22 юни 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Снимка на две колони- Ковачевското хале

Г-н Казанджиев, очаквахте ли цената на природния газ да се увеличи с 4,88%? Увеличението ми се струва нормално, дори под онова, което аз очаквах. Моята лична прогноза беше за ръст между 10% и 12%. Първо, защото цената на долара се увеличава. Второ, дълго Време цената на алтернативните енергийни източници - на нефта, газьола и други, които са база за изчисляване на цената на природния газ, останаха Високи. Едва от няколко седмици се наблюдава постоянна тенденция към намаляване, трябва да мине Време, за да се Види как ще се отрази върху алтернативните на природния газ горива. Това увеличение компенсира и недовзетите приходи на "Булгаргаз".

- Г-н Костов, разбрахме, че сте присъствали на първата среща в земеделското минис­терство между еколозите и представители на инвеститори­те, които още не могат да се разберат за промените в Зако­на за горите, които се отнасят до ски строежите в планините. Какво се случи на тази среща?

- Има дискусия, има желание за разбирателство. Опитват се всички страни да покажат доб­рата страна на техните предло­жения. Не е моя работа да обя­вявам нещо ще се случи ли, или не, но има сериозен напредък по­не по отношение на текстовете, които предизвикват недоволство.

Протестът на Орлов мост, ако трябва да бъдем откровени, бе­ше израз на негодувание от лип­сата на диалог. Аз мисля, че то­зи сигнал беше доловен от уп­равляващите и законът беше спрян. Ако си спомняте, еколо­гичните движения свалиха Тодор Живков. Едни млади хора се съ­бират, приказват си какво ли не, но всъщност си приказват про­тив властта. В българските очи богатите не са добри, а и те наистина не са добри. Нашите „богати" не са ка­то американските. За това мно­го малко му трябва на българи­на от психологическа гледна точ­ка да се ядоса на богатите. А вза­имната обвързаност на полити­ците с основните икономически субекти, те са основно финан­сови, е много, много силна. Ос­вен това няма малко корумпи­рани, както няма малко бремен­ни.

- Ще обясните ли какви ще са последствията, ако Законът за горите беше приет във ви­да, гласуван от парламента преди седмица?

- Трябва да се знае, че в Бъл­гария имаме три вида територии - земеделски, горски и урбани­зирани (селища и селищни об­разувания). Горските територии не са задължително гори. От 4.2 млн. ха горски територии 3.6 млн. ха са гора, а 6 хил. ха са безлесни територии, горки пъти­ща, поляни, ливади, дивечови ни­ви, постройки и т.н.

Това, което имахме предвид, като внасяхме Закона за горите, бе всички линейни обекти - елек­тропроводи, писти, въжени ли­нии, противопожарни просеки и т.н. да се третират по един и същ начин и да останат горски тери­тории. Един електропровод, ако той минава през такава горска територия и ние я изключим от горския фонд, преобразуваме я в урбанизирана, този електроп­ровод след време ще изгуби своя смисъл. Но земята няма да мо­же да се преобразува обратно в горска територия. Ето, електроп­роводите от АЕЦ „Козлодуй" ве­че губят своето значение, а те заемат огромни територии. А пък 60-80 години за живота на гора­та са нищо за разлика от чо­вешкия живот. По същия начин лифтовете могат да загубят ико­номическия си смисъл. Ако не са горска територия, а са урбани­зирана - върху тях може да се строи всичко друго - завод, хо­тел, депо за отпадъци, пречист­вателна станция и т.н. Ако е гор­ска територия, нищо друго не мо­же да се строи.

- Всички сме наясно с пол­зата от запазването на публич­ната собственост върху горите, които ще се изсекат за изграж­дането на писти. Ако по това предложение има консенсус, отпадането на таксата за смя­ната на статута от горска в ур­банизирана ли е проблемът?

- Когато се сменя предназна­чението на една територия - зе­меделска или горска, в урбани­зирана, защото обратният слу­чай не съществува, а и това е историята - селищата се разрас­тват, цялото общество губи от то­зи обществен ресурс. На нивата няма да се произвежда храна, горската територия няма да про­извежда вода, въздух, гледка. Ця­лото общество губи. И затова се въвежда тази еднократна такса. Това е компенсация за загубата на този обществен ресурс.

- Размерът на таксите ли е проблемът - прекалено са ви­соки, не са адекватни?

- Таксите са актуализирани през 2011 г. с наредба и абсо­лютно отговарят на пазарната ко­нюнктура към този момент. Не мисля, че проблемът се корени в таксата за смяна на предназ­начението. Трябва да знаете, че 10-годишното наемно право (сервитут) е равно на таксата за смяна на предназначението на земята, т.е. сумата е една и съ­ща. Ако искате да смените пред­назначението - това вече не е горска територия. Ако го вземе­те под наем за 10 години, то все още е горска територия. И в два­та случая паричната компенса­ция е една и съща. Затова не мисля, че „там е заровено куче­то".

- Къде е заровено кучето?

- Ако трябва да бъда откро­вен, отклонява се вниманието на обществеността от по-сериозни промени, които по-малко се виж­дат. Някои от промените Зелени­те ги видяха и те бяха върнати. Става въпрос за три от четирите спорни точки, на които няма да се спирам. Един от проблемите е имен­но с изключването на горски те­ритории без смяна на тяхното предназначение. В закона беше вкарано, освен за ски писти и влекове, това да е позволено и за „открити съоръжения за спорт и културно-исторически дейнос­ти, религиозни нужди, както и за спомагателните им постройки". Тъй като няма яснота по този текст, няма тълкуване на тази формулировка, в гората може да изникне какво ли не - голф иг­рище, открита джамия, открита църква, открит пазар... Мисля, че тези текстове трябва да отпад­нат. Трябва да отпадне и възмож­ността да се изграждат лифт станции на горски територии, без да им се сменя предназначение­то, защото това е сериозно стро­ителство. Освен това, те не тряб­ва да се строят в защитени те­ритории, докато за лифт напри­мер може да се направи изклю­чение.

- Да разбирам ли, че подк­репяте идеята да се облекчи изграждането на писти и лиф­тове в планините, но не и на други съоръжения?

- Според мен лифтовете и пистите трябва да минат под един знаменател, но има един детайл, който трябва да се изясни. При това положение ще се учредява право на строеж на писта без смяна на предназначението на земята. Ако аз имам гора - аз си учредявам правото на строеж. Никой не може да ме спре в мо­ята гора да кажа, че ще строя една писта и да изсека гората до голо. А все пак 10% от горите в България са частна собстве­ност. За да има сигурност, че не всички ще изсекат горите, за да вземат парите от дървесина, трябва да се въведе една прак­тика, която я има в Западна Ев­ропа, не навсякъде - в Германия например, да се въведе лимит на линейните съоръжения (лифтове, ски, електропроводи). Той може да бъде метри на хектар или квадратни метри на хектар. Това е едно решение на проблема.

- Това го предложихте още в началото на годината на може би първото публично обсъжда­не на промените в Закона за горите, но тогава сякаш никой не ви чу. Сега имаше ли жела­ние от двете страни да обмис­лят вашата идея?

- Днес отново повдигнах въп­роса и мисля, че ме чуха. По време на самия дебат може да се измисли и какъв да е лимитът на ски съоръженията. Зелените са скептични, че някой ще го кон­тролира това в действителност. При добро желание на админис­трацията обаче това може да се случи. Зелените повдигнаха и друг основателен въпрос, който под­лежи на юридическо тълкуване. Да речем, че държавата учредя­ва право на строеж за въжена линия с 50 стълба, без да се сме­ня предназначението на земята под лифта. Под стълбовете има изкопи и се налива бетон. Ако вземеш площта на всеки стълб и ги сумираш, се получат 1000 кв. м примерно. Ако обаче ис­каш да си построиш къща от 20 кв. м - трябва да смениш пред­назначението на земята. Тук мо­же да се извади аргумент, че це­лите на едното и на другото стро­ителство са различни, но въпро­сът е: това не е ли неравнопоставеност на субектите? Това е въпрос на юридическо тълкува­не.

За съжаление текстовете за ски строежите не са единстве­ният проблем в Закона за гори­те. Има няколко текста, прока­рани от Емил Димитров (депутат от ГЕРБ и зам.-шеф на парла­ментарната комисия по земеде­лие и гори - бел.ред.), единият от които го вкарва в сериозен конфликт на интереси. Той зася­га промяна на Закона за лова (Димитров е концесионер на две от най-големите ловни стопанс­тва в България - „Елен" край Ет­рополе и „Шерба" край Горен чифлик - бел.ред.). С параграф 49 от Закона за горите се про­меня чл. 376 от Закона за лова, който се отнася до парите от кон­цесии на държавни дивечовъдни участъци. Според сега действа­щия регламент тези средства оти­ват в държавните горски предп­риятия и се изразходват за под­помагане на дивечовъдни учас­тъци, които не са отдадени на концесия - те са публични или пък с изтекла концесия. Според предложението на Димитров па­рите ще отиват във всички дър­жавни дивечовъдни участъци - т.е. дори и тези отдадени на конце­сия. Става въпрос за над 5 млн. годишно. Това е все едно хазяи­нът да връща парите за наем на наемателя. Емил Димитров е един от най-големите концесионери, а таксите, които плаща годишно, са около 600 хиляди. Друг текст, който мина неза­белязано покрай скандалите, от­ново внесен от Емил Димитров и Десислава Танева, е за право­мощията на държавните горски предприятия. Става въпрос за па­раграф 32, с който се изменя чл. 165 от Закона за горите. Про­мяната гласи, че горските пред­приятия могат да извършват са­мостоятелно сеч до 30% от „го­дишното ползване за съответно­то териториално поделение". Не става ясно дали тази сеч е част от планираната, или над нея. То­зи неясен текст може да доведе до големи поразии. Надявам се по време на де­батите тези текстове също да от­паднат.

ата от 40-50 квадрата. В последните години техни­те цени са намалели до нива от 30 000 - 50 000 евро. Богати българи имат предпочитание към Солун, който е на три часа път от София. Там се купуват имоти на цени между 200 и 500 хиляди евро. Български компании инвестират и в парцели с цел изграждане на ку­рортни хотелски комп­лекси. Има и фирми, ра­ботещи във финансовия сектор, които купуват жилища в Гърция, за да могат служителите им да прекарат отпуската си там.

Разследващите са погнали шефа на „Пирогов" и по други незаконни практики. Разследване, което се води от Шесто районно управле­ние, сочи, че проф. Раденовски е източил Взаимо­спомагателната каса на болницата с помощта на касиерката. В хода на провер­ката се оказало, че вноски­те на членовете на касата не били отбелязвани ко­ректно. Имало практика су­мите или да се занижават умишлено, или въобще да не се пишат на хартия. Та­ка за година десетки хора изгорели със стотици лево­ве.

По оперативни данни в „Пирогов" има и таен списък от нуждаещи се за трансплантация. В него попадат хора, готови да платят на докторите, само и само да ги уредят с орган. Твърди се, че лекарите от шокова-п та зала били замесени в скандалната схема. Те при­нуждавали близките на па­циентите да подпишат до­кументи за дарителство. В случай, че болният умре, органите му отивали не за човека, включен в офици­алния списък на нуждаещи­те се от трансплантация, а за търговия на черно. От по­лицията добавиха, че разс­ледват продажба на черен дроб за 20 хиляди лева.

Имане

Шефът на „Пирогов" при­тежава голям палат в сто­личния квартал Горна баня,

разположен на ул. „Маджарица"24. Големината на парцела е 1575 кв.м. На 8 май 2007 г, малко преди да оглави „Пиро­гов", на името на Раденовски е издадено разрешение за стро­еж в имота на къща с разгърната площ от 390 кв.м и още два обекта с площ 140 кв. м. и 30 кв.м. Към днешна дата собст­веността на имота е прехвърлена на дъ­щерите на професо­ра - Ана и Екатери­на. Въпреки че справка в имотния регистър сочи, че Раденовски няма нищо на свое име, живущите в района твърдят, че именно този парцел е на шефа на „Пирогов".

Проверка на „Телеграф" на място установи, че це­лият парцел е опасан от високи около 3 метра ка­менни стени и огромни ме­тални врати. Да се надник­не в имота е почти невъз­можно. От натрупаните в близост камъни и могили пръст може да се види част от него. Първото, кое­то прави впечатление, е голяма двуетажна къща с масивни колони отпред по подобие на колоните пред Народния театър. Пред къ­щата има поддържана градина с чешмичка. Към оградата е прилепена мал­ка постройка, а зад голя­мата къща се вижда стро­еж на друг двуетажен палат. Целият имот е опасан с камери за видеонаблюдение. Според брокери от Агенцията за недвижими имоти „Явлена" пазарната стойност на папата е на около 300 хил. евро.

Един от източниците на приходи за проф. Димитър Раденовски е заплатата му в „Пирогов". От началото на тази година всеки месец той се самовъзнаграждава с по 3240 лв. За цялата 2011 г. е взел 33 120 лв. или по 2760 лв. на месец. През 2010 г. обаче приходът на професора е бил 57 967 лв., което е по 4830 лв. на ме­сец.

Директорът на „Пирогов,, проф. Димитър Раденовски остава на поста си, след като вчера здрав­ният министър отстрани другите двама членове на съвета на директорите на болницата. Уволнените са д-р Чавдар Маринов и проф. Дана­ил Петров. От здравното министерство уточниха, че техните правомощия са прекратени, без да са освободени от отговорност. С протокола на едно­личния собственик на „Пирогов,,, министъра на здравеопазването броят на членовете на съвета на директорите на лечебното заведение се увеличава от 3 на 5 души и се определя нов петчленен състав, в който влизат Звездица Велизарова и Стефан Белчев, които идват от Министерството на финан­сите, здравният мениджър проф. Петър Николаков и юристът от здравното министерство Гергана Ки­рова. Рокадите в борда на директорите на „Пирогов,, са в резултата на установените нарушения в управ­лението на болницата след извършените проверки там. По случая се задейства и прокуратурата, след като получи доклада на министерството от инспек­цията. „Там са коментирани нарушения, извърше­ни от различни длъжностни лица, но дали са ко­ментирани конкретни имена или не, не е работа на контролните органи, това е работа на прокуратура­та да прецени дали има данни срещу тези лица, че те са извършили престъпления. Това не става лес­но, не става бързо от едно прочитане на доклада", каза вчера главният прокурор Борис Велчев.

Лекари от „Пирогов" да не участват в изготвянето на екс­пертизата, която трябва да по­каже какво е здравословното състояние на Алексей Петров-Трактора.

Такова искане е изпратил до сьда наблюдаващият прокурор по делото Светозар Костов.

В документа е посочено, че държавното обвинение иска из­ключването на тези доктори от изследването заради съмне­ния в манипулация на резулта­тите. Преди няколко дни по време на одит на болницата лъсна фактът, че един от най-близките авери на Трактора -

силовакът на бандата Марчело Джотолов, се е подложил на мнима операция в спешния център, за да отложи делото. За нередностите около скъ­сания менискус на Марчело Джотолов прокуратурата се усетила още в началото на март след отлагането на засе­данието, на което трябваше да бъде разпитан свидетелят Пла­мен Устинов. От него се очаква­ше да даде показания за връз­ката на Алексей Петров с група­та за отвличания Наглите. По­ради мнимата операция на Джотолов делото зацикли, а Устинов замина в чужбина.
Снимка на две колони – без текст
Снимка на три колони – Палатът на Раденовски се крие зад огромна каменна стена
Снимка на една колона – Проф. Димитър Раденовски
Снимка на две колони - Иван Тодоров-Доктора