25 май 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Министърът на финансите и Европейската инвестиционна банка да направят съвместна проверка каква част от предвидените за усвояване средства – 700 млн. евро, могат да бъдат насочени към общините. Това се препоръчва в писмо на Дирк Анер, шеф на дирекция „Регионално развитие“ към ЕК, изпратено до министъра на еврофондовете Томислав Дончев от 23 април. В писмото, с което в. „Класа“ разполага, се казва, че увеличаването на обема на бюджетните средства, предвидени от Европейската банка за възстановяване и развитие за т. нар програма ФЛАГ, също би могло да се разглежда като възможност. В документа общините не получават системна подкрепа при управлението на проекти в рамките на кохезионната политика.

На 11.10.2007 г. на заседание на МС стана ясно, че ЕИБ ще отпусне 700 млн. евро за 7-те оперативни програми, като със средствата ще се финансират предимно стратегически инфраструктурни проекти с национално значение по оперативните програми „Транспорт“ и „Околна среда“. В писмото си до Дончев Анер предлага неусвоените 700 млн. евро да бъдат пренасочени към общините. Идеята е добра, защото общините изпитват сериозни затруднения. В края на май кметовете ще излязат с предложения кои данъци да влизат като приход в бюджетите им, за да компенсират 20% съкращаване на разходите.
По-активно с техническата помощ

Анер препоръчва и да се усвоят по-активно средствата по ОП „Техническа помощ“. Те са 219 млн. евро, а до момента са усвоени 9 млн. евро. ЕК вижда в тези средства възможност да се повиши административният капацитет. „Позволете ми отново да ви призова тези средства да бъдат по-системно използвани, за да се осигури конкретно заплащане“, се казва в писмото на Анер. Той отново припомня, че в ЕК са загрижени от това, че са намалени заплатите на младшите експерти в Агенцията за малки и средни предприятия, както и от съкращаването на щата в звената, ангажирани с европейските структурни фондове в БДЖ.

Меки критики търпи и ОП „Транспорт“, която по оценки на комисията разполага с достатъчно средства. Загриженост се проявява по отношение на сключените договори, защото до този момент са подписани проекти за 35 млн. евро от общо 580 млн. евро, което прави едва 6%. От ЕК настояват да бъде удължен срокът на проектите за ЖП и пътно строителство. От ЕК напомнят, че от Кохезионния фонд по ОП „Транспорт“ парите могат да отиват само за транспортни коридори, а не за пълнене на дупки примерно. Подчертава се, че апликационната форма на АМ „Тракия“ все още не е подадена.

„Правим всичко възможно, за да се случат жп проектите, по някои от тях работата е забавена още от 2007 г.“, каза пред „Класа“ зам.-министърът на транспорт с ресор еврофондове Ивайло Московски. Той припомни, че железопътните проекти са скъпи и само с два от тях Пловдив – Бургас и София – Пловдив се изчерпва целият бюджет, предвиден за жп сектора в ОП „Транспорт“.

Въпреки изоставането по проекта за подобряване на корабоплаването по Дунав в участъка Батин–Белене Московски заяви, че ще се прави всичко възможно проектът да се реализира. Само ако окончателните анализи покажат, че това не е възможно, част от парите ще отидат за софийското метро. „До последно ще се опитваме да придвижим проекта, той е важен“, допълни зам.-министърът.


25.05.2010 г., с.3
Хвалят Симеон Дянков и МОСВ
Анер подчертава, че в резултат от писмото му от 8 януари до финансовия министър Симеон Дянков в ЕК със задоволство отбелязват, че в одитните доклади за процедурите по договаряне на завършени проекти по програма ИСПА са взети под внимание и са направени съответните финансови корекции. „Успоредно с това изисканата проверка на проектите, финансирани по време на първите две процедури за набиране на проектни предложения по ОП „Околна среда“, бе предварително прекратена, което означава, че потокът от предвидените средства за безвъзмездна финансова помощ за реализиране на по-голяма част от вече договорените проекти може да бъде възстановен“. В документа се казва още, че докато се изчаква с резултатите от разследването на ОЛАФ и на ЕБВР, европейското финансиране по проекта „Марица-изток“ по програма ИСПА остава прекратено. Остава изискването обаче за ускоряване на процедурата в борбата с измамите.

Позитивен факт е установеното сътрудничество между отделните министерства. „Процесът на разрушаване на остарели домове за сираци придоби измерения, които позволяват да квалифицираме това действие като модел за подражание на европейско равнище“, се казва в писмото.

Друго обещаващо действие е изпълнението на няколко предпроектни проучвания за градски транспорт. Правилната употреба на подкрепата и средствата, които предлага програмата ДЖАСПЪС и споразумението за изграждане на център за градска мобилност ще гарантира, че инвестициите ще бъдат използвани стратегически и ефективно“, се казва в писмото. Добра оценка получава и сектор „Води“. В документа се отбелязва, че ЕК силно оценяват усилията на МОСВ да поправи грешките от предишното управление, свързани с неспазване на европейски стандарти при организиране на търгове.


25.05.2010 г., с.3
М Н Е Н И Я

Димитър Николов, кмет на Бургас: Подкрепям в аванс идеята
Не съм запознат с предложението на Европейската комисия да се пренасочат средства в подкрепа на общините, но горещо го подкрепям в аванс.

В големите общини има голям административен капацитет, има добре подготвени екипи, които могат да работят по реализирането на европейски програми. Сигурен съм, че това изоставяне с усвояването на европейските средства бързо ще бъде наваксано. Не е тайна, че в общините има голям ентусиазъм сред хората, особено що се отнася до големите инфраструктурни проекти.

Българските общини са пред фалит в момента и помощта за тях реално означава помощ и за хората, които живеят в тях и ползват услугите на местните административни органи. Затова подкрепям тази идея.

- Информационните технологии, комуникациите и дейностите по аутсорсинг са доста широко понятие. Самата идея на аутсорсинга е част от дейностите на фирмата да се преместят някъде, така че това може да е на практика всичко. Доста независими консултантски фирми като „Ей Ти Кърни“, „Колиерс“ и Ай Би ЕМ излязоха с проучване, в което България беше определена като една от топдестинациите в региона точно за привличане на фирми в тези сфери. В доклада на „Ей Ти Кърни“ България е на 13-о място в целия свят, а в Европа е първа. Самата методология на доклада е доста сложна, като от „Ей Ти Кърни“ анализират три големи групи – финансовата привлекателност на дадена държава, човешкия ресурс и самата бизнес среда. Интересното е, че държавите, които са преди нас в класацията, са напред заради това, че са финансово привлекателни - тоест там е по-евтино.

Като цяло България има добър баланс между финансова привлекателност и бизнес среда. Другите държави са по-евтини от нас, но не предоставят добра дългосрочна стабилност. Или пък я предлагат, но на по-висока цена.

За да можем да сме по-конкурентоспособни в сферата на високите технологии, сме снизили до минимум праговете за инвестиции в тази сфера. Това се предвижда в промените в Закона за насърчаване на инвестициите. Предложението е от сегашните 11,5 млн. лв. инвестиция за сертификат клас А , документът да се получава при 4,2 млн. лв. инвестиция за в бъдеще.

- Кои са по-интересните критерии в закона?

- Например предложението за приоритетни проекти, които са от национално значение. В това отношение за високите технологии, за научноизследователска и научна дейност сме предвидили възможно най-нисък праг за кандидатстване за приоритетен проект – 20 млн. лв. и 50 разкрити работни места. Основната мярка, която предлагаме и я няма за другите класове инвеститори, е възможността за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от страна на държавата. За нас е изключително важно да сме много гъвкави по отношение на потенциалните инвеститори.

Като проблем в сферата на аутсорсинга и информационния сектор досега сме забелязали, че за фирмите, които обикновено търсят нова локация за своите бизнес процеси, се конкурираме в държави от региона на Югоизточна Азия. Много от тези страни не са членки на ЕС, което им позволява да имат много по-голяма гъвкавост в това какво може да предостави държавата като стимули. Имало е случаи, когато големи фирми, които си търсят място за преместване на част от техните процеси, ни казват, че тук наистина имаме много евтина работна ръка и стабилна бизнес среда. Но еди-коя си държава ни предложи безплатна офис сграда, предложи ни и финансова подкрепа. Това са мерки, които ние като част от ЕС, не можем да предлагаме.

- Като сума колко са преките чуждестранни инвестиции у нас за първото тримесечие на годината?

- През първите два месеца инвестициите у нас са били положителни. Януари са били около 50 млн. лв., февруари - 90 млн. лв., а през март са излезли около 160 млн. лв. отрицателно салдо.

Като се направи анализ по брой операции на фирмите за тримесечието, имаме около 1400 фирми, които са осъществили действия в сферата на чуждестранните инвестиции. От тях около 1000 са внесли у нас инвестиции, 400 са изнесли.

И другото е, че като се погледне по месеци, се вижда, че през януари имаме 215 фирми и физически лица, които са внесли инвестиции в страната, 340 са те през февруари и 425 са през март. Тоест броят на фирмите с внесени инвестиции расте, докато броят на тези, които изнасят капитали към фирмите-майки например, е еднакъв – около 120-130 всеки месец. Другото интересно е, че преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) са много зависими от големите фирми. Само за тримесечието имаме около 1400 операции. Само първите десет от тях отговарят за 63% от стойността на всичките инвестиции. Следващите 40 фирми са с 19% и на всички останали 930 фирми се падат 18% от внесените суми. Същото е положението и с отрицателните, когато капиталът е изнесен. Там имаме 380 отрицателни операции, като от тях първите 10 са 71% от цялата сума.

Специално при дяловия капитал в търговията на едро са инвестирани най-много ПЧИ. Продължават и инвестициите в строителство и търговска дейност, както и в недвижимите имоти като цяло.

- Част от тези 10 компании, която внасят, съвпадат ли в случая с тези, които изнасят капитали от нас?

- Понякога да. Примерно Холандия е най-големият инвеститор у нас за периода от януари до март, а Австрия е най-големият, образно казано, износител на ПЧИ. И това е дело на две фирми. От близо 1 млрд. евро инвестиции у нас за тримесечието една много сериозна част от това са всъщност ПЧИ от холандските филиали на една фирма към българските й клонове. И същевременно почти всичките пари, които са изнесени в посока Австрия, са на същата тази фирма. ПЧИ се отчитат по методология, разработена от МВФ, и тя има три компонента – дялов капитал, друг капитал и реинвестирана печалба. Дяловият капитал е, когато фирмата в чужбина закупи поне 10% от собствеността на българската фирма. След това, ако българска фирма, с поне 10 на сто чуждестранно участие, получи пари от чужбина от фирма, свързана с фирмата-майка, това е друг капитал. Като пример можем да дадем „Метро-Германия“, „Метро-Хърватия“ и „Метро-България“. Дяловият капитал е класическият пример за инвестиция.

Когато погледнем компонентите за трите месеца, е доста интересно, защото имаме дялов капитал, който от началото на годината се увеличава. Това е класическата инвестиция, защото това са фирмите, които откриват нови дъщерни фирми в България или увеличават капитала на сегашните си дружества, които оперират тук. А това е най-добрият признак за съживяване на икономиката.

През януари дяловият капитал е бил само 2 млн. евро, през февруари става 30 млн. евро, а през март той е вече 80 млн. евро. Реинвестираната печалба си остава на еднакви нива за тези месеци – около 22,5 млн. евро. При другия капитал обаче имаме първите два месеца, които са положителни като инвестиции за около 66 млн. евро. Но през март са изнесени инвестиции за 270 млн. евро. Така общият резултат се получава от около 22 млн. евро минус. Като анализирахме тези резултати и по-конкретно тези изнесени 270 млн. евро друг капитал, се оказа, че това са четири-пет големи операции от няколко фирми. Вече се свързах с изпълнителните директори на тези фирми, за да ми кажат дали изнасянето на капитали е свързано с България. И всички казаха, че това е нормална част от бизнес процесите. В единия случай се връщаше фирмен заем, а в другия се прехвърляха капитали между дъщерни дружества на компания.

Този отлив е сериозен като знак, но не би трябвало да е притесняващ за пазара на инвестиции у нас.

- Наблюдава ли се същата тенденция и при нашите съседи Румъния и Гърция?

- За 2009 г. данните за Румъния бяха почти същите като българските. За периода от януари до март нямаме данни за държавите около нас, но съдейки от общата макроикономическа ситуация, най-вероятно положението ще бъде същото като у нас. Дефицитът на Румъния е два пъти по-голям от българския и дори бих предположил, че там инвестициите са намалели.

За Гърция очаквах, че ще има много гръцки фирми, които изтеглят капитала си от нас. Положението е обратното – гръцките капитали у нас леко са се увеличили. В резултат на кризата там има доста компании, които търсят възможност да прехвърлят част от дейността си в по-сигурна бизнес среда у нас, което е логично.

- Тоест гръцките компании търсят по-стабилна бизнес среда у нас, така ли?

- Да, определено е така. И един от нашите приоритети е да се опитаме да привлечем още фирми. Специално Гърция предоставя една добра възможност за това.

- Правили ли сте прогнози за инвестициите у нас през тази година?

- Не. Прегледах прогнозите на „ПрайсУотърХаус“ за целия регион и те очакваха 2010 г. да бъде по-добра от 2009 г. като резултат, но без някакви големи промени, което за България означава ниво на инвестициите от около 3 млрд. евро. По оптимистичния вариант на анализа се очаква около 2013 г. да се върнат нивата на вложенията от 2008 г. При реалистичния вариант това се очаква да се случи две години по-късно, а при песимистичния – да няма промяна. Така че, ако сме оптимисти, можем да очакваме около 6-7 млрд. евро инвестиции в България през 2013 г.

- В кои сектори са инвестициите за първото тримесечие?

- Интересното е, че в търговията на едро, освен че са инвестирани най-много през тримесечието, така и оттам са изтеглени най-много. В това също няма нищо ненормално. Като други капитали у нас са влезли инвестиции основно в пощите и далекосъобщенията, производството на машини и операциите с недвижими имоти.

Между 800 млн. и 2 млрд. евро е сивият сектор на петролната индустрия у нас, който заема най-малко една трета от пазара на нефтопродукти, е записано в доклада „Енергийният сектор на България“, изготвен от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

Най-голям производител в момента у нас е бургаската рафинерия на „Лукойл“ – „Лукойл Нефтохим Бургас“. Комбинатът е с капацитет 7,5 млн. т/г. От центъра добавят, че качеството на преработените продукти у нас често е под въпрос, а най-вероятните причини за това са фалшификация на продуктите и внос, който не отговаря на изискванията на ЕС. По данни на ЦИД доказаните собствени източници на нефт в България са силно ограничени – запаси от около 15 млн. барела. Цялото количество суров петрол и значителна част от рафинираните продукти се внасят от Русия, а износът за там е незначителен. По данни на центъра стойността на нетния внос от Русия в България на изкопаеми горива, нефт и електричество достига до около 2 млрд. евро на година.

„Бургас-Александруполис“ - загубите повече от ползите

Заради забавянето в строителството на петролопровода „Бургас-Александруполис“ се намалява възможността на страната за достъп до алтернативни източници на суров петрол, твърдят от центъра. В проекта участват компании от България, Гърция и Русия, като водеща в проекта е руската „Транснефт“. Като се има предвид високата чувствителност на проекта по отношение на околната среда, е малко вероятно ползите от него да надвишат загубите, сочат данните на центъра. Поради тези причини проектът остава неясен и с малка вероятност за осъществяване в близко бъдеще.

През България годишно преминават по около 22 млрд. куб. м природен газ, като около 85% от него са за доставки към Гърция, Турция и Македония. Количествата се доставят по един газопровод, идващ от Русия, и затова у нас не може да се говори за диверсификация на доставките, смятат от ЦИД. Най-добри перспективи за нови открития на синьо гориво има в континенталния шелф на Черно море, повечето от които все още не са сондирани, нито пък проучени.

Въглищата – единствен местен източник на енергия

Единственият значим, местен източник на енергия са въглищата. ТЕЦ-ове, работещи с твърдото гориво, произвеждат около 55% от еленергията у нас, сочат данните на центъра. „Мини „Марица-изток“ са най-големият доставчик на въглища, като със суровината се захранват три централи – ТЕЦ „AES Гълъбово“ (предстои да се пусне в експлоатация), ТЕЦ „Марица-изток 2“ и ТЕЦ „Енел Марица-изток 3“. Централите използват 85% от въглищата на мините.

Енергията от възобновяеми енергийни източници през 2009 г. е била 7% от общото производство на ток. От това само 1% е токът, произведен от вятърни централи, а останалата част е произведена от ВЕЦ-овете.

Цените на еленергията все още са сред най-ниските в Европа по пазарни разменни курсове

на валутите. Но в сравнение с покупателната способност на населението цените на тока са сред най-високите в ЕС.

АЕЦ „Белене“ вероятно ще бъде необходима на България след затварянето на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй“, сочи анализът на ЦИД. Тяхното проектно изваждане от експлоатация се очаква към 2017-2020 г., но срокът може да бъде удължен до 2027-2030 г., ако блоковете отговарят на изискванията за безопасност. Търсенето на електроенергия остава слабо през последните години и може да бъде допълнително намалено чрез подобряване на енергийната ефективност.

Либерализацията на енергийния сектор остава само частична, едва 18% от еленергията се е продавала на свободния пазар през 2008 г. Страната изостава сериозно и при газифицирането на домакинствата.
Снимка на три колони- Сивият сектор заема около една трета от пазара на нефтопродукти.


25.05.2010 г.,с. 8
Къпането забранено на поне 10 плажа
ДИАНА САВАТЕВА

Малко бизнесмени се наемат с управление на плаж по време на криза. Това показва слабият интерес към обявените за свободни ивици по Южното Черноморие.

Областната управа в Бургас търси стопани на 11 плажа. Процедурата за закупуване на тръжни книжа тече от началото на май, но досега са взети само 8 пакета за 2 ивици, показа проверка на "24 часа". 7 от тях са за "Лозенец - малък плаж", един - за Черноморец. Срокът за набиране на кандидати е до края на месеца, в началото на юни комисията ще отвори депозираните оферти и ще определи кандидатите. На други 16 ивици стопани търси директно строителното министерство. Съществува риск много от плажовете да останат без стопани, призна областният управител на Бургас Константин Гребе-наров. С надпис "Къпането забранено!" най-вероятно ще изкара лятото култовият за Бургас Централен плаж. Той е с най-висока наемна такса - близо 255 000 лв.
Снимка на три колони - Тийнейджъри се изкъпаха вчера на бургаския плаж въпреки дъжда.


25.05.2010 г.,с. 8
Рекорден спад за осем месеца
Макар и неликвидна, Българската фондова борса бе доста "нервна" през миналата седмица, в тон с международните пазари. В четвъртък и петък родните индекси регистрираха най-силните си дневни понижения за последните осем месеца. За цялата седмица загубите на основните индекси бяха над 4 на сто, като SOFIX затвори на 377 пункта. Освен всеобщия негативизъм сериозни колебания имаше около инфраструктурните компании, предизвикани от отварянето на офертите за поредната отсечка от магистрала "Тракия". Там с най-ниска оферта се оказа гръцка компания, което подкопа още малко позициите на "Холдинг Пътища" и "Трейс груп холд". Акциите и на двете загубиха по близо 12 на сто от пазарната си оценка.




25.05.2010 г.,с. 10
Комарите ни сложиха вечерен час
Лятото ще бъде ад за 34 общини край Дунав без целева субсидия
Невиждано от години нашествие на комари сполетя общините по Дунав тази година. В община Брегово сякаш има въведен вечерен час. След 19 ч хората не излизат от домовете си, защото е невъзможно да стоят навън.

Общината е на брега на две реки - Дунав и Тимок, и влажната пролет създаде благоприятни условия за масовото размножаване на комари. В град Брегово и селата Куделин, Балей и Връв, които са на метри от бреговете, ситуацията вече е страшна, а там, където има заблатяване и остатъци от незасъхнали води от пролетните наводнения, е още по-тежко.

Възмущението сред хората е голямо, страхуват се, че могат да тръгнат зарази, предавани по кръвен път чрез ухапванията от комари. Най-голяма е опасността в социалния дом за мъже с умствена изостаналост, който е на самия бряг на Дунав, а момчетата, които домуват там, са на свободен режим, излизат и обикалят по брега.

Единствената възможност да предпазим общината от това нашествие е да се отпусне целева субсидия. Години наред на община Брегово се предоставяха целево около 25 хил. лв. за борба с комарите. Те се осигуряваха от Министерството на финансите и се разпределяха чрез Асоциацията на дунавските общини. Засъжаление тази година няма такива средства.

Информиран съм, че там, където има възможност, това третиране се извършва с пари от местните бюджети. Община Брегово няма такава възможност и ние няма как да се борим с комарите.

Имаме оферти, но всяка химическа обработка на развъдниците на комари и всяка аерозолна обработка на зелени площи струва хиляди левове и е невъзможно сами да ги осигурим при това намаляване на бюджетните средства.

За други по-големи общини с по-голям относителен дял на собствените приходи 25 хил. лв. може да не са проблем, но за нас това е огромна сума, тъй като целият бюджет на община Брегово е 3,2 млн. лв.

Още повече че сега се предвижда 20-процентно орязване на изравнителната субсидия, с която се финансират общински дейности, и на общата субсидия, с която се финансират държавните дейности.

Няма абсолютно никакъв шанс да се вземат пари от друга дейност, защото средствата навсякъде не стигат. Намаляването на разходите с 20% поставя общината в изключително тежка финансова криза.

Ще изпитваме трудности с поддържането на четвъртокласна пътна мрежа и на уличната мрежа в населените места, заплащането на уличното осветление, издръжката на детски градини. Ще има проблеми по отношение на 100-процентовото финансиране на домашен социален патронаж, защото там и заплатите, и издръжката са чисто общинска дейност. Ще имаме дори проблеми при финансирането на някои държавни структури в изпълнително-законодателните органи на общината.

Имам информация, че и други общини няма да имат възможност сами да предприемат действия срещу комарите. В община Димово например няма да могат да заделят собствени средства. Във Видин се предприемат пръскания със средства от общинския бюджет, но те няма да са достатъчни.

Така че осигуряването на целева субсидия, която за всички общини по Дунав е в размер на около 1 млн. лв., би била единствената стъпка за ефективно разрешаване на проблема. Ако не, комарите ще тормозят живеещите във всичките 34 дунавски общини стотици хиляди граждани още три месеца и ще превърнат живота им в ад.