23 юни 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

- Г-н Мутафчийски, държавата официално вече е в рецесия. Как се усеща кризата в туристическия бранш?

- Ситуацията в България е странна. Когато другите излизат от кризата или поне имат първите предвестници на това, в България нещата се задълбочават. На туризма това се отразява, естествено. Основните ни гости са от Германия и Англия. От тези две страни имаме доста по-малко записвания, което се отразява най-вече в периодите от време, когато тези гости идваха в хотелите по всички курорти - май и юни. До известна степен компенсирахме с туристи от Румъния и Русия, но те са по-епизодични. Тези от Германия и Англия се записват доста отдавна, предходната година. И човек може да планира нещата си, а в момента това не се случва.

- Очаквате ли сериозен провал на сезона, затваряне на хотели?

- Всичко зависи от кредитното бреме на хотелите. Тези с добро обслужване ще преодолеят кризата. Тези, които предлагат продукт тип "туристическа спалня" и всяка година посрещат нови гости, защото, който е дошъл веднъж, повече няма да повтори - тези хотели ще имат трудности. Които вероятно ще се задълбочат, ако имат и кредити към банки. Трезорите трябва да разсрочват заеми, докато се излезе от кризата.

- Гърция и Турция ще ни откраднат ли туристи?

- Специално Гърция предлага по-ниски цени, защото съумяваше през годините, когато влезе в ЕС, да ползва в максимална степен всички фондове. Включително и в областта на туризма. В Турция пък държавата се намесва - земята, върху която се строят хотелите, в повечето случаи е безплатна, изгражда се добра инфраструктура. В България нямаме магистрала, която да свързва вътрешността на страната. Да не говорим за международните пътища. Чехи, унгарци, поляци, като стигнат до Ниш, повечето се отклоняват към Гърция. А у нас никой не идва, защото тези фатални 80 км от Ниш до границата с България ги няма. Да не говорим за "Тракия" или за "Хемус", за чието дострояване пък изобщо не се споменава. Това минира туризма с автомобили. А той е доходен, защото по пътя туристите спират, ползват и други услуги, оставят пари.

- Освен с изграждането на пътища, за което споменахте, с какво друго може да помогне държавата на бранша?

- Държавата в някои случаи дори пречи. Например осигурителните тежести са като хватка за гърлото на бизнеса. Те са много високи. Да не говорим за ставката по ДДС, която също е висока в сравнение с редица европейски страни - наши основни конкуренти в туризма. А тъй като туризмът е комплексен бизнес - ползва услугите на месопреработващата промишленост, земеделието, зеленчукопроизводството, и когато там има проблеми, те рефлектират и в туризма. Само слушаме изявленията на Петър Димитров, който казва - туризмът ще бъде един от буферите ни, чакаме приходи, които да компенсират резултатите от кризата. Но в същото време какво се прави за бранша?

- Повечето партии се обявиха за намаляване на осигурителната тежест в следващия мандат. Какво очаквате да се направи като основни икономически мерки в идващите 4 г.?

- Във всички случаи трябва да се намалят осигуровките. Да се помисли и за ДДС-ставката, за да може всичко да излезе от сивия сектор. Видяхте какво стана с плоския данък. Много хора бяха против, но резулатите са 3 пъти по-голяма събираемост на данъците и привличане на капитали. Основното, което ме безпокои сега, е отдръпването на сериозни международни капитали от България. Тогава ще дойде времето на спекулативния капитал - да ни извадят от валутния борд и фалити на банки. Това е апокалиптичната картина и за жалост тя е една от възможностите. Абсолютно съм за запазването на валутния борд до влизането ни в Еврозоната. Трябва да има и предпазно споразумение с Международния валутен фонд. Вече някои други държави го направиха. Ние, разчитайки на някои натрупвания в бюджета, до момента не сме поискали такова нещо. Но при всички случаи мисля, че сме закъснели.

- Очаквате ли да става и по-тежко?

- Моята лична прогноза е, че кризата ще се усети най-тежко някъде до ноември. А още по-песимистична е прогнозата до март догодина.

- Трябва ли според вас да въведем еврото възможно най-бързо?

- Това е като покана за танц, ама там има и друга страна. Имаше утопични идеи, че ще въведем еврото независимо от това какво мисли ЕС по въпроса. Но не е точно така. Ако не сме готови, както не бяхме готови да влезем в самия ЕС? Влязохме по-скоро по политически причини, отколкото като реална икономика, и сега сърбаме попарата. И вместо да получаваме пари по еврофондовете, сме в патова ситуация - повече даваме, отколкото получаваме, като се има предвид вноската ни в бюджета на ЕС. А тези средства ще бъдат на разположение само още няколко години. Ако имаме всички тези корупционни практики, няма как получаването на пари да се случи.

- На фона на шарените резултати от изборите ни за Европарламента какви са очакванията ви за бъдещото управление на страната след вота на 5 юли?

- Още по-шарен за мен ще бъде националният парламент. Възможни са патови ситуации между, условно казано, двата блока - ГЕРБ, Синята коалиция и евентуално РЗС, и, от друга страна - БСП с ДПС. И съм склонен да приема казаното от Ахмед Доган, че е възможно правителство за кратко време, после още едно, докато се намери по-стабилна формула. Това е по-добър вариант. По-лошият е да се състави служебно правителство и да се отиде на избори октомври-ноември. Това в никакъв случай не е необходимо на страната, но е напълно възможен вариант.

- Обобщете с няколко думи основните приоритети на бъдещото управление в икономиката?

- Следващото управление трябва да има по-европейска коалиционна култура, тъй като очевидно ще има нужда от по-широка коалиция. Надявам се на здрав разум в партиите. Негативната кампания по евроизборите сега малко избледнява, това е добре. Но бъдещият коалиционен кабинет трябва да акцентира върху реалната икономика. Да се даде възможност на малкия и средния бизнес да бъде създаден. Защото за мен само се говори, че има такъв бизнес, но все още такъв няма. Няма и средна класа. Някак си капитализмът, ако има и капитализъм, е по-скоро латиноамерикански - много малко изключително богати и голямата част от населението със съвсем различно икономическо статукво.

- Хора от бизнеса вече директно влизат в политиката. Как ще го коментирате?

- За какъв бизнес става дума? Ако става въпрос за кредитни милионери, включени в бюлетините - това е едно. Ако става въпрос за хора, които са авторитетни - не виждам такива. Може би има авторитетни бизнесмени, които подкрепят партии. Но реално включени в предизборната надпревара няма. Това е пътят, но не, разбира се, модел "Дупница" или модел "Несебър". Трябва да се мисли за реалния бизнес, за широка представителност. Трябва браншовите организации да се изчистят от партизанщината и да си вършат работата, да са авторитетни. Всички бизнесмени сме длъжници, защото казваме - нека някой друг да се занимава. Както в политиката през всички тези години на прехода, който не е ясно кога ще свърши, избива пяната на мръсната вълна. Има уникални министри и в последното, и в предишни управления. Как с тях да правиш реален бизнес, като те не са се занимавали и ден с реална икономика? Виждате какво се случва с "Кремиковци". Министерството на икономиката прави всичко, за да задълбочава конфликта, не да го реши. Има фондове от Европа за пренасочване на работещите, но нищо не се прави. Отдавна "Кремиковци" трябваше да бъде затворен, защото такава технология няма в Европа. Там е натрупване на грешки от самото създаване. И вместо Масларова да праща пенсионери на морето, нейното министерство трябваше да прехвърли тези работещи в други браншове. При Шулева на ромите им се даваше да метат улиците само за да се усвояват фондове. А реално какво се прави? В "Кремиковци" са 5 хил. души и всеки се страхува от угрозата те да излязат на улицата. Но не мисли как тези хора да бъдат устроени. В настоящото ръководство на МИЕ има само политика, но никаква експертност и икономика. Имам познати там - тези, които не са в политическите структури - политически кабинет или съветници, а са професионалисти, - те са вдигнали ръце. И така стоят нещата и в МВР, и къде ли не другаде.

Невена Мирчева
Снимка на три колони – Младен Мутафчийски


23.06.2009 г., с. 16
Наследниците спешно търсят 1 млн. лева, за да си запазят "Кемпински"
Плащат вересиите на Зографски до петък
Ако няма сделка, държавата си прибира апетитно парче от хотела
Акция по спасяване на хотел "Кемпински-Зографски" започнаха наследниците на ексцентричния милионер Иван Зографски. Те са обещали до края на работния ден в петък да платят вересиите на покойния собственик, за да нямат сблъсъци с бирник. Както "Стандарт" писа, има разпореждане съдия изпълнител да влезе в хотела, за да направи опис на имуществото. Причината е дълг от над 1 млн. лева към държавата, който Иван Зографски е завещал на наследниците си. Сумата е от неустойка в размер на 829 728 лв. плюс лихвите и още 49 640 лв. за забава върху главницата, които са наложени като глоба през 2000 г. за неизпълнение на приватизационния договор.

За плащането на борча са се договорили вчера адвокатите на настоящите собственици на хотела и съдия-изпълнителят, който дал срок за доброволно погасяване до края на месеца.

Иван Зографски е санкциониран от Агенцията за следприватизационен контрол през август 2000 г., защото съкращава 100 служители на хотела повече, отколкото са записани в договора за приватизация от 1994 г. От налагането на финансовото наказание преди 9 години до днес всички опити държавата да си прибере вересиите се провалят.

На 30 септември 2008 г. Софийският апелативен съд издава изпълнителен лист. Агенцията за следприватизационен контрол пък възлага реализацията на частен съдебен изпълнител.

Ако до понеделник дългът на "Кемпински хотел Зографски" не бъде внесен в сметката на контролната агенция, на 30 юни бирниците влизат в "Кемпински" и започват описване на имущество на имота, разбра "Стандарт".

Собствениците ще трябва да се простят принудително с част от лъскавия имот, която би могла да донесе при публичната си продан над един милион лева. От март 2007 г. по искане на Агенцията за следприватизационен контрол заради висящата неустойка е наложена и държавна ипотека над хотела. Тя е за повече от 2 млн. лв. Това дава възможност той да бъде обявен за продан и цялостно, коментираха юристи.

Погасяването на дълга е единствената алтернатива за собствениците, твърдят магистрати. Веднага след плащането ще бъде свалена възбраната над имота, който в момента се оценява между 80 млн. и 130 млн. евро. Ще падне и запорът над банковите сметки на собствениците, които от началото на юни са блокирани от частното съдебно изпълнение.

Всички опити на "Стандарт" за контакт с адвокатите и с наследниците на Иван Зографски удариха на камък. Адвокат Явор Варадинов, собственик на кантора "Варадинов и ко", която обслужва фамилия Зографски, се оказа в нескончаеми срещи, обясни вежливо секретарка от офиса.

Практиката на приватизиращите ведомства е в договорите да се записват неустойките в случай на неизпълнение на ангажиментите. Обикновено те са 50% от размера на неизпълнените инвестиции и 150% от размера на средната работна заплата за всяко работно място под предвидената норма.

Зографски не е единственият, който не спазва договорите за приватизация. Практика е много от инвеститорите да преценяват, че е по-изгодно да платят неустойки, отколкото да изпълняват поетите ангажименти по приватизационен договор. В случая обаче Иван Зографски просто е "забравил" да плати неустойката. И явно нищо не е било в състояние да го накара години наред да го стори. Като сумата е набъбнала на почти 1 милион лева и държавата си я търси чрез съдия-изпълнител. Според хора, които са били в обкръжението му, "грешката" може би съвсем не е случайна. Зографски бил известен със скъперничеството си. Пък не се изключва версията да е оставил капан на наследниците.


23.06.2009 г., с. 16
ПРИВАТИЗАЦИЯТА
Луканов му подарява Японския за стотинки
Богатият българин с германско поданство Иван Зографски прави една от първите големи приватизации в страната. Той купува Японския хотел, който през 80-те бе символът на обновлението в София. Твърди се, че милионерът използва вътрешна информация от управляващите за подготвяна наредба за реда и условията за участие в приватизацията чрез държавни облигации по външния дълг.

С тази информация в джоба Зографски предлага цена от 45 млн. долара за 100% от капитала на дружеството, докато конкурентите му намират за неизгодно да предложат повече от 40 млн. долара. На практика Зографски дава 31,3 млн. долара, но фактически плаща едва 17 млн. долара.

"Купи хотела по времето на Беров, но всъщност му го даде Андрей Луканов", заяви известен адвокат, свидетел на финансовите сделки за покупката на Японския, пред "Стандарт".

Никой от конкурентите не знае за наредбата в момента на подаване на офертите. Наредбата е публикувана в бр. 99 на "Държавен вестник" от 1994 г. По това време брейди облигациите се търгуват по 50 на сто от номинала.

Официалната цена за 71 на сто от акциите на хотел "Витоша" е 31,3 млн., но купени чрез облигации, придобити на Лондонската фондова борса, струват на Зографски почти наполовина.

Богатият българин приживе твърди друго - че е платил общо 41 млн. долара за ценните книжа и е освободил страната ни от дълг за $82 млн.

Първоначално Зографски иска да купи облигациите чрез "Тексимбанк" на легендарния български търговец и финансист Георги Найденов. Той и близката му Мадлен Димова харчат 1,5 млн. германски марки, за да купят за Зографски брейди облигации. Впоследствие, ужасен от сумата на разходите, стиснатият Зографски избрал да купи книжата чрез друг посредник. Тогава "Тексимбанк" започва дело, за да си върне похарчените пари.

След сделката "Булбанк" се сеща, че хотелът дължи на институцията 5 млн. долара. Зографски, както винаги е правел, отказва да плати. Три години по-късно Булбанк печели делото на първа инстанция, а през април 2001 г. Върховният касационен съд окончателно осъжда Зографски да плати парите.

По-рано на въпрос какво е платила НЕК вместо RWE, министър Димитров каза: Беше поръчано оборудването с дълъг срок на изработка и вноската беше направена в края на миналата година. Велков каза, че НЕК има известни задължения към централи, но това е временно и плащанията към тях ще бъдат направени. Към днешна дата няма промяна на цената на АЕЦ "Белене" и проектът струва около 4 млрд. евро. Това съобщи по-рано вчера пред журналисти министърът на икономиката Петър Димитров, предаде агенция "Фокус".

На трите общини в Ботевград, Етрополе и Правец е бил даден като алтернативен вариант за депониране на отпадъците след 16 юли депото в Севлиево. "Само на нашата община това ще струва 4 милиона лева, което е половината от годишната ни държавната субсидия", заяви Георгиев. По думите му това е вариант, с който Ботевград ще се съгласи, само ако държавата осигури допълнително финансиране за тези разходи. В противен случай данъците в Ботевград трябва да нараснат най-малко четири-пет пъти, отбеляза кметът на града.

изграждането на пътната инфраструктура, като през периода 2010 - 2011 г. хората ще почувстват реалната промяна. Запитан кога ще има цялостно изградени магистрали от София до Варна и до Бургас, Атанасов коментира, че "магистрала "Тракия" би трябвало да стартира до края на годината като процедура и ще се изгради в рамките на 24 до 36 месеца", докато "Хемус" не е включена в оперативните програми, защото не

попада на никой от транспортните коридори, които са важни за ЕС".

Министър-председателя Сергей Станишев ще им; днес работна среща с ръководството на НАПИ, което ще представят пред премиера готовността на пътните проект за финансиране със средства от оперативните програма "Транспорт" и "Регионално развитие", съобщиха от правителствената информационна служба.