Всичките те са одобрени от маги­стратите и по тях са об­разувани 73 граждански дела. Гледаните през 2007 г.

искове са били на обща стойност 27 219 684 лв., а за периода от началото на 2008 г. до края на септем­ври същата година - 24 692 834 лв.

За същия период в дирек­ция "Отнемане в полза на държавата" са постъпи­ли общо 74 мотивирани заключения за конфискация. Това е записано в Доклада на Сметната палата за дейността на Комисията за установяване на имуще­ство, придобито от пре­стъпна дейност (т. нар. комисия "Кушлев"). Зако­нът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, съдържа непълно­ти и неясноти, е посочено още в доклада.

Според експертите кръ­гът от престъпления, включени в основанията за отнемане на имущество, се оказва твърде ограни­чен.

Списък от Топ 10 на кметове феодали, замесени в корупция, обяви вчера ли­дерът на "Ред, законност и справедливост" (РЗС) Яне Янев. Той каза, че списъкът включва общо 50-ина души и ще бъде представен в Брюксел от водача в евро-листата на РЗС Димитър Абаджиев.

Янев е подредил кмето­вете в следния ред. Първи е Георги Иванов - Хасково, втори – Румен Рашев - ве­лико Търново, следват ги: Ахмед Башев -Гърмен, Петко Арнаудов - Царево, Милчо Доцов - Берковица, Кирил Йорданов - варна, Людмил Веселинов - Попо­во, Стефан Дамянов - Ка­занлък, Понер Сербест -Стамболово, и Златко

Живков - Монтана.

Списъкът е правен на основата на сигнали, по­стъпили в приемните на РЗС от инициативни ко­митети, граждани, както и декларации, становища и др., обясни Янев. "Кметът на Хасково Георги Иванов е нанесъл щети на общината за десетки милиона лева. Отстъпил е парцел на сина си и незаконно е дал право на строеж на бившия си партньор Манол Делчев от Първомай", поясни лидерът на РЗС. Той допълни, че има и данни за съвмест­ни злоупотреби на Иванов с Райна Йовчева, председа­тел на Общинския съвет. 117 са сигналите срещу кмета Румен Рашев, както и сигнали срещу 14 служители от администрацията в общината и общин­ските фирми, добави Янев. Според лидера на РЗС кметът на Гърмен Ахмед Башев е злоупотребявал със служебно положение и е използвал религията за икономическа изгода. От­носно кмета на Царево

Петко Арнаудов Янев твърди, че има данни за съ­ставени 12 акта за злоупо­треби със заменки, свърза­ни с "Натура 2000".

"Нека институциите проверят, не се притесня­вам", каза пред "Класа" Ах­мед Башев, кмет на Гър­мен.

"Изобщо не искам да ко­ментирам Яне Янев. Не трябва и медиите да си гу­бят времето с него. Обви­ненията му ще останат безрезултатни", каза пред "Класа" кметът на велико Търново Румен Рашев. Кметът на варна Кирил Йорданов прати съобще­ние, в което казва, че този списък е част от предиз­борната кампания на Янев.

Преди седмица той се за­кани да даде на прокурату­рата лидера на РЗС, ако об­виненията му се окажат безпочвени.

Градоначалникът на По­пово Людмил Веселинов съ­що обяви, че ще съди Янев за клевета и уронване на престиж.

съобщи БТА. Миков отгово­ри, че в МВР не работят ни­то пътни инженери, нито

строители.

велосипедистите да но­сят светлоотразителна жилетка или друга светлин­на сигнализация, ако се движат през нощта, предвиждат обсъдените промени 6 закона"

Депутатите обсъдиха и дали да се забрани движението на тировете в определе­ни часове от почивните дни и официални празници, Предложението за забраната е на депутата Светослав Спа­сов. Той иска 6 събота от 9 до 13 ч., в неделя от 13 до 22 ч. и през дните, обявени за официални празници от 13 до 22 ч., да се забрани движението на тежкотоварните автомобили. Очаква се днес дискусията по измененията да продължи.
Проектират четвърта лента на отсечката край Драгичево

Започна проектирането на четвърта лента на пътя Перник - София в района на с. Драгичево. Това съоб­щи директорът на Обла­стно пътно управление Тано Георгиев. Докато лентата бъде изградена, от управлението предла­гат да се въведе реверсивно движение в участъка Даскалово-Драгичево. Чрез него ще се осигури зелена вълна в пиковите часове. Така ще се спестяват около 30 минути на пъту­ващите. Реверсивното движение може да бъде ре­ализирано технически за 20-30 дни.

От "Елана" коменти­рат, че сегашните нива в известна степен преповтарят стойностите от края на миналата година, докато от "Агро финанс"

АДСИЦ посочват 10% спад към момента. Почти съвпадат отговорите на компаниите относно ди­апазона на цените днес, ка­то от "Елана" посочват 220 -300 лева на декар, а от "Агро финанс" - граници между 200 и 320 лева/дка и средна цена от 280 лева на декар.

В горния ценови праг пре­обладават райони като Добруджа, следвана от Северноцентрална и Североизточна България. Обрабо­тваемата земя с най-ниска цена е във Видин, Хасково, Ловеч, Габрово и Перник.

Според компаниите сделки със земи от начало­то на годината има, но в значително по-малък обем спрямо предходните годи­ни. Рентата бележи траен ръст, а средните нива, на които са се сключвали арендните договори за 2008-2009 г, са били над 20 лева/дка.



21.05.2009 г., с. 7
НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ
Депутатите удължиха срока за лихвоточките с още 6 месеца
За зануляването на всички влогове са необходими още 800 млн. лева
Лиана Йосифова

Да се удължи с шест месеца срокът за доказването на притежание на жилищно-спестовни влогове. Сегаш­ният срок на закона изтича на 21 май, т.е. днес. Това предвиждат промени в За­кона за уреждане правата на гражданите с многогодиш­ни жилищно-спестовни вло­гове, крито парламентът прие на първо четене вчера. Законопроектите за из­менение на закона са внесени от независимия депутат Мария Капон и от народния представител от Коалиция за България Захари Георгиев. Според Капон удължаването на срока ще даде още време на гражданите да докажат правата си по зако­на, както и да се предот­вратят опашките в клоно­вете на банките, които ги обслужват, тъй като срок­ът за това изтича. Отпу­скането на шест допълни­телни месеца ще има на­помнящ ефект за всички, които са били възпрепятствани да потърсят права­та си, смята Капон.

По закона притежателите на многогодишни жилищно-спестовни влогове, открити до 31 декември 1990 г. и престояли повече от пет години, които не са потърсили правата си, мо­гат да ги докажат пред местни комисии към общи­ните. 315 112 души е об­щият брой на притежателите на лихвоточки. През 1990 г. бяха изготвени спи­съци на титулярите, които трябва да бъдат компенси­рани. В тях са включени 100 344 души.

Те бяха подбирани на след­ния принцип - влогът им да е най-малко петгодишен към 31 декември 1990 г., да нямат собствен недвижим имот, личното им имуще­ство да не е над 40 000 лв. и да не са прехвърляли апар­тамент след 1981 г. Останалите не влязоха в списъ­ците за компенсиране, тъй като са разполагали със соб­ствено жилище. До края на 1992 г. Включените в списъ­ците за компенсиране имаха възможност да прехвърлят правата си по жилищно-спестовни влогове на род­нини и наследници.

През април 2001 година Законът за уреждане на жи­лищните въпроси на гражданите с дългогодишни спе­стовни влогове бе проме­нен. Новите текстове определиха като крайно нуждаещи се хората, чието имущество не надхвърля 15 000 лева. Само те имат право да бъдат настанени в държавни или общински жи­лища с предимство. Сред­ното обезщетение през м.г. е било 6320 лв., като притежателите едва на 2168 влога са били компенсирани.

От Сдружението на притежателите на компенса­торни инструменти на­стояват стойността на лихвоточките да се кориги­ра с 5 - 6 cm. Всяка година.

Около 10 млрд. лихвоточки не са използвани все още, ко­ето означава, че са необхо­дими 800 млн. лева, за да се компенсират техните соб­ственици.

"Нормално беше парла­ментът да удължи срока, но това е все още една мал­ка стъпка 6 борбата за пра­вата на ощетените. Едва 40 000 души намериха мя­сто в списъка на правоимащите, а държавата с бюро­кратични спънки се опи­тваше да забави процеса. В момента лихвоточката е 8 cm. и засега не се предвижда покачването й.м, коменти­ра за "Класа" Валентин Христов, председател на Сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти. За 2009 г. бюджетът на Националния жилищно компенсаторен фонд е 16 млн. лева, които ще стигнат за 2-3 хиляди човека. Средно на всеки от тях се изплащат по 6-7 хи­ляди лева.

Средните офертни цени за недвижи­ми имоти в София са намалели от декември до април с 30%, а не с 6%, както се мъчи да ни убеди Колиърс. И второ, на новия им сайт изобщо няма цени, а линк "Изпрати запитва­не". Ако решиш да го направиш, Ко­лиърс с много ситни букви те преду­преждават: "Този документ/елек­тронна поща е изготвен от Colliers International единствено с рекламна цел и за предоставяне на обща ин­формация."

Преди избори наистина се случват чудеса. В това вче­ра се убедиха и притежателите на дългогодишни жи­лищно- спестовни влогове (стр.7). Буквално в 12 без 5 преди изтичането на край­ния срок днес, депутатите решиха да го удължат с още половин година. Така все още невключилите се, но с неугасваща надежда притежатели на лихвоточки, ще имат шанса и "удоволствие­то" да се пробват наново за включване в окончателните списъци.

Всеки минал през бюро­кратичната машина на то­зи процес с право би го окачествил като истинска епо­пея на ходене по мъките. Не става дума само за опашки­те и прелюбопитния факт, че специализираните гише­та за приемане на докумен­ти работят единствено във вторник. Истинската драма на "правоимащите" е, че срещу тях са измислени критерии и ограничения, ня­кои от които са взаимно из­ключващи се. Главното усло­вие например е хората да ня­мат имот или притежания на стойност над 40 хиляди лева. В същото време от тях се изисква до 2013 г. да се включат в строеж или покупка на жилище, иначе

парите им изгарят. Излиза, че от една страна, трябва да си бедняк, но да извадиш в следващите пет години поне 100-120 хиляди лева, за да си купиш някакво маломерно жилище в София и някои от по-големите градове на страната. Срещу това дър­жавата може да те обезще­ти с някъде от 6 до 8 хиля­ди лева - поне толкова е стойността на средния влог по сегашните 8 cm. за лихвоточка.

Г-н Табаков, днес започва Международният иконо­мически форум "Стру­ма". Защо избрахте за мя­сто на провеждането му Благоевград и какви са ос­новните акцентите на събитието? Инициативата за про­веждането на форум в Югозападна България е нова. Още миналата го­дина решихме, че събит­ията на Българския ико­номически форум трябва да бъдат изнесени извън София - в страната. Вече проведохме форумите "Марица" в Пловдив и на­правихме подобно съби­тие във Враца. За избора на Благоевград повлия и фактът, че с кмета Костадин Паска­лев ' работим отдавна, още докато той беше министър на регионално­то развитие и благоу­стройството. Като акценти на събитието в Благоевград ще посоча: позиционирането на региона в българската икономика и спрямо съсе­дите ни на Балканите и връзките със Сърбия, Македония и Гърция. Ис­каме да бъдат показани отраслите, които са важни за Югозападна България, както и про­блемите пред тях. В слу­чая говорим за туризъм, енергийна ефективност, текстил и лека промиш­леност. Очаквам над 300 участници да се включат в днешното събитие. За да се организират подоб­ни дискусии, е необходим сериозен ангажимент от страна на местната власт - и общини, и областна администра­ция. Засега обмисляме провеждането на форум за Черноморската иконо­мическа зона, като е ло­гично това да се случи във варна или в Бургас.

Една от темите на фору­ма в Благоевград е предиз­викателствата пред ре­гионалното развитие в условията на глобална ре­цесия. Отраслите, които посочихте, вече са засегна­ти от кризата. В България вече няма бранш, който да не е за­сегнат. Българската ико­номика е интегрирана не само в европейската, но и в световната икономика. Още повече че нашият пазар, най-вече европей­ският, значително по­страда. Това сви износа и след това - производ­ството.

всичко това трябва да се дискутира. При всяка ед­на криза преобладават не­гативните нагласи, но бизнесът знае, че в подоб­на ситуация трябва да се търси и дори малкият позитив. В случая така или иначе предстоят пре­структурирания.

Фирмите ще намалят своите разходи. Важно е в същото време да бъдат запазени качествените кадри.

В подобна ситуация биз­несът ще търси нови па­зари и ниши, дори чисто географски към Близкия изток, Африка и по-дал­ечни страни.

всяка една страна от Из­точна Европа и Балкани­те изнася от 55 до 80% от продукцията си най-вече към съседите си и Европейския съюз. Нор­мално е да се търгува

първо със съседите въ­преки превръщането на света в глобално село. В момент, в който съсе­дите изпитват икономи­чески трудности, започва търсенето на по-далечни пазари. Очаквам именно това да се обсъжда на фо­рума.

В условията на спад на ин­вестициите в каква посо­ка трябва да бъдат насо­чени усилията на регио­нално ниво?

Първо, всеки регион да акцентира върху силни­те си страни. Да се на­прави оценка на пречки­те, защото често те са в детайлите, включително и в различни режими, администрирани от общините.

Още нещо, върху което България досега никога не е акцентирала - да се на­прави добра връзка между местното производ­ство и потенциалния чужд инвеститор.

Как може да се направи тази връзка?

По принцип защо искаме чужди инвеститори? - заради новите работни ме­ста, платежния баланс и свежите средства, кои­то се инвестират, особе­но ако става въпрос за ек­спортно ориентирани отрасли. Другите причи­ни са трансферът на ноу-хау, знания и бизнес ку­лтура. Винаги сме спира­ли дотук.

Според мен изключително важна и дори на първо място при привличането на чужди инвестиции, трябва да е целта да под­помогнем нашето произ­водство - малките и средните предприятия да са поддоставчици на ид­ващите у нас големи фир­ми. Много от страните, които успешно в послед­ните 30-40 г. привличаха чуждестранни капиталовложения, имаха цели про­грами за това как да под­помагат инвеститори­те, така че те да купу­ват местни продукти и услуги, вместо да ги вна­сят. Това, което в Бълга­рия много липсва, е пълна­та яснота какво се произвежда в страната, на какво ниво като каче­ство и с какъв потенциал като количества. Липсва ни стратегия за свързва­нето на малките пред­приятия с големите ин­веститора

Един от големите про­блеми, които изникват, когато български пред­приятия искат да ста­нат доставчици на мултинационални компании, е, че трудно се поддьржа постоянно качество. Понякога като пречки из­никват детайли като различия в счетоводните практики и комуникация­та. Държавата може да помогне 8 случая с евро­пейски средства по про­грамата за конкурентоспособност, която е към Министерството на икономиката и енергети­ката.

Ако един инвеститор знае, че в страната ни може да си осигури евтини и качествени достав­ки, това може да повлияе на решението му да дойде в България.

Проблемът при нас е, че не съществува единна ин­формационна система за производството, чрез която да се правят бързи справки. Тук може да се обхванат всякакви стоки и услуги, голяма част от които се внасят - давам за пример част от печат­ните материали на голе­мите вериги. За това има някаква причина. Заради липсата на проучване тя към момента не е из­вестна.

Кой трябва да реагира, за да се осъществява по-лес­но връзката между големите инвеститори и мал­ките фирми?

Тук Българската агенция за инвестициите трябва да влезе в ролята си. Ако след проучване стане яс­но например, че през 2009 г. са използвани 20% от . местните стоки и услу­ги, а останалите 80% се внасят, то трябва да се планира за следващите 10 години тези 20% да ста­нат 30 или 40. Но всичко започва с анализ на ситуа­цията.

Как оценявате предложе­нията за промени в Зако­на за инвестициите, кои­то предвиждат големи инвеститори да могат да купуват земя на цени под пазарните?

Трудно е да се даде едноз­начна оценка. Тъй като съм човек, който разчита на пазара, по принцип съм против това, защото има вероятност да се из­криви ситуацията, осо­бено по отношение на чувствителна област ка­то пазара на земя. От друга страна много стра­ни дават безплатни те­рени на инвеститорите. Добре е все пак, че тръг­нахме да правим инду­стриални зони. Една община най-добре знае какво й е необходи­мо. Тя трябва да има много точна информация с каква работна сила раз­полага. Всеки един случай трябва да се разглежда отделно.

В края на 2008 година зая­вихте, че поскъпването на парите ще удари всич­ки браншове и че банкова­та система е в риск. Как оценявате ситуацията сега?

Поскъпването на парите вече е факт. Като цяло лихвите се вдигат, а бан­ките слагат по-голяма цена на парите заради увеличения риск. Продължава да съще­ствува риск за банковата система. Не се случи ни­що драматично в послед­ната половин година, от­както се разрази кризата, но имаме много голяма междуфирмена задлъжня-лост, както и задлъжня-лост на фирмите към фи­нансовия сектор. Засега разполагаме единствено с данни на БСК, което го­вори добре за нея, но не говори добре за държавните институции. В същото време креди­тирането през 2008 г. продължаваше. Това не­минуемо води до риск и за банковата система. За­щото, колкото повече е задлъжнялостта, толко­ва повече расте рискът част от това кредити­те да не бъдат обслужвани навреме.