22 юни 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти



страница11/16
Дата13.04.2017
Размер2.32 Mb.
#19131
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16

ДЕСИСЛАВА КОЛЕВА
Снимка на две колони - Кв. "500" се състои от сгради, собственост на МК, между бул. "В. Левски" и улиците "Московска", "19 февруари" и "Оборище". Там сега са Националната галерия за чуждестранно изкуство и новите хранилища за фонда на Националната художествена галерия.


22.06.2012 г., с. 9-10
Как Нане Стоичко разбира туризма, екологията и устойчивото развитие
Някога на Орлов мост са посрещани чужди войски, днес там се събират освободителите на България от българско робство
Ясен Бориславов

"Да спасим гората от закона!" беше един от лозунгите по време на протестите на Орлов мост срещу промените в Закона за горите, даващи възможност за урбанизиране на планините, без да се променя предназначението на земята. Може да звучи парадоксално, но лозунгът точно отразява основните страхове, изкарали младите хора на протест. Това е ужасът, че в недалечно бъдеще у нас няма да има никакви естествено диви, свободни и неосквернени от инвеститорски интереси природни пространства. Някой ден може да се окаже, че и въздухът, който дишаме, е даден от държавата на концесия, станал е притежание на някаква корпорация или банка по непонятни за здравия разум, но юридически изрядни процедури. И за всяко вдишване гражданинът дължи такса. Звучи като сюжет за абсурдна пиеса, но животът често се оказва съставен от абсурди. "Горите и планините винаги са били последното убежище на свободата", се казва в текст, който от няколко дни се разпространява като манифест на гнева в интернет ("Добро утро! Ние сме децата на прехода" от Георги Деянов). Аргументите на властта в полза на закона, независимо дали звучат разумно, нямат особено значение. Хората все по-трудно вярват на законодателни текстове, които често и не разбират. Приемат ги като мъртва словесна тъкан, съставена така, че лесно да бъде заобикаляна от монополи и корпорации, както и става. Не вярват на лукавото законодателство, но вярват на образи. А образът, който създаде за себе си българският инвеститор в туризма, е, меко казано, непривлекателен. Повечето големи инвестиционни проекти в тази сфера превръщат някакво красиво, привлекателно и достъпно по-рано място в трудно достъпна и строго охранявана зона зад солидна ограда с КПП, където мъжаги в сини ризки с щампи Security дават ясно да се разбере, че лица с годишен доход под 50 000 лв. там са нежелани. Специалитет на туристическия предприемач у нас е, след като види къде хората обичат да ходят, да застане на пътя им и да къса билетчета. Друго доказано умение е превръщането на археологията в панаирджийска атракция. У нас инвеститорът е свещена крава, независимо че може да е чисто криминален тип или завършен простак, готов брутално да наложи своите отблъскващи вкусове и етични стандарти. А може и да е банален шмекер. Преди няколко години покрай изграждането на незаконен лифт инвеститорът шумно обясняваше как е направил съоръжението, за да може възрастни и болни хора да се качват на върха на планината. И си мислеше, че някой му вярва. Сякаш възрастните и болните си нямат други грижи. Кусур им е да гледат света от високо. Докато могат, нека го правят на собствен ход. Планината не е лазарет, нито възрастният човек е някакъв планински козел. По повод протестите премиерът каза, че в Австрия имало с десетки хиляди километри повече ски писти, отколкото у нас и затова там бил развит зимният туризъм. Едва ли само това е причината. Деликатно се премълчава какво представляват Австрийските Алпи, на каква надморска височина са пистите и дали не са над естествения горски пояс. За всяко отсечено дърво ще се засаждат по три, обещава министър Найденов, без да уточнява, че отсечените ще бъдат вековни, а новопосадените с дебелина на точилка. Дори да се реализират всички заявени проекти в Родопите, Рила, Пирин, Витоша и Стара планина, те обхващат площ от 12 000 хектара, което е 0,03% от горските територии в страната, обясняват защитниците на планинската урбанизация. Подобна статистика не значи нищо, защото едва ли има съмнение, че проектите са ориентирани към най-красивите и най-привлекателните места. След като бъдат урбанизирани, те неизбежно ще загубят от естествената си красота, а сигурно и няма да са безвъзмездно достъпни. Нека добавим, че дори и един декар, застроен с грозотии, може да унищожи естествено красивия пейзаж на хиляди хектари в околността. Факт. В знаменития роман "Клошмерл" от Габриел Шевалие (разказ за живота в малко градче в Бургундия) има няколко реда, които биха помогнали да видим как невъзможното у нас е постигано с естествена лекота другаде. "Църквата си е все същата, сбор от разновидни части, прибавяни последователно от всяко поколение с някакъв усет за пестеливост, който е запретявал да се възстановява повече от строго необходимото, и някакво смътно чувство за красота, което ги е карало да долавят прекрасното и ги е възпирало да го разрушат. Тази умереност е създала повече или по-малко навсякъде прелестта на френското село." Бихме добавили, че тази умереност е създала не само красотата на френската, но също на австрийската, немската и италианската провинция, запазила е привлекателността на повечето красиви места по света. Този "усет за пестеливост", тази "умереност" и това "смътно чувство за красота", което да долавя прекрасното и да го пази от разрушаване, у нас го няма или е остро дефицитно. Няма го в администрацията, няма го в бизнеса, българското общество това чувство не го е култивирало. Тук-там то се е самопораждало, за да бъде бързо задушено поради тъпа селяндурска алчност и отсъствие на общоприемливи естетически стандарти и етико-естетически консенсус за красивото и доброто. Поради което богатството у нас подозрително често създава мизерни гледки. Вместо това българското общество е създало тягостно отблъскващия образ на Нане Стоичко (от разказа на Елин Пелин "Нане Стоичковата върба"), който заради мазната си капа отсича вековна върба с дванайсет щъркелови гнезда. Неговата травматизираща менталност носят много от големите, средните и по-малките инвеститори в туризма и това може лесно да се види в превърнатите на туристически гета курорти като Слънчев бряг и Несебър, Созопол, Банско и дори в Синеморец и на много други места. Сега Нане Стоичко иска да полази високите части на планините и протестиращите на Орлов мост се опитват да го спрат. Изглежда, това ключово софийско кръстовище ще се превърне в нов символ на демокрацията и по-точно на земетръсния разлом в доверието между гражданите и държавата. Някога на това място са посрещани чужди войски, а днес то събира освободителите на България от българско робство. Какво постигнаха протестите? Показаха, че освен частни има и обществени интереси, с които властта, макар и неохотно, ще трябва да се съобразява. Показаха, че властта изпитва гузност и страх от вълните на гражданския гняв. Това е гняв, който днес е насочен към амбициите на отделни персони да монополизират ски туризма, но утре може справедливо да се разлее в други посоки. Слабо вероятно е този гняв да торпилира правителството, но той е признак за известно отрезвяване в отношението към ГЕРБ и към мутро-милиционерския политически елит. Това е спонтанна реакция срещу корпорациите и монополите, които изкривяват пазара и в крайна сметка произвеждат бедност, а не богатство. За разлика от еколозите хората от Банско, Разлог и Добринище не знаят за какво точно протестират, тъй като Законът за горите няма пряко отношение към техните селища и техния поминък. Те протестират по принцип, "срещу гражданята". Трудно е да се повярва, че същите инвеститори, които опустошиха Черноморското крайбрежие, ще направят нещо по-различно в планините. Казват: "Дори и да искаме, няма да можем да ги бетонираме, защото релефът и надморската височина не го позволяват." Не е вярно. Могат и биха го направили, ако държавата им гарантира печалби и ако няма ясно заявен обществен интерес, който да ги спре.
Снимка на четири колони - Хората от Банско, Разлог и Добринище не знаят за какво точно протестират, тъй като Законът за горите няма пряко отношение към техните селища и техния поминък. Те протестират по принцип, "срещу гражданята".


22.06.2012 г., с. 9-11
ИНТЕРВЮ

Балканите са твърде малки за толкова много велики държави
За България е лукс да поддържа такава висока степен на финансова стабилност, смята зам.-шефът на ДПС Алиосман Имамов
Алиосман Имамов е роден през 1953 г. По професия е преподавател със специалност статистика и иконометрия. Вече трети мандат е депутат от ДПС, като в момента е за зам.-председател на партията.
- Г-н Имамов, ще дойде ли ден, в който възродителният процес ще престане да бъде част от българската политика и ще остане единствено в българската история?

- Когато се говори за възродителния процес, това невинаги е конюнктурно. В повечето случаи има основания за това. Например опитите да се сменят имена на населени места и местности е такова основание. Мисля, че ще дойде ден, в който този процес ще остане в историята. По-важно е кога ще дойде този ден. Може би когато българското общество узрее достатъчно и се доближи до онези европейски и световни стандарти, според които изцяло се зачитат правата и свободите на гражданите в страната. Съгласен съм, че възродителният процес не бива да се използва като единствена аргументация по време на избори. Това не е правилно. Ще бъде голяма грешка, ако някой в ДПС си мисли, че възродителният процес е достатъчно условие да се печелят избори. Сигурен съм, че повечето членове и политици от ДПС осъзнават това. Но ние не можем да си затваряме устата при явни политически и други прояви, които напомнят на една част от българското гражданство, че е имало такъв процес. И им дават основание да мислят, че рано или късно подобни мероприятия ще се повторят.

- Според вас реално ли е да се мисли, че в близко бъдеще би се случило нещо подобно?

- Няма да бъде пресилено, ако се каже, че дори в момента има пълзящ подобен процес. Вече споменахме смяната на имена на местности и улици, които са се наложили исторически. Нормалната логика трудно може да приеме, че от това ще има някаква полза за обществото. Подобни явления не са изключени в бъдеще.

- Инцидентни явления може би винаги ще има. Но като наближат избори и започват да се говорят твърде силни думи - как ако не се гласува за ДПС, е възможно пак да се сменят имена, да се събарят джамии и т.н. Ако се вярва на информации от смесените райони, местни активисти на ДПС често експлоатират тази тема.

- Сигурно има случаи на такова говорене, но аз бих ги нарекъл изключение. Това са инцидентни случаи, пресилено е да се говори така. Обикновено тази тема се преекспонира по време на избори от хора, които не могат да предложат нещо друго като аргументация. Тази тема е елементарна и лесна, възприема се без особени усилия от голяма част от симпатизантите на ДПС, особено от онези, които са били жертви на този процес.

- Медалът обаче винаги има обратна страна. Съвсем наскоро се разбра, че в турски учебници половината от територията на България е била картографирана като част от Турция. Подобни явления също провокират и тук да има говорене, което да напомня за възродителния процес.

- Националистическото говорене е присъщо за всички държави на Балканския полуостров. Съвсем нормално е подобен тип говорене да провокира определени националистически действия и в съседните държави. Ние трябва да положим взаимни усилия да ограничим подобни действия. Колкото и парадоксално да звучи, вероятно ви е направило впечатление, че почти всички държави на Балканския полуостров са били велики в своето минало - Велика България, Османска империя, Византия, Велика Албания, Велика Сърбия и т.н. За съжаление заради подобни исторически дадености всяка една от държавите има претенции към своите съседи, включително териториални. Балканският полуостров е твърде малък за толкова много велики държави.

- Каква е оценката на ДПС за трите години управление на ГЕРБ?

- Безспорно оценката за управлението на ГЕРБ е по-скоро негативна по отношение на икономическото и социалното развитие на държавата. Това се вижда и от оценките на европейските структури.

- Смятате ли, че емитирането на новите еврооблигации от страна на финансовото министерство закъсня?

- Всеобща е оценката, че сделката закъсня от гледна точка на нейната ефективност. България може би щеше да реализира тази сделка с по-малко разходи, ако тя се беше случила по-рано. Вероятно има политически причини за това. Обикновено опозицията не подкрепя увеличаването на дълга, независимо дали това е необходимо.

- Защо да не се разреши и на Сребърния фонд да купува от тези облигации?

- Когато държавата се явява едновременно купувач и продавач на ценни книги, тя във всички случаи ще загуби. Ако спечели продавачът, ще загуби купувачът и обратно. Аз мисля, че с говоренето около Сребърния фонд министърът на финансите имаше за цел пазарна дезинформация с намерение да реализира по-добри условия за тази сделка. Убеден съм, че той искаше да създаде впечатление, че държавата ще прояви някаква финансова интервенция, за да може да даде знак на евентуалните купувачи на нашите ценни книжа да се съгласят на по-благоприятни условия. Финансовият министър искаше да повлияе положително. Според мен той не е имал сериозни намерения да пипа Сребърния фонд. Може да се каже, че това е било маневра с положителни намерения.

- За месец май правителството за пръв път отчете стопяване на дефицита в бюджета.

- Според данните дефицитът за първото тримесечие изчерпва около 62% от годишно планирания дефицит. Това е изключително тревожна тенденция. Обясненията на Министерството на финансите са, че става дума за сезонни колебания, които ще бъдат компенсирани във втората половина на годината. Но аз се съмнявам в това. Вярно е, че през април и май има лек спад на дефицита. Данните за май не са публикувани, не мога да ги коментирам, но не вярвам да имаме положителен баланс в края на този месец.

- Каква е вашата икономическа прогноза за близките година-две?

- Основният проблем остават ниските доходи и жизненият стандарт. На следващите избори това ще бъде основната тема, по която ще бъдат атакувани управляващите. Те не направиха почти нищо за подобряване на тази ситуация. Те съхраниха замразените доходи прекалено дълго, което влоши изключително много условията за живот на обикновените хора.

- Вероятно те ще отвърнат, че са повишили стандарта на живот, като са построили магистрала, метро и т.н.

- Магистралите имат отношение към стандарта, но ефектът от тях ще дойде след десетилетия. Основният проблем си остават ниските доходи.

- Какво може да се направи според вас?

- Според моето собствено мнение България като най-бедна страна в ЕС може да рискува част от фискалната си стабилност, с която толкова много се гордеем, в името на повишаването на жизнения си стандарт. Смятам, че за една бедна държава е лукс да поддържа такава висока степен на финансова стабилност. Повечето държави в ЕС са в процедура на дефицити. България като бедна държава трябва да направи всичко възможно, дори с цената на това да наруши фискалната си стабилност, да стимулира заетостта и растежа, които ще доведат неизбежно до повишаване на жизнения стандарт и доходите на хората. Относителният дял на българския дълг в момента 16-17%, като до края на годината ще стигне 20%. Ние имаме свободата да увеличим тази задлъжнялост до 40-50%, като горната допустима граница в рамките на ЕС е 60 процента.




22.06.2012 г., с. 10
Власт

Нова фиксация на премиера отклони 43 млн. лева
Заобикалянето на закона за обществените поръчки за спешен ремонт на виадуктите хвърля съмнения, че поредните държавни пари ще отидат при "правилните" фирми
ДЕСИСЛАВА КОЛЕВА

Две премиерски изречения и една негова безсънна нощ в Бояна бяха достатъчни, за да се впрегне държавата в решаването на най-новия авариен, спешен и форсмажорен проблем - ремонта на мостовите съоръжения. За три от тях - избрани незнайно как, но обявени като най-аварийните - кабинетът отпусна 43 млн. лв. Парите трябваше да отидат за ремонт на дупките по пътищата. В бързането управляващите решиха, че ще използват вратичката в закона за обществените поръчки, за да изберат фирмата по договаряне, а не чрез търг. Първоначално се позоваха на законовата възможност при "форсмажорни обстоятелства" да се избира фирма дори без обявление. Но тъй като тези обстоятелства не се доказват толкова лесно, основанието бе сменено. Оказа се, че експертите в АПИ не знаят колко точно ще струват спешните три ремонта, въпреки че Министерският съвет явно знае, щом отпусна конкретна сума... Но според поръчката на АПИ фирмите трябва да направят експертизи на трите виадукта, за да разберат какви дейности са необходими, и да ги остойностят. Въпреки това в публичната покана на АПИ се мъдри прогнозна стойност, което е абсолютен нонсенс. Първоначално бизнесът имаше 10 дни за своите експертизи, защото ремонтът е много спешен. След това обаче получи още 11 дни заради сериозен интерес от чуждестранна фирма. Проблемът, представен като спешен от внезапно фиксиралия се във виадуктите Борисов, всъщност не е от вчера. Мостовете се нуждаят от авариен ремонт, като още преди пет години експертите са посочили 64 опасни съоръжения с нужда от ремонт. Тогава задачата на работната група е била само да ги идентифицира. След това е трябвало пътната агенция да направи необходимата експертиза на всяко едно от съоръженията, за да се установи колко спешно е състоянието му и да се прецени какво е необходимо да се прави. Това не е сторено. И пет години по-късно, след земетресението в Перник, което според експертите по никакъв начин не е засегнало въпросните виадукти, без никакви експертизи за реалното им състояние, но след "експертния" поглед на премиера, на обществото му се спусна спешният проблем. Не бяха посочени останалите 9 опасни виадукта - по думите на регионалния министър най-критични са 11 моста, но никой още не ги е назовал. Никой не представи експертиза за състоянието на съоръженията - нито на трите, нито на деветте, нито тази отпреди пет години, нито по-нова. Как тогава бе решено, че точно тези са най-опасните мостове, а не някои от другите 9? Официално експертите се въздържаха да потвърдят премиерските наблюдения, че състоянието на виадуктите е толкова лошо, че трябва да се започне ремонтът незабавно. Но тъй като подчинената на Борисов АПИ нямаше как да каже, че няма нещо нито толкова страшно, нито толкова спешно, рече, че "мостовете в момента са безопасни за преминаване и за тях съществува риск само ако има земетресение като това в Перник". А шефът на агенцията Лазар Лазаров заяви драматично, че "никой не може да гарантира, че утре няма да падне някой мост". Само дето не допълни: щом Борисов го предчувства. След допълнителни въпроси Лазаров уточни, че можело да паднат при земетресение. Премиерът може и да ходи с червен конец на ръката, да не се бръсне в понеделник, да си плюе в пазвата, ама бива ли опитни инженери да се връзват на приказките му и да плашат хората. Да се върнем не на предчувствията им, а на фактите. Факти - няма, защото липсва експертиза на въпросните мостове. Вярно е, че експерти казват, че ремонтът на съоръженията е трябвало вече да започне. Колкото по-рано, толкова по-евтино. Това е и разликата според проф. Илия Иванчев от Университета за архитектура, строителство и градоустройство - отлагането на ремонтните дейности просто ги оскъпява, но в никакъв случай не става въпрос, че всеки момент ще паднат. Но колко повредени са, не е обективно ясно, защото никой не ги е изследвал. Експертите са категорични още, че ако стане силно земетресение, мостовете, строени през 70-те и 80-те г., няма да издържат. "Дори и да са в идеално състояние, при земетресение те не са добре, защото са проектирани да издържат на шеста степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник, че дори и по-малко", обяснява проф. Костадин Топуров от УАСГ, който е участвал в експертизата на всички мостови съоръжения в страната през 2007 г. Сега съоръженията се строят с издръжливост девета степен, защото науката се е развила и вече нормативните изисквания са по-високи. Но при нормална експлоатация мостовете са сигурни Строени са с коефициент на сигурност, който дори и сега, когато от някои падат парчета бетон и армировката ръждясва, те няма да се срутят от минаването на коли по тях. Затова и АПИ не ги затваря. В крайна сметка, ако са толкова опасни, би трябвало да са забранени за преминаване. Чакането просто оскъпява ремонтите. Тоест виадуктите трябва да се ремонтират и да се приведат към изискванията, но нищо не налага това да се случва чрез заобикаляне на закона и процедурите. Така въпросът се свежда до: дали да има прозрачен търг, или да се бърза в името на добруването на някои фирми? Макар че е на власт от три години, и това правителство не е ремонтирало нито един виадукт - подменян е асфалтът, но не е правен ремонт на носещата конструкция. Колкото и критично да е състоянието на мостовете, това не може да се превръща в основание за управляващите да заобикалят процедурата за обществени поръчки. Защото съмненията, че така се уреждат близки до властта фирми, се бетонират. Т.е. колкото и публиката да се обърква от резките завои в премиерските предпочитания и фиксации, единственото, което помага да не се губи посоката, е старото правило: Следвай парите.
Снимка на три колони - Борисов: "Ако хората видят това днес тук и онова на "Витиня", няма да смеят да карат по автомагистрали. Трябва да убедим колегите в Брюксел, че това би било по-лошо от всяко бедствие - да пропадне такъв важен мост и да загинат хора".


22.06.2012 г., с. 19
РЕШЕНИЕ

Държавата ще отдава спортни обекти и без конкурс
ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ

Спортните организации вече ще могат да ползват спортни обекти - държавна или общинска собственост, без да преминават през процедура на конкурс. Това решиха депутатите, след като приеха на първо четене предложени от правителството промени в Закона за физическото възпитание и спорта. Отпадането на задължителния конкурс е със странния аргумент, че "провеждането на подобен вид процедури възпрепятства адекватното и ефективно действие на държавните институции в отговор на съвременните и бързо изменящи се обществени потребности и неоснователно утежнява изискванията пред субектите, развиващи и стимулиращи физическото възпитание и спорта". Освен че ще могат да се отдават под наем, върху подобни съоръжения вече ще може да се учредява срочно вещно ограничено право на ползване до 20 г. За държавната собственост това право ще се учредява с решение на Министерския съвет, а за общинската - на съответния общински съвет. В замяна ползвателят трябва да представи финансово обезпечена инвестиционна програма за поддръжка, развитие и модернизация на съответния обект. С промените правителството оряза силно правомощията на създаденото от него спортно министерство. Министър Свилен Нейков губи правото си да утвърждава правилниците на федерациите. Той вече няма да следи за въвеждането на спортните обекти в експлоатация и за тяхното временно спиране при неизпълнение на спортно-техническите норми. Това вече става работа на съответните кметове. "Няма да подкрепя отпадане на голяма част от правомощията на спортния министър и разпределянето им към спортните федерации и кметовете", обяви се против председателят на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта Огнян Стоичков. Зам.-министърът на спорта Лазар Каменов обаче каза: "Прехвърляйки функции на общините, ще укрепим спортната база. Общината трябва да поеме отговорност, за да може всичко да бъде обективно, средствата да не се губят, контролът там е по-голям", обясни той.






22.06.2012 г. , с. 4
Дянков почетен созополчанин
Вицепремиерът Симеон Дянков ще бъде обявен за почетен гражданин на Созопол на заседание на общинския съвет днес, съобщиха пред „Преса" оттам.

Самият ковчежник на държавата няма да присъства на сублимния момент, понеже е в чужбина. Честта ще му бъде присъдена по инициатива на кмета на Созопол Панайот Рейзи. Причината - освен че помага на археологията в региона, осигурил и 75 млн. лв. за пречиствателната станция. Освен това Дянков купувал с лични средства икони за храмове - в Созопол, бургаския квартал „Крайморие" и поморийското село Порой, но не искал да се шуми около това.





Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница