23 август 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Отпуските по партидата на всеки министър са натрупвани от датата на назначаването му. Неизразходваните по-ранни почивки би трябвало да са изплатени от предишния работодател. Нито един ден взет отпуск няма премиерът Бойко Борисов, който по

правилник сам трябва да си разреши това. Отразяването на отпуска става с паметна записка, подписана от началничката на кабинета му Румяна Бъчварова.

Борисов има и най-много невзети дни - 66. Най-много платен отпуск е използвал спортният министър Свилен Нейков - 26 дни. Остават му 24 дни.

„Има изработен график за отпуските на всички министри", заяви пред „Труд" главният секретар на Министерския съвет Росен Желязков.




23.08.2011 г., с. 8
Община продава имоти, за да плаща дългове
Веселина АНГЕЛОВА

Община Златарица продава стотици декари ниви и гори, за да спаси от блокиране банковите си сметки. Екстремните мерки са предприети, след като кметството бе осъдено да плати на „Пътни строежи - Велико Търново" 318 840 лв. главница, лихви и разходи по водено съдебно дело. До момента управата е издължила около 30 000 лв. „Принудени сме да го направим. Блокирането на сметки ще спре работата ни", заяви кметът Пенчо Чанев (ВМРО).

Не е по-различно дереджето и на централната власт, претоварена с местните проблеми, с огромния брой публични услуги, извършвани от нейните звена - 1825 на брой за миналата година. Претоварена и с администрация, като само деконцентрираните звена с около 77 000 щатни служители превишават почти три пъти броя на местната адмистрация, заета със собствените дейности на общината. С всяка изминала година става все по-ясно, че реформите в ключови сектори зациклят, защото са изчерпани възможностите и търпението на общините да поемат регионални задачи в сферата на културата, образованието, здравеопазването и социалното дело. Казано простичко - насила хубост не става и няма да проработи например идеята да се отървеш от професионалното училище с локално значение, като делегираш средства на общината, но запазиш управлението за министерството. Че е непосилна задачата да бъдат планирани централноевропейски средства с локално предназначение.

Европейското членство на България, свободното движение на хора и капитали, новите комуникации все повече и повече извиква регионалното като важна пресечна точка на местните интереси и интересите на центъра.

Въпреки стратегиите за децентрализация и модернизация на администрацията обаче местната власт е грижливо изолирана от националното от теми и проблеми като например образование и здравеопазване, които в други европейски страни са неин основен приоритет. И единствената пресечна точка между национално и местно по традиция сигурно ще се окаже деликатното предизборно внушение от агитаторите на една партия, че все пак е по-добре за общината кметът й да бъде от управляващата партия.

Правителството на ГЕРБ продължи усилията на предходниците си в децентрализацията, но с една “иновация” - разширяване на компетенциите на областния управител в ролята му по координацията на секторните политики на регионално равнище. Определено непосилна роля, като се има предвид, че 70% от централната администрация на практика е в деконцентрираните звена на министерства и ведомства по места.

За същите тези години, докато у нас вървеше мантрата фискална децентрализация, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Хърватия, Литва и дори Румъния си направиха истинска. Къде на бърз ход като в Полша, къде по-бавно като в Румъния, в тези източноевропейски страни бяха изградени регионални власти, бяха проведени избори, бе извършено мащабно прехвърляне на компетенции в традиционно трудни сектори като образованието и здравеопазването към регионите и общините. Заедно с това бяха извършени данъчни реформи, за да бъдат гарантирани приходите на местните и регионалните власти. В някои от тези страни бе предприето и окрупняване на общините, каквато е и тенденцията в съвременна Европа.

Както винаги, България е на опашката и в Европа на местните власти, и в Европа на регионите. Днес тя е единствената сред съизмеримите страни в ЕС без второ ниво на местно самоуправление, с прекомерно централизирана и концентрирана администрация и 264 общини, коя от коя по-неравностойни в икономическото си развитие.

За експертите и изобщо за изкушените от темата за децентрализацията и административната реформа има ясни измерители на резултатите от нея: съотношения между приходите от местни данъци и данъци в консолидирания държавен бюджет, между местните инвестиции и инвестициите в национален план, между приходите на общините и приходите в БВП и пр. и пр. За избирателите показателят е предизборната кампания и това за какво си говорят кандидатите за кметове и съветници.

Едва ли има например софиянец, който да не е наясно с познатия кръг от проблеми в предизборния дебат: дупки, кучета, боклук, паркиране.

И това е най-сигурният индикатор, че България е далеч от децентрализацията и от тенденциите в съвременна Европа, където на преден план в местните кампании са проблемите, свързани с обществения ред и сигурност, образованието, здравеопазването, безработицата.

У нас няма да чуем разговор за общественото образование в общините. Трудно човек може да си представи кмет някъде в Европа, на когото да му назначават отгоре директора на общинското училище или пък съветник, който да няма право да гласува за откриването на ново училище в общината.

Не по-различна е ситуацията и при една от най-важните функции на общината - опазването на обществения ред. Как ще спрат гонките по бул. “България” в София, или как ще бъдат свалени автомобилите от тротоарите и как който и да е български град ще стане по-сигурно място за живеене - могат да бъдат въпроси към кмета на Лондон, на Прага или на Женева, но не и към колегата му в София.

Трудно е отсега да се каже, че припламналият спор около отмяната на прекия избор на районните кметове в София ще премине в предизборната кампания, но едно е ясно отсега: следващият кмет на голяма София отново ще има в еднаква степен ангажименти както за дупките по улиците, така и за метрото. И дебатът защо София не прилича на другите градове от нейния ранг, където за дупките и за всичко локално се грижат и отделят пари съставните общини, ще бъде отложен за следващите избори.

Липсата на дискусия по тези проблеми обрича на мълчание още едно управленско поколение - над 6000 кметове и съветници, които на 30 октомври ще заемат местата си в местната власт. Отказът на днешната политическа класа от посока към децентрализация отмества хоризонта за евентуални реформи след 2015 г.

Местното самоуправление е преди всичко право на местните общности да уреждат сами делата си. За разлика от правосъдните системи на страните членки на ЕС обаче, Европейската комисия няма практика на мониторинг по отношение на децентрализацията и административната реформа. Решението как да направим администрацията, как да се развият равномерно регионите, как хората по места да се включват в обновлението на своето населено място и своя край, е преди всичко наше, българско.

Българските политици обаче ги интересува само едно - не колко и какви нива на самоуправление да има, не колко да е броят на общините, а колко власт и какви ресурси, зад които стои всесилна администрация, трябва да бъдат преотстъпени.

Може би затова и днес е актуален Константин Стоилов с неговия риторичен въпрос към избраниците в Учредителното събрание - на кого искат да прилича България - на Америка и Англия, или пък на Франция, “дето правителството прави всичкото”.


23.08.2011 г., с. 17
Спрян воден проект тежи на Сливен
Ако не бях сигурен, че щеспечеля, нямаше въобще да се кандидатирам - това обяви сливенският кмет Йордан Лечков, който се прицели в третия си мандат като кандидат на ГЕРБ (както и на изборите през 2007 г.)

Увереността си той демонстрира въпреки „мощната политико-икономическа атака", включително от страна на негови бивши близки съмишленици и на правосъдието. Изявлението си Лечков направи дни след като Министерството на околната среда и водите временно спря най-големия и ключов европроект за града заради сигнали за нарушения, достигнали до Европейската комисия.

От министерството забраниха всякакво строителство, докато отпаднат всички съмнения. Сливен губи, поне засега, близо 50 млн. лева за реконструкция на водопроводи и канализация от 110 км.

Лошата новина дойде, след като близо година и половина гражданите дишаха прахоляка на разкопаните заради проекта улици. Хората си потрошиха колите и започнаха да заливат общината със съдебни дела.

„Този път наистина се ядосах!" - призна кметът след мярката на МОСВ и се зарече наесен да замине в Брюксел, за да докаже, че общината няма вина. „Постоянно ни се пречи... Съвсем незаслужено поемам негатива за разкопаните улици. Отказвам да нося вина и отговорност в тази насока" - подчерта той.

Опозицията бе също толкова категорична. „За спирането на проекта персоналната отговорност носи кметът, защото той няма нито личен, нито управленски, нито административен капацитет да го изпълни" -изтъкнаха в декларация общинските съветници от БСП. А тонът от двете страни е показателен за атмосферата, която се установи в Сливен особено във втората половина от мандата.

И двата пъти Йордан Лечков спечели поста с победа над конкурент от БСП. След вота от 2007 г. администрацията му започна работа с пъстър местен парламент

41 съветници представяха

II различни партии. Най-голяма бе групата на ГЕРБ - 15 души.

Макар че кметът и екипът му не можеха да разчитат на абсолютно мнозинство, предложенията им минаваха лесно с подкрепата на съветници от по-малките партии. Критиките на осмината от БСП оставаха почти без последствия.

Но скандалите по водния проект, избухнали преди близо две години, предизвикаха серия трусове. С мотива „некачествена работа" общината отстрани от проекта сдружението изпълнител „Хидросистеми" със съуправител Радостин Русев, общински съветник (тогава от ГЕРБ), фирмата му „Булгейт" бе изпълнител и на доста от обществените поръчки на общината.

Бизнесменът отхвърли обвиненията, обявявайки, че кметството му дължи милиони левове за извършено строителство. Русев стана неформален лидер на най-твърдата кметска опозиция, формирала се от съветници, напуснали ГЕРБ, РЗС, „Атака" и други. Така Лечков - за първи път след години кметуване - се сдоби в Сливен с опоненти, които показаха, че нямат намерение да отстъпват.

По същото време срещу него бяха повдигнати и 7 обвинения за престъпления по служба и той бе временно отстранен от длъжността. А местният парламент смени за кратко председателката си Мария Григорова (ГЕРБ). Работата му така зацикли, че дори заседанията спряха. Имаше и граждански протести, и подписки срещу управлението на общината.

След 49 дни съдът върна Лечков на поста му, а ГЕРБ си възстанови контрола върху мнозинството в ОбС. Само че това не възвърна спокойствието.

Областният лидер на ГЕРБ - депутатката Десислава Танева, опита да обясни напрежението с личния конфликт Русев -Лечков. Но острите, задочни диалози между управа и опозиция не се ограничиха със спънатия воден проект. С по-висок тон те продължиха за обществените поръчки,за финансовия хал на общината. Това започна да се повтаряше по почти един и същ начин, от понеделник до понеделник.

В първия работен ден кметът даваше редовния си брифинг. До следващия понеделник общинските новини за ремонтите на детски градини и социални заведения или за одобрени проекти вече бяха подложени на безпощадна критика от опозицията. Управата заявяваше: „Ние работим, другите само ни пречат." Отсреща отговаряха: Не сме против работата ви, а против начина, по който харчите парите.

„В Сливен няма детска градина или училище, които да не са ремонтирани и санирани" - изтъкваше например кметът. И допълваше, че е успял да привлече

Iблизо 120 млн. лв. по европроекти

Изтъкваше още оправените водопроводи и улици в големите квартали „Сини камъни" и „Дружба", започналото газоснабдяване в града. „Като ме избраха, в

Сливен имаше 200 улични лампи. Сега имаме модерно осветление и в града, и в селата" - припомняше той.

От опозицията контрираха. „И неспециалистът се пита дали с инвестираните 2,8 млн. лева за саниране на XII СОУ в Сливен не би могло да се построи отново това училище... За топлинното изолиране на фасадата на II СОУ, при едни и същи технически параметри, по проект „Красива България" се плаща 22,72 лева на квадратен метър, а по договор с ГД „Инвестстрой" - 80 лева" - заявяваше доц. Иван Андреев (БСП). Той бе председател на временната общинска комисия с участие на съветници от различни партии, която направи проверка на капиталовите програми на общината за 2007-2009 г.

По подобен начин протичаха споровете и по останалите важни неща. От екипа на кмета заявяваха, че бюджетът се управлява добре , и то в условията на криза. И се позоваваха на многото проверки от Сметната палата и Агенцията за държавна и финансова инспекция, които дори се застъпваха една с друга.

От опозицията контрираха: Тъкмо заради кризата е недопустимо да се тегли втори банков заем (12 млн. лв.), след като върху бюджета вече тежи един кредит от 22 млн.лева. И атакуваха бюджетите за последните 4 години, които при обща сума 485 млн. лева бяха изпълнени на 271 млн. или средно 55%.

Краткосрочните задължения на общината в момента са не повече от 1,5 - 2 млн. лева - заявяваха от кметството. Отговаряха им: Нищо подобно, краткосрочните дългове са 31

млн. лева, като 7,5 от тях са скрити задължения, засечени от Сметната палата...

„Политико-икономическата атака срещу мен тръгна още година преди изборите - казва кметът. - В Сливен тя започна преди националната. В национален мащаб са

| всички срещу ГЕРБ

А в Сливен - всички срещу Лечков. Аз съм най-проверяваният човек в държавата. Нарушения няма. В общината - също. Забравихме хубавото. Забравихме и ремонтите, и социалните заведения, и инфраструктурните проекти."

Откакто започна съдебната сага срещу Лечков, той не прощава и на „некадърния, импотентен прокурор", който го преследвал от години. Три от обвиненията влязоха в съдебна зала, по едно от делата Лечков бе напълно оправдан. „Двата си хотела залагам, че няма да бъда осъден" - казва той.

Самият прокурор - Пламен Стефанов, който отскоро е шеф на Окръжната прокуратура в Сливен, за 2010 г. получи най-висока атестация за работата си. И отказва да отговаря на нападките. Само веднъж той каза пред „Труд": „Политическа атака няма. Абсурд! Просто хората се престрашиха да говорят."

„Сливен не е бил никога в такава разруха. Общинските средства се харчат непрозрачно, обществените поръчки обслужват само един кръг от фирми,близки до кмета - обобщава мнението на опозицията общинският лидер на БСП Мартин Славов. - Младите хора бягат, големите инвеститори - също. Не е нормално сливенци да ходят на работа в японския завод „Язаки" в Ямбол. А единствената оправена улица да е бул. „Георги Данчев", който води до стадиона, взет на концесия от Лечков, и до новия му хотел."

И Лечков обаче не остава длъжен на критиците си:

„БСП също управляваше преди Сливен, но какво направи?! А ние успяхме да върнем на общината бивши военни имоти от близо 120 декара в центъра на града, без да платим нито стотинка. Държавата ни предостави Сливенските минерални бани. Скоро ще получим военния стадион и бившето летище „Бършен". Сливен се развива добре... Нима не се вижда, че Сливен се превръща в спортен център на страната заради отличната си база! С мен зле, но без мене по-зле!"

Първите си 4 години на поста (2003 - 2007) той оценява като „приятна изборна изненада, която показа, че можем да работим". Изтичащия мандат определя като

времето за много работа

А третият ще бъде на „големите предизвикателства". Зарича се, че властта ще влезе в селата, защото им е длъжница.

Вътрешният министър Цветан Цветанов като шеф на предизборния щаб на ГЕРБ пожела успехи на Лечков. Но твърдата опозиция не смята да го улеснява. Радостин Русев вече е председател на новата Коалиция „Съюз за Сливен", която излиза на изборите срещу сегашния кмет.

Самият Лечков усеща кое дразни хората и вече разпореди: Разкопаните улици в центъра ще бъдат оправени и ще станат толкова хубави, като бул. „Георги Данчев". „Спираме да говорим за ИСПА и за оперативна програма. Ще актуализираме водния проект и ще кандидатстваме отново" - каза освен това той неотдавна.

Много често в телевизията нещата свършват там, където всъщност трябва да започват или поне се надяваме да започнат.

Деси Кръстева, варненската репортерка на Би Ти Ви, решително взе един презерватив и тръгна нанякъде - и всички решихме, че започва да става интересно. Обаче се оказа, че това е краят на репортажа й за летния възход на венерическите болести край морето. Жалко.

Деси е способно момиче, върши много работа. Двете заедно с Лора Стаматис, която също има качества, покриват сюжетите от цялото Черноморие. И човек се сеща за едновремешните провинциални телевизионни центрове на държавната телевизия - те бяха поне четири, амбицията беше да се превърнат в регионални телевизии. И това се случи - в смисъл, че доста красавици бяха назначени там, както и някои дребни партийни номенклатури. Разрастваха се, сетне се свиваха, минаха през различни перипетии и лигавения - и накрая дойдоха тарикатите от кабеларките и им духнаха свещта. А сега две момичета с операторите си вършат същата работа.

Да се върнем към презерватива. В този репортаж поне имаше някакво очакване. Иначе морските сюжети, поне на американската телевизия, постепенно залиняха. Да питаш някакъв спасител дали го разсейват оскъдните бански на дамите по плажа не е особено изобретателно. Всъщност, ако съдим по габаритите на въпросния спасител, той и поначало си е разсеян. Тези истории са детинщини. По-добре следете какво става с обещанията на Биг Чичо Черно море да стане най-чистото българско море.

Миналото лято ни занимаваха с плажа край село Вромос - бил радиоактивен и не знам какво си. И това мина и замина. Със скоростта, с която забравят, репортерите често са в състояние да приключат с всичко за три дни. И какво се случва днес край Вромос? Има ли самоубийци там?

Понякога репортерите изпадат в другата крайност - и стават досадно, дори нетърпимо упорити, тогава могат да се вкопчат в някого и до изнемога да го въртят на шиш. Горсов тъй, Горсов - иначе. Обаче бащата на клетата Мануела тия дни бе напълно оправдан и оневинен. Ония, които навремето се бяха втренчили в Горсов, се направиха на разсеяни. Ако толкова са били убедени във вината му - и в светостта на своите репортажи, защо мълчат, а не вникнат в мотивите на съдийката, която го оправда. Десетина нови репортажа най-малкото ще ни дойдат добре. Има някаква неразбория около това семейство. Мануела бе осъдена да плати съдебни разноски в размер на около 21 хиляди лева. Тогава репортерите не само си замълчаха, ами изкараха герой на труда оная съдийка. Сега друга нейна колежка директно им каза, че са идиоти - и те пак мълчат. Пак добре, че и нея не я изкараха героиня, но има време.

Едно от любимите занимания на репортерите е да създават демони това най-много ги въодушевява. В повечето случаи то е проява на страст без разум.

Но не се заблуждавайте, не става дума за приповдигнати натури, които трудно контролират емоциите си. В нередки случаи страстта е възпламенена от нещо извънредно банално - от нечие телефонно обаждане например.Тогава разумните аргументи на противната страна са безсилни, те нямат шанс да бъдат осмислени, дори самите потърпевши вече не искат да бъдат чути, понеже е ясно, че машината е задействана по съвсем други съображения и никаква логика и никакви факти изобщо не са нужни.

Почти два месеца минаха от интервюто в “Труд” на председателя на Върховния административен съд Георги Колев, който е бивш шеф на СГС, по очевидно натрапения на публиката “казус Янева”. Нарочно изчаках да видя какво ще се случи, дали някой ще чуе аргументите му. Нищо подобно - все същата злъч, все същата слепота и незачитане на фактите се леят от екрана. Все същата пристрастност, която в медиите вече е направо нетърпимо неприлична. Някакъв анонимен мерзавец зад кулисите на новинарска емисия допуска поредните сладки епитети - напълно безнаказано. Всеки може да бъде наречен “скандален”, всеки може да бъде поруган и разтерзан. Дори троловете от мрежата вече ми изглеждат по-благопристойни.

Приблизително пак преди два месеца стана ясно колко струва едно софийско куче - точно 282 лева и 58 стотинки, и то само за да бъде припознато извън помиярския му живот и да стане горд поданик на общината. В същото време екранната помиярщина се разраства, всеки може да бъде унизен, човешката гордост няма никаква цена. Спомнете си ентусиазма, с който мърсуваха по адрес на покойника Михов, и пр.

В репортажа на Десислава се говореше за летните закачки на сифилиса - а текстът спокойно бе илюстриран с една невинна двойка младежи. Това са малките всекидневни покушения срещу човешкото достойнство, за които някои дори не си дават сметка. Тези млади хора имат родители, близки и приятели - и изведнъж те ги виждат като безпомощни пленници на един текст. Ако при някои сюжети редакторите са чак толкова затруднени, биха могли да използват снимки на собствениците на медията си примерно. Говориш за трипер - и хоп мажоритарният собственик. Говориш за сифилис - някой от миноритарните, и пр.

Няма голямо и малко достойнство, няма и голямо и малко зло.

282 лева и 58 стотинки и всеки помияр отива в кучешкия манастир. Но и една стотинка дори не струва да махнеш невежо и безразлично с ръка - и да поругаеш някого.

Иначе и американците започнаха да въздишат по миналото. Странни неща стават с тази телевизия. Там има дежурни по лошото минало, един-двама усърдно се препитават с това, предполагам, че са от здрави комунистически семейства, и срамливо са задължени да плюят по соца. Поначало всичките му най-гласовити критици са добре охранени мутанти. За тях е невъзможно да преживеят дори и един ден, без да кажат нещо срещу миналото. Предполагам, че и външният министър е дръпнал една трогателна реч на сватбата си - срещу татко си, тоест срещу ДС, а и изобщо за “онова” време.

А пък изведнъж по същата телевизия почват да правят намеци за достъпното море по времето на соца. Представиха дори идиличната картина от един почивен дом, където пребиваването струва направо нищожно евтино.

Обаче сватбата на външния министър щяла да струва поне 105 хиляди лева (обявено по Би Ти Ви).

Държавната телевизия обаче благоразумно си замълча, изобщо не съобщи за събитието. И защо? Това мълчание трябва да има някакво обяснение - може би са били смутени от ценоразписа на тържеството.

Докато гледах картината от “Евксиноград”, неизбежно бе да се сетя за посрещането на княз Батенберг навремето.

На някои им се зловидяха фраковете на младоженеца и неговия Биг Кум. Може би за първи път след промените фракове бяха намъкнали гостите на известния Пейчинов - той покани някои публични фигури да му гостуват в Ню Йорк, в собствения му хотел “Дървената кутия”, който бе обявяван за най-добрия малък хотел в града. Снимката от събитието беше много забавна - българинът винаги неизбежно се вдървява, щом намъкне онази проклета дреха.

Но всеки е в правото си да се дегизира както намери за добре, все пак и публиката трябва да се забавлява.

Единствената загадка бе дали в “Евксиноград” и музикантите от оркестър “Карандила” са били във фракове.

Само това иначе, разбира се, е проява на изискан вкус да ти свирят точно те.

Вътрешният министър пък се дегизира с народна носия. Двете дегизировки се събират на едно неочаквано място в историята.

И ето я сега случката с Батенберг.

Когато пристига, за да стане български княз, посрещачите му слагат фракове и цилиндри - за да се харесат на европееца.

А князът слиза на варненското пристанище, облечен с българска народна носия, с потури, калпак и пр.

Затова си позволих да кажа веднъж, че на днешните светски особи почти винаги им личат потурите.

И все пак сигурни ли са от Би Ти Ви в цифрите, които с лекота хвърлят на публиката. Изобщо не са сигурни естествено. Защо го правят тогава?

Това не е някаква елементарна разсеяност, дължаща се на летните жеги. В края на краищата нямаме работа с продавачи от Женския пазар, които винаги теглят и средния си пръст, докато ти продават нещо.

Когато се присламчват към поредната борсова истерия или някаква друга световна финансова клюка, телевизиите винаги прибягват до услугите на “анализатори”. Това са неизменно млади хора и все от един и същ институт. Човек би могъл да разговаря с тях например за голф или крикет, обаче ще е доста рисковано да им повери за малко дори кучето си. Във всеки случай те не носят никаква отговорност за думите си, още по-малко за щедрите си прогнози и съвети. Човек тогава се сеща за бившия главен банкер Тодор Вълчев, който доста случайно зае този пост навремето. И би било интересно да издадат сега една сбирка с прогнозите и коментарите му отпреди промените, вероятно ще бъдат доста забавни. Аз лично съм го запомнил почти единствено с грижите, които той полагаше от екрана за здравето на американския долар и който пък все се срутваше и не знам какво си - а пък народецът полагаше епични усилия да си го доставя по всевъзможни начини.

Повечето финансови анализатори са просто словесни спекуланти, нито един от тях не се сети навреме до какви последици ще доведе фалшивият български строителен бум, никой не се опита да вразуми наивните търсачи на ипотечни кредити. Те тичат винаги със закъснение след събитията и ръсят съвети, които трябва да се избягват като сифилис. Във всеки случай репортерът Анестев от Би Ти Ви заслужава доста по-голямо доверие - той не се прави на пророк, не мъдрува невнятно и напълно равнодушно както онези момчета и със сигурност поне събира и подрежда коректно фактите.

Тъй или иначе нито един от прословутите анализатори не бе потърсен, за да коментира, дали са основателни и в каква степен най-новите претенции на зеленчукопроизводителите - които сега пък поискаха още 10 милиона лева допълнително от Европейския съюз. Нека си искат - в летните репортажи всичко може да се иска.

Но никой не си прави труда сериозно да прецени подобна претенция, която със сигурност ни прави смешни пред стиснатите европейци.

Всичко у нас, дори най-простата новина, е поразена от ранна смъртност, да не споменавам отново за прословутия стандарт “Стара планина”. Но пък земеделският министър Найденов има ново амплоа - да пее по сватби, макар засега да не стана ясно дали трайно се е преквалифицирал или е било временно лятно разсейване. Но той явно е носел със себе си онзи стандарт, иначе в “Евксиноград” нямаше да слушат циганските перли от оркестър “Карандила”.

Все пак внуците на активните борци срещу фашизма и капитализма се женят с фракове, малко ли е. Това струва поне 283 лева.

Дотук, общо взето, ставаше дума за разсеяността - уж невинно човешко прегрешение, но много често взема тежки жертви, като нанася несправедливи удари по достойнството на човека, на времето и пр.

Комичната разсеяност - дали да си сложа фрака или потурите - наистина само ни разсмива. Обаче другата - съзнателната - ни поразява със своята грубост.

Асен Иванов ни достави пример за симпатична разсеяност. Той показа новия дрегер за наркотици, който ще използва КАТ, и, разбира се, тестваха самия него. Беше много интересно - представител на фирмата каза, че дрегерът тества 6 наркотични вещества, сетне изчете от пробата на Асен четири от тях, но спести другите две. Това означаваше ли, че нашият човек не е бил достатъчно чист? Едва ли.

Но ако има дрегер за телевизионна добросъвестност, той твърде често ще издава пронизителни вопли. И вече на никого не му е известно докъде ще доведе крайната етична разсеяност на много от днешните предавания.

Другите дописки от рубриката “Приказки за телевизията” можете да прочетете в сайта на вестник“Труд” - в рубриката “Кеворк”, както и на www.kevorkkevorkian.com. Предишната дописка бе прочетена от 52 хиляди 265 души и коментирана 42 пъти.
Снимка на три колони- Единствената загадка бе дали в “Евксиноград” и музикантите от оркестър “Карандила” са били във фракове.