23 август 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

- Господин Рагин, отчитат ли вече хотелиерите ръст на туристите през това лято?

- Към този момент няма точни цифри за броя на туристите, пребивавали по нашите курорти. Статистиката ще каже последната дума. Летният сезон обаче е много силен. Въобще нещата в туризма вървят много добре навсякъде в страната, с изключение на София. На морето сезонът е най-силен. Според мен ръстът на туристите ще бъде около 10 на сто. Може би статистиката ще отчете един процент в плюс или процент в минус, но това няма голямо значение. По предварителни сметки на хотелиерите през 2011 година ще бъде направен оборот за 3-4 милиарда евро.

- От кои държави туристите са най-много?

- Най-много са германиците и руснаците. Следват ги като брой туристите от Централна Европа - чехите, поляците и унгарците се завръщат по нашите курорти. Скандинавците също започнаха да се върщат у нас, както и от Великобритания. От Украйна има доста туристи. Създаде се обаче проблем с турските туристи заради визите. В момента водим разговори с Министерството на външните работи и с Брюксел да издаваме многократни бизнес визи на турски граждани, които имат желание да правят бизнес срещи и семинари в нашите курорти. Не трябва да забраваме, че у нас започнаха да идват много гости от Балканите - Гърция, Румъния, Сърбия, Македония. Имаме трудности и с желаещите да летуват у нас от Косово, отново заради визите. А иначе над 200 хиляди косовари искат да посетят България. На тях цената и качеството тук много им харесват, но ние не можем да им осигурим нужния престой. Имаме право да издаваме визи за по 2-3 дни, а желанието ни е срокът да бъде увеличен до месец, за да могат гражданите на тази страна спокойно да карат ски.

- Може ли да се направи аналогия между очаквания ръст на туристите спрямо приходите.

- Ако има ръст на приходите, то той ще дойде от повечето гости, от по-големия оборот, а не заради цените. Но ние и на това сме доволни, защото е криза. Реже ли се хляб, трохи ще има за всички.

- Кризата как се отрази на бранша, имаше много хотелиери с кредити.

- Най-зле са бизнес хотелите в София. Защото посещенията на чужденците са намалели девет пъти в сравнение с преди три години. Културният туризъм все още не е заработил в София, не са готови ларгото и метрото, а ски туризмът на Витоша все още не се развива заради едни еколози, които ни пречат. В София туризмът е най-зле от цялата страна.

- Какви намаления ще има през септември?

- Намаленията ще започват от 15%. Някои се канят да направят отстъпки от 25 на сто, а има такива, които ще дават до 40% намаление в края на саптември. Различните хотели ще дават различни бонуси. Очакваме летният туристически сезон да продължи и през септември заради приемливите цени. Според информация от колегите има много добра заетост до 15 септември. Сега е моментът хората да посетят спа центровете във Велинград, Сандански, Хисаря. В момента зимните курорти предлагат много атрактивни цени и в планината е по-хладничко. Сега започват бонусите, а в края на септември предстоят още големи бонуси. Въобще сезонът е много добър, но щеше да е много по-добър, ако бяха пуснати магстралите "Тракия" и "Черно море". Необходимо е изграждането на още едно резервно летище около Бургас за нискотарифните полети. Има много желаещи да ни дойдат на гости заради добрата цена и качеството на услугите, но не могат да си намерят билети за редовните самолетни линии. Затова търсим начин, както бе направено летището в Балчик, и в Бургас да бъде изградено такова, за да може догодина да поемем всички желаещи да летуват в България.

- Проверките на данъчните по морето дадоха ли резултат?

- Да. Здравословни са и са полезни. Искаме да няма привилегировани на пазара, а всеки да се стреми да привлича клиенти по прозрачен начин. Ако искаме да имаме хубава инфраструктура - трябва да си плащаме данъците.

- Културният туризъм ли е алтернативата на алкохолния туризъм?

- Това не е феномен, който е само при нас. И в Испания има алкохолен туризъм, и там се лее алкохол. Ние сами си го направихме този имидж. А хубавото на културния туризъм е това, че той е най-рентабилен - с най-малко инвестиции има най-голяма възвръщаемост. Освен това културният туризъм не се влияе от сезони - той е целогодишен. Затова обаче ни е необходима добра инфраструктура, за да можем да привличаме туристите и те да могат да посещават по няколко паметника на културата. За културния туризъм е необходима добра държавна политика и логистика, за да може да се съживи вътрешността на страната. Ние сме на трето място в Европейския съюз по паметници на културата и трябва по най-умния и внимателен начин да покажем и използваме това, което сме наследили от нашите предци. Ние имаме уникална природа, уникални възможности.

- Стана ли ясно на бранша, че когато идва един турист в България, той е тук заради природните и културните забележителности, а не само за хотела?

- Да, има това разбиране. Но сега, в момента, туристите идват у нас заради ниските цени. Анкета, която направихме, показва, че 70 на сто от чужденците, които идват у нас, искат пак да се върнат в България. Това означава, че постепенно от евтина туристическа дестинация можем да се развием и да станем страна за културен туризъм, за селски туризъм, спа туризъм, голф туризъм, ловен туризъм и т.н. По-добре това да се случи постепенно, а не да имаме високи цени и хотелите ни да са празни. С добри цени и позитивни послания - мисля, че до 2-3 години България ще е друга.

- В сравение с кои дестинации сега у нас са по-ниски цените?

- В Европа цените на хотелите са по-високи. Тук, на Балканите, нашите цени нямат конкуренция, освен с тези в Турция. Скоро се върнах от Адриатика, където цените са с около 50 на сто по-високи от нашите. А дестинации като Франция, Италия, Испания - са много по-скъпи.

- Но на нас определено нещо още ни куца, за да се наредим например до Гърция като туристическа дестинация.

- Назад сме и от Гърция, и от Турция. Турците имат над 22 милиарда евро годишен оборот в туризма, а гърците - към 18 милиарда евро. Хърватия също е преди нас. Те са с 4 милиарда евро, а ние ще сме между 3 и 4 млиарда евро оборот. Турците и гърците имат традиции в доброто обслужване.

- Какво очаква браншът от зимния сезон?

- Вече се готвим за зимата и очакваме тази година успешен сезон. Няма нито един зимен курорт без съоръжения за изкуствен сняг. Над 500 оръдия ще бълват още през декември изкуствен сняг, ако е необходимо. Проблемът ни е Витоша, защото еколозите искат да препънат една добра идея да се модернизират ски курортите. И София страда, България страда, бизнесът страда. Еколозите искат да пречат и от това да извлекат дивиденти, за да получат вероятно партийна подкрепа. Има еколози, които постоянно рекетират бизнеса. И ако някой иска да прави нещо в България, има такива, дето веднага скачат срещу него.

- Ще има ли промени в цените на услугите?

- Ние сме се договорили, докато излезем от кризата, да рабтим на атрактивни цени. Още ни е рано. Първо трябва да се оправи инфраструктурата и да започнем да развиваме другите отрасли в туризма. Ще бъдем пестеливи в цените, за да се наложим на световните и европейските пазари. Например много добре у нас започна да се развива спа туризмът.

- Стават ли повече българските туристи по българските курорти?

- О, да. За първите 6 месеца 49 на сто от гостите са били българи. В следващите 2-3 години ще се борим това съотношение да е 60 към 40 в полза на българските туристи. Проблемът за тях са пътищата. Много софиянци предпочитат заради лошите пътища в страната да пътуват в Гърция.


23.08.2011 г., с. 13
Блясъкът на Византия
Грандиозен научен форум събра у нас над 1100 изследователи от цял свят, маратон на хуманитаристиката в София
Велиана Христова

Над 1100 учени византолози от цял свят участват в ХХII конгрес по византийски изследвания, който бе открит вчера в аулата на Софийския университет и ще продължи до 27 август. Форумът е под егидата на президента Георги Първанов и на ЮНЕСКО. България е избрана за домакин по време на предишния конгрес през 2006 г. в Лондон. Това се случва за втори път, след като през 1934 г. София е била домакин на IV конгрес по византийски изследвания - изучаването на един свят, оставил дълбоки следи в развитието на християнската цивилизация и в ценностите на днешна Европа. Председател на конгреса е акад. Васил Гюзелев, съпредседател - проф. Аксиния Джурова. Участници в пленарните заседания и в кръглите маси са всички наши видни историци и археолози, изследователи на българското Средновековие. Форумът е организиран от Асоциацията на византинистите и медиевистите в България. Основната тема на конгреса - "Византия без граници", цели да разкрие мястото и ролята на хилядолетната империя и свързания с нея средновековен свят в миналото, но и в съвремието. Конгресът ще има 7 пленарни заседания с доклади, около 30 кръгли маси, 30 тематични секции със съобщения по определена тема. По време на това наистина грандиозно за науката събитие има и множество съпътстващи изложби, които дават възможност и на широката публика да навлезе в един отдалечен свят, който обаче присъства и днес в културата на обществото ни.

Експозиции в рамките на конгреса:

- "Сиянието на Византия. Украсените гръцки ръкописи от Балканите от VI до XVIII век" В Националната галерия за чуждестранно изкуство (ул. "19 февруари" 1) вчера бе открита изложбата "Сиянието на Византия. Украсените гръцки ръкописи от Балканите от VI до XVIII век". Тя включва малко познати и напълно неизвестни илюстрирани гръцки ръкописи от Атина, Белград, Каленич, Охрид, Пловдив, София и Тирана, датиращи от VI до XVIII в. Изложбата ще бъде съпроводена от каталог на български и френски език.

- "България във византийския свят" В Националния археологически институт с музей при БАН (вход срещу президентството) на 25 август отваря врати за посетители изложбата "България във византийския свят". На място може да се купи каталог на английски език с цветни илюстрации.

- "Без граници, през времето: Институтът за балканистика и "византийската общност". Също вчера Институтът за балканистика с Център по тракология "Проф. Ал.Фол" при БАН (ул. "Московска" 45) отвори вратите си за тази проява в рамките на конгреса по византолоия. Експозицията включва екземпляри с уникална библиографска стойност от книгохранилището на института. Сред тях са трудовете на бивши и настоящи участници на конгресите по византинистика през десетилетията. Част от експонатите са дарения от персонални колекции. Експозицията е отворена целодневно от 9.30 до 17 ч.

- "Byzance apres Byzance" В Националния исторически музей снощи отвори врати и тази изложба, която акцентира върху емблематични експонати от XV до XIX в.

- "Средновековно православно изкуство от българските музеи и колекции" В криптата на храм-паметник "Св. Александър Невски" днес се открива експозиция, която показва стенописи, икони и произведения на приложното изкуство, както и славянски ръкописи от Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий".

- "Другият живот на ръкописите. Старопечатни гръцки книги от библиотеката на СУ "Св. Климент Охридски" и Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев". Изложбата се открива днес във фоайето на Софийския унивреситет.

- "Аз писах". Интересна експозиция на епиграфски паметници, която включва каменни надписи от българските земи, може да се види в Националния археологически институт с музей при БАН.

- "Послание от вековете. Църкви и манастири от Балканите". В Софийската градска художествена галерия е подредена изложба с картини на български художници от края на XIX и XX в. от различни галерии в България. Отворена е за посетители до 28 август.

- "Традиция и съвременност" Картини на 10 съвременни български художници с творби, вдъхновени от византийското изкуство, участват в изложбата в галерия "Райко Алексиев" (ул. "Раковски" 125). Тя се открива на 24 август.

- "Кирило-Методиевската идея в православното християнство" Тази фотоизложба може да се види във фоайето на централната сграда на БАН. Като част от изложбата от вчера до 28 август Академичното издателство "Проф. Марин Дринов" показва 67 специално подбрани заглавия, сред които: "България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация", "Преславска книжовна школа", "Архитектурно изкуство на старите българи", както и съвсем нови издания - "Пловдив през Средновековието IV-XIV в.", "Световното наследство на България", "Шедьоври на българската книжовност на руска земя". Всички издания се предлагат с 20% отстъпка от цената.

- "Супрасълският сборник в светлината на славяно-византийските връзки". Тази специализирана фотоизложба е организирана от Института по литература при БАН и се намира в южното фоайе на Софийския университет.

- "Последните стенописи на Захарий Зограф (1810-1853) от преддверието на главната църква в Светогорската Велика Лавра от 1853 г. 200 години от рождението на иконописеца". Тази интеесна фотоизложба е организирана от ОББ (един от спомоществователите на конгреса) и се разполага от вчера на пешеходния мост при НДК.
Снимка на една колона – Събор на св. Архангел Михаил и безплътните сили. Българска икона от XIV век (1344-1364 г.) от Бачковския манастир


23.08.2011 г., с. 13
"България във византийския свят"
Велиана Христова

В Националния археологически институт с музей при БАН (вход срещу президентството) на 24 август ще бъде открита изложбата "България във византийския свят". В експозицията участват НАИМ, НИМ и 9 други музеи от страната. Изложбата ще е открита за посещения от 25 август до 30 септември. Целта на организаторите е да покажат чрез представителни експонати взаимоотношенията между Византия и България, влиянието на византийската култура върху българската и върху формирането на собствената ни средновековна култура в политическо, религиозно, художествено и битово отношение. Експозицията показва богатата българска средновековна култура, създадена под влиянието и при съвместното съществуване с мощния съсед Византия. Някои от акцентите са:

- оригиналите на прочутите икони на св. Теодор Стратилат (керамична, от манастира Патлейна до Велики Преслав, Х век), на двустранната икона от Погановския манастир (ХIV век) и на мозаечното изображение на Богородица от Несебър (1342 г.);

- Варненското средновековно златно съкровище;

- Преславското златно съкровище;

- голяма колекция от печати, които показват оживената кореспонденция на българските територии и византийските центрове, не само когато България е под византийска власт, но в условията на самостоятелна българска държавност.