23 август 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Тежко паве и торта подариха общинарите на кметицата на Лом Пенка Пенкова за рождения й ден. Парчето пътна настилка е част от новостроящия се център на града и бе поднесено от служителите с намек час по-скоро градежът да приключи.

Новодомци, закупили парцели и къщи, си водят геодезисти и по техните скици се оказва, че дворовете им влизат в тези на комшиите, разказва управникът на Кладница Красимир Трайков. Разминаванията в границите са с по метър - метър и половина. Има случаи, когато частен терен "захапва" дори улица в селото. Вековни зидове, които винаги са били на мястото си, по новите документи не съществуват, диви се кметът.

Твърдението, че България няма да бъде засегната от дълговата криза, е смехотворно. Световната икономическа система е като скачени съдове, така че ще рефлектира и върху нас. Ние нямахме финансова криза, но си я създадохме. Банките майки източиха парите си от българските клонове, последните повишиха лихвите едностранно, за да оцелеят, и кризата упорито върви у нас към своя апогей.

Сега страните с дългова криза ще намаляват разходната част на бюджетите си, което ще рефлектира върху потреблението. Нашият износ към тези страни ще намалее, същото ще се случи и с производството, безработицата ще се увеличи и приходите в бюджета ще са по-малко.

Причина за кризата са огромните диспропорции между доходи на работещите, огромни печалби на компаниите, свръхконцентрация на капитал и високите цени на недвижимите имоти и коли. Явно е, че с тези ниски доходи трудно могат да се изплащат ипотеки за жилища и автомобили от обикновения човек. Другата причина е кредитният бум. Това доведе до диспропорции и прегряване на икономиките.

В България нямаше условия за финансова криза. Банките, за да увеличат печалбите си, едностранно повишиха неимоверно лихвите по кредитите. Това спря кредитирането. Икономиката изпадна в рецесия и не можеше да връща заемите. Безработицата се увеличи и това доведе до 8 млрд. задължения на кредиторите към банките. Страната ни от криза премина в депресия. Това продължава вече четвърта година, при положение че обикновено такива състояния траят по 7-8 месеца. Брутният вътрешен продукт за 2010 г., в сравнение със средното ниво за ЕС, за България е 43%, Румъния - 45%, Чехия - 80%, Турция - 48%, Унгария - 64%, Полша - 62%, Естония - 65%.

По първия показател на стратегията "Европа 2020"

- постигане на заетост до 75% на населението от 15-64 г., страната ни изостава. По време на кризата работещите са намалели с 5,3% или с 283 хиляди души. По друг показател - дял на рано напусналите ученици (под 10%), и дял на млади висшисти (над 40%), също сме назад. Делът на висшистите у нас от 30 до 34 г. е 27%. Наложилото се твърдение, че имаме много квалифицирани кадри, не отговаря на истината.

Показателят риск от бедност е много висок за 2008 г. Той е 47,7%. За ЕС е два пъти по-малък. Изследването на НСИ (2008 г.) показва, че 58% от населението не може да отиде на почивка и да си ремонтира жилището, а на 64% не им достигат средствата за отопление. Всеки 4-ти българин няма автомобил. Сега нещата са още по-трагични, тъй като кризата продължава и безработицата расте. Силно материално нуждаещи се лица за ЕС средно са 8,1%, а за България - 41,9%. Ние сме и най-бедната страна.

Продължаваме да лазим по дъното. Налице е остра ликвидност, обедняване и огромни задължения между фирмите. Средно на лице за 2010 г. доходите са намалени от 1928 лв. през 2009 г. на 1857 лв. през 2010 г. За последните две години се е преструктурирало потреблението на българина. Увеличено е потреблението на замразени зеленчуци от домашния фризер. Намаляла е ракийката и салатката - първата с около 200 г на човек. През тази година има драстично повишаване на износа за първите шест месеца на годината (над 5,4 млрд. лева). Това обаче не се отразява в приходната част на бюджета. Нашите изчисления показват, че на 1 лев износ в републиканския бюджет трябва да влязат 32 стотинки. На увеличения износ с над 5,4 млрд. лв. за първите 6 месеца на тази година в републиканския бюджет трябваше да има 1,6 млрд. лв. повече. Има съмнение за фиктивен износ с цел източване на ДДС.

През тази година страната ще излезе от кризата, но бавно и мъчително. За да се ускори растежът, е необходимо повишаване на заплати и пенсии, намаляване данък общ доход на едноличните търговци на 10%. Сега той е 15% и се получава неравнопоставеност в сравнение с другите фирми. Нужна е агресивна политика по отношение на създаване на нови работни места чрез икономически стимули. На малките фирми трябва да се даде гратисен период от 1-2 г. за данък печалба при създаване на нови работни места. За да привлечем чужди инвестиции, трябва да увеличим вътрешното търсене. Без него не може да има устойчив икономически растеж.

Имотите в центъра на София привличат най-много апетитите на измамницитеИзмама като по учебник разследват в столицата през септември 2004 г. Магистратите работят по случай на възрастен мъж, които е открит у дома си в напреднала фаза на разложение. Първоначално търсят доказателства по хипотезата, че мъжът е жертва на убийство. Очевидно е, че покойникът е бил самотник и никой не се е интересувал от него. В хода на събирането на доказателства обаче следователите установяват, че той е преписал апартамента си на млад ром, с който абсолютно нищо не го свързва. Завещанието е обявено пред един нотариус, друг пък прави констативен нотариален акт. За по-малко от 2 седмици жилището на покойника сменя няколко собственици чрез фиктивни продажби. И накрая е продадено на нищо неподозиращ мъж, който се явява добросъвестен купувач. Чрез серията фиктивни продажби на практика отпада вероятността да бъде поискана нищожност на сделките

Следователите тръгват по горещата следа и задържат човека, в чиято полза е завещанието. Първоначално го подозират, че е убил самотника, за да присвои имота му. Истината обаче се оказва различна. "Наследникът" пропява, че предприемчиви роми от имотната мафия са вербувала агенти на хонорар в столичната морга и крадат имоти по схема. Обикновено шпионите им били санитарите, които миели телата на покойниците. Когато в моргата попаднел труп на няколко дни, който очевидно бил на самотник, записвали личните му данни. После, по ЕГН-то, покойниците набързо били проверявани от "агенти" в социалните служби

Ако се окажело, че нямат преки наследници или пък че близките им са далеч зад граница, експресно се изготвяли завещания, с които се присвоявали имотите им.

Грешката на измамниците била, че винаги обявявали завещанията при небезизвестния нотариус Емил Каракашев, разказват следователите. Първите продажби на имотите пък винаги се правели през нотариална кантора на бул. "Александър Стамболийски".

Следователите влизат на обиски по канторите и изземат материали, свързани със случаите. За икономическите престъпления е образувано дознание. То е водено от настоящия прокурор и тогавашен дознател по линия на стопанските престъпления Мартин Бешков. Впоследствие е решено разследването да бъде поето от МВР, защото следователите не събират доказателства самотниците да са били убивани, а делото им е образуван по този текст.

Документите се вписват в електронната информационна система "Единство" на нотариалната камара. Тя работи от лятото на 2009 г. Освен обявените или заверени пред нотариус завещания системата поддържа и регистъра на пълномощните за продажба на недвижими имоти. Регистърът е крайно необходим заради сигурността на сделките, обяснява зам.-председателят на Съвета на нотариусите Красимир Анадолиев. Допреди 2 г. именно фалшивите пълномощни за продажба на недвижими имоти са основен инструмент за жилищни измами. По стария ред пълномощните се заверяват само на подпис и не се съхраняват при нотариус. След законовите промени обаче нотариусите вече са задължени да съхраняват копие от пълномощното и да изпратят информацията за него в единната информационна система. Едва тогава пълномощното се счита за изготвено. В момента през електронния регистър всеки нотариус може да провери дали пълномощното съществува в правния мир, или е оттеглено. Това също се отразява в реално време.

Достъпът на нотариусите до националната база данни "Население" на ЕСГРАОН също е пресякъл възможностите за измами с фалшиви пълномощни и фалшиви лични карти. Вече могат да проверят в реално време дали продавачите нямат правни ограничения, като запори или запрещения, и дали са сключили брак.

В информационната система "Единство" се вкарва информация и за всички завещания, които са стигнали до нотариус за удостоверяване. Както и кой е завещателят, кой е заветникът, дали завещанието е дадено за съхранение при нотариус, дали е обявено или пък е върнато. Така в регистъра има данни за завещанията в цялата страна, които са стигнали до нотариус.

В момента се изработва и Единна европейска система на завещанията. Няколко страни вече са я интегрирали. Преди няколко месеца от Съюза на европейските нотариуси у нас пристигна специална комисия, която прави преценка за възможностите системата "Единство" да бъде свързана с Единната европейска система на завещанията. "Един български гражданин може да остави завещание и в Париж, може да го остави и в Брюксел. Трябва във всеки момент да може да се провери дали има такова на територията на Европа. Вече сме почти на финала, тъй като ние имаме изградена информационната система. Необходими са не чак толкова големи средства, за да стигнем до финала. От гледна точка на технологичния процес е свършено. Това е начин да се създаде една по-голяма сигурност, а сигурността е информацията", обяснява Анадолиев.
Факсимиле на две колони – Най-автентично е завещанието да е написано ръчно. То обаче трябва да се съхранява при нотариус


23.08.2011 г., с. 14
Пазете документа при доверен човек
Красимир Анадолиев

По силата на българското законодателство има два вида завещания. Едното е нотариалното, което се изготвя от нотариус. Съставя се, когато лицето е в безпомощно състояние, прави се под формата на нотариален акт пред двама свидетели и се подрежда в службата по вписвания. Второто е саморъчното завещание. То е най-разпространено както у нас, така и по света. Завещателят го пише сам и го датира. Тези завещания не се заверяват пред нотариус. Смисълът им е да позволят на хора, които чувстват, че вървят към края на дните си, да се разпоредят с имуществото си. Според законите у нас това завещание може да бъде съхранявано, както завещателят реши - при нотариус, при адвокат, при заветника или у дома. Най-разумно е документът да се пази при доверен човек.

Когато лицето почине, заинтересуваната страна може да поиска обявяване на завещанието пред нотариус и той е длъжен да го обяви. Независимо дали има подозрения по отношение на истинността му. Ако в завещанието има недвижими имоти, подлежи на вписване и в Агенцията по вписванията. Проблемите започват, когато завещанието е оспорено в съда и се окаже, че е неистинско. Най-често жертви на такива измами стават възрастни самотници или пък доверчиви и лесно манипулируеми хора. Затова от нотариалната камара са проучили опита на Германия и Австрия. В тези държави завещателят определя кръг от хора, които са уведомявани при разпореждане с имуществото му. Към изпълнение на завещанието не може да се пристъпи без тяхното съгласие.
Малка портретна снимка


23.08.2011 г., с. 1-2
Просветният министър отчете 200 000 завръщащи се емигранти
Вместо закони Игнатов предпочита облекчения в правилата за българския език
Ванина Стоянова

Българската емиграция масово се завръща в родината, изненадващо обяви вчера просветният министър Сергей Игнатов. Той цитира неофициални данни, според които "миналата година около 200 000 души са започнали да се движат към България". Подобна статистика не е обявявана от нито един друг официален източник.

"Хубаво е, че България става отново притегателна и хората се завръщат", обобщи просветният министър. В годините на кризата обаче българите се връщат основно заради свитите възможности за работа в чужбина. Според изследване на Икономическия институт на БАН през последните 5 г. около 450 000 българи са се върнали у нас от чужбина основно заради съкращения във фирмите им, но 20% планират пак да се изнесат навън. В същото време от НСИ отчитат, че в България от 2007 г. са се заселили по-малко от 9625 души, но това са само хора, които са декларирали промяна на адресната си регистрация от чужбина в България. Най-много са те през 2010 г., когато броят им е бил 3518. До редакционното приключване на броя от просветното министерство не коментираха откъде е статистиката.

Игнатов не е първият министър в това правителство, който говори за завръщане на българите в родината. Само преди 3 месеца подобен курс зададе и вицепремиерът Цветан Цветанов, като огласи специална правителствена стратегия за връщане на емигрантите. Според Цветанов това завръщане ще стане възможно с магистрали, чужди инвестиции и повече усвоени евросредства.

Още по-конкретен беше регионалният министър Росен Плевнелиев, който на едно заседание на кабинета уверяваше колегите си, че българите масово ще започнат да се завръщат в родината, щом БВП на глава от населението стигне 60% от средното за ЕС. По оптимистични сметки това прави към 2020 г.

Най-категоричен както винаги е премиерът. В началото на лятото Борисов обеща за 3 години да върне българите от чужбина, след като приключат всички проекти и оправи пътищата в страната.

Просветният министър даде да се разбере, че закон за българския език вероятно няма да има. "Няма нужда от такъв закон. Това го казвам и като учен, и като политик. Езикът не може да бъде регулиран със закон, в противен случай ние ще направим, както са правили други страни, но това по никакъв начин няма да се отрази на езика", обяви той. Според него езикът е "саморегулираща се, динамично развиваща се система". Едно законодателство няма да помогне с нищо, заяви министърът и добави, че така само ще се присъединим към държавите, които имат такова законодателство, но нямат кой знае какви успехи.

В момента в парламента има два законопроекта за българския език. Автор на първия е соцдепутатът Любен Корнезов. Вносители на другия са депутатите от "Атака" Огнян Стоичков и проф. Станислав Станилов. Двамата бяха автори и на част от последните промени в Закона за висшето образование, които не срещнаха одобрението на просветния министър.

Според Игнатов може да се направят няколко практически стъпки за подкрепа на езика най-вече в посока смекчаване на правописните норми. Той даде за пример как новите правила след 9 септември 1944 г. са отдалечили българския език от българската диаспора зад граница. Предложи и въвеждането на скандинавска практика - млади български автори да могат да получат стипендия за 1-2 години, за да напишат книга. "Иначе какво като приемем такъв закон? Как ще наричаме тогава университета, катедрите, доцентите, професорите? А парламентарната комисия как ще наричаме?", попита министърът.
СВОБОДНИ СЪЧИНЕНИЯ

Просветният министър не за пръв път хвърля в публичното пространство статистики с неясен произход. В началото на годината той обяви, че половината първокласници са от малцинствата. Лъжливата новина светкавично се разпространи, а часове по-късно се оказа, че такива данни в просветното министерство няма. После пък се опита да тушира катастрофалните резултати на българските ученици с "ново изследване на Европейския съюз", според което знанията им рязко се повишават. Впоследствие такова изследване не беше открито.

Поръчката за информационна система на общината е на прогнозна стойност 3 млн. лв., а конкурсът беше обявен в края на юли. Фандъкова обаче се оправдава със стратегията по същия въпрос, приета през 2009 г. по времето на Бойко Борисов в общината. Тя подчерта още, че има 13 фирми, които са купили документи за участие. "Това, ако не е конкуренция, не зная какво наричаме конкуренция", коментира кметът. Последна дума по случая ще има Комисията за защита на конкуренцията, която вече е сезирана и проверява заданието.

Междувременно днес ще бъде придвижен един от най-мащабните проекти в общината - за интегриран столичен градски транспорт. Фандъкова и зам.-министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова ще подпишат договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проекта. Парите идват от ОП "Регионално развитие". Общата стойност е 62 млн. евро, от които 50 млн. са безвъзмездна финансова помощ. София ще ползва проекта да купи 50 нови тролейбуса, да ремонтира трамвайното трасе по бул. "България" и да изгради нова линия от Семинарията до Дървеница. Ще се инсталират и 600 електронни табла.
Снимка на една колона- Йорданка Фандъкова


23.08.2011 г., с. 10
Еволюция
Защо "търг" и "анекс" станаха синоним на "далавера"
Поредните поправки в Закона за обществените поръчки атакуват част от порочните практики, но пропускат други
Марин Божков

Законът за обществените поръчки е класически пример за ограничеността на правото - то не може да създава отношения, само им придава правна форма, ако те вече съществуват. Какво ли не пробва горкият законодател, само и само да принуди възложители и изпълнители да спазват правилата, но все се намираше някое изключение и работата пак си тръгваше постарому. Натискът на европейските институции и контранатискът на български лобисти всеки път довеждаха до компромис, който не устройва никого.

Някак неусетно

ЗОП създаде цяла индустрия на надлъгването

- от общинския възложител, желаещ да облагодетелства брат си или някоя своя красива приятелка, до цели отраслови обединения, ангажирали колосални ресурси, само и само да обезсмислят правните норми и под тяхната маска да си поделят поръчките в отрасъла. Законодателството за обществените поръчки ставаше все по-голямо, по-сложно, по-хитроумно и по-пробито от изключения, празнини и откровено лобистки норми. Така след 12 години и много ремонти пак има нужда от нов закон.