23 юни 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Мостът в "Бакърена фабрика" е в топ 100 списъка на опасните мостове в столицата, нуждаещи се от спешен ремонт. В него са и ключовият мост на "Цариградско шосе" и пасарелката на ул. "Черковна", която е строена в началото на ХХ век.

Кметът на община Пазарджик Тодор Попов изпрати писма до всички живеещи на улиците, които са включени в строителната програма за тази година и ще се ремонтират в продължение на 2,6 месеца. Това съобщи Татяна Стоянова, шеф на кабинета на градоначалника. "Ремонтните дейности ще се реализират във времето от 10 юли до 30 септември 2009 г., през който период е възможно да бъдат създадени неудобства на вас и вашето семейство като живущи в района, обслужван от горепосочените улици. Предварително поднасям своите извинения и се надявам на вашето разбиране с оглед голямата необходимост от извършване на реконструкция на тези важни за град Пазарджик и общината пътни артерии", се казва в кметското писмо. За основен ремонт през 2009 г. със средства от облигационния заем са предвидени 8 улици и писма са получили всички пазарджиклии, живеещи и работещи на тях, а също и 25 фирми и предприятия, чиито бизнесофиси и складови бази се намират във въпросните зони.

Братът на Веселин Георгиев Емил заработвал допълнителни доходи, като давал съвети на конкурентни фирми откъде да закупуват строителни материали. Това заяви вчера в съдебната зала един от свидетелите по делото срещу Батко.

По време на разпита Христо Димитров обясни,че редовно се съветлал с Емил къде са най-изгодните цени. Ръководената от Димитров фирма нямала възможност да участва самостоятелно по проекти, свързани със Закона за обществените поръчки, и затова работел заедно с братята на Веселин Георгиев. Показания пред съда даде и Косьо Загорчев, който е изготвял договори за около 700 обекта. Той познавал слабо брата на подсъдимия Емил Георгиев, но знаел, че има подписани договори с неговата фирма.

Свидетелите потвърдиха сключването на договори между подсъдимия и братята му. На 23 октомври миналата година Софийската градска прокуратура повдигна обвинение срещу бившия изпълнителен директор на Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" Веселин Георгиев. Той бе обвинен за престъпление по служба в периода юли 2006 г. - ноември 2007 г. в качеството му на длъжностно лице. В обвинителния акт пише, че в нарушение на Закона за обществените поръчки и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки е одобрил сключването на договори между ръководения от него фонд и фирмите "Биндер" АД, "Инмат" ООД, Гражданско сдружение "Инфраструктурни обекти", с цел да набави имотна облага за братята му Бойко и Емил Георгиеви.

Евростатистиката показва, че най-безопасни са пътищата в Швеция, Холандия и Великобритания. В скандинавската държава имат дълга зима, но явно бързо успяват да ги изчистят. А на Острова дори в непрогледните мъгли виждат добре и знаят какво да направят, за да не се избиват по шосетата като у нас.

Едва ли ще открием топлата вода, като кажем, че освен хубави пътища ни липсва и строга дисциплина по шосетата, а тя се възпитава с тежки санкции. Във Финландия преди време милионер плати яка глоба от над 200 000 евро за превишена скорост, защото там санкцията се изчислява на базата на декларирания доход. Да сте чули у нас някоя мутра да е глобена дори със стотина лева за пътно нарушение?

В богатите и уредени държави камерите за контрол на трафика и по извънградските пътища са нещо обикновено, а не екзотика. Затова там рядко карат като идиоти и да застрашават останалите хора по пътищата.

Иван Първанов Още на следващия ден след инцидента работници от фирма "Стима" вече бяха свалили покрива на 200-годишния паметник на културата. Старият хотел "Св. Княз Борис" на главната улица във В. Търново също е една от потенциалните сгради убийци

Съборената над 200-годишна къща на ул. „Гурко" във Велико Търново ще бъде възстановена в автентичния й вид със съвременни строителни средства. Това съобщи за „Монитор" главният архитект на общината Елена Абаджиева. Според нея случилото се в събота е можело да бъде предотвратено, ако не са били тромавите процедури на НИПК.

Както „Монитор" писа, в събота около 9 ч камион, превозващ хляб, при опит да премине по тясната ул. „Гурко" се заклещи под дървения еркер на втория етаж на 200-годишна къща. Въпреки че служителите от Гражданска защита успяха да измъкнат возилото на повече от половин метър, местните архитекти взеха решение постройката да бъде съборена. След като стана ясно, че една от най-старите и красиви сгради на Велико Търново до ден-два вече няма да съществува, хората започнаха да идват тук, за да я снимат за спомен.

"Държавата и общината да не се помайват, ами да направят нещо за старите сгради, защото иначе всичките ще се срутят в Янтра", съветва Цанка Бахчеванова.

Историята с над 200-годишната къща на „Гурко" отново породи вечния въпрос за съдбата на старите и полусъборени сгради, обявени за паметници на културата. Спорът за това кой трябва да се грижи за тях и могат ли те да бъдат осъвременявани стои без разрешение от години. Според сега действащото законодателство, за да може да направи дори и най-малката промяна по постройката си, ако тя е паметник на културата, стопанинът трябва да поиска разрешение от местната община.

Живеещите в съседство хора се страхуват, че след събарянето на къщата има опасност и три други стари сгради да останат без опора и също да се срутят.

Тя пък на свой ред трябва да уведоми и да има благословията на Националния институт за опазване паметниците на културата. От общината във В. Търново твърдят, че именно НИПК е главният виновник за окаяното състояние на повечето стари къщи. Причината е, че от там не давали съгласие те да бъдат ремонтирани, за да не загубят оригиналността и старинността си.

След случилото се в събота собственикът на злополучната къща Красимир Желев сподели, че отдавна е искал да направи основен ремонт и да я укрепи. От НИПК и общината обаче не му разрешавали. Наскоро мъжът дори изтеглил банков заем, за да успее да позатегне постройката поне отвътре. Но и това не успял да стори. На всичкото отгоре къщата не е била застрахована и сега не се знае дали собственикът й ще успее да вземе някакви пари.

Къщата на Желев не е единствената, обречена на самосрутване или принудително разрушаване. Над нея са надвесили стрехи още три по-малки сгради, които също са на повече от 100-150 години и са паметници на културата. И в тях живеят хора, които не могат да предприемат никакви мерки за спасяването на жилищата си.

Една от живеещите на ул. „Гурко" е Цанка Бахчеванова. Къщата й се намира точно над тази, която в момента разрушават. Тя също е обявена за паметник на културата. Макар и тухлена, а не кирпичена, и тя се нуждае от основен ремонт. Държавата обаче не дава. „Като е паметник и като държавата толкова се е загрижила за нея, да изпрати майстори да я ремонтират, както те си знаят и искат. Аз нямам претенции каква ще е фасадата отвън. За мен е важно къщата да е здрава и да не отиде някой ден или нощ заедно с мен в Янтра. Ако обаче до година - две не бъдат предприети мерки, и това ще стане. При това не само с моята къща. Тук на улицата има поне още десетина такива. Какво е това нещо от държавата - нито кокала яде, нито на другиго го дава", възмущава се Бахчеванова. Възрастната жена не крие притесненията си от извършващите се на улицата под нея разрушителни работи. „Моята и още две къщи са построени на скала една над друга, но в основата на тази скала е къщата, която в момента събарят долу на ул. „Гурко".

Леля Цанка разказа още, че преди няколко години по същия начин се съборила и още една кирпичена къща на „Гурко". Тя също била паметник на културата. Собствениците й живеели извън Търново и въобще не се грижели за нея. Сградата постепенно се напукала и един прекрасен ден фасадата й се свлякла на пътя. За да предотвратят евентуален нещастен случай, от общината опаковали срутилата се къща с тънка мрежа, подобно на творение на Кристо Явашев. Така тя просъществувала още няколко месеца преди да бъде окончателно съборена до основи.

По цялата ул. „Гурко" има поне още десетина стари къщи, които са потенциални убийци. Някои от тях стопаните им отдавна са ги отписали. Но не ги продават, защото земята в тази част на града струва добри пари. От общината обясняват, че макар и никой да не се грижи за съборетините, не могат да предприемат мерки за тяхното разрушаване. Защото макар и непотърсени, те все пак си остават частна собственост и общинарите могат да бъдат обвинени от притежателите им в самоуправство и дори изправени на съд.


23.06.2009 г., с. 16
Рушащите се църкви на Уста Колю Фичето

Една от туристическите атракции на Велико Търново наред с Царевец, църквата „Св. 40 мъченици" и музеите е и старинната архитектура. Районите около Самоводската чаршия и ул. „Гурко" са местата, където все още има запазени 200-250-годишни къщи, построени във възрожденски стил. Докато НИПК и общината си прехвърлят топката и спорят трябва ли тези паметници на културата да се реставрират и осъвременяват, самите те бавно, но сигурно се рушат. А сред тях има и творения на легендарния Колю Фичето. Една от тях е църквата „Св. Спас", която също се намира на ул. „Гурко", близо до Регионалната библиотека. Разрушена е по време на голямото земетресение през 1913 г.

Както преди няколко месеца „Монитор" алармира, излязлата изпод майсторските ръце на Фичето църква днес се е превърнала в купчина камъни, надраскани с графити, потънали в бурени и превърнали се в развъдник на змии.

Само на стотина метра от нея е църквата „Св. Константин и Елена". Със своите въртящи се колони на главния ход за времето си тя е била връх на архитектурното майсторство. Вляво от входа в преддверието са вградени надгробни плочи на видни търновски дейци. От четвърт век църквата е опасана от ръждясало метално скеле. На входната врата виси огромен, потънал в прах катинар. Кога ще започне ремонтът й, един Бог знае. Пред входа са поставени два паметника, единият от които е на сина на Колю Фичето. Като по чудо те не са поругани. За сметка на това обаче едната от двете каменни масички пред църквата е разбита.

„Св. Константин и Елена" за радост все още не е разрушена. От общината обясняват, че план за реставрация има, но пари няма. „Държавата в лицето на Министерството на културата трябва да отпусне средства, ние ще помогнем и църквата ще бъде ремонтирана. Сами обаче не можем да осигурим всички необходими средства", твърдят общинските чиновници. А докато чакат, през следващите години „Св. Константин и Елена" също ще последва съдбата на „Св. Спас".



23.06.2009 г., с. 16
Главният архитект Елена Абаджиева: Длъжници сме на стария град

Винаги съм казвала, че НИПК има доста тромави процедури, които трябва да се спазват при издаване на разрешителни за ремонт или възстановяване на старинни сгради. Това затруднява както собствениците, така и нас. Необходими са промени в нормативната база, които да позволяват по-динамично разрешаване на подобни въпроси. Общините трябва да получат повече права да реагират самостоятелно в подобни ситуации.

В България всички институции сме длъжни на стария град във Велико Търново. Това е може би най-интересното място тук, посещавано годишно от хиляди наши и чужди туристи. За съжаление старата част умира именно поради неясните правила и намесата на НИПК. В много от случаите за собствениците на подобни сгради е невъзможно да изпълнят всички условия, а и не срещат никаква подкрепа от страна на държавата.

Според мен във В. Търново трябва да има отделен инспектор от НИПК. Освен това трябва да се промени списъкът на паметниците на културата и застрашените от събаряне сгради да отпаднат от него, за да могат да бъдат ремонтирани. Може да се почерпи пример и от останалите държави, като съседна Гърция например. Там сградите се събарят, строи се подземен паркинг, след това те отново се възстановяват в автентичния им вид, като се запазва силуетът. Защо това да не бъде възможно и във Велико Търново?"

Един самонадеян шофьор е достатъчен, за да бъде срутена къща-паметник във Велико Търново, която е жива част от историята ни. Макар и над 200-годишна, тя досега не е претърпяла крайно нужната й реставрация, въпреки че носи доказателства за ценността си. Че кого го интересува - да се руши там… След намесата на камиона ще я срутят напълно и хоп - ще я постоят отново, без да я… променят (като изглед). Така се правело с особено ценните исторически паметници, казват от Националния институт за паметниците на културата (НИПК). Ако беше толкова просто, при новите технологии хората в Гърция щяха да срутят Акропола и да го издигнат пак с толкова железобетон и такива конструкции, че да издържа на 9-та по Рихтер. Още по-удачно би било да съборят наклонената кула в Пиза и да я поправят, та да стърчи право нагоре.

Ако тежестта на историята не бе най-важна, коронацията на всеки британски монарх щеше да става с все по-нови и бляскави корони.

В културен, исторически, човешки и всякакъв аспект да докоснеш онова, което носи история и да погледнеш новото, дето прилича на старото, са несравними неща. По съдържание е като разликата между диаманта и циркония - и двете блестят, но само едното е истинско.

Когато човек влезе в къща Хиндилян в стария Пловдив, там с гордост казват: "За разлика от Балабановата къща, която е изградена отново, тази е автентична. Вижте, тук е оставено парче от старата боя, вижте този камък как е хлътнал в резултат на…"

При първото си влизане в дома на Леонардо да Винчи в градчето Винчи, като автентично запазена част от този дом, се спрях пред каменния под в едната стая. Хората застават на колене върху него, докосват го с длани. Именно този под е връстник на Леонардо и затова той е безценен, нищо, че останалата част от къщата е възстановена по свидетелства и документи.

Опазването на паметниците и историята по света става с цената на всякакви неудобства за хората днес. Няколко павета, парче от ограда, зид от къща… Щом носи история в себе си, трябва да бъде запазено автентично.

Защо по ул. "Гурко", която от НИПК наричат "единствен по рода си запазен в България уникален архитектурен ансамбъл" изобщо могат да се движат моторни превозни средства сега общината няма да отговори. Глупостта на шофьора е буквално разрушителна, но изоставянето на уникалните къщи от всички управници на този град какво е?

В с. Горни Угорелец в Севлиевския балкан и до днес достойно се крепи къща на 350 г. Покривът й е застлан с каменни плочи, стените са от дърво, слама, камък, прозорците са същите, каквито са били преди три века - тесни, преградени с вече проядени от ръжда железа. Дантелените перденца са поне на век. Когато човек влезе в първата стая, дървеният под е накъдрен и изкорубен, покрит с ръчно тъкани вълнени килими и черги. Мебелите са подпрени така, че да не се килват настрани от гънките по земята. На стената от поне 200 години стои все същият иконостас. Собственикът разказва, че поне сто пъти хора са искали да го купят, но той си знаел - ще изпие парите от него за няколко дни и после домът му ще остане без сърце.

Ул. "Гурко" във В. Търново е обявена за паметник на културата преди повече от 40 години. Стопаните на дома, изобразен на гравюра с пристигането на руските войски в града, опитали със собствени сили да го постегнат. Не им стигнали финансите и времето - камионът бил по-бърз. И точно в деня, когато на издигнатия от хората Стоунхендж десетки хиляди посрещаха лятното слънцестоене, у нас тухла по тухла взеха да рушат парче от историята ни - поради мързела, безхаберието и глупостта на много управници, които бяха обединени от действията на един шофьор.

- Г-н Михов, как ще коментирате казуса Галеви?

- Този и други подобни случаи бяха обсъдени по време на събранието на нашата асоциация. Решихме да излезем със становище за необходимостта от спешни законодателни промени в тази насока. Ние считаме, че лица, за които съдът е определил, че има достатъчно доказателства срещу тях и е опасно те да бъдат на свобода, да нямат право да се възползват от кандидат-депутатския си имунитет и въобще да участват в предизборната надпревара. Сходно е мнението ни и за случаи, в които съдебното следствие вече тече. В крайна сметка обаче важното в тези случаи е моралът и отпорът, който обществото трябва да даде срещу подобни кандидатури.

- Какво свърши вашата асоциация за изтеклата година?

- Асоциацията е най-старото сдружение в рамките на съдебната власт. Създадена е 1997 г., което значи, че вече има 12 години натрупан опит. Но в последните две години като цяло се промени стилът на работата и особено през тази, работихме за това асоциацията да е по-близо до своите членове. Става въпрос за реорганизация на асоциацията, дори за някои синдикални функции. Като прокурори ние нямаме право да извършваме синдикална дейност, но така или иначе в асоциацията са голяма част от прокурорите.

-Какво представлява дейността й?

- Асоциацията трябва да е сдружение на хора, които доброволно да членуват в нея. Ние можем да извършваме такава дейност, която да е привлекателна за тях, включително да мислим за социалните им придобивки, за обучението и повишаването на квалификацията на колегите, за тяхната информираност. Затова издаваме бюлетини, провеждаме семинари, участваме в редица събития, които са важни за работата на прокуратурата.

- През изминалата година колко семинари и обучителни курсове сте провели?

- В момента доста организации са ангажирани с обучителна дейност. Ние решихме, че това нещо не трябва да се случва хаотично, а много добре да се обмисли. Темите трябва да са наистина важни и да имат отношение към реалната работа, към практиката на прокурорите, които участват в тези семинари. А също и че не трябва да са всеки месец, защото не можеш да отделиш хората от ежедневната им работа и да ги пращаш непрекъснато на семинари. В тази връзка решихме да провеждаме годишно по две академии. Те представляват обучителни мероприятия в рамките на цяла седмица. Темата на есенната академия беше свързана с разследване на данъчните престъпления. Обсъждахме известните тежки дела, които касаят изчезналите пари от еврофондовете, кражбите от данъци в България, които реално засягат бюджета на ЕС и дори финансовите устои на държавата. Сега, през пролетта, имахме също много важна тема - компютърните престъпления, авторското право, индустриалната собственост, търговските марки и т. н.

- Данъчните престъпления са много сериозна тема.

- Успяхме да съберем почти всички прокурори у нас, които работят в тази сфера, да обменят опит, да споделят добри практики. Поканихме и методолози, които работят в Агенцията за държавните вземания. Във втория семинар - за разследвания за авторските права, индустриалната собственост и т.н., се включиха представители на НПО. Резултатът е сериозен, ще излезем с една инструкция.

- Кои са основните моменти в нея?

- Едно от големите постижения на прокуратурата в последните години е изваждането ни от негативния списък на световната търговска организация за държавите, които не се борят срещу този тип престъпления - най-вече срещу кражбата на авторските права. Това стана благодарение и на такива конференции и семинари като нашия и които са с практическа насоченост.

- Самите прокурори, като обсъждат проблемите, които срещат в работата си, какво казват? Например за данъчните престъпления.

- Що се отнася до данъчните престъпления има напредък. Има дела, с които са ударени големи престъпни групи в тази област. Смятам, че е преодолян и проблемът с липсата на координация между отделните служби. По места има създадени работни групи, в които окръжните прокуратури работят в тясно взаимодействие с хората, които са ангажирани в борбата с този вид престъпност. И всички са доволни от този начин на работа.

- След тези семинари излизате ли със законодателни предложения?

- Не е задължително това да се случва. Особено след като бяха направени последните промени в НК например по отношение на данъчните престъпления. Досега нямаме много оплаквания в тази област. Но след като проведем мероприятието, веднага излиза информация в бюлетина и получаваме информация и становища на колеги, които са участвали в него и тази тема ги засяга. Като цяло дейността ни се приема положително.

- Получавате ли на сайта си сигнали от граждани?

- Целта на сайта е най-вече да информира прокурорите. И хората, които работят в тази област - адвокати, съдии и т.н., за това какво се прави в прокуратурата и асоциацията. Нашата асоциация няма за цел да дава възможност на гражданите пряко да поставят въпроси в сайта по наболели въпроси. Така или иначе всяка една прокуратура, навсякъде из страната има приемни и места, където гражданите депозират молби. Прокуратурата е претоварена от различни по своя характер оплаквания на гражданите.

- А въпроси от прокурори?

- В тази насока обсъждахме, че колегите трябва да са по-активни, когато трябва да сигнализират асоциацията за конкретни проблеми, които срещат в работата си. Включително и за тези, понякога необосновани атаки от страна на медиите. Така че е хубаво до УС на асоциацията да стигат техни сигнали, за да има обратна връзка. Като цяло в последно време получихме сигнали, които ще бъдат обсъдени. Общо взето, обаче не мога да кажа, че колегите са достатъчно активни. Въпреки че ги боли от това, че им липсва мотивация, че са изолирани в своето ежедневие, че са неоснователно критикувани. Те често посрещат критиките като акт срещу тях, срещу работата им. А по-голямата част от колегите си вършат много съвестно работата. Когато получаваме критики по конкретно дело, трябва да се знае, че то е наистина много малка част от работата, която вършим. Например еди-кое си дело не вървяло. Но то е едно от стотиците други, които се работят в съдебната и досъдебната фаза. И те се водят, разследват и приключват с осъдителни присъди. Вярно, че голяма част от тях са по-леки, но такава е криминогенната обстановка у нас. От хиляда дела едно е по-значително. И другите остават в сянка. Това демотивира хората, макар че съвестно са си свършили работата. Затова и цел на асоциацията е да успее да подкрепи по някакъв начин тези, които са си свършили работата. Тази година за пръв път си позволихме на наградим колеги за добре свършена работа.

- Как стана това?

- Номинирахме ги в шест категории - от всички апелативни прокуратури по един. Разбира се, възможно е да не сме номинирали най-изявените, но спечелилите бяха широко обсъждани включително с техните колеги по места. Според нас това е оценка за добре свършената от тях работа. Те получиха грамота и почетния знак на асоциацията.

- Други решения, които взехте на събранието?

- Те са в насока активизиране на асоциацията. Да включим повече хора, да ги заинтересоваме в дейностите. Създадохме и комисии, които се занимават с конкретни въпроси. Една комисия се занимава с подготовката на бюлетина, друга с обучението и повишаването на квалификацията на кадрите, има комисия по социалните дейности, по етичните въпроси, по международните въпроси. А сега се сформира и такава по законодателни проблеми. Тук има един проблем - досега прокурор не е избиран в Конституционния съд и гилдията ни остава някак изолирана от този много важен орган в нашата демократична система. Има предложение и беше възложено на УС да се отнесе към президента за това да бъде номиниран един достоен прокурор за място в КС.

- Има ли конкретно име?

- Да, споменаха се имена. Един от номинираните е Цони Цонев. По наше мнение той е един много достоен човек и представител на гилдията. Но не смятам, че трябва да се обвързваме толкова с конкретни имена, колкото с принципа. И все пак единствено президентът може да прецени реално кой и дали въобще да се номинира някой прокурор.

На събранието се повдигнаха и много социални въпроси, свързани с ведомствените жилища, със здравното обслужване, с ползването на почивната база. Ние имаме само две станции - на Цигов чарк и на Бяла, и те не са достатъчни. Обсъжда се възможността да се говори с МО и да преценим заедно каква е възможността да използваме техните бази. Досега не се е решил и въпросът за болница, която да обслужва прокурорите в национален мащаб. Тук пак се мисли за преговори с министерството да ползваме Военномедицинската академия.

- Ще правите ли кампания за кръводаряване?

- Това е едно от решенията, които се взеха на събранието - да организираме масова кампания сред прокурорите за кръводаряване. Вероятно ще е в началото на септември. Ще бъде масова национална акция, която ще даде възможност на колегите да изразят своята активна обществена позиция.

- Напоследък се говори за изваждане на прокуратурата от съдебната власт?

- Имаше някои конкретни изказвания. Разбира се, мнението на колегите за това е негативно. По-голямата част от прокурорите мислят, че мястото на прокуратурата е именно в магистратурата. По този начин би се гарантирала нейната независимост. Ако ние преминем в друга структура, това няма да се отрази положително на независимостта и работата на прокуратурата. Това ще значи 2-3 години измествания и премествания, които ще блокират нашата работа. И още нещо - аз смятам, че прокуратурата има своя принос за достойното място на България в ЕС. Но трябва да има една добре обмислена наказателно-правна стратегия, която не трябва да се изпълнява само от едно правителство, а от поредни. Тогава биха могли да се променят донякъде правомощията. Но изваждането й от съдебната власт е самоцелно и ще доведе само до негативни резултати.