24 февруари 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

На завършен етап на идейна разработка са и другите два проекта на общината за реставрация на църквата "Св. Архангели Михаил и Гавраил" и средновековният комплекс "Св. Йоан Алитургетос". В Стария град има общо 119 паметника на недвижимото наследство. Освен всички църкви на полуострова има 11 археологически обекта от национален мащаб. "Последните 20-30 години солидни вложения в реставрационна дейност не са правени. Повечето са били козметични, а Несебър се нуждае от средства за нов живот на паметниците си. Дори и за един от тях да отпусне държавата пари, пак ще е от полза за града и туризма", коментира Петя Кияшкина, директор на музея "Старинен Несебър".

Управата на хилядолетния град умува и над идеята за цялостна концепция за указателните табели, подходящото осветление през нощта, обозначение на самите обекти, настилките и осмислянето на пространството около тях. Общинските власти обмислят варианти да поставят до обектите, където е възможно, рампи за трудноподвижни граждани и гости на града. Предвижда се да има подобни улеснения за инвалиди и на паркингите в началото на Стария град. Амбицията на кметството е архитектурно- историческият резерват да става достъпен за все повече туристи.

В момента се подменя част от ВиК мрежата на територията на античен Несебър. "Трудно се извършват ремонти в града паметник, защото се съобразяваме с всяко нещо, което излезе под земята. Археолозите наблюдават изкопните работи и при поява на находки са готови да реагират. Дейностите трябва да приключат до началото на сезона", обясни кметът на Несебър Николай Димитров. Другата спешна инфраструктурна задача, за която общината е предвидила средства, е разширението на пътя за влизане в самия Несебър. По проект трябва да се разшири пътят от кръговото кръстовище до разклона и арката в началото на града. Там се предвиждат двулентов път и отклонение за новия комплекс "Черно море".

Личната ми тревога е за проблемите със строителството в Стария Несебър. Те са натрупани с години и решението е трудно, защото зад всеки един стоят човешки съдби. През годините хората си помислиха, че демокрацията е свободия, и започнаха да надграждат и пристрояват къщите в резервата. Щом сме правова държава, където има незаконно строителство, независимо дали в Несебър, в чашки на язовири или рибарски канали, то трябва да се премахне. Надявам се с Плана за управление на Стария град, който в момента изготвяме съвместно със специалистите от Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности, тези въпроси да бъдат изчистени веднъж завинаги. И ще има ясни критерии за търговия и реклама в Античния град. Несебър е на повече от 3200 г. е в списъка на Световното наследство заради три основни компонента - археологическите паметници, византийските средновековни църкви и уникалните възрожденски къщи. От нас се иска да съхраним това богатство и да го оставим за поколенията.

През тази година се очаква пренасочване на средствата от спестявания в депозити към други алтернативни форми за инвестиции – във фондове, акции, облигации и различни суровини, прогнозираха от банковите среди. Очакваме относителният дял на фондовата индустрия да нарасне и да навлязат повече институционални инвеститори, коментира председателят на УС и изпълнителен директор на Райфайзенбанк България Момчил Андреев при представянето вчера на четирите нови фонда на „Райфайзен кепитъл мениджмънт“. Повишен е интересът на вложителите в по-малка степен към недвижими имоти и злато и най-вече към взаимни фондове и доверително управление. По думите му в България никога инвестициите в акции не са били определящи, най-предпочитан е консервативният модел чрез депозити, но в последно време културата за пестене във взаимни фондове все повече се прехвърля и у нас. Пренасочването на средствата от депозити към други форми на инвестиране е един от сигналите, че икономиката се възстановява. Друг повод за оптимизъм е, че в края на 2010 г. се наблюдава леко оживление в търсенето на инвестиционни кредити от страна на бизнеса, посочи още Андреев. „Не говорим за огромна вълна, но средствата нарастват трайно“, коментира шефът на Райфайзенбанк. В момента средно взаимните фондове имат между 1000 и 3000 клиенти, като по една трета са физически лица, институционални инвеститори и корпоративни клиенти.

За ръст на инвестиционната активност говорят и резултатите на най-голямото дружество за взаимни фондове у нас „Пайъниър инвестмънтс“ през миналата година. Активите му са 110 млн. евро, като се наваксва спадът от 2008 г., връщайки се на нива от 2007 г., когато инвестиционният пазар беше движен от оптимизъм. Така дружеството остана лидер по пазарен дял с 27,5%. Според проучване на „УниКредит“ от началото на 2010 г. алтернативните форми на спестявания ще продължат да растат по-бързо от други инструменти, като ръстът ще е генериран основно на спестявания за пенсия, достигайки до 10% от общото богатство на домакинствата. Според Александър Леков, изпълнителен директор на „Райфайзен Асет мениджмънт“, в пострецесионния период са подходящи инвестициите в инфраструктура, в суровинни активи, за защита от инфлация и в енергийни акции. Именно в тези направления са специализирани и новите фондове на „Райфайзен“, представени вчера.

От есента на 2010 г. наблюдаваме тенденция на завръщане на индивидуалните инвеститори във фондовете, като се забелязва увеличаване на интереса към фондовете в акции на глобалните пазари, а от началото на 2011 г. и към фондовете, инвестиращи в акции на Българска фондова борса, потвърди пред „Класа“ и Стела Цветкова, директор „Продажби” в управляващото дружество „ЕЛАНА фонд мениджмънт“. По думите й с възстановяването на финансовите пазари, което ще позволи на взаимните фондове да реализират атрактивна доходност, и с постепенния спад на депозитните лихвени нива очакваме все по-осезаемо увеличение на интереса към активно управление на спестяванията.

Около една трета от спестяванията през миналата година са били генерирани от лихви по депозити, а останалите две трети са нови свежи пари, изчисли още Момчил Андреев от Райфайзенбанк. Това се дължи на високите лихви по депозитни продукти на банките, а и хората са се чувствали несигурни заради кризата и са свивали разходите си, за да повишат спестяванията. Данните на БНБ, публикувани вчера, обаче показаха продължаващ темп на нарастване на депозитите на домакинствата. Към февруари 2011 г. те достигат 27,5 млрд. лв., като се увеличават с близо 12% спрямо януари 2010 г. Фирмите са сложили на влогове в банки 12,39 млрд. лв. - средствата се увеличават с близо 7%.
Снимка на две колони- Около една трета от спестяванията са били генерирани от лихви по депозити, а останалите две трети са нови свежи пари, изчисли шефът на Райфайзенбанк Момчил Андреев (вляво).


24.02.2011 г., с.2
Проблемните заеми скочиха с 67% до 7,5 млрд. лв.
Всяка пета фирма изпитва затруднения при изплащането на кредитите си
Людмила Куюмджиева

ludmila.kuiumdjieva@klassa.bg

Проблемните кредити в банковата система удариха нов връх в началото на годината. Необслужваните заеми на компании и домакинства надминаха 7,5 млрд. лв. в края на януари, или с 67% повече спрямо година по-рано, а само за месец те скочиха с 352 млн. лв., сочат данни на БНБ. Краят на лятото и началото на есента през миналата година даваха позитивни сигнали, че ръстът на лошите кредити най-накрая е пресечен, от октомври обаче тенденцията отново бе възходяща. Така според данните на централната банка разрастването на проблемните кредити отново се ускорява. Подобна бе и прогнозата на банкерите, според които до средата на тази година необслужваните заеми ще продължат своя ръст и след това постепенно ще се нормализират.

Експертите от БНБ отчитат, че общият обем на проблемните кредити се равнява на 18,95% от всичките 39,720 млрд. лева отпуснати заеми без овърдрафтите към края на януари. Според статистиката задълженията с просрочие над 90 дни в брутните кредити (без тези за кредитни институции) са 11,9% към края на миналата година. Според данните най-много трудности в обслужването на задълженията среща бизнесът, като всяка пета фирма, или 20,55%, има необслужван заем. Така фирмените лоши кредити достигат 4,64 млрд. лв., като година по-рано обемът им е бил 2,4 млрд. При потребителските заеми тенденцията за покачване на лошите кредитите се запазва и в края на първия месец на 2011 г. техният обем е близо 1,3 млрд. лв., или 17.2 на сто от отпуснатите средства. От 8,7 млрд. ипотеки пък проблемни са 1,39 млрд. лв., или 16%, като на годишна база ръстът на необслужваните жилищни заеми е с близо 50 на сто.

В началото на годината Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк, коментира, че пикът на лошите кредити в България ще бъде през тази година. Той прогнозира кредитите с просрочие над 90 дни да достигнат около 15% тази година. Виолина Маринова, председател на Асоциацията на българските банки (АББ) и изпълнителен директор на Банка ДСК, също потвърди тогава, че може да станем свидетели на ръст на лошите кредити, но той ще бъде плавен.

Според данните на БНБ през януари общият размер на кредитите в България е достигнал 51,644 млрд. лв. Спрямо първия месец на 2010 г увеличението е едва 1,6%, но икономистите са обнадеждени, тъй като все пак има ръст. От националната банка отбелязват, че фирмите продължават да са основният потребител на заеми. Те са теглили кредити на стойност 31,766 млн. лв. За разлика от тях домакинствата са намалили кредитите си. Към края на януари общият размер на изтеглените средства е 18,921 млрд. лв., като спрямо същия период на миналата година намаляват с 0,7%. Намалението е най-вече заради по-малкото изтеглени потребителски кредити. Те са с 2,4% по-малко на годишна база, докато жилищните заеми са се увеличили с 3,4 на сто.
Външният дълг с 2,3% спад през 2010 г.
Брутният външен дълг на България е намалял с 2,3% на годишна база в края на 2010 г. до 36,9 млрд. евро вследствие на спад в задълженията на търговските банки, показват данните на БНБ. Външните задължения на финансовия сектор у нас са 6,86 млрд. евро и намаляват с 1,51 млрд. евро (18%) спрямо края на 2009 г. В сравнение с края на ноември дългът на сектора нараства с 81,2 млн. евро. Общо намалението на външния дълг е с 889,8 млн. евро спрямо година по-рано. От централната банка отчитат, че в края на 2010 г. дългосрочните задължения са 25,5 млрд. евро, а краткосрочните – 11,4 млрд. евро. Към 31 декември деноминираните в евро дългове са 87,7% от брутния външен дълг, а в щатски долари – 6,4%.


24.02.2011 г., с.3
70% на втори метродиаметър до НДК са готови
Възстановяват движението по бул. „Цариградско шосе“ до есента
Николета Цветкова

nikoleta.cvetkova@klassa.bg

Втори метродиаметър, който включва участъка от ъгъла на ул. „Хан Аспарух“ и бул. „Витоша“ до пазара на квартал „Лозенец“ е изграден 70%, съобщи инж. Боян Делчев, директор на проекта. Крайният срок за предаване на обекта е септември 2012 г. Строителството му се извършва от Обединение „Метро Трейс”, което спечели търга с оферта от 170,3 млн. лв.. Планът на проекта предвижда изграждане на 3 метростанции, както и завършване на частично изградени конструкции в участъка „НДК – Музей „Земята и хората”.

1.Вече е изпълнено пълното саниране и ремонт на тунелите под НДК, където е поставен релсовият път и има електрическо захранване. Данните на изпълнителя сочат, че спирката при хотел „Хемус“ е готова 98 на сто. Там трябва да се направят само двата входа. „Имаше затруднения при организацията на движението, защото трябваше да се работи, без то да бъде спирано, и как точно да се промени трафикът, трябваше да измислим ние“, коментира инж. Делчев. По време на строителството организацията на движението е променяна над 25 пъти. В рамките на месец и половина или два ще останат само довършителни дейности, които се правят, преди да се пусне спирката в експлоатация. „През тази есен ще бъде пуснато изцяло движението на кръстовището над спирката“, каза инж. Боян Делчев.

По целия метродиаметър строителството ще бъде завършено до края на годината, а за 2012 г. ще останат само довършителни работи.

В средата на март се предвижда да бъде освободено за движение кръстовището на бул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Витоша“. Тогава ще остане само една пешеходна пътека, по която да се работи, но без да пречи на трафика. До средата на май ще бъдат направени и тези подходи. „Методът, който избрахме, за да направим тази спирка, ни позволи да се справим първо с инфраструктурата отгоре и след това да се се прави самият тунел и да се работи под земята“, обясни още инж. Боян Делчев.

Данните в подземния кадастър не са актуализирани, експлоатационните дружества не си познават инфраструктурата. Затова всичко е проверявано повторно. „Трябва да си подготвен, че под земята може да те очаква всичко“, коментира инж. Бисер Иванов, ръководител на проекта за разширение на първи метродиаметър. Той коментира, че това е различното в строителството на метростанции, или т. нар. подземно изграждане. За изместването на инженерната инфраструктура се отделят около 15% от цената на проекта.

„Като цяло удължаването на първия лъч от метрото (от жк „Младост 1” до бул. „Цариградско шосе“) е изпълнено около 60%“, каза инж. Иванов. По думите му почти всички конструктивни елементи са приключени, като цяло графикът на обектите е изпреварващ, закъснение няма никъде. Пробиването на тунелите вече е факт и остават само дребни работа по завършването им. По метростанцията на бул. „Цариградско шосе“ при Експоцентъра довършителните дейности ще започнат след около месец.

В ход е и работата по буферния паркинг при спирката. В него ще има 1350 паркоместа. По график до септември ще бъде пуснато движението по бул. „Цариградско шосе“. Паркингът ще бъде пуснат в експлоатация през април 2012 г. - месец по-рано от крайния срок. В момента се разработва планът за използване на паркинга, като се обмисля идея той и метрото да се ползват с един билет. Така буферният паркинг ще поеме по-голямата част от трафика към София. „В тази насока има достатъчно чуждестранен опит, от който може да почерпим и идеи за работата на паркинга“, коментира инж. Бисер Иванов.

По-рано министърът на външните работи Николай Младенов призова българите, които се намират далеч от Триполи, да не предприемат преходи през страната, преди ситуацията да се е успокоила, предаде БНР. Той препоръча съгражданите ни да се свържат първо с посолството ни в джамахирията. В град Бейда българите се намират в джамия вече втори ден. Там те са събрани с други чужденци, за да бъдат предпазени от мародери, съобщи Младенов.

111 българи и 90 чужденци бяха евакуирани от Либия с два български самолета вчера. 110 българи и шестима румънци пристигнаха в София в 03:40 часа със самолета на авиокомпания „България еър”. Правителственият самолет „Еърбъс”се завърна в 11.00 часа с една българка, 70 души от Сърбия, Македония и Хърватия, 1 косовар, 10 китайски и 2-ма турски граждани.

„Досега ситуацията не беше толкова напрегната и се надявам да остане така. Чуваха се престрелки през нощта, но нищо не се виждаше”, разказа пред bTV единствената завърнала се с втория самолет българка Ирина Кънева. Тя обясни желанието си да се прибере с очакването, „че ще стане страшно”. Кънева заяви, че е готова да се върне в Либия, ако ситуацията се подобри.

„Видях ужас“, каза медицинската сестра Поля, една от пристигналите с първия самолет. На летището в Триполи е дошла с паспорт, без изходна виза.

„В Либия положението се оправя и всичко ще бъде наред след три-четири дни“, смята Георги Иванов, който работи по частен контракт в град Мисурата. Според него в Либия няма гражданска война.

Така е и това е добре за самите пътностроителни фирми. Участвайки в търговете и работата по строителството на магистралите с големи европейски фирми, нашите строителни фирми добиват безценен опит, а оттам и възможности за самостоятелно участие в нови проекти в чужбина.